Решение № 156 от 04.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. С, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В.Г.Т. като разгледа докладваното от В.Г.Т. Гражданско дело № 20211110157278 по описа за 2021 година обективно съединени обективно съединени иск на кредитор за осъждане на длъжника му да изпълни задължението си по договори за изработка и за лизингова продажба заедно с обезщетение за забавата, с правно основание съответно чл. 327, ал. 1 от Търговския закон във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и чл. 294, ал. 1 от Търговския закон във връзка с чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, разгледани при условията на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс: като установителен иск за съществуване на вземане, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение, и подлежащи на разглеждане по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.

1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Ищецът „ТБ“ ЕАД ЕИК******* със седалище и адрес на управление в гр. С в жилищен комплекс М в сграда VI на Бизнес парк С, представлявано от Я.Х., М.С. и Д.К.К., с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. С на ул. „Ш.П.“ №10 чрез пълномощника адвокат Н. А. Ш. твърди, че сключил с ответника И. Х. П. ЕГН**********, живеещ в гр. С на ул. „В.Д.“ №15 на етаж II в апартамент V, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. С на бул. „ХР.Б.“ №50 на етаж I в апартамент II чрез пълномощницата адвокат В. Д. Г. договори за изработка – за предоставяне на далекосъобщителни услуги, както и за лизингова продажба. Ищецът изпълнил задълженията си по договора, след което издал фактури. Ответникът обаче не изпълнил насрещната престация: да плати уговореното възнаграждение и лизингови вноски.

Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение.

Била издадена такава заповед, против която ответната страна възразила в срок.

Искането е съдът да постанови решение, с което да приеме установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми:

91.77 лева по договор за лизинг с предпочетен номер +*****;

1

376.58 лева по договор за лизинг с предпочетен номер +*********;

381.57 лева по договор за лизинг с предпочетен номер +*********;

24.63 лева по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****;

37.04 лева по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*********;

37.04 лева по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*********; законната лихва върху главниците за времето от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 08. I. 2019 година до окончателното плащане; направените в заповедното и в исковото производство разноски.

Ответникът оспорва иска чрез пълномощницата си, като твърди, че не е сключвал договори с ищеца. Неизвестно за него лице използвало копие от личната му карта, за са сключи процесните договори.

2. ИЗСЛЕДВАЙКИ СЪБРАНИТЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО

И В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ, СЪДЪТ ПРИЕ ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

1. По сключването на процесните договори:

Ищецът е търговец с предмет на дейност предоставяне на далекосъобщителни услуги и търговия с електронни устройства. Във връзка с тази дейност служителите на ищеца, упълномощени от представителите и пълномощниците му, сключват следните договори:

На 28. VI. 2016 година ищецът сключва с неустановено по делото лице договор за мобилни услуги. По силата на договора ищецът се задължава да предоставя далекосъобщителни услуги, а потребителят – да заплаща месечна абонаментна такса.

На 28. VI. 2016 година ищецът сключва с неустановено по делото лице три договора за лизинг. По силата на договорите ищецът се задължава да предостави на потребителя мобилни устройства за временно ползване, а потребителят – да заплаща всеки месец цена за ползването.

На 16. IХ. 2016 година ищецът сключва с неустановено по делото лице допълнителни споразумения към договорите за мобилни услуги.

Договорите и допълнителните споразумения са представени по делото с исковата молба.

На 13. ХІ. 2023 година вещото лице С. Е. Ц., представя в съда заключение за извършена съдебно-почеркова експертиза. От заключението е видно, че приложените към исковата молба писмени доказателства са ксерокопия на документи, върху които ответникът не е полагал подпис.

2. По изпълнението на договорите:

Страните не спорят, че ищецът изпълнил задълженията си по процесните договори: предоставил далекосъобщителни услуги и мобилни устройства за ползване. За изпълнението явстват и фактурите, представени по делото с исковата молба . Не е спорно още, че неустановеното по делото лице, с което договорите са сключени, не е изпълнило задълженията си по тях да плаща месечни абонаментни вноски.

2

3. ВЪЗ ОСНОВА НА ПРИЕТИТЕ ЗА УСТАНОВЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО И

ВЪРХУ ЗАКОНА, СЪДЪТ ОТ ПРАВНА СТРАНА ПРИЕМА СЛЕДНОТО:

1. По допустимостта на исковете, предявени по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс:

На 08. I. 2019 година ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс до Софийския районен съд. Исканата заповед е издадена на 22. IV. 2019 година по частно гражданско дело №928 по описа на съда за 2019 година. Ответникът възразява срещу разпореждането за издаване на заповед за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. На 30. VIII. 2021 година съдът постановява Разпореждане №20180333, с което указва на ищеца в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си и да довнесе дължимата държавна такса, като представи по частното гражданско дело доказателства за това по силата на чл. 415, ал. 1, т. 1 Гражданския процесуален кодекс.

Съобщението е връчено на ищеца на 29. IХ. 2021 година. Искът по настоящото дело е подаден на 05. Х. 2021 година, т. е. преди изтичане на едномесечния срок, следователно е допустим.

2. По исковете за главница:

Предявен е иск за реално изпълнение с прано основание чл. 79 от Закона задълженията и договорите, за чието уважаване е необходимо наличието на следните предпоставки: облигационна връзка, по силата на която ответникът дължи изпълнение; ищецът да е изпълнил задължението си; пълно или частично неизпълнение от страна на ответника.

От събраните писмени доказателства в настоящия процес, както и от заключението на съдебно-почерковата експертиза, се установи по един безспорен начин, че ищецът не е сключвал процесните договори с ответника, а с неустановено неучастващо в делото лице. Следователно, именно за това лице, а не за ответника е възникнало задължение за плащане.

Горното е достатъчно за произнасянето по съществото на спора, затова съдът не обсъжда другите доводи на страните, нито доказателствата, представени в тяхна подкрепа.

Искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

3. По исковете за обезщетение за забава :

Предвид отхвърлянето на главните искове, акцесорните искове за мораторна лихва също следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

4. ПО РАЗНОСКИТЕ:

Ответникът представя списък за разноските по реда на чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс с молба, постъпила в съда на 23. XI. 2023 година. Според списъка ответникът е направил в исковото производство разноски от общо 820.00 лева, от които 420.00 лева за възнаграждение на вещо лице и 400.00 лева за адвокатско възнаграждение. По силата на третата алинея от чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс и предвид отхвърлянето на исковете, съдът следва да осъди насрещната страна да му възстанови посочената сума изцяло.

Съобразявайки изложеното, съдът

РЕШИ:

3

1. ОТХВЪРЛЯ иска за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че претендираното от „ТБ“ ЕАД ЕИК******* със седалище и адрес на управление в гр. С в жилищен комплекс М в сграда VI на Бизнес парк С, представлявано от Я.Х., М.С. и Д.К.К., с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. С на ул. „Ш.П.“ №10 чрез пълномощника адвокат Н. А. Ш. вземане за следните суми:

91.77 лева по договор за лизинг с предпочетен номер +*****;

376.58 лева по договор за лизинг с предпочетен номер +*********;

381.57 лева по договор за лизинг с предпочетен номер +*********;

24.63 лева по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****;

37.04 лева по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*********;

37.04 лева по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*********; законната лихва върху главниците за времето от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 08. I. 2019 година до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 22. IV. 2019 година по частно гражданско дело №928 по описа на Софийския районен съд за 2019 година против И.

Х. П. ЕГН**********, живеещ в гр. С на ул. „В.Д.“ №15 на етаж II в апартамент V, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. С на бул. „ХР.Б.“ №50 на етаж I в апартамент II чрез пълномощницата адвокат В. Д. Г. съществува.

2. ОСЪЖДА „ТБ“ ЕАД ЕИК******* със седалище и адрес на управление в гр. С в жилищен комплекс М в сграда VI на Бизнес парк С, представлявано от Я.Х., М.С. и Д.К.К., с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. С на ул. „Ш.П.“ №10 чрез пълномощника адвокат Н. А. Ш. да плати на И. Х. П. ЕГН**********, живеещ в гр. С на ул. „В.Д.“ №15 на етаж II в апартамент V, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. С на бул. „ХР.Б.“ №50 на етаж I в апартамент II чрез пълномощницата адвокат В. Д. Г. разноски в размер на 820.00 лева.

3. Преписи от решението ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните.

4. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца по реда на чл. 38, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс по следния начин:

1. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца на електронния адрес, посочен в молба, постъпила в съда на 16. III. 2022 година, на основание чл. 50, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 58 от същия кодекс.