Решение № 1496 от 04.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1496 гр. София, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело № 20241100900653 по описа за 2024 година

„РНК Б." ЕАД, ЕИК: ******* /н/, чрез синдика Н. Г. е предявил в производството преки искове за попълване на масата на несъстоятелността, по реда на чл. 620, ал. 5 ТЗ.

Ищецът „РНК Б.'' ЕАД /н/ твърди, че е дружество, по отношение на което е открито производство по несъстоятелност, както е постановено и решение по чл. 710 ТЗ за обявяването му в несъстоятелност. Твърди, че по силата на сключен на 10.11.2010 г. договор за аренда на земеделска земя, е предоставил на арендатора ползването на собствената си земя, находяща се в землището на с. Добрич, общ. Добричка, е именно: нива с площ от 0.900 дка, имот № 001049; нива с площ от 0.900 дка, имот № 001050; нива с площ от 0.900 дка, имот № 001051; нива с площ от 0.900 дка, имот № 001052; нива с площ от 0.900 дка, имот № 001053; нива с площ от 0.900 дка, имот № 001054; нива с площ от 0.900 дка, имот № 001055; нива с площ от 2.253 дка, имот № 001057; нива с площ от 1.644 дка, имот № 001058; нива с площ от 2.291 дка , имот № 001059; нива с площ от 1.392 дка , имот № 001060; нива с площ от 550.102 дка , имот № 001061; нива с площ от 108.366 дка , имот № 001062; нива с площ от 9.897 дка, имот № 001063; нива с площ от 0.900 дка, имот № 005010; нива с площ от 6.672 дка, имот № 005011; нива с площ от 2.014 дка, имот № 005012; нива с площ от 304.416 дка, имот № 005013; нива с площ от 0.900 дка, имот № 006035; нива с площ от 0.900 дка, имот № 006036; нива с площ от 0.899 дка, имот № 006037; нива с площ от 0.900 дка, имот № 006038; нива с площ от 0.900 дка, имот № 006039; нива с площ от 0.900 дка, имот № 006040; нива с площ от 4.339 дка, имот № 006041; нива с площ от 1.750 дка, имот № 006042; нива с площ от 3.459 дка, имот № 006043; нива с площ от 1.517 дка, имот № 006044; нива с площ от 1.274 дка, имот № 006045; нива с площ от 0.900 дка, имот № 035013; нива с площ от 0.900 дка, имот № 035014; нива с площ от 0.900 дка, имот № 035015; нива с площ от 4.551 дка, имот N2 035016; нива 2/9 I c площ от 2.574 дка , имот № 035017; нива с площ от 440.574 дка , имот № 035018, с общо отдадената земеделска земя с площ от 1464.38 дка. Сочи, че ответникът „А. Б." ООД, ЕИК ******* е заместил в правоотношението, като арендодател, първоначалния такъв, считано от 20.07.2015 година и срокът на договора е продължен с 10 години. Поддържа, че за стопанските периоди 2016 - 2017 г. и 2017 - 2018 г. ответникът е извършил авансово и окончателно плащане, съобразно уговореното в чл. 9 от договора, но 1 под средната рента за региона през съответните години. Поради това били отправени покани и искане по чл. 16, ал. 1 от ЗАЗ да бъде изменен договорът чрез увеличаване на дължимото арендно плащане за стопанската 2018 - 2019 г. Твърди, че впоследствие е предявен и уважен иск с правно основание по чл. 16 от ЗАЗ, решението по който е влязло в сила на 29.02.2024 г.

С цитираното решение поддържа, на основание чл. 16, ал. 5 от ЗАЗ, да е изменен Договорът за аренда, като считано от стопанската 2018/2019 г. и до изтичане на срока на договора размерът на арендното плащане е увеличен и определен по следния начин - авансово плащане към първи ноември по 30,00 лева на декар и окончателно плащане в размер на 50 % от официално обявения размер на годишните субсидии, дължими за предоставените земи, дължимо в седмодневен срок от получаването им от арендатора на 81,00 лева за декар предоставена площ, от който авансово плащане към първи ноември - по 30,00 лева на декар и окончателно плащане - в размер на 51,00 лева на декар, в тридесетдневен срок от приключване на стопанската година. Сочи, за период от 5 (пет) стопански години, а именно:

2018 - 2019 г.; 2019 - 2020 г.; 2020 - 2021 г.; 2021 - 2022 г.; 2022 - 2023 г., ответникът не е изпълнявал задълженията си по договора и решението и са натрупани вземания към него в общ размер на дължимата главница - 263 588,40 (двеста шейсет и три хиляди, петстотин осемдесет и осем лева и 0,40 ст.) лв., както и лихвите за всяка стопанска година от изискуемостта на всяко вземане и до датата на исковата молба, в общ размер от 72 523,71 (седемдесет и две хиляди петстотин двадесет и три лева и 0,71 ст.) лева. В тези суми са предявени и исковете, като се иска присъждане и на законната лихва от датата на исковата молба и до окончателно погасяване на главниците.

Претендира разноски.

Ответникът твърди заплащане на главницата след завеждане на исковата молба, както и излага правни аргументи за недължимост на лихва за забава, поради това, че постановеното решение е конститутивно и лихва по чл. 86 ЗЗД не е дължима преди датата на влизане в сила на съдебното решение - 29.02.2024г., когато вземането на ищеца за главница става изискуемо. Претендира разноски.

Между страните са обявени за безспорни и съответно съдът приема за доказани обстоятелствата, че след предявяване на иска и в хода на делото, ответникът е извършил заплащане на претендираната с исковата молба главница, общо в размер на 263 588.40 лв., като цялата сума е погасена на 03.06.2024 г.

Предявени са главни искове по чл. 8, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 5 ЗАЗ, вр. чл. 620 ТЗ и акцесорни искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По главните искове ищецът следва да докаже сключен договор за аренда, вписан по съответния ред, със съдържание по представения с исковата молба и изменен по реда на чл.16, ал. 5 ЗАЗ от районния съд, предаване на обекта на договора на ответника в изпълнение на уговореното, размер на уговореното /изменено от съда възнаграждение. По акцесорните искове ищецът носи тежест да докаже начална дата на забавата и размер на обезщетението за забава. Ответникът носи тежест да докаже евентуално заплащане на исковите суми.

Предвид безспорните между страните факти и представените по делото писмени доказателства, в процеса се установи, че страните са обвързани по силата на сключен на 10.11.2010 г. договор за аренда на земеделска земя за описаните в исковата молба ниви и със срок на действие до 2025 година, по което правоотношение ответникът е заместил първоначалния арендатор, считано от 20.07.2015 година, като в изпълнение на задълженията си по него ищецът е предоставил на арендатора ползването на собствената си земя, находяща се в землището на с. Добрич и по-конкретно индивидуализираните по площ и № имоти - нива с площ от 0.900 дка, имот № 001049; нива с площ от 0.900 дка, имот № 001050; нива с площ от 0.900 дка, имот № 001051; нива с площ от 0.900 дка, имот № 001052; нива с площ от 0.900 дка, имот № 001053; нива с площ от 0.900 дка, имот № 001054; нива с площ от 2

0.900 дка, имот № 001055; нива с площ от 2.253 дка, имот № 001057; нива с площ от 1.644 дка, имот № 001058; нива с площ от 2.291 дка , имот № 001059; нива с площ от 1.392 дка , имот № 001060; нива с площ от 550.102 дка , имот № 001061; нива с площ от 108.366 дка , имот № 001062; нива с площ от 9.897 дка, имот № 001063; нива с площ от 0.900 дка, имот № 005010; нива с площ от 6.672 дка, имот № 005011; нива с площ от 2.014 дка, имот № 005012; нива с площ от 304.416 дка, имот № 005013; нива с площ от 0.900 дка, имот № 006035; нива с площ от 0.900 дка, имот № 006036; нива с площ от 0.899 дка, имот № 006037; нива с площ от 0.900 дка, имот № 006038; нива с площ от 0.900 дка, имот № 006039; нива с площ от 0.900 дка, имот № 006040; нива с площ от 4.339 дка, имот № 006041; нива с площ от 1.750 дка, имот № 006042; нива с площ от 3.459 дка, имот № 006043; нива с площ от 1.517 дка, имот № 006044; нива с площ от 1.274 дка, имот № 006045; нива с площ от 0.900 дка, имот № 035013; нива с площ от 0.900 дка, имот № 035014; нива с площ от 0.900 дка, имот № 035015; нива с площ от 4.551 дка, имот N2 035016; нива 2/9 I c площ от 2.574 дка , имот № 035017; нива с площ от 440.574 дка , имот № 035018, с общо отдадената земеделска земя с площ от 1464.38 дка. Установява се и че договорът е изменен по силата на влязло в сила на 29.02.2024 г. съдебно решение, на основание чл. 16, ал. 5 от ЗАЗ, с което, считано от стопанската 2018/2019 г. и до изтичане на договора размерът на арендното плащане е увеличен и определен по следния начин - авансово плащане към първи ноември по 30,00 лева на декар и окончателно плащане в размер на 50 % и окончателно плащане - в размер на 51,00 лева на декар, в тридесетдневен срок от приключване на стопанската година.

Няма спор и че в период от 5 стопански години, а именно: 2018 - 2019 г.; 2019 - 2020 г.; 2020 - 2021 г.; 2021 - 2022 г.; 2022 - 2023 г., ответникът е извършвал плащане на арендни възнаграждения под определения от съда размер. Следователно, предпоставките за уважаване на исковете за главница се установиха в процеса.

В хода на производството, обаче, ответникът е заплатил в цялост претендираната главница от 263 588,40 лева – на 03.06.2024 година, което се установява и от представените от ответника писмени доказателства за извършени погасявания.

Извършеното плащане на главницата обуславя извод за неоснователност на предявения иск за посочената сума, който подлежи на отхвърляне, но доколкото своевременно е претендирана и законна лихва, такава трябва да бъде присъдена от датата на исковата молба и до плащането. Фактът на погасяване на паричното задължение съдът цени по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК.

Неоснователени са и акцесорните искове по чл. 86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забавено плащане за период преди датата на влизане в сила /29.02.2024 година/ на съдебното решение по иска по чл. 16, ал. 5 от ЗАЗ, откогато вземанията за арендните възнаграждения са станали изискуеми в определените от съда размери, предвид правопораждащото действие на решението, макар и за предходни арендни периоди, тъй като правната промяна в правоотношението между страните е настъпила от влизане в сила на решението на съда.

Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Или, дължимостта на законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД е последица от забавата на длъжника, който не е изпълнил на падежа. Настъпването на падежа прави вземането изискуемо и кредиторът може да иска изпълнение. В случая, вземанията за главници по предявения конститутивен иск са станали ликвидни и изискуеми по силата на окончателното конститутивно съдебно решение. Поради това и по отношение на възнагражденията за отминалите стопански периоди приложимост ще намери нормата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД.

Ищецът, обаче, не доказа, след постановяване на съдебното решение да е отправил покана до ответника за заплащане на увеличението в дължимите арендни плащания за съответните години. Ето защо, исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД са неоснователни.

3

С оглед изхода на спора, съгласно чл. 78 ГПК, право на присъждане на разноските за производството се поражда и за двете страни, при съобразяване обстоятелството, че исковете за главница са отхвърлени поради плащане, извършено в хода на делото, при извод за основателност на претенциите по същество и съответно - сторените разноски по тях следва да се понесат от ответника, който е станал причина за образуване на производството.

Тук следва да се уточни, че сумата от 167, 40 лева, които ищецът претендира като сторени в изпълнително производство по налагане на допуснатото обезпечение не може да бъде присъдена в настоящото производство. Тези разходи не са направени в образувано съдебно производство, а са заплатени по изпълнително дело, поради което компетентен да извърши преценка дали те трябва да се възложат в тежест на длъжника е съдебният изпълнител, пред който орган това производство се развива. Въпреки, че тези разноски са направени за налагане на обезпечение на висящ иск, то те не са такива, извършени в рамките на обезпечителното производство, което приключва с акта на съда по произнасяне по основателността на искането за допускане на обезпечение и следователно не могат да се разпределят между страните по спора от исковия съд /в сходен смисъл са постановени Определение № 845 от 05.12.2011 г., постановено по ч. т. д. № 648/2011 г. по описа на ВКС, I т. о. и определение № 336 ОТ 21.07.2016 г., постановено по ч. т. д. № 874/2016 г. по описа на ВКС, I т. о./.