Решение № 186 от 22.02.2018, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е № гр. П., 22.02.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД, Гражданско отделение, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА при секретаря Мария Кузева , като разгледа докладваното от съдия Харизанова гр. дело №3275 по описа за 2016г., за да се произнесе, прие следното:

В исковата си срещу П.Т.М. с ЕГН **********, С.С.М. с ЕГН ********** и И.С.М. с ЕГН **********,*** ищците Г.Н.М. с ЕГН ********** и А.Й.М. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв.М.И. твърдят, че са собственици при режим на съпружеска имуществена общност на следния недвижим имот: трети жилищен етаж от масивна триетажна жилищна сграда , състояща се от партерен/ приземен етаж/ и три редовни жилищни етажа със застроена площ от 120 кв.м., ведно с припадащата се на този етаж 1/3 ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, заедно с ½ идеална част от дворното място , върху което е построена сградата, означено като поземлен имот №2315, съставляващ УПИ IV

2315 в кв.76“а“ по плана на град П., ул.“И.С.“№**, цялото с измерена площ от 312 кв.м. Твърди се, че правото на собственост е признато с констативен нотариален акт по документи , издадени по №155 от 12.12.2008. от нотариус Т.Д. с рег.№422, вписана в регистъра на НК и с район на действие РС-П.. Нотариалният акт бил основан и на решение на Окръжен съд-П. , постановено по в.гр.д.№465/1986г. за извършена делба на имоти. Съгласно това решение в общ дял на Г.М. и неговия брат С.М. бил поставен недвижим имот в парцел

IV-ти с пл.№2315 в кв.438 по плана на град П., представляващ само терена без построената върху него триетажна жилищна сграда. Твърди се, че този имот е идентичен с описаното по-горе дворно място , собствеността на половината от което принадлежи на ищците.Твърди се, че докато делото за делба било висящо един от съделителите Малко Н.м. / брат на ищеца/ се разпоредил със собствения си втори жилищен етаж и 1/3 идеална част от дворното място. Тази сделка била обективирана в нотариален акт за замяна на недвижим имот с лек автомобил и била изповядана на 02.08.1985г с нотариален акт №172, том IIIдело

1217/1985г.Приобретатели по договора били Г.П.Т.и съпругата му Т.А.Т.. Разпореждането на М. М. с идеална част от имота, който впоследствие бил поставен в общ дял на неговите братя е извършено след завеждане на исковата молба за делба на 11.07.1985г/В мотивите си на стр.4 Окръжен съд П. само е установил този факт/. Така нито приобретателите по сделката с М. Н.М. са придобили собственост върху 1/3 идеална част от дворното място , нито техните последващи приобретатели Д.Н.Г. и Т.Н.Г., за които ищците твърдят, че не притежават вещни права върху дворното място. Сделките , обективирани в нотариален акт

№44/07.02.1997г, том II, н.д.№337 и нотариален акт №25/13.10.2010г, том V, рег.№7772, н.д.№757/2010г и нотариален акт за извършено дарение №89/10.03.2015г в полза на Д.Н.Г. и Т.Н.Г. не са прехвърли собствеността върху 1/3 ид.ч. от дворното място, тъй като никой не може да прехвърля вещни права, които не притежава. Твърди се, че предишните собственици на втория етаж не са живели в имота , а настоящите го ползват отскоро.

Твърди се, че след смъртта на С.Н.м. ответниците по делото по силата на наследствено правоприемство са придобили правото на собственост на първи жилищен етаж от триетажната жилищна сграда и 1/2 идеална част от дворното място. Тъй като не може да бъде постигнато съгласие с тях относно начина на разпределение на ползването на дворното място , съобразно правата на собственост върху същото за ищците възниква правен интерес да заведат настоящия иск за определяне режим на служене и ползване на общата вещ по съдебен ред, като бъде съобразено , че ищците са собственици на ½ ид.част от дворното място и използват входа от страна на ул.“Н.Ц.“. В имота са построени гараж и стопанска постройка. Моли се съда да постанови решение, с което да се определи начин на реално ползване между ищците и ответниците на съсобственото им дворно място, означено като поземлен имот №2315, съставляващ УПИ IV

2315 в кв.76“а“ по плана на град П., ул.“И.С.“№**, цялото с измерена площ от 312 кв.м. като се съобрази фактическото състояние на имота, изградените в него постройки и дяловете в съсобствеността, които са ½ ид.част за ищците и 1/ 2 ид.част за ответниците. Претендират се строените по делото разноски. В подкрепа на твърденията се ангажират доказателства.

След депозиране на исковата молба от ищците е подадена молба вх.№1970/23.01.2017г, в която са изложени обстоятелства, че с нотариален акт за дарение от 10.03.2015г. А.Т.В. – Г. и съпругът и Н.И.Г. дарили на децата си Д.Н.Г. и Т.Н.Г. следните свои недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда, предназначение – жилище , апартамент с площ от 120 кв.м., с адрес гр.П., ул.“Ил.Стамболиев“№15, ет.2, с идентификатор ***, ведно с изба 9 кв.м., поземлен имот , пл.№2315, парцел IVплощ -318 кв.м., гр.П., ул.“Ил.Стамболиев“№15, с идентификатор ***, гараж с площ от 29 кв.м. с идентификатор ***. Сочи се в молбата, че на 09.12.2016г с договор за покупко- продажба Т.Н.Г. продава своите идеални части на майка си А.Т.В.- Г..Следователно настоящите собственици на втория жилищен етаж от сградата с вещни претенции към дворното място са А.Т.В.-Г. и Д.Н.Г..Моли се съда да ги конституира като ответници по делото , тай като същите имат качеството на необходими другари в процеса.

С определение №230 от 25.01.2017г. съдът е конституирал А.Т.В.-Г. с ЕГН ********** и Д.Н.Г. с ЕГН ********** *** като ответници по делото.

В срока по чл.131 от ГПК от ответниците П.Т.М., С.С.М. и И.С.М., чрез особения им представител адв.Б.Д., е подаден писмен отговор, с който не се оспорва иска. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК от ответниците А.Т.В.-Г. и Д.Н.Г., чрез пълномощника им адв.И.Г., е подаден писмен отговор. Поддържа се, че ответниците са собственици при равни права на втори на втория жилищен етаж от масивна жилищна сграда , построена в имот с идентификатор *** и респективно са собственици на 1/3 идеална част от същия този имот съгласно първоначалния нотариален акт за покупко –продажба №25, том 5, нот.дело №757 от 13.10.2010г. по описа на нотариус А.И., с който съвместно с Н.Г./ бивш съпруг на А.В./ са закупили от В.Д.С.и съпругата му М.С.втория жилищен етаж, ведно с 1/3 идеална част от поземления имот.Оспорва се предявения иск като се твърди, че ищците не са собственици на ½ идеална част от поземления имот и респективно първите трима ответници/ по коляното на починалия С.Н.М./ – собственици на другата ½ ид.ч. от този имот.

Твърдят, че те са собственици на 1/3 ид.ч. от този имот, тъй като първоначалния собственик на втория жилищен етаж/ съгласно учредената суперфиция/ М. Н.м. / брат на ищеца и на наследодателя на първите трима ответници/ се разпоредил с имота си с нотариален акт №172 от 02.08.1985г. и това било станало по време на делба , приключила с влязло в сила решение по възз.гр.д.№465/1986г. по описа на Окръжен съд-П., при която парцелът бил поставен в общ дял на Г.Н. М. и на С.Н.М.. Въз основа на него ищецът Г.м. се снабдил с констативен нотариален акт №155, том5, нот.дело №850 от 12.12.2008г. по описа на нотариус Т.Д.. Ответниците оспорват този нотариален акт. Твърдят, че делбата е нищожна, тъй като в нея не са участвали всички съсобственици на имота, респективно отразеното в него обстоятелство, че ищецът е собственик на ½ ид.част от имота не отговаря на истината.

Поддържа се , че М. М., заедно с братята си построява жилищната сграда в имота въз основа на учредена от майка им суперфиция, вписана на 28.06.1973г. и се снабдява с констативен нотариален акт за собственост №76, том 3, дело 1023 от 02.07.1985г. за втория жилищен етаж от процесната триетажна масивна жилищна сграда и прилежащите към него общи части на сградата, тъй като за собствеността върху земята е разполагал с нотариален акт №56, том 3, дело 910/1963г., с който майка му Д.В.М. е закупила този имот и тъй като към онзи момент вече е била починала , то той е притежавал идеални части по наследство от нея.Месец по-късно с нотариален акт за замяна на недвижим имот №172 том 3, дело 1217 от 02.08.1985г. М. Н.М. прехвърля на Г.П.Т.и съпругата му Т.Т.целия втори етаж с прилежащите част и 1/3 ид.части от дворното място , което притежава по наследство. Неговите приобретатели от своя страна прехвърлят имота на сина си П.Г.Т. с нотариален акт №157, том4 дело 1597/1985г., а той впоследствие го продава на В.Д.С.с нотариален акт №44 том 2 дело 337 от 07.02.1997г. В.С. с нотариален акт за покупко-продажба №25, том 5, н.д.№757 от 13.10.2010г. се разпорежда в полза на ответниците А.В. и Д.Г.. Поддържа се, че имотът има два входа – откъм ул.“Н.Ц.“, който вход ползват ищците и откъм ул.“И.С.“, който вход ползват всички ответници.

Твърдят, че от самото начало на тяхното нанасяне в жилището и до сега ищецът Г.М. не ги допуска през входа на парцела на ул.“Н.Ц.“. Ответниците твърдят, че почти не ползват двора освен за преминаване през малка част от него , за да влязат в жилищната сграда и държат малко вещи в един сайвант на двора.

Собствениците на първия етаж им дали възможност да ползват тази част от сайванта, където в момента държат един велосипед, малко стари мебели. Същата тази постройка в голямата си част се ползва от ищците. Твърдят, че докато праводателят им В.С. е притежавал процесния имот в продължение на 13 години от 1997 до 2010г./ са се водили две дела, приключили с влезли в сила съдебни решения , от които е видно, че той е собственик на 1/ 3 идеална част от дворното място. Първото дело е гр.д.№1552/1997г по описа на РС-П., в което съдът е приел, че В.С. е собственик на 1/3 идеална част от поземления имот и е осъдил другите двама съсобственици в лицето на Г.М. и С.м. да му осигурят достъп до имота. Второто е гр.д.№2186/2000г по описа на РС-П., чието решение е обжалвано пред Окръжен съд и е образувано възз.гр.д.№1456/2002г. по описа на Окр.съд-П.. Двете съдебни инстанции са категорични в изводите си, че В.С. е собственик на 1/3 ид.ч. от имота и са осъдени Г.М. и С.М. да му заплатят обезщетение за периода, за който са му отказали достъп до имота. Поддържа се, че делбата е започнала след извършване на разпоредителната сделка на М. М. с втория етаж и с идеалните части от земята през 1985г.Следователно в делото за делба не са били привлечени новите собственици – съпрузите Г. и Т.Т., а в последствие и сина им П.Т., което прави делбата нищожна , поради неучастие на съсобственик в нея.Твърди се, че това решение за делва не е вписано по надлежния ред и неможе да служи за удостоверяване на обстоятелството, че Г.м. е собственик на ½ ид.ч. от дворното място , както е отразено в констативен нотариален акт №155, том 5, нот.д.№850 от 12.12.2008г по описа на нотариус Т.Д.. Моли се съдът да определи начин на реално ползване според действителните права в съсобствеността: 1/3 ид.час за ищците,1/3 идеална част общо за първите трима ответници/ по коляното на С.М./ и 1/3 ид.ч. за ответниците А.В. и Д.Г.. С отговора се правят доказателствени искания.

На основание чл.212 от ГПК ищците Г.Н.М. и А.Й.М. са предявили срещу ответниците по делото инцидентен установителен иск, предвид възраженията на ответниците А.В.-Г. и Д.Н.Г., че притежават 1/3 ид.част от процесното дворно, означено като поземлен имот с идентификатор №*** по КККР на град П., одобрени със Заповед РД-18-97/28.10.2008г на изпълнителния директор на АГКК с площ от 318 кв.м. при съседи : ***, ***,

***, *** с номер по предходен план ПИ№2315, съставляващ УПИ IV

2315в кв.76“а“ по плана на град П. по силата на частно правоприемство от В.Д.С.и с това оспорват правата на ищците по отношение на този имот които са в размер ½ ид.ч. Твърдят, че посочените ответници не са станали собственици на 1/3 ид.част от процесния имот тъй като по силата на решение възз.гр.д.№465/1986г по описа на Окръжен съд-П. е извършена делба на имоти и в общ дял на ищеца Г.М. и брат му С.М. е бил поставен недвижим имот в парцел IV с пл.№2315 в кв.438 по плана на град

П., представляващ само терена без построената върху него триетажна жилищна сграда. Този имот е идентичен с описаното по-горе дворно място, собствеността на половината от което принадлежи на ищците. Поддържа се, че докато делото за делба е било висящо М. М. се е разпоредил със собствения си втори жилищен етаж и 1/3 ид.час от дворното място като тази сделка е обективирана в нотариален акт №172, том IIIдело 1217/1985г.Приобретатели са били Г.П.Т.и съпругата му Т.А.Т..