Решение № 106 от 02.05.2025, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. гр. Добрич, 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Анна Великова при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело № 20243200500542 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по повод постъпила въззивна жалба с вх.№ 1729/12.04.2024г., подадена от Д. Ж.

В. с ЕГН ********** от гр. К., ***, срещу решение № 25 от 15.03.2024г. по гр.д.№ 645/2022г. по описа на Районен съд – Балчик, с което:

1) е уважен предявен от С. И. К. с ЕГН ********** от гр.Б. *** иск, като на основание чл. 21, ал. 4 от СК е признато за установено по отношение на Д.

Ж. В., че апартамент № *** със застроена площ от 113.40 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. Б., находящ се на адрес: гр. Б., *** (секция *** от ЖСК „А.“), ведно с прилежащите му изба № *** с площ от 8.77 кв.м. и таванско помещение № *** с площ от 16.05кв.м., ведно с 3.122% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 3.54кв.м., и от правото на строеж върху ПИ № ***, със стар номер - парцел ***, 28 в кв. 134 по плана на гр. Б., придобит по ЗЖСК, е индивидуална собственост на С. И. К.;

2) е отхвърлен предявен от Д. Ж. В. срещу С. И. К. иск за делба на същия имот.

Въззивникът обжалва решението като незаконосъобразно и необосновано. Излага доводи срещу изводите на районния съд, основани на поддържаните в първоинстанционното производство възражения срещу иска и при подробен анализ на доказателствата, от които счита по делото да е установено, че с негови лични средства ищцата е платила през 2000г. сума за 1 възмездяване на първия й съпруг, за да напусне ЖСК, както и последните вноски в ЖСК, че той е довършил апартамента и го е направил годен за обитаване като е прокарал електрическата и парната инсталация, извършил е измазването, полагането на настилки, дограма и врати, в което е вложил лични средства в размер на 80 000 лв. и много личен труд и труд на близки. С решението си районният съд обърнал доказателствената тежест и ценил всички доказателства превратно. Моли въззивния съд да извърши обективна преценка на доказателствата по делото в тяхната съвкупност и да приеме, че той има съществен принос в придобиването на имота, а не просто е участвал в ремонтни дейности. Отправя искане решението да бъде отменено, насрещният иск да бъде отхвърлен, а искът за делба – уважен с допускане на имота до делба между страните при равни квоти.

Въззивна жалба с вх.№ 1729/12.04.2024г., подадена от Д. Ж. В., съдържа и частна жалба срещу решение № 25 от 15.03.2024г. по описа на Районен съд – Балчик, в частта с характер на определение, с която е отхвърлено искане на Д.

Ж. В. по чл. 344, ал. 2 от ГПК против С. И. К. за заплащане на сумата от 300 лв. месечно. Отправено е искане след отмяна на решението искането по чл.

344, ал. 2 от ГПК да бъде уважено.

На разглеждане в производството е и подадена от Д. Ж. В. частна жалба срещу определение № 229/09.05.2024г., постановено в производство по чл. 248 от ГПК. Изложени са доводи за немотивираност и незаконосъобразност на определението, при постановяване на което съдът необосновано не съобразил направеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което не било в съответствие със само единия защитим материален интерес по делото, определен от предявения иск за делба, като за присъщия в това производство установителен иск за собственост не се следвал отделен адвокатски хонорар. Присъждането на хонорар за защита по двата иска не било съобразено със защитимия интерес по делото, фактическата и правна сложност на спора и извършената от адвоката работа, което било в нарушение на изискването за пропорционалност на адвокатското възнаграждение. Последното, според жалбоподателя, следвало да бъде намалено до минималното такова за вещни спорове от 1500 лв. Настоява се за отмяна на определението и уважаване на молбата по чл. 248 от ГПК.

В писмени отговори въззиваемата страна оспорва жалбите по съображения за правилност на извода на районния съд, че имотът не е придобит в съпружеска имуществена общност от страните, тъй като е построен и завършен изцяло с лични средства на ищцата преди брака, респективно след развода им не е съсобствен между тях, както и за липса на сочените от Д. В. основания за изменение относно отговорността за разноските. Настоява те да не бъдат уважавани, а актовете на районния съд да бъдат потвърдени изцяло.

Жалбите са допустими – подадени са от активно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорване на неизгодните за него съдебни актове, 2 чрез надлежно упълномощен адвокат, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК за решението и определението по чл. 344, ал. 2 от ГПК, предвид разяснения от съда по-дълъг от законноустановения срок (така чл. 62, ал. 3 от ГПК), с начало 28.03.2024г. и край 11.04.2024г. (на дата 11.04.2024г., когато е предадена на куриер, съгласно чл. 62, ал. 2 от ГПК); в срока по чл. 248, ал. 3 вр. чл. 259, ал.

1 от ГПК и указан от съда с начало 22.05.2024г. и край 05.06.2025г. (на 29.05.2024г., когато е изпратена в електронна форма, съгласно чл. 62, ал. 2 от ГПК).

По повод въззивната жалба Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противните страни и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

Решението е постановено от надлежен състав на Районен съд – Балчик, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, по предявен от Д. Ж. В. срещу С. И. К. иск с правно основание чл. 34 от ЗС за делба на недвижим имот - апартамент № *** със застроена площ от 113.40 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. Б., находящ се на адрес: гр. Б., *** (секция *** от ЖСК „А.“), ведно с прилежащите му изба № *** с площ от 8.77 кв.м. и таванско помещение № *** с площ от 16.05кв.м., ведно с 3.122% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 3.54кв.м., и от правото на строеж върху ПИ № ***, със стар номер - парцел ***, 28 в кв. 134 по плана на гр. Б., придобит по ЗЖСК през време на брака на страните, прекратен с развод, и по предявен от С. И. К. срещу Д. Ж. В. положителен установителен иск за признаване за установено, че делбеният имот е нейна лична собственост поради пълна трансформация на лични средства на основание чл. 23, ал. 1 от СК. Посочената друга правна квалификация в диспозитива на решението не се отразява по никакъв начин на предмета на спора, който съдът е очертал посредством съображенията си в мотивите именно като такъв за пълна трансформация на лични средства в придобит по време на брака имот.

В исковата молба ищецът Д. Ж. В. е твърдял, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод с решение № ***г. по гр.д.№ ***г. по описа на РС – Балчик, с което е утвърдено постигнатото от тях споразумение семейното жилище, придобито по време на брака, да бъде предоставено за ползване на съпругата. Семейното жилище (описано по-горе) било придобито по време на брака по нотариален акт № ***г. на нотариус № *** с район РС – Балчик в СИО. Също по време на брака бил придобит и гараж, който страните продали. С прекратяването на брака била прекратена и съпружеската имуществена общност, след което страните станали обикновени съсобственици на описания недвижим имот. Ищецът претендира допускане до делба на имота при равни квоти между двамата съделители. Понастоящем в имота живеела ответницата, която не заплащала наем на ищеца за това. С исковата молба е отправена покана за плащане на наем в размер от 300 лева 3 месечно за това, че ответницата ползва частта на ищеца от имота, както и е поискано постановяване на привременни мерки по чл. 344 от ГПК като ответницата заплаща сумата от 300 лева месечно за ползването на ½ ид.част от имота, считано от влизането в сила на решението по допускане на делбата до приключване на съдебното производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата С. И. К. е оспорила иска като допустим, но неоснователен по съображения да не е налице съсобственост. Предявила е с насрещна искова молба положителен установителен иск, уточнен с молба вх.№ 6815/28.10.2024г. пред въззивния съд, за признаване за установено, че недвижимият имот е нейна индивидуална собственост на основание преобразуване на нейно лично имущество с правно основание чл. 23, ал. 1 от СК - тъй като е придобит по време на брака, но с изцяло лично имущество преди брака.

Обобщено, в исковата в уточняващата молба са изложени обстоятелства, че през време на брака на страните е придобито правото на собственост на недвижимия имот, заявен за делба и на гараж чрез възмезден способ – снабдяване на ищцата като член-кооператор в ЖСК с нотариален акт, издаден на основание чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК; че като член-кооператор ищцата е заплатила с лични собствени средства отстъпеното право на строеж и режийните разноски, всички дължими суми за построяване на апартамента, довършителните работи в него, снабдяването с документация, въвеждане в експлоатация, издаване на нотариалния акт, като ответникът нямал никакво съдействие за придобиване на имота (пряко или косвено), тъй като той е построен, ползван и въведен в експлоатация в период, когато двете страни не са били съпрузи, нито са се намирали във фактическо съжителство. Конкретно е заявено, че ЖСК „А.“ е учредена на 27.10.1988г. и С. И. К. е била членкооператор. Чрез теглене на жребий й бил разпределен двустаен апартамент в секция ***, съгласно протокол № ***г. С протокол № ***г. било извършено разпределение на гаражите, като на нея бил определен гараж № *** секция ***. С протокол № ***г. на ОбНС Балчик била дадена строителна линия и ниво за изграждане на петсекционната сграда. Със Заповед № 666/19.12.1989г. на ИК ОНС Балчик на осн. чл. 15 от ЗС върху държавно дворно място било учредено право на строеж на ЖСК „А.“ при цени от по 14лв./кв.м., като в същата в т. 19 от заповедта била посочена ищцата при заплащане на сумата от 1844,26 лв. Тази сума била заплатена изцяло и в брой ищцата. С договор от 01.12.1989г. било възложено строителството на грубия строеж на ЖСК „А.“ за 24 апартамента, 21 гаража, тавански помещения и мазета, според архитектурен план. Времетраенето на строителството било определено на 12 месеца, съгласно чл. 3 от договора. Правото на строеж било реализирано, сградата била изградена на етап „груб строеж“ и на 25.06.1993г. от трима проектанти на сградата, с представените три броя актове № 14, била приета конструкцията. От тази дата започнали довършителните работи.

Според Таблица за цените на жилищата и други обекти в сградата и стойността на покритие, под № *** за апартаменти на името на ищцата била 4 записано жилище с площ от 108,73 кв.м., 3,122% ид.части, като срещу името й по генералната сметка била посочена обща сума в размер на 22 251 лв.

(неденоминирани). Съгласно тази таблица посочената стойност се обезпечавала със собствени средства на ищцата, от които заемни средства в размер на 15 000 лв., собствени средства от 4 500 лв., извършено строителство в размер на 1 229 лв. и платени 1 522 лв. Всички плащания към ЖКС приключили от 1989г. до 1996г., като посочените в таблицата суми били заплатени от ищцата в брой срещу касови ордери. С протокол от 08.01.2001г. от проведено ОС на член-кооператорите на ЖСК бил одобрен окончателен списък на кооператорите и било извършено разпределение на апартаментите и гаражите в новопостроената сграда, като не били определяни гаранционни срокове, защото кооперацията била в експлоатация от 1994г. Разпределението било извършено след прекратяване на брака на ищцата с първия и съпруг К.К., но към тази дата тя не била в брак нито с ответника, нито с трето лице.

Разрешение за ползване било издадено под № 162/30.03.2001г. на основание чл. 158 от ЗТСУ от началника на ДНСК.

Така ищцата е обосновала, че само тя е била член кооператор в ЖСК; чрез теглене на жребий на събрание на ЖСК от 20.10.1989г. в нейна полза е разпределен двустаен апартамент в секция *** ***, гараж № *** секция ***; на нея е отстъпено право на строеж, като е заплатила определената в заповед № 666/19.12.1989г. сума - плащането било осъществено с нейни лични средства от спестявания от трудово възнаграждение.; строителството на петсекционната сграда отпочнало със заверен Протокол от 02.11.1989г. за определяне на строителна линия и ниво; строителството до етап „груб строеж“ било извършено за периода от 02.11.1989г. до 06.1993г., като на 25.06.1993г. (дата на актовете № 14) и след тази дата част от член кооператорите се нанесли да живеят в съответните обекти; довършителните работи били извършени за периода от 1994г. до 1996г. (когато Д. В. бил в брак с трето лице, прекратен с решение № ***г. на РС - Каварна, а ищцата била в брак също с друго лице, прекратен с развод с решение № ***г. по гр.д.№ ***г. на РС - Балчик, влязло в сила на ***г.), евентуално с оглед писмените доказателства най - късно до 07.01.2001г.; на 08.01.2001г. бил приет от Общото събрание на кооперацията окончателен разделителен протокол между член кооператорите, съгласно който на ищцата бил определен апартамент № ***, ведно с изба № ***, таванско помещение № ***, както и ид.части, вкл. гараж; на 30.03.2001г. сградата била въведена в експлоатация и било издадено разрешение за ползване; през есента на 2002г. било правено освещаване на апартамента и от тогава страните по делото се нанесли да живеят в него, като той бил годен за ползване и изцяло обзаведен (към този момент страните не били в брак); страните по делото са сключили брак на ***г. и на 21.02.2005г. в полза на ищцата бил съставен нотариален акт № ***г. на СВ Балчик за процесното жилище, придобито по ЗЖСК.