Определение № 950 от 05.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 950 гр. София, 05.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20238002102088 по описа за 2023 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от О. Л. Б.-С. против решение № 411 от 15.12.2022 г. по гр.д.№ 575/2022 г. на Пернишки окръжен съд, с което е отменено Решение № 351 от 11.04.2022 г., поправено с Решение № 656 от 14.06.2022 г., двете постановени по гр.д. № 3641/2021 г. на Районен съд – Перник в частта, с която е допусната съдебна делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КККР на [населено място], ведно със съответната 1/4 част от общите части на сградата, между съделители и квоти, както следва: за О. Л. Б.-С. - 12/18 ид. части; и за Б. Г. С., за Д. И. А. и за Г. И.

С. – по 2/18 ид. части, и вместо това е отхвърлен иска за делба за този обект поради липса на съсобственост.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост на решението, защото предявеният от касаторката иск за делба за два самостоятелни обекта в сграда е недопустим и за неправилност на решението, защото обекта, за който е отхвърлен иска за делба поради придобиването му по давност от ответницата Б. С. не съставлява самостоятелен обект, защото къщата е строена като двуетажна еднофамилна.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, 1 ал.1, т.1 и ал.2 ГПК. Касаторката счита, че въпроса: дали кадастралното заснемане има вещно правно действие и дали грешката в кадастъра е пречка да се установи правото на собственост в границите, установени с документи за собственост, които удостоверяват придобивното основание и дали е пречка да се извърши съдебна делба съобразно тези документи. Твърди противоречие с решение № 81/17.02.2012 г. по гр.д.№ 506/2011 г. на ВКС, І гр.о. и решение № 303/14.01.2014 г. по гр.д.№ 5179/2013 г. на ВКС, І гр.о.

Ответниците не вземат становище по касационната жалба.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

Касаторката О. Л. Б.-С. е предявила на 18.07.2021 г. иск за делба против Б.

Г. С., Д. И. А. и Г. И. С. на два обекта с идентификатори ***и ***, за които изрично посочва, че са самостоятелни обекти – жилища, на различни етажи – първи и втори, в сграда с идентификатор ***, съответно с площ 47 кв.м. и 42 кв.м. и е твърдяла съсобственост между нея и ответниците при квоти 15/18 ид.ч. за нея и по 1/18 ид.ч. за всяка от ответниците. Позовала се е на нот. акт № 134, том II, дело № 793/1956 г. и на нот. акт № 138, том II, дело № 558/1966 г., договор за доброволна делба от 2011 г., н. а. № 131/20.11.2018 г., том II, per. № 5165, дело № 265 / 2018 г. и н.а. № 170/11.07.2019 г., том I, per. № 2957, дело № 144/2019 г. В тези документи, както и в исковата молба, двата имота, предмет на иска за делба са описани като самостоятелни обекти.

Ищцата, сега касаторка, не е твърдяла, че двата обекта не са самостоятелни и не е оспорила представените от нея писмени доказателства относно това, че се отнасят за два самостоятелни обекта на собственост. Изложените от нея твърдения в исковата молба, подържани и в хода на процеса не сочат на недопустимост на иска за делба. Обективно от доказателствата също не следва недопустимост на иска за делба нито поради законова забрана, нито от естеството и предназначението на вещите / чл. 34, ал.1 ЗС/. Затова и постановеното решение не е недопустимо, поради което на основание чл. 280, ал.2, пр.1 и 2 ГПК не се допуска касационно обжалване.

По делото е установено, че върху дворното място е възникнала 2 съсобственост на основание нот. акт № 134, том II, дело № 793/1956 г. нот. акт № 138, том II, дело № 558/1966 г. между братя К. и Р. Н. С.. Построената в него сграда-близнак е станала съсобствена, поделена между съсобствениците с договор за доброволна делба, нот. заверен на 14.03.2011 г. Дял първи, включващ двата процесни самостоятелни обекта с идентификатори ***и ***е получен от К. Н. С. и съпругата му Д. Н. С.. К. С. е починал на 05.04.2011 г. и е наследен освен от преживялата го съпруга и от двама сина – Г. и И.. Синът И. умира на 05.08.2018 г. и е наследен от ответниците – преживяла съпруга Б.

С. и две дъщери – Д. и Г. И.. Синът Г. е сключил граждански брак с ищцата на 07.11.2018 г. Те са избрали имуществен режим на разделност, декларацията за избор на който е вписана на 07.05.2019 г. След сключване на брака, но преди избора на този режим, с н.а. № 131/20.11.2018 г., том II, per. № 5165, дело № 265 / 2018 г., Добрина С. продава на сина си Г. С. по време на брака му с О. Б.-С. своите 4/6 ид.ч. След вписване на декларацията за разделност, когато бившата СИО се е трансформирала в обикновена съсобственост, Г. С. дарява на съпругата си с н.а. № 170/11.07.2019 г., том I, per. № 2957, дело № 144/2019 г. своите общо 3/6 ид.ч. от двата обекта. Като е имала предвид и придобитите през 2018 г. на осн. чл. 21, ал.3 СК 2/6 ид.ч. /половина от 4/6 ид.ч./, О. Б.-С. е твърдяла в исковата молба, че притежава 15/18 ид.ч.

Ответниците са заявили възражение за придобивна давност, като са твърдели владение на наследодателя си И. С. от 2001 г.

Въззивната инстанция е приела от фактическа страна, въз основа на свидетелските показания на св. Г. и Л., че братята И. и Г. са си разделили процесните два имота, като И. заживял на първия етаж, а Г. – на втория, всеки направил ремонт на своя етаж и винаги живял в него. Между тях не е имало спорове. Последните години за апартамента на втория етаж се обособил отделен вход и от първия етаж, където бил входа на апартамента на И. не можело да се отиде директно в апартамента на Г.. Родителите на двамата братя преди 40 години се преместили да живеят в друго село. А майката Д. споделила със свидетелите, че двамата братя теглили чоп кой на кой етаж да се установи. Съдът се е мотивирал защо възприема показанията на тези свидетели, които не са в родствени отношения, показанията им взаимно кореспондират и са резултат от лични възприятия. За това, че И. е живял винаги до смъртта си на първия етаж, показанията на всички свидетели съвпадат.

3

При тези доказателства, въззивната инстанция е приела, че владението на И. С. е установено въз основа на неформална делба, предадено е от родителите, поради което не е било необходимо да се отблъсква владението на ищцата, респективно на праводателите й. То е било манифестирано явно, така, че да бъде възприето от всеки заинтересован. Тъй като владението е установено от сина И. като трето лице, той се ползва от презумпцията на чл.

69 ЗС. За този извод, съдът се е позовал на решение № 32 от 8.02.2016 г. по гр. д. № 4591/2015 г., ВКС, I г. о., решение № 60 от 7.06.2018 г. по гр. д. № 2420/2017 г., ВКС, I г. о., решение № 3 от 25.01.2016 г. по гр. д. № 3973/2015 г., ВКС, 1 г. о., решение № 20/23.07.2018 г. по гр. д. № 1377/2017 г., II г. о. на ВКС. Начинът, по който е деклариран имота не установява факти, които имат значение за придобивната давност, тъй като се отнася до публични задължения за местни данъци.

Съдебната практика наистина приема, че заснемане на недвижи имот в кадастралната карта няма вещно правно действие и че грешката в кадастъра не е пречка да се установи правото на собственост в границите, установени с документи за собственост, удостоверяващи съответните придобивни основания и да се извърши съдебна делба съобразно тези документи. В този смисъл са цитираните от касаторката решение № 81/17.02.2012 г. по гр.д.№ 506/2011 г. на ВКС, І гр.о. и решение № 303/14.01.2014 г. по гр.д.№ 5179/2013 г. на ВКС, І гр.о. Въззивното решение обаче не е постановено в противоречие с тези решения.

В настоящия случай не е имало твърдения и не е установено по делото грешно заснемане на двама самостоятелни имота, предмет на иска за делба като отделни обекти на собственост. В делбата от 2011 г. двата апартамента са описани като самостоятелни обекти на собственост. Релевантно е дали към този момент – 2011 г. са отговаряли на изискванията за самостоятелно жилище. Като такива фигурират и в следващите два нот. акта от 2018 г. и от 2019 г. Съдът се е съобразил с документите за собственост, представени от ищцата, на които тя се позовава и е описал двата делбени обекта по начина, по който са описани в тях. Те не са оспорени от нея и съдържанието им не е оборено. Твърденията, че всеки от двама апартамента не отговаряли на изискването за самостоятелен обект е направено за първи път в касационната жалба, поради което е недопустимо разглеждането му. При така изложеното, съдът не констатира противоречие на въззивното решение със съдебната 4 практика по формулирания въпрос, поради което по него не се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.

Не е налице и очевидна неправилност на решението, на каквато бланкетно се позовава касаторката. Съдът не констатира от мотивите на решението неприлагане на императивна правна норма или прилагането й в обратен на вложения в нея смисъл. Не се констатират нарушения на основни начала на гражданския процес, а от съдържанието на мотивите не следва явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.

Следователно не е налице основанието за допускане на касационно обжалване, предвидено в чл. 280, ал. 2, пр.3 ГПК.

В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 411 от 15.12.2022 г. по гр.д.№ 575/2022 г. на Пернишки окръжен съд по касационна жалба, подадена от О. Л. Б.-С.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5