Решение № 7078 от 21.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7078 гр. София, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следН. състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно гражданско дело № 20251100500050 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Производството е образувано по подадена въззивна жалба от ищцата Н. А. М. срещу Решение от 22.10.2024 г., постановено по гр. д. № 7357/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 31- и състав, с което е отхвърлен предявеН.т срещу „Юробанк България“ АД установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 ЗПК за прогласяване на недействителността на Договор за потребителски паричен кредит PLUS-20114694 от 26.07.2023 г.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, като се излагат следните съображеН.: съдът неправилно интерпретирал Определение от 14.04.2021 г. по дело С-535/2020 на СЕС, като не е съобразил, че чл. 10, пар. 2, б. „о“ от Директива 2008/48 изрично сочи, че застраховките, "ако има такива", са елемент на договора за кредит. В случая Условията на застраховката (Сертификат № PLUS-20114694 и Общи условия) не били представени по ясен и кратък начин, в еднакъв по вид, формат и размер шрифт, а именно на шрифт „Helvetica“, размер 9, 8 и 7, като това било в пряко противоречие с изискваН.та на чл.

10, ал. 1 от ЗПК и Директива 2008/48/ЕО. Навежда се, че застрахователната премия в размер на 4981.20 лв., представляваща близо 50% от стойността на предоставената в заем сума (10 000 лв.), е разход, който е следвало да бъде включен в ГПР. Невключването му в ГПР било в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и обуславя недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Поддържа се, че съдът 1 неправилно приел, че сключването на договора за застраховка не е задължително условие за предоставянето на кредита, като пренебрегнал, че декларативната клауза в договора е типова, неиндивидуално уговорена и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. На следващо място се твърди, че процесН. договор не били посочени компонентите, които участват при изчислението на ГПР, като това водело до нищожност на договора, тъй като не били спазени изискваН.та на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Навежда се и че в раздел „Параметри и условия“ от договора неточно било записано, че размерът на предоставеН. кредит е 10 000 лв., докато всъщност реално усвоената от заемателя сума била 9750 лв., поради удръжка на 250 лв. такса „ангажимент“, което в случая влизало в противоречие с чл.143,ал.1 от ЗПП. Твърди се още, че първоинстанционН.т съд неправилно е приел, че в процесН. договор е записан лихвеН.т процент на ден- записаното в чл. 11 от договора, че лихвата на ден се изчислява като лихвеН.т процент се раздели на 365 дни, не съставлявало изпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, което отново обуславяло недействителност на договора. Моли съдът да отмени процесното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявеН. иск.

Въззиваемата страна, в законоустановеН. срок е подала писмен отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата като неоснователна и моли съдът да потвърди обжалваното решение, като излага следите съображеН.: застраховката по договора била доброволна и не следвало да се включва в ГПР, тъй като била сключена по изрично желание на клиента и не била задължително условие за отпускане на кредита. Банката предоставила ясна информация за нейН. доброволен характер както в договора, така и в СтандартН. европейски формуляр, а сумата за застраховката не била включена в ГПР, тъй като не представлява разход за кредита по смисъла на ЗПК и Директивата, а е отделна услуга с отделен договор. Поддържа, че ГПР бил изчислен законосъобразно, включвайки всички относими разходи. Таксата ангажимент била включена в ГПР и същата покривала административни разходи за допълнителна услуга – фиксиране на лихвеН. процент, което било благоприятно за потребителя. Навежда се , че начинът за изчисляване на лихвеН. процент на ден е ясно посочен в договора, което дава на потребителя възможност да изчисли лихвата, ако упражни правото си на отказ.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакуваН. съдебен акт, намира за установено следното:

С процесното решение е отхвърлен предявеН. от Н. М. срещу „Юробанк България“ АД, иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 10, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 ЗПК за прогласяване недействителността на Договор за потребителски паричен кредит PLUS20114694 от 26.07.2023 г.

За да постанови така обжалваното решение, първата инстанция е приела, че съобразно назначената по делото съдебно- техническа експертиза шрифта на процесН. договор е 12 и отговаря на изискването на чл.10,ал.1 ЗПК, като по- малкия шрифт на съпътстващите документи не обуславял извод за недействителност на договора. Според СРС не е налице и 2 нарушение на изискването за посочване на лихвен процент на ден, тъй като в т. 11 от процесН. договор изрично било посочено, че лихвеН.т процент на ден е равен на лихвеН. процент, посочен в договора, разделен на 365 дни, а посочеН.т в договора лихвен процент бил 20,63 %, което позволявало на потребителя сам да изчисли колко е лихвеН. му процент на ден. Първата инстанция е стигнала и до изводът, че застрахователната премия по договора не е била задължително условие за отпускане на кредита, респ. не представлява задължителен разход по кредит и липсва изискване да се включи в ГПР. Посочено е и, че към дата на сключване на договора максимално допустимия ГПР, съобразно чл.19,ал.4 от ЗПК, възлиза на 65,60% , поради което посочеН. в договора ГПР от 28, 83% не надвишава максималН. предел.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивН.т съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай попада и в двете изключеН. посочени в тълкувателното решение, защото от една страна правилата на ЗПК са императивни и съдът следи за тяхното приложение служебно, а от друга по аргумент от чл.7,ал.3 от ГПК съдът следи служебно за неравноправни клаузи в договор сключен с потребител.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото обаче е неправилно по следните съображеН.:

От представеН. договор за потребителски паричен кредит №PLUS-20114694, сключен на 26.07.2023 г., се установява, че между „Юробанк България“ АД, като кредитор, и ищцата , като кредитополучател, е сключен договор за потребителски паричен кредит. В частта "Параметри и условия" от процесН. договор е уговорено, че размерът на кредита е 10 000, 00 лв., застрахователната премия – 4981, 20 лв., таксата ангажимент – 250, 00 лв., погасителните вноски – 84 бр., размерът на месечна погасителната вноска – 287,66 лв., общата стойност на плащаН.та – 24163, 44 лв., годишН.т процент на разходите – 23.83 %, а лихвеН.т процент – 20.63 %.

От приетото пред първата инстанция заключение на ССчЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че ищецът е получил чистата стойност на кредита в размер на 9750, 00 лв. по банков път, а в изпълнение на договора е извършил плащаН. в общ размер на 10 288 лв. Вещото лице сочи още, че са заложени следните параметрите на кредита: заемна сума - 10 000, 00 лв.,84 броя вноски за главница и договорна лихва, всяка в размер на 228,36 лева., еднократна "такса ангажимент" в размер 250, 00 лв., а застрахователната премия не е включена в ГПР. Посочено е че ГПР би бил в размер на 22,18%, ако се изчисли върху усвоената главница в размер на 9750 лева, а ако в ГПР се включи и разхода за 3 застрахователна премия същият би нараснал до 33.70%.

ПроцесН.т договор за паричен заем има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са приложими особените изискваН. за действителност по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК и общите правила за валидност на договорите съгласно чл. 26-34 от ЗЗД.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за потребителски кредит следва да е посочен размерът на ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускаН., използвани при изчисляване на ГПР по определеН. в приложение № 1 начин. Посочването на ГПР в договора за кредит с потребител е от съществено значение в контекста на Директива 2008/48/ЕО от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО, доколкото позволява на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. Такова съществено значение има изискването в договора за кредит да се посочат данни като ГПР, броя и периодичността на погасителните вноски, както и евентуално задължение за плащане на други такси и застраховки. В Решение на СЕС от 16.07.2020 г. по дело С-686/2019 г. е разяснено, че понятието "общи разходи по кредита на потребителя" обхваща всякакви видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, съответно разходите за лихви и за допълнителни услуги, свързани с договора също се включват. Изведено е заключение, че това понятие се отнася едновременно до разходите, свързани с получаването на кредита, и тези, свързани с неговото използване във времето, съответно те трябва да са ясни за потребителя. Съгласно чл. 10, ал. 1, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО договорът за кредит трябва да посочва по ясен начин ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредита, както и всички допускаН., използвани за изчисляването на този процент. Това изискване е възпроизведено и в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съдържа се и в Приложение № 2 към директивата "Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити", част III "Разходи по кредита".

Следователно не е достатъчно ГПР да бъде посочен като общ процент без яснота за отделните компоненти, които го формират.

В Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 и последващото Решение на СЕС от 13.03.2025 г. по дело С-337/2023 се приема, че чл. 3, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита на потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "ГПР" по смисъла на посочеН. чл. 3, б. "и", когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответН. кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. С оглед съществеН. характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на 4 потребителите да се запознаят с правата и задължеН.та си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се посочат всички разходи по чл. 3, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия договор както непосочването на този процент. При тези съображеН. е прието, че чл. 10, § 2, б. "ж" и чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл. 3, б. "ж" от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответН. потребител на предоставената в заем главница. Чл. 4, § 2 от Директива 2008/48/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че клаузите относно допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит, по принцип не спадат към основН. предмет на този договор по смисъла на тази разпоредба и следователно подлежат на преценка за неравноправност.