Решение № 4938 от 16.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4938 гр. София, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20241110162938 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.422 ГПК.

„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу М. И. С. и Н. И. С. за признаване за установено, че дължат, както следва : сумата от по 97,62 лева всяка една от тях - цена за доставена топлинна енергия до имот на адрес : гр. София, ж.к. „О***, аб.№ 357388 за периода м.05.2020г. - м.04.2022г., ведно със законна лихва от 22.12.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, сумата от по 15,67 лева всяка една от тях - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2021г. - 11.12.2023г., сумата от по 6,96 лева всяка една от тях – цена за услуга дялово разпределение за периода м.07.2021г. - м.04.2022г., ведно със законна лихва от 22.12.2023г.

(дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, и сумата от по 1,50 лева всяка една от тях – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2021г. – 11.12.2023г., ведно със законна лихва от 22.12.2023г. (дата на подаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, които вземания са включени в заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 71256/2023г. на СРС, 64 – ти състав.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на доставена топлинна енергия за посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия.

Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Далсия“ ООД. Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.

Ответниците М. С. и Н. С. са подали отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорват исковете. Възразяват, че не е налице валидна облигационна връзка 1 между страните. Липсвали доказателства за присъединяване на сградата по местонахождение на процесния имот към топлопреносната мрежа. Не били представени доказателства за влизане в сила на Общите условия на топлофикационното дружество. Не били спазени предвидените в закона правила относно избор на лице, което да извършва услугата дялово разпределение. Протоколът от проведено общо събрание на етажната собственост за избор на лице, което да извършва услугата дялово разпределение, не отговарял на законовите изисквания. Претенциите не били доказани и по размер. Позовават се на изтекла тригодишна погасителна давност.

Третото лице – помагач, привлечено от ищеца - „Далсия“ ООД, не е взело становище по предявените искове.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница :

В тежест на ищеца е да докаже, че ответниците са собственици или носители на вещно право на ползване върху процесния имот или на друго основание са сключили договор за доставка на ТЕ с ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и стойността на доставената ТЕ.

По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.

От приетия като доказателство нотариален акт за замяна на недвижим имот № 59, том XII дело № 2201/1997г. (л.15) се установява, че по договор за замяна от 11.02.1997г. процесният имот е придобит от С.Т. С. и съпруга й И.С.С.. От приета като доказателство справка по Наредба № 14/18.11.2009г. за роднински връзки на И.С.С. (л.17) се установява, че същият е починал на 24.07.2021г. и съпругата му С.Т. С. също е починала. От справката се установява се също, че И.С.С. има три деца : С.И.С., М. И. С. и Н. И. С.. По делото не се установява след придобиване на имота от страна на С.Т. С. и съпруга й И.С.С. същите да са се разпореждали с имота или на друго основание до смъртта си да са загубили правата си върху имота (арг. чл.99 ЗС), поради съдът приема, че след смъртта на С. С. и на И.С. имотът е придобит по наследствено правоприемство от децата им при равни квоти (чл.9, ал.1 ЗН) С.И.С., М. И. С. и Н. И. С. - по 1/3 ид.ч. След смъртта на И.С.С. за неговите задължения отговарят наследниците му - С.И.С., М. И. С. и Н. И. С. - по 1/3 част всеки един от тях – чл.60, ал.1, вр. чл.9, ал.1 ЗН. От това следва, че през процесния период е налице облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.

По изложените по – горе съображения за задълженията за доставена в имота топлинна енергия отговарят С.И.С., М. И. С. и Н. И. С. при равни квоти – по 1/3 ид.ч.

Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В случая приетите като доказателство по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София са публикувани във в.

„Монитор“, което е видно от отбелязването в горния ляв ъгъл при отпечатването им.

Първото публикуване на Общите условия (което е доказано) е условие за влизането им в 2 сила, а последващото публикуване има само оповестителен характер - в посочения смисъл е определение № 5498 от 27.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2086/2024 г., IV г. о., ГК. При това приетите по делото ОУ са обвързващи за страните по делото.

От приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, което се кредитира от съда, се установява, че процесният имот е топлоснабден. Разпределението на топлинна енергия става по системата на дялово разпределение съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния период е извършвано от третото лице - помагач. Установява се още, че консумираната топлинна енергия е заплащана чрез месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска в края на отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума за топлинна енергия се формира от ищеца продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен дял (съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период). След отчет на средствата за дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита разликата между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Така за съответния отчетен период се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно начислените до този момент суми по прогнозна консумация се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през процесния период.

Според заключението на вещото лице през процесния период в имота не е ползвана топлинна енергия за отопление на имота и такава не е начислявана, като радиаторите в имота са демонтирани/затапени. През процесния период е начислявана топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване съобразно показанията на 2 бр. технически изправни и узаконени водомери за топла вода. Начислена е и ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която е определяна съобразно нормативните изисквания за процесния период.

Следва да се отбележи, че с решение № 7276 от 3.07.2023г. на ВАС по адм. д. № 746/2021 г., II о. се отменя т. 6.1.1 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. на министъра на енергетиката, § 2 и 3 от ПЗР на Наредба № Е-РД04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, но това решение има действие занапред, т.е. след края на процесния период, тъй като отмяната на подзаконов нормативен акт няма обратно действие – арг. чл.195, ал.1 АПК.

Вещото лице е заключило, че стойността на доставеното в имота количество топлинна енергия през процесния период възлиза на сумата от 509,70 лева, формирана като разлика между фактурираните задължения по прогнозна консумация в размер на 553,96 лева и сума за възстановяване като резултат от изравнителни сметки в размер на 44,26 лева.

Без значение относно доказването на доставената в имота топлинна енергия е въпросът дали лицето, извършващо дяловото разпределение през процесния период спрямо сградата по местонахождение на процесния имот, е било надлежно оторизирано от етажната собственост, след като се установи, че дяловото разпределение е извършвано съобразно нормативните изисквания, действали в процесния период.

Вещото лице е посочило, че общият топломер подлежи на метрологична проверка на всеки две години съгласно правилата по Закона за измерванията. Вещото лице е направило констатация, след 2018г. общият топломер в абонатната станция, обслужваща сградата по местонахождение на процесния имот, е следвало да премине през метрологична проверка през 2020г., такава обаче била извършена през 2021г., а също така е констатирал, че следващата метрологична проверка е следвало да бъде извършена през 2023г., а в действителност е направена през 2024г. В същото време при проведените метрологични проверки, макар и извършени след законоустановените срокове, не е установена негодност на общия топломер. При това в конкретния случай неспазването на законоустановените 3 интервали за извършване на метрологична проверка на общия топломер няма за последица неправилно изчисляване на доставената в имота топлинна енергия.

Установява се, че е налице плащане на задължение за процесния период в размер на 213,92 лева, като признание за посоченото плащане е обективирано в обща фактура № 1013949979 за периода 01.05.2020г. – 30.04.2021г. (л.24 от делото). Налице е и плащане на задължение за процесния период в размер на 2,87 лева, като признание за посоченото плащане е обективирано в обща фактура № 1019466130 за периода 01.05.2021 – 03.04.2022г.

(л.26 от делото). При това доказаните плащания за процесния период възлизат на сума в общ размер от 216,79 лева. От посоченото следва, че неплатеният остатък от задължението за цена за доставена в имота топлинна енергия възлиза на сумата от 292,91 лева.

През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.