Решение № 94 от 24.07.2025, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Г.О., 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.О., IX СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо П. Попов при участието на секретаря Цветомира В. Николова като разгледа докладваното от Христо П. Попов Административно наказателно дело № 20254120200299 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П. Р. Б., ЕГН **********, от гр. П., ул. „***“ № 6, ет.

1, aп. 1, обжалва чрез своя защитник адв. В. Р. В. от АК – В. със съдебен адрес: гр. В.. ул. „***“ №17, издадения срещу него електронен фиш Серия К № 10497221 на ОД на МВР – В.Т., с който за нарушение на разпоредбата на чл.

21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл.

182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100,00 лв. Адв. В. счита същият за незаконосъобразен, необоснован и издаден в нарушение на процесуалните правила. Оспорва фактическата обстановка, описана в електронния фиш, както и обстоятелството, че Б. е управлявал процесния автомобил на посочените дата и място. Твърди, че на тази дата – 27.01.2025 г. П. Б. изобщо не е бил на територията на община Л., тъй като същият се е намирал в Държавната психиатриична болница в с. Ц. където е бил настанен на задължително стационарно лечение с Решение № 49 по ЧНД № 250/2024 г. по описа на Районен съд – П.. Постъпил е в болницата на 09.12.2024 г. и е изписан на 27.02.2025 г., поради което според защитника е невъзможно жалбоподателят на 27.01.2025 г. да е управлявал автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № ***. Прилага доказателства за твърденията си.

Излага допълнителни доводи за незаконосъобразност на електронния фиш.

Моли съда да го отмени. Претендира разноски.

1

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА ОД на МВР – В.Т., редовно призована, не изпраща процесуален представител и не взема становище.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА Районна прокуратура – Г.О., редовно призована, не изпраща процесуален представител и взема становище по жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателят П. Р. Б. не се явява. Вместо него се явява неговият упълномощен защитник адв. В. В. от АК – В.. Адв. В. заема становище, че видно от събраните по делото доказателства няма как жалбоподателят да е управлявал процесния автомобил, тъй като през това време той е бил в ДПБ – с. Ц. и не е напускал болничното заведение. Счита, че в случая се касае за злоупотреба с лични данни. Претендира разноски, за които представя списък.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

С електронен фиш Серия К № 10497221 на ОД на МВР – В.Т., на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП на П. Р. Б. е наложена глоба в размер на 100,00 лв. за това, че на 27.01.2025 г., в 00,51 часа, в обл. В.Т., общ. Л., на ПП І-4 (София – В.), км. 153+343, в посока към гр. В., при ограничение на скоростта 60 км/ч за извън населено място, въведено с пътен знак В-26, е извършено нарушение за скорост с МПС „Тойота Авенсис” с рег. № ***, установено и заснето с автоматизирано техническо средство тип „MultaRadar SD 580”, при отчетен толеранс в полза на водача, в нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Установената стойност на скоростта на МПС е 114 км/ч, тоест с 24 км/ч над разрешената максимална скорост от 90 км/ч.

Към административнонаказателната преписка е приложена справка от Сектор „Пътна полиция“ за собственост и промяната на регистрацията на лек автомобил „Тойота Авенсис” с рег. № *** към дата 27.01.2025 г. Видно от същата процесното МПС е собственост на В. Е. В.ев с ЕГН ********** от гр.

П., ул. „***“ № 1А.

По делото е приложен и електронен фиш серия К № 10323149, издаден за същото нарушение, но на името на В. Е. В.ев. Видно от материалите на делото на 20.02.2025 г. В.ев е изпратил чрез ОД на МВР – Т. до ОД на МВР – В.Т. декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП заедно с копие от шофьорска книжка 2

№ *** на П. Р. Б.. Първоначално издадения на В.ев електронен фиш серия К № 10323149 бил анулиран, след което е издаден процесният електронен фиш серия К № 10497221.

Няма данни кога електронният фиш е връчен на жалбоподателя. Същият не е отразен като „Връчен“ в системата АИС-АНД на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – В.Т.. На 25.04.2025 г. Б. чрез адв. В. В. депозира жалбата срещу него чрез наказващия орган до Районен съд – Г.О.. Към жалбата прилага епикриза ИЗ № 786/2024 г. от ДПБ – с. Ц. съгласно която Б. е постъпил в болничното заведение на 09.12.2024 г. за изготвяне на съдебнопсихиатрична експертиза като е поставена диагноза F31.1 БАР – сегашен епизод – маниен без психотични симптоми. Изписан е на 27.02.2025 г.

Във връзка с твърденията с жалбата и приложената към нея епикриза съдът служебно е изискал от Районен съд – П. препис от съдебното решение, постановено по ЧНД № 250/2024 г. Изпратен е препис от същото от дата 18.12.2024 г., с което П. Р. Б. е настанен на задължително лечение в ДПБ – с. Ц. за срок от два месеца при стационарна форма на лечение. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 27.12.2024 г. като в него е отбелязано, че на основание чл. 163, ал. 2 от Закона за здравето обжалването на решението не спира изпълнението.

Изискана е и справка от ДПБ – с. Ц. дали в периода от 09.12.2024 г. до 27.02.2025 г. е провеждано лечение на П. Б. в болничното заведение и дали на дата 27.01.2025 г. в 00,51 часа се е намирал в него. В отговор с писмо с изх. № ИЗ-703/11.06.2025 г. (приложено на л. 56 от материалите на делото) ДПБ – с.

Ц. уведомява съда, че П. Р. Б. с ЕГН ********** е бил настанен на задължително лечение с решение на Районен съд – П. от 09.12.2024 г. до 27.02.2025 г. с диагноза „Биполярно афективно разстройство, сегашен епизод – маниен без психотични симптоми“ и по тази причина не е напускал района на болницата за целия си престой, включително и на посочената дата.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Както вече бе отбелязано, липсват данни кога електронния фиш е връчен на жалбоподателя. По тази причина съдът приема, че жалбата е подадена в законния 14-дневен срок. Подадена е от лице, което има право да обжалва електронния фиш, поради което е процесуално допустима.

3

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът констатира, че електронният фиш е издаден по утвърдения от министъра на вътрешните работи образец и съдържа предвидените в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, а именно: данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й плащане.

При издаването на елекронния фиш са спазени давностните срокове по ЗАНН. Към настоящият момент не е изтекла и абсолютната давност за административнонаказателно преследване, която съгласно чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е четири години и шест месеца.

Скоростта на движение на процесния лек автомобил е фиксирана с видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип „MultaRadar SD 580” с № 00209D33F1A0, която е одобрена в съответствие с изискванията на раздел ІІ, глава четвърта от Закона за измерванията от БИМ и е вписана в регистъра за одобрените типове средства за измерване. Видно от представения по делото протокол от проверка № 004-СГ- ИСИС/23.01.2025 г., издаден от Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” към Български институт по метрология, системата е преминала успешно проверка на 23.01.2025 г., като е установено съответствие с метрологичните изисквания.

Отчетен е предвидения за техническото средство максимален толеранс на допустимата грешка при измерване на скоростта от 3 км/ч.

Въпреки гореизложените съображения съдът приема, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен по същество.

От съществено значение в административнонаказателното производство е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено като нарушител, и дали е извършено от него виновно. Настоящата съдебна инстанция намира, че в хода на производството не бе безспорно доказан извършителя на нарушението в лицето на жалбоподателя П. Р. Б..

Съдът не приема констатациите

4 на

АНО относно това, че жалбоподателят на посочените дата и място е управлявал МПС. Последните не се потвърдиха от събраните по делото доказателства, дори напротив.

Електронен фиш серия К № 10497221 е издаден за нарушение на скорост, извършено на 27.01.2025 г., въз основа на подадена декларация чл. 189а, ал. 5 от ЗДвП от собственика на заснетия лек автомобил – В. Е. В.ев. В тази декларация за ползвател на заснетия автомобил е посочен именно жалбоподателят П. Р. Б., поради което първоначалния електронен фиш е анулиран и е издаден нов на името на Б.. От изисканите, представени и приети по делото писмени доказателства обаче се установи по безспорен и категоричен начин, че няма как жалбоподателят да е извършил вмененото му с този електронен фиш нарушение. Както вече бе посочено по делото е депозирано писмо с изх. № ИЗ-703/11.06.2025 г. (приложено на л. 56 от материалите на делото) ДПБ – с. Ц. видно от което П. Р. Б. е бил настанен на задължително лечение с решение на Районен съд – П. за периода от 09.12.2024 г. до 27.02.2025 г. и не е напускал района на болницата за целия си престой.

Депозиран е и препис от съдебното решение, с което жалбоподателят е бил настанен там. След като на датата на извършване на нарушението – 27.01.2025 г. Б. се е намирал на територията на ДПБ – с. Ц. където му е провеждано стационарно лечение, и не е напускал болничното заведение, то обективно няма как да е извършил посоченото в електронния фиш нарушение.

Следователно управлението на превозното средство от страна жалбоподателя на 27.01.2025 г., в 00,51 часа не се установи по несъмнен начин. Доказателства в тази връзка липсват по преписката, а в хода на съдебното следствие се събраха достатъчно доказателства опровергаващи категорично описаното във фиша деяние. Физически не е възможно П. Б. едновременно да бъде и в ДПБ – с. Ц. и да управлява МПС на територията на Община Л..

С оглед на изложените съображения, съдът намира процесния електронен фиш за недоказан и незаконосъобразен и като такъв същият следва да бъде отменен.

При този изход на делото и съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН право на обезщетение за разноските, направени в съдебното производството пред районния съд има жалбоподателят. Такова искане е направено и в жалбата, и в съдебно заседание депозираната от защитника на Б.. Претендира се сумата от 450,00 лв. като е приложен договор за правна 5 защита и съдействие от 30.06.2025 г. В договора е записано изрично, че възложителят П. Б. дължи тази сума на адв. В.ев и с оглед изхода на спора тази сума следва да бъде присъдена на жалбоподателя, а наказващият орган следва да бъде осъден да я заплати.

Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ако административното наказание е под формата на глоба, то възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение.

Наложеното адм. наказание в обжалвания електронен фиш е „глоба“ в размер на 100,00 лв., което попада в хипотезата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата. От тук следва, че минималния размер на адвокатското възнаграждение в разглеждания от нас случай е 400,00 лв. Следователно договореното между жалбоподателя Б. и неговият защитник възнаграждение от 450,00 лв. е почти в минимален размер, поради което съдът не приема за основателно възражението на наказващия орган за прекомерност на сторените от Б. в настоящото производство разноски.

Що се отнася до претенция на адв. В. от АК – В. за заплащане на транспортни разходи в размер на 94,77 лв., сторени от него за явяването му в Районен съд – Г.О. съдът намира следното: съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс. В АПК този въпрос е уреден в чл. 143 и чл. 144. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от същия кодекс гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.