Решение № 7 от 15.01.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Плевен , 15.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Секретар:

Асен И. Даскалов

МАРИЯНА Н. КОЛЕВА като разгледа докладваното от Асен И. Даскалов Административно наказателно дело № 20204430201729 по описа за 2020 година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН

С Наказателно постановление без номер от 13.08.2020 г. на * на ОД на МВР – ПЛЕВЕН, на П. М. М. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.209а ал.1 от Закона за здравето – глоба в размер на 300 /триста/ лева, за извършено нарушение по чл.63 ал.1 ЗЗ във вр. с т.9 от Заповед на Министъра на здравеопазването № РД-01124/13.03.2020 г.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита, че НП е неправилно и незаконосъобразно /без да излага конкретни съображения/ и моли за неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и развива съображения за незаконосъобразност на НП поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – по чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 ЗАНН. Наред с това счита, че са налице предпоставките за приложението 1 на чл.3 ал.2 ЗАНН, тъй като процесната Заповед на МЗ, понастоящем е отменена. Пледира за отмяна на Наказателното постановление, както и за присъждане на разноски в размер на 200 лева, за което представя надлежен списък.

За ответната страна – ОД на МВР - ПЛЕВЕН, не се явява представител.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

По нейната основателност, след като задълбочено прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)№ 7/12.04.2020г. от страна на Б. Д. К. - ** в Сектор „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОД на МВР – ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетелите И. В. Д., А. М. Й., както и на нарушителя – П. М. М.. Съставен е за това, че на 12.04.2020 г. около 17:10 часа в *** се движи без поставена обезопасителна маска за еднократна или многократна употреба, покриваща лицето, на обществено място, в близост до група хора – нарушение по т.9 от Заповед на Министъра на здравеопазването № РД-01-124/13.03.2020 г. Нарушителят се е ползвал от правото на възражения при съставяне на акта като е изтъкнал, че полицейските служители се били държали грубо, не се представили и единият от тях бил без предпазна маска. По реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН, не са представени допълнителни възражения.

С Постановление от 24.04.2020г. на РП – ПЛЕВЕН е отказано образуването на наказателно производство за престъпление по чл.355 ал.2 НК, като материалите по преписката били изпратени на административнонаказващия орган, по компетентност.

На свой ред, описаната по – горе фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, респ. – възраженията на нарушителя са преценени като неоснователни. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на П. М. М. ЕГН:

********** е наложено административно наказание на основание чл.209а ал.1 от Закона за здравето – глоба в размер на 300 /триста/ лева, за извършено нарушение по чл.63 ал.1 ЗЗ във вр. с т.9 от Заповед на Министъра на здравеопазването № РД-01-124/13.03.2020 г.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а Наказателното постановление – издадено, от компетентни лица /л.36, л.38, л.13 от делото/. Неоснователно се счита, че в хода на 2 административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – по чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 ЗАНН, тъй като АУАН и НП съдържат ясно посочване на нарушените правни разпоредби, както е отбелязано и по-горе; в тази връзка заслужава да бъде изтъкнато, че административнонаказващият орган е прецизирал правната квалификация на нарушението, като е направил съответна връзка между относимата редакция на чл.63 ал.1 от Закона за здравето и т.9 от Заповед на Министъра на здравеопазването № РД-01-124/13.03.2020 г., без обаче по този начин да е ограничено правото на защита на нарушителя.

Ето защо Съдът приема, че обжалваното Наказателно постановление се явява формално законосъобразно. Във връзка с неговата правилност, бяха събрани гласни доказателствени средства – показания на свидетелите Б. Д. К., И. В. Д., А. М. Й.. Същите показания Съдът приема като непредубедени и добросъвестно дадени, взаимно потвърждаващи се, от една страна и в потвърждение на изложената в АУАН/НП фактическа обстановка – от друга. Липсват разумни юридически съображения да бъдат лишени от кредитиране показанията на тримата свидетели; напротив, Съдът им отдава вяра и намира, че именно от тези доказателствени източници, изложените в АУАН/НП факти и обстоятелства се явяват доказани по убедителен начин, приема ги и няма да ги преповтаря. На тази основа намира, че нарушението от страна на П. М. М. по чл.63 ал.1 от Закона за здравето във връзка с т.9 от Заповед на Министъра на здравеопазването № РД-01-124/13.03.2020 г., се явява доказано по несъмнен начин, доколкото при описаните по-горе условия на време, място, обстановка, посоченото лице се е движело на обществено място, без поставена предпазна маска, покриваща носа и устата.

Същевременно, видно от представените по делото заверени преписи на процесната Заповед, вкл. – Заповедите по нейното изменение /л.25 – 34 от делото/ е видно, че със Заповед № РД-01-263/14.05.2020 г., Заповед на Министъра на здравеопазването № РД-01-124/13.03.2020 г. е отменена изцяло и са въведени нови временни противоепидемични мерки на територията на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Същата Заповед обаче не предвижда правило за поведение като това, съдържащо се в т.9 от Заповед на Министъра на здравеопазването № РД-01-124/13.03.2020 г. Ето защо Съдът намира, че е налице хипотезата на чл.3 ал.2 ЗАНН, съобразно която правна разпоредба, „Ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.“. В случая, извън всяко съмнение, разпоредбите на Заповед № РД-01-263/14.05.2020 г. се явяват по-благоприятни за нарушителя от т.9 от Заповед на Министъра на здравеопазването № РД-01-124/13.03.2020 г., тъй като не предвиждат задължение за носене на предпазна маска или друго средство /кърпа, шал/, покриващо носа и устата, на открити обществени места – за нарушение на което задължение по отменената Заповед на Министъра на здравеопазването

№

РД-01-124/13.03.2020 г., е ангажирана

3 административнонаказателната отговорност на

П.

М.

М..

Административнонаказващият орган не е съобразил междувременно настъпилата промяна в правната уредба, която благоприятства нарушителя и в резултат е издадено Наказателно постановление, което е неправилно – и като такова, следва да бъде отменено.

Предвид този изход на административнонаказателното производство, съобразно отправено искане от страна на жалбоподателя и неговия защитник, и при представени доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение по делото, следва на основание чл.63 ал.3 вр.ал.1 ЗАНН да бъде осъдена ОД на МВР - ПЛЕВЕН, да заплати на П. М. М. ЕГН:

********** паричната сума в размер на 200 лв. /двеста лева/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, Съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО Наказателно постановление без номер от 13.08.2020 г. на * на ОД на МВР – ПЛЕВЕН, с което на П. М. М.

ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.209а ал.1 от Закона за здравето – глоба в размер на 300 /триста/ лева, за извършено нарушение по чл.63 ал.1 ЗЗ във вр. с т.9 от Заповед на Министъра на здравеопазването № РД-01-124/13.03.2020 г.

На основание чл.63 ал.3 вр.ал.1 ЗАНН ОСЪЖДА ОД на МВР ПЛЕВЕН да заплати на П. М. М. ЕГН: ********** паричната сума в размер на 200 лв. /двеста лева/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4