Решение № 188 от 13.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. София, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20221100512743 по описа за 2022 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от ЗЕАД“ Б.В.и.г.“ срещу Решение 10734/05.10.2022г. по гр.д. 20669/2022г. на СРС, 160 св, в частта с която е осъден да заплати в полза на Н. Ч. законна лихва за забава върху присъдената със същото решение главница (обезщетение по застраховка на лек автомобил), считано от 15.04.2022г. (датата на исковата молба) до окончателното плащане.

Изложени са оплаквания за липса на забава на застрахователя, тъй като не са представени доказателства за дерегистрация на автомобила (който е претърпял „тотална щета“), както изисква чл. 390 от КЗ. Позовава се на съдебна практика. Иска се отмяна на решението в осъдителната му част за присъждане на законна лихва от 15.04.2022г. до окончателното плащане.

Няма отговор на жалбата. В съдебно заседание същата се оспорва. В писмено становище се сочи, че чл. 390, ал. 2 КЗ намира приложение само ако самият застраховател е посочил, че се касаe за „тотална щета“, а в случая това не било така.

Обезщетение било платено за „частични увреди“.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение неговата правилност въззивния съд е ограничен 1 до оплакванията в жалбата и императивните материални норми. СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства намира въззивната жалба за основателна по следните фактически и правни съображения:

Решението по иска за главница е влязло в сила като необжалвано от страните.

Предвид горното със СПН е установен факта на наличието в случая на хипотезата на чл. 390, ал. 2 КЗ – „тотална щета“. Спорен е само въпросът откога застрахователя изпада в забава в тази хипотеза-от изтичане на сроковете по КЗ за определяне и плащане на обезщетението или от представяне на доказателства пред застрахователя за прекратяване на регистрацията на автомобила. Отговор на този въпрос е даден в съдебната практика, включително тази сочена от жалбоподателя, постановена по отменения КЗ, но запазила значението си и при действие на настоящият КЗ, поради идентичния текст на чл. 390, ал. 1 КЗ и чл. 193, ал. 3 КЗ (отм.) и който отговор е, че застрахователя в хипотезата на чл. 390, ал. 2 изпада в забава за плащане и съответно дължи законна лихва от момента на представяне на доказателства пред застрахователя за прекратяване на регистрацията на автомобила (соченото в жалбата решение № 44 от 02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, както и решение № 59 от 12.06.2015 г. по т. д. № 1256/2014 г., Т. К., ІІ Т.; О. на ВКС и решение № 140 от 01.08.2018 г. по т. д. № 2278/2017 г., Т. К., І Т. Решение № 119 от 22.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 191/2023 г., II г. о., ГК). Доводите в становището на ищеца, които са в смисъл, че застрахователя сам се поставил в условия на забава, като не е посочил и не е уведомил ищеца, че е налице тотална щета, а е определил и платил частични вреди са неоснователни. Съгласно практиката на съдилищата застрахователя може да плати и извънсъдебно и след съдебно производство, но и в двата случая забава има от представяне на доказателства за дерегистрация. Подобен довод е разгледан от Бургаски апелативен съд по негово в.гр.д. 284/2013г. и е бил отхвърлен от ВКС, а решението отменено с посоченото в жалбата по настоящото дело решение № 44 от 02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г., Т. К., І Т. О. на ВКС. След като едва в хода на съдебно производство се установява със СПН (решението за главницата е в сила), че има тотална щета, то върху незаплатената част от обезщетението (разликата между доброволно платената сума и установената с решението действителна вреда) законна лихва съгласно КЗ ще се дължи следа дерегистрацията и уведомяването на застрахователя. В случая дерегистрация не е твърдяна и доказана.

Предвид изложеното решението следва да се отмени, в частта му с която е осъден жалбоподателя да плати законна лихва от исковата молба до окончателното плащане и да се постанови ново за осъждане да се плати законна лихва считано от датата на представяне пред застрахователя на доказателства за прекратена поради тотална щета регистрация на лекия автомобил.

2

По разноските: само въззивника има право на разноски. В тях обаче не следва да се включва пълния размер на държавната такса. Неправилно СРС е събрал държавна такса по жалбата върху присъдената от него главница, защото жалбата не е насочена срещу решението в частта за главница, а само в частта за осъждане за законна лихва от датата на исковата молба до плащането. Искането за законна лихва от предявяване на иска за главницата е несамостоятелна претенция, за която поначало не се събира такса (за първата инстанция) тъй като е по правило законна последица от уважаването на главницата и чийто размер не може да се определи при завеждане на делото защото крайния момент – плащането на главницата е неясен. В такава хипотеза по жалбата, касаеща само това искане по аналогия следва да се събере държавна такса в размер на половината от тази по чл. 16 от тарифата за таксите събирани от съдилищата по ГПК или в размер на 12,50 лева, която сума следва да се присъди на въззиваемото дружество предвид изхода на делото. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът (с оглед на ниската фактическа и правна сложност на въззивното производство, чийто изход е обусловен и наличната трайна практика на ВКС по единствения спорен правен въпрос) определя на 100,00 лева.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение 10734/05.10.2022г. по гр.д. 20669/2022г. на СРС, 160 с-в, в частта за началната дата на обезщетението за забава (15.04.2022г.), вместо което постановява: ОСЪЖДА ЗЕАД“ Б.В.и.г.“ с ЕИК **** да заплати на основание чл.86 ал.1 ЗЗД на Н. Я. Ч. с ЕГН ********** обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху сумата 7760,98 лева, считано от датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на лека автомобил „БМВ 750И“ рег. N. Е****MX, рама WBAKA81030CY32799 и до окончателното плащане на главницата.

ОСЪЖДА Н. Я. Ч. с ЕГН ********** да заплати на ЗЕАД“ Б.В.и.г.“ с ЕИК **** общо 112,50 лева – разноски за въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3