Решение № 103 от 27.08.2021, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Белоградчик , 27.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Антон Ел. Антов при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова като разгледа докладваното от Антон Ел. Антов Гражданско дело № 20211310100075 по описа за 2021 година и за да се произнесе съдът взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с пр. осн. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ в размер на 844.37 лв. и с пр. осн. чл.

422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД в рамер на 65.23 лв.

В предявената от "Топлофикация-Враца" ЕАД гр. Враца искова молба се излага : доставил е топлинна енергия през периода от 30.06.2017 г. до 30.06.2020 г. за отопление, битово горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, за жилище с адрес: гр. Враца, ул. "...." № .., вх. .., ап. .., за която ответникът М. ВЛ. М. не му заплатил дължимата цена.

Моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното производство по ч.гр.д. № 437/2020 г. на БРС. Представя писм. доказателства, претендира разноски.

Ответника е оспорил предявените искове.

Оспорва правопораждащи факти на правата на ищеца - не е потребявал/ползвал/ ТЕ и топла вода, доставяна от ищеца, тъй като през иск. период парното е изключено, свален е единствения радиатор, захранващият щранг е диаметрално противоположен на стаятата му.

Вещото лице по допуснатата от съда комплексна СТЕ е представило заключение по поставената задача. Заключението не е оспорено и е прието като доказателство по делото.

Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация Враца" ЕАД/ОУ/ на потребители в гр. Враца, от чиито 1 заключителни разпоредби е видно, че същите са действали в процесния период.

Ответника признава, че е собственик на топлоснабдено жилище в гр. Враца на посочения адрес.

Ищецът е представил справка за неплатени фактури и дължими лихви от ответника, в която е отразено, че към 30.06.2020 г. дължимата главница по партидата за процесния имот е в размер на 844.37 лв. за периода от 30.06.2017 г. до 30.06.2020 г. и лихва за забава в размер на 65.23 лв.

За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на съдебнотехническа експертиза. Съгласно заключението обектът, за който е доставяна топлинна енергия през процесния период, представлява жилище с адрес гр. В., ул. "......" № ...., вх. ..., ап. ..

Сградата е в режим на етажна собственост и в нея е изпълнена сградна инсталация за отопление и битово горещо водоснабдяване. Посочено е, че нормативната уредба за начисление на количеството енергия и за сградна инсталация е спазена. Посочено е, че в процесния период дължимата цена на топлинна енергия възлиза на претендираната от топлификационното дружество. Видно е от експертното заключение, че в процесния период в процесния имот е разпределяна и начислявана топлинна енергия за сградна инсталация на база отопляемия обем на имота и за БГВ, като топлинна енергия за отопление в имота не е отчитана, разпределяна и начислявана в процесния период. Констатирано е, че в имота не е осигуряван достъп, както и че са изготвяни изравнителни сметки, по които не са открити подавани писмени възражения от абоната. Вещото лице е дало заключение, че размерът на дължимите суми са, както следва: дължима главница за периода 30.06.2017 г. - 30.06.2020 г., – 844.37 лв.; дължима лихва за забава за периода 31.07.2017 г. - 14.10.2020 г. – 64.96 лв.

Съдът кредитира експертното заключение като пълно, обективно и компетентно изготвено.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По иска с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ:

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: 1. че процесният имот е бил топлофициран в процесния период и че се намира в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа; 2. че за процесния период между ищеца и ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия при общи условия, по което ответникът е имал качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди; 3. че през исковия период ищецът реално е доставил топлинна енергия до процесния недвижим имот; 4. начинът на извършване на дялово разпределение и делът на ответника за отопление на процесния имот, за битово горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от сградната инсталация; 5. количеството и стойността на потребената от ответника топлоенергия през исковия период.

През процесния период относно облигационното отношение между страните приложение е намерила разпоредбата на чл. 153 ЗЕ. Съгласно ал.1 на посочената разпоредба, всички 2 собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Съгласно правилото, установено в чл. 153, ал. 2 ЗЕ, за да не бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение. В противен случаи, те се смятат за клиенти на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването /чл. 153, ал. 3 ЗЕ/.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация-Враца" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Враца, които се изготвят от "Топлофикация- Враца" ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Ищецът е представил доказателства за извършеното публикуване на процесните общи условия през 2008 г. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

С ТР от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, е извършено нормативното тълкуване на разпоредбите от Закона за енергетиката. Прието е, че ЗЕ свързва качеството на длъжник на цената на доставена топлинна енергия за битови нужди с качеството на собственик на имота, съответно с качеството на носител на ограниченото вещно право на ползване. С т.1 от цитираното ТР окончателно се очерта кръгът от лицата, които дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ. Това са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, както и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, но само когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Ответника е собственик на процесният топлоснабден.

С оглед гореизложеното, ответникът Г. се явява клиент на топлинна енергия и дължи заплащането на нейната стойност, като искът следва да бъде уважен за сумата от 844.37 лева 3 за периода 30.06.2017 г. - 30.06.2020 г.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

За основателността на този иск в тежест на ищеца е да установи възникването на главен дълг и момента, в който е настъпила неговата изискуемост.

Съгласно чл. 32, ал.1 от ОУ, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 41, ал.1 от ОУ, при неизпълнение в срок на задължението си да заплаща топлинната енергия, купувачът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпването на дължимата сума по сметката или в касите на продавача. Ето защо ответникът дължи лихва върху месечните задължения съгласно издадените фактури, считано от падежа на всяко отделно вземане. Непогасената сума от претендираната лихва за процесния период е в размер на 64.96 лв. съгласно експертното заключение. За разликата до 65.23 лв. предявения иск с пр. осн. чл. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е неоснователен.

С оглед изхода на делото ответника следва да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 49.80лв. - държавна такса, 348.57лв. възнаграждение за вещо лице и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и 74.69 лв. – разноски по ч.гр.д. № 437/2020г. на БРС

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. ВЛ. М. ЕГН **********, от с. С., обл. В., ул.

„..“ № .. дължи на "Топлофикация – Враца" ЕАД, ЕИК 106006256, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. "Максим Горки" № 9, следните суми, за които е издадена Заповед № 365/11.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 437/2020г. на БРС :

- 844.37 лв. - стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от 30.06.2017 г. - 30.06.2020 г. за имот на адрес: гр. В., ул. "....." № ..., вх..., ап. ...., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.10.2020 г. до погасяване на вземането на осн чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, - 64.96 лв - лихва за забава върху главницата за периода 31.07.2017 г. - 14.10.2020 г., на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД

В разликата до 65.23 лв. предявения иск с пр. осн. чл. чл. 86, ал. 1 ЗЗД отхвърля като неоснователен

ОСЪЖДА М. ВЛ. М. ЕГН ********** да заплати на "Топлофикация – Враца" ЕАД, ЕИК 106006256 разноски по делото в размер на 49.80лв. - държавна такса, 348.57лв. възнаграждение за вещо лице и 150.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, както и 74.69 лв. – разноски по ч.гр.д. № 437/2020г. на БРС

Решението може да се обжалва пред ОС Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________

5