Решение № 18296 от 30.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18296 гр. София, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20261110107955 по описа за 2026 година

РЕШЕНИЕ

30.09.2026 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 7955/2026 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от ЗАД „АР“ АД срещу ЗАД „ОЗ“ ЕАД, като се твърди, че на 29.05.2021 г., около 13:30 ч. в гр. София, на ул. „Опорска река“ бил паркиран лек автомобил „Ауди А6“, рег. № СВ **** РР, който бил ударен от движещия се лек автомобил „Нисан“, рег. № СА **** КТ. Поддържа, че за настъпилото ПТП бил съставен двустранен констативен протокол, като причина за инцидента била виновното и противоправно поведение на лек автомобил „Нисан“, рег. № СА **** КТ. Навежда доводи, че в следствие на инцидента на лек автомобил „Ауди А6“, рег. № СВ **** РР били нанесени имуществени вреди, като към момента на инцидента за увредения автомобил била сключена застраховка 1

„Каско“, обективиран в застрахователна полица № 0306Х0567811 с период на застрахователното покритие от 15.06.2020 г. до 14.06.2021 г. Излага съображения, че към момента на ПТП-то гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Нисан“, рег. № СА **** КТ е била покрит застрахователен риск при ответника по сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с период на застрахователно покритие от 13.07.2020 г. до 12.07.2021 г., обективирана в застрахователна полица № BG/23/1200001907874. Твърди, че с оглед настъпилото ПТП била образувана застрахователна преписка (именувана „Щета“) № 10121030103024, като ищецът бил заплатил на 02.09.2021 г. сумата от 2602,60 лева за ремонт на увредения лек автомобил „Ауди А6“, рег. № СВ **** РР, като освен това били сторени ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева. Инвокира доводи, че с плащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател. Излага съображения, че бил изпратил покана на ответника на 10.09.2021 г., която била получена от него на 13.09.2021 г., като го бил поканил да възстанови дължимото регресно вземане.

Твърди, че на 21.10.2021 г. ответника бил заплатил сумата от 1137,90 лева, като оставал незаплатен остатък от 1479,70 лева. Поддържа, че с оглед частичното плащане ответникът дължал и мораторна лихва в размер на сумата от 573,00 лева за периода 24.03.2023 г. до 24.03.2026 г. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, като претенциите се оспорват като неоснователни. Твърди, че в случая не били налице предпоставките за наличието на суброгация от страна на ищеца в правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател. Поддържа, че са били налице валидни застрахователни отношения, но претенцията на ищеца била в завишен размер, което аргументира. Навежда доводи, че е заплатил дължимото регресно вземане по осреднени пазарни цени. Излага съображения, че след като е неоснователен главният иск, то такъв се явявал и иска за мораторната лихва. Иска отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително 2 правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

Между страните не се спори, поради което с доклада по делото е обявено за безспорно между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че: 1) на 29.05.2021 г., около 13:30 ч. в гр. София, на ул. „Опорска река“ бил паркиран лек автомобил „Ауди А6“, рег. № СВ **** РР, който бил ударен от движещия се лек автомобил „Нисан“, рег. № СА **** КТ; 2) за настъпилото ПТП бил съставен двустранен констативен протокол, като причина за инцидента била виновното и противоправно поведение на лек автомобил „Нисан“, рег. № СА **** КТ; 3) в следствие на инцидента на лек автомобил „Ауди А6“, рег. № СВ **** РР били нанесени имуществени вреди, като към момента на инцидента за увредения автомобил била сключена застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица № 0306Х0567811 с период на застрахователното покритие от 15.06.2020 г. до 14.06.2021 г.; 4) че към момента на ПТП-то гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Нисан“, рег. № СА **** КТ е била покрит застрахователен риск при ответника по сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с период на застрахователно покритие от 13.07.2020 г. до 12.07.2021 г., обективирана в застрахователна полица № BG/23/1200001907874; 5) с оглед настъпилото ПТП била образувана застрахователна преписка (именувана „Щета“) № 10121030103024, като ищецът бил заплатил на 02.09.2021 г. сумата от 2602,60 лева за ремонт на увредения лек автомобил „Ауди А6“, рег. № СВ **** РР, като освен това били сторени ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева; 6) ищецът бил изпратил покана на ответника на 10.09.2021 г., която била получена от него на 13.09.2021 г., като го бил поканил да възстанови дължимото регресно вземане, съответно на 21.10.2021 г. ответника бил заплатил сумата от 1137,90 лева.

Обявените за безспорни обстоятелства се установяват и от представените по делото писмени доказателствени средства, които настоящият съдебен състав кредитира.

Представен е Двустранен констативен протокол от 29.05.2021 г., като в последният е описан следния механизъм на ПТП: на 29.05.2021 г., около 13:30 часа в гр. София, лек автомобил „Нисан“, рег. № СА **** КТ се движел по ул. „Опорска река“, където водачът ударил и настъпило ПТП с паркирания лек автомобил „Ауди А6“, рег. № СВ **** РР.

Двустранният констативен протокол има формална доказателствена сила (арг. чл. 180 ГПК), тъй като представляват частен удостоверителен документ и като такъв не притежават материална доказателствена сила, поради което се преценяват от съда по вътрешно убеждение с оглед всички събрани по делото доказателства. Въпреки това, когато не е налице надлежно оспорване на фактите отразени в двустранния констативен протокол, при извършена съвкупна преценка на останалите обстоятелства по делото, съдът може да приеме, че описаните в негов факти са се осъществили. Обратно при наличието на оспорване на отразените факти, то приложения документ следва да се цени с останалите събрани по делото доказателства. В случая двустранният констативен протокол, респ. механизма отразен в него не е спорен между страните, като по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелствата свързани с механизма на процесния инцидент са обявени за безспорни.

По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на св. П. М..

От казаното от св. М. се установява, че в кв. „Орландовци“ имали цех преди време.

Изяснява, че автомобилът му бил паркиран, като съсед го бил ударил, след което отишъл да го извика. След това съставили двустранен протокол. При предявяване на протокола находящ се на лист 17 в кориците на делото, свидетелят сочи, че в частта до буква „Б“ протоколът е писан от него и подписът е положен от него. Установява, че по време на удара се намирал вътре в цеха, като едва след удара съседът му дошъл да го уведоми. Изяснява, че доколкото помни ударът бил в предна броня и предна дясна джанта, но самият той не бил присъствал на удара, като уточнява, че в цеха нямало прозорци и видимост към улицата.

Свидетелства, че по това време е управлявал автомобил „Ауди А6“, сравнително нов.

Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. М. за достоверни, тъй като, 3 преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични, като не се доказа свидетелят да е заинтересован от изхода на правния спор, предмет на делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията. Нещо повече, логично е с оглед изминалия период от време свидетелят, да си спомня случая по-общо, допускай неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради особеностите на човешката памет. Същественото е, че субективните му възприятия по отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се, включително ги потвърждава, под страх от наказателна отговорност. Необходимо е да се изясни, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия е нормално свидетелят да описва някои детайли според собствените си субективни представи, доколкото последният е бил повикан и е видял последиците от процесния инцидент, а не е пряк участник в него.

Прието и неоспорено е заключението на САТЕ от което се установява, че механизма на ПТП-то е следния: на 29.05.2021 г., около 13:30 часа в гр. София, лек автомобил „Нисан“, рег. № СА **** КТ се движел по ул. „Опоркса река“, където водачът ударил и настъпило ПТП с паркирания лек автомобил „Ауди А6“, рег. № СВ **** РР. Експертът е посочил, че уврежданията по лек автомобил „Ауди А6“, рег. № СВ **** РР са били по предна броня, преден десен калник, предна дясна джанта, врата и климатик, които увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Вещото лице е посочило, че стойността необходима за възстановяване на увредения лек автомобил по средни пазарни цени към датата на ПТП-то е в размер на 1652,63 лева или 844,98 евро, а по цени при алтернативни доставчици стойността е 943,99 лева или 482,66 евро. Уточнено е, че стойността на обичайните ликвидациони разходи е в размер между 15,00 лева – 30,00 лева.

Съдът, като извърши преценка на заключението на САТЕ, съобразно правилото на чл.

202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е извършено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е недобросъвестен.

Съгласно нормата на чл. 386 КЗ застрахователната сума не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. За възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи. Съгласно чл. 399 КЗ, предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари. С оглед на така очертания предмет, при обикновената имуществена застраховка максималният размер на вредите, които могат да настъпят, може предварително да бъде определен, поради което застрахователната сума не трябва да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото.