Протокол № 87 от 16.02.2023, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 87 гр. Пловдив, 15.02.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова

Сложи за разглеждане докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20225001000801 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Жалбоподателката С. Н. Б., редовно призована, не се явява. За нея, с пълномощно по делото, адв. Д. Д..

Ответникът С. ООД, редовно призован, се представлява от адв. С.

Б., с пълномощно по делото.

Адв. Д. – Да се даде ход на делото.

Адв. Б. – Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки по хода и затова О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладва се същото.

С решение 05.04.2022 г., постановено по т.д. № 101/2020 г. на Окръжен съд Стара Загора, е отхвърлен предявеният иск от С. Н. Б. против С.

ООД за заплащане на сумата от 25 001 лв., част от сумата от 90 744.58 лв., представляваща част от неизплатената й в пълен размер равностойност на дружествен дял от капитала на С. ООД, на съдружника Е.К.Й., починал на 23.07.2017 г., ведно със ЗЛ върху главницата, считано от датата на ИМ – 24.04.2020 г., до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение е 1 осъдена С. Н. Б. да заплати на С. ООД сумата от 7 788.50 лв. недължимо получена преди 24.04.2020 г., ведно със ЗЛ от 04.06.2020 г. – датата на ИМ, до окончателното й изплащане. С. Б. е осъдена да заплати на С. ООД разноски по делото в общ размер на 3 850 лв.

В решението е налице и диспозитив, с който е оставен без разглеждане предявен от С. ООД против С. Б. иск за признаване за установено, че между С. Б. и С. ООД е възникнало право на облигационно вземане, равно на ликвидационната стойност на притежаваните дружествени дялове от Е.Й. в капитала на С. ООД към момента на настъпване на смъртта му, съобразно правилото на чл. 125 ал. 3 ТЗ и счетоводния баланс за м. юли 2017 г. в размер на 9 641.92 лв., като недопустим. В тази част решението, имащо характер на определение, е влязло в сила след произнасяне на въззивната инстанция по ч.т.д. № 507/2022 г.

Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна жалба на С. Н. Б. в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея иск по чл.

125 ал. 3 ТЗ; в частта, с която тя е осъдена да върне на С. ООД недължимо платена сума, както и в частта, с която в нейна тежест са присъдени разноски.

Оплакванията във въззивната жалба са, че решението в обжалваните части е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Във въззивната жалба, след подробен анализ на събраните по делото доказателства, се поддържа, че не са били налице основания за счетоводно отразяване на провизия към датата 31.07.2017 г., респ., че тази провизия не следва да бъде вземана при определяне равностойността на дружествените дялове на наследодателя на жалбоподателката към 31.07.2017 г. Оспорени са изводите на първоинстанционния съд, че в производството по делото не могат да се разглеждат възражения за нищожност на договора за доставка от 16.06.2016 г., поради това, че противоречи на закона, заобикаля го и противоречи на добрите нрави, с невъзможен предмет е, както и че е антидатиран. В тази връзка са изложени подробни съображения, поддържащи възраженията на жалбоподателката за нищожност на цитирания договор. По всички тези съображения се иска отмяна на решенето в обжалваните части и постановяване на ново решение, с което да се уважи предявеният иск по чл.

125 ал. 3 ТЗ, като се присъди на жалбоподателката претендираната сума от 25 2

001 лв. по предявения частичен иск, ведно със ЗЛ от 24.04.2020 г., като се изключи записването на провизията. Претендира се присъждане на разноски.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от С. ООД, представлявано от адв. Б.. Първата група доводи касаят недопустимост на въззивната жалба, поради липса на процесуална представителна власт на упълномощените от жалбоподателката адвокати да я подадат, като се твърди, че подаването на въззивната жалба представлява разпореждане с предмета на спора, за което адвокатите не са упълномощени. Втората група доводи са за неоснователност на въззивната жалба, като в тази връзка е направен анализ на събраните по делото доказателства.

Във въззивната жалба и в отговора не са направени доказателствени искания, като с отговора на ответника се претендират разноски за двете съдебни инстанции.

Адв. Д. – Поддържам въззивната жалба така, както е подадена до Апелативен съд Пловдив. Оспорвам отговора на ответника, както и процесуалното възражение за нейната недопустимост.

Във връзка с въззивната жалба правя уточнение, че в частта, в която сме формулирали искания към съда, тъй като сме посочили, че обжалваме решението в отхвърлителната част относно претенцията на ищцата, както и в уважителния диспозитив по отношение претенцията на ответника, правя уточнение, че същата следва да се счита с отправено искане до съда да отмени решенето в тези две части, в които не е влязло в сила, и да отхвърли претенцията на ответника по жалбата, както и ответник в първоинстанционното производство, ведно със законните последици от това.

Други искания на този етап нямам.

Адв. Б. – По отношение на току-що прочетения доклад, във връзка с подадената въззивна жалба и подадения отговор: Твърдението в подадения отговор и в процесуалното възражение за процесуална недопустимост на въззивната жалба е не защото адвокатите, нейни податели, нямат пълномощия да представляват С. Б., а защото са използвали формулировката, че те лично подават въззивната жалба, в качеството на пълномощници на С. Б.. Тази съществена отлика от изявяването на воля от името на упълномощителя характеризира жалбата като процесуално недопустима, тъй като адвокатите, дори и да са пълномощници на С. Б., нямат 3 самостоятелни права да обжалват постановения срещу нея съдебен акт.

В тази връзка и са изложени подробните ми съображения, че тук аналогията с наказателния процес е недопустима, тъй като в гражданския процес пълномощниците на страните нямат самостоятелни права. По тази причина моля да приемете това уточнение относно възражението ми за недопустимост на въззивната жалба.

Алтернативно поддържам и възражението за пълната й неоснователност, дори и след уточнението, тъй като действително за ищцата няма правен интерес да обжалва решението в отхвърлителната част, съответно прекратяване на производството по отношение на единия от насрещните исковете, което е влязло в законна сила. Затова и не съм извършил доказателствени искания, тъй като считам, че събраните в първоинстанционното съдебно дирене обосновават мотивите на съдията докладчик, постановил първоинстанционния съдебен акт.

Адв. Д. – Във връзка със становището на колегата и във връзка с направените от него възражения относно неправилно формулирана въззивна жалба, правя следното уточнение: Въззивната жалба е подадена от името и за сметка на ищцата С. Е., на която сме пълномощници по т. 2 от приложеното към ИМ пълномощно. Все пак, с оглед на прецизност и яснота, моля текста „Въззивна жалба от адв. Д. и адв. Р., пълномощници на С. Н. Б.“, да се чете „Въззивна жалба от С. Н. Б. чрез пълномощници адв. Р. и адв. Д.“.

Изцяло в изпълнение на нашите пълномощия по т. 2 от това пълномощно ни, както вече посочих, сме я подали от името и за сметка на ищцата в първоинстанционното производство, по което сме упълномощени, в т.ч и да обжалваме постановените съдебни актове, в защита на законните й права и интереси. Ако съдът счита, че е необходимо, мога да представя и едно потвърждение от моята доверителка на това извършено процесуално действие.

По отношение на заявеното във връзка с въззивната жалба уточнявам, че ние не сме обжалвали съдебното решение на Окръжен съд Стара Загора в частта, имаща характер на определение, с което е отхвърлен първият, установителният иск на С. ООД.

Съдът намира направеното от ответника С. ООД възражение за недопустимост на въззивната жалба за неоснователно. Начинът, по който е 4 подадена същата, с изрично посочване, че се подава от двамата адвокати – Д. и Р., именно в качеството им на пълномощници на С. Н. Б., и при наличие на валидно упълномощаване, което се установява още с представеното в първоинстанционното производство пълномощно, е достатъчно, за да обоснове допустимост на въззивната жалба, подадена именно от името на С.

Н. Б., чрез пълномощниците й, като в тази връзка начинът, по който е формулирана, е достатъчно ясен. Не се налага предприемане на допълнителни процесуални действия по потвърждаване на подаването на въззивната жалба от името на С. Н. Б.. Ето защо съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, формулирано в отговора на С. ООД, за оставяне без разглеждане на въззивната жалба, поради нейната недопустимост, по изложените по-горе съображения.

Адв. Д. – Нямам искания по доказателствата. Моля да приемете списък на разноски по чл. 80 и чл. 81 ГПК, както и приложено доказателство относно банков превод за адвокатско възнаграждение.

Адв. Б. – Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски, ведно с 3 бр. договори за правна защита и съдействие. Нямам възражения по претендираните от жалбоподателя разноски.

Адв. Д. – Имам възражения за разноски над размера от 2000 лв.

Правя възражение за това, че възнаграждението на ответната страна така, както се претендира, не следва да бъде присъдено в този размер. По отношение на първия договор, който е от м. май 2022 г., към този момент са действали размери по наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които са завишени с този договор, и съответно с оглед на особеностите на второинстанционното производство, както и неговия характер, считам, че е прекомерно завишено и следва да се намали до минималния размер.

Освен това във втория договор, който е приложен към списъка на разноски, се претендира възнаграждение за въззивна жалба от страна на С., която е оставена без уважение. Потвърдено е прекратителното определение и считам, че няма основание за нейното присъждане.

Оспорвам също и третия договор, по който е посочено адвокатско 5 възнаграждение от м. февруари 2023 г. Смятам, че възнаграждението следва да бъде присъдено по отношение размерите, предвидени в Наредбата към м. май 2022 г., т.е. преди 11 ноември, когато са влезли измененията. Това изкуствено разделяне, както и претенцията за възнаграждение за отхвърляне на въззивна жалба се претендират абсолютно недължимо.

Адв. Б. – С оглед възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, считам същото за неоснователно, тъй като съдът следва да вземе предвид обстоятелството, че е дължимо възнаграждение и само за извършването и подаването на писмен отговор, съответно за процесуалното представителство и съответно за явяването на процесуалния представител на страната в съдебното производство.

Към момента дължимото възнаграждение за защита против иск на стойност 25 000 лв. е 2 650 лв. На следващо място има и договаряне относно и претендирания насрещен иск. В тази връзка не считам, че следва да бъде уважавано възражението за прекомерност.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА по делото списъци с разноски на страните, ведно с 3 бр. договори за правна защита и съдействие към списъка с разноски на С.

ООД и банково извлечение към списъка с разноски на жалбоподателя.

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.

Адв. Д. – Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите въззивната жалба изцяло на жалбоподателката С. Е., като отмените решението в двете обжалвани части и постановите диспозитив, с който уважите претенцията й за 25 001 лв., представляваща частична претенция относно неизплатения дружествен дял на нейния починал съпруг Е.Й., чието участие в ответното дружество е прекратено на 23.07.2017 г. със смъртта му, както и ЗЛ от датата на предявяване на иск от 24.04.2020 г. Моля и да отхвърлите насрещната претенция на ответното дружество, като неоснователна и недоказана, след като отмените съдебното решение и в тази част, и ни присъдите разноски по списъка, който приложих.