Определение № 260 от 30.01.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 260 гр. София, 30.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно гражданско дело № 20241000503410 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274, ал.1,т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв.Г. Б. като пълномощник на ищците в първата инстанция против Разпореждане № 263106 от 15.07.2024 г.,постановено по гр.д. № 5312/2020 г. на СГС, ГО, I – 26 състав, с което съдът е върнал въззивната жалба против постановеното от СГС решение на ищците, поради неизпълнение на указанията на съда в срок.

Процесуалният представител прави оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане. Твърди, че жалбата била достатъчно конкретна и ясна. Повторно дадените указания за уточнение на жалбата показвали незапознатост с материалите по делото, касаели незасегнати в последната въпроси. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и администриране на въззивната жалба.

В срока по чл.276 ГПК ответниците В. М., Г. А., И. Г., С. Д., С.

И., Р. С. чрез пълномощника им адв.Я. В. са депозирали писмен отговор, с който я оспорват като неоснователна и молят за оставянето й без уважение. В отговора са развити подробни съображения за нейната неоснователност.

В срок е постъпил отговор и от ответниците А. Х., Л. П. и Т. К. чрез пълномощника им адв.Д. Н., в който са развити подробни съображения за неоснователност на частната жалба с твърдения, че обжалваното разпореждане за връщането на ВЖ е правилно и съобразено със закона.

Софийският Апелативен съд, като съобрази доводите на жалбоподателя във връзка с данните по делото, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок по чл.275, ал.1 от ГПК, изхожда от надлежни страни и 1 е насочена срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:

С Решение № 260214 от 02.04.2024 г., постановено по гр.д. № 5312/2020 г., СГС, ГО, I -26 състав е отхвърлил предявените от ищците искове по чл.108 от ЗС, този по чл.537 от ГПК и по чл.45 от ЗЗД.

Срещу това решение адв. Б. е депозирал въззивна жалба с вх. № 270042 от 29.04.2024 г., с която прави оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Изложени са оплаквания, че решаващият състав на СГС бил приел за установени факти обстоятелства, които ползвали ответната страна като същевременно се оказвали спорни или неприемливи относно исканията и претенциите на ищците. Налице било и противоречие с приетите по делото експертизи и хронологичната връзка на движение на собствеността на имотите. Били включени и въпроси, които не са били предмет на исковата молба. Моли за отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат уважени.

С Разпореждане № 262043 от 30.04.2024 г. СГС е оставил въззивната жалба без движение, като е указал на процесуалния представител:

- да посочи името и адреса на страните, които я подават;

- да посочи дали обжалват постановеното решение изцяло или в отделни негови части;

- да конкретизират искането си до съда;

- да внесат по сметка на САС дължимата за разглеждане на жалбата държавна такса в размер на 2% от обжалваемия интерес, както и да представи пълномощно за представителство пред въззивната инстанция.

С нарочна молба от 23.05.2024г. адв. Б. е посочил, че въззивната жалба е подадена от името на ищците, чиито точни имена и адреси, както и ЕГН са посочени в пълномощното. Уточнява, че предмет на обжалване е цялото първоинстанционно решение. Твърди, че с въззивната жалба не се обжалват „никакви искове“, поради което и страните не дължат държавна такса, а в случай, че съдът прецени друго, моли за определяне размера й и даване на подходящ срок за заплащането й. Представеното по делото пълномощно било свързано с водене на дело пред СГС, САС и пред ВКС, поради което не било нужно друго пълномощно.

С Разпореждане № 262422 от 30.05.2024 г. съдията – докладчик е предоставил последна възможност на адв. Б. в едноседмичен срок да изпълни указанията на съда като му е указано, че при неизпълнение на указанията, въззивната жалба ще бъде върната.

Съобщението е получено от адв. Б. на 01.07.2024 г. Срокът за изпълнение на указанията изтича на 08.07.2024 г., като до изтичането му указанията на съда не са изпълнени. Като е констатирал това, с обжалваното 2 разпореждане от 15.07.2024г. съдът е върнал въззивната жалба на нейния подател при условията на чл.262,ал.2,т.2 ГПК.

Въззивният съд намира, че разпореждането е правилно и съобразено със закона.

Според разпоредбата на чл.260,т.1 ГПК, жалбата съдържа името и адреса на страната,която я подава; означение на обжалваното решение; указание в какво се състои порочността на решението и в какво се състои искането. Нормата е императивна.

Съответно нормата на чл.261 ГПК разпорежда, че към жалбата следа да бъде приложено пълномощно, ако същата се подава от пълномощник, документ за внесена държавна такса, а също и новите писмени доказателства, ако им такива, както и преписи от жалбата в толкова екземпляра, колкото са страните.

Видно от депозираната от пълномощника адв.Б. молба от 23.05.2024г. /л.1207/,при това неподписана от него, указанията на съда не са изпълнени.

Не са посочени имената и адресите на страните, от чието име като процесуален представител адвокатът е подал въззивната жалба. Както бе отбелязано, това изискване на закона е императивно, съгласно цитираната разпоредба на чл.260,т.1 ГПК. Същото важи и за останалите изисквания, посочени по-горе, които не са изпълнени. Единствено с цитираната молба пълномощникът е посочил, че обжалва решението в неговата цялост, както и че представеното в първата инстанция пълномощно е до приключване на делото във всички инстанции. Несъмнено, при твърдение, че обжалва цялото решение, с което съдът е разгледал предявени от неговите доверители искове по чл.108 ЗС и по чл.45 ЗЗД, то за въззивната инстанция, съгласно чл.18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, се дължи половината от внесената държавна такса пред първата инстанция.Видно от данните по делото, за иска по чл.108 дължимата, съответно внесена от ищците държавна такса е била в размер на 528,98 лева, а за иска по чл.45 ЗЗД дължимата и внесена държавна такса е в размер на 2 000 лева. Следователно, за обжалване пред въззивен съд таксата е лесно определяема като половината от внесената. И това указание на съда не е изпълнено. Липсва и конкретизация на отправеното до въззивния съд искане.

С оглед изложеното, след като в указания срок указанията на съда не са изпълнени, въззивната жалба правилно е върната на основание чл.262,ал.2,т.2 ГПК.

Частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, като се потвърди обжалваното разпореждане.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 263106 от г.,постановено по гр.д. № 5312/2020 г. на СГС, ГО, I – 26 състав.

15.07.2024

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок, при наличие на предпоставките на чл.274,ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4