Протокол № 1459 от 16.12.2021, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1459 гр. Пазарджик, 14.12.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова

Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20215220101279 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

Ищецът Земеделска кооперация „Спасение“ – уведомени от предходното с. з., се представлява от председателя на кооперацията АС. СП. и от адв. Ю.М. от АК-Добрич - надлежно упълномощен от преди.

Ответникът ИЛ. Б. М. – уведомен от предходното с. з., се явява лично и с адв. С.В. от АК-Пазарджик - надлежно упълномощен от преди.

АДВ. М.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална пречка.

АДВ. В.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

СТРАНИТЕ /по отделно/: Водим допуснатите свидетели.

СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 20310/01.11.2021 г., ведно с приложени писмени документи, съдържащи се по ГРД № 2889/2019 г.

АДВ. В.: Получих препис от молбата и приложените към нея доказателства и искам да изразя становище. Недопустимо е прилагането на писмените доказателства, които са депозирани. Става дума за 85 листа или 190 страници. Не съм имал възможност да проверя дали това е цялото дело, 1 но вероятно. А възможно е, ако някои неща не се харесват на ищеца да не се представят. Но, дали се харесват или не на нас другата страна, то е приложено вече. По този въпрос в предишното с. з. аз казах няколко думи, сега ще повторя защо не може. Известно е, че нормата на чл. 127, ал. 2 от ГПК, която изброява какво трябва да съдържа ИМ, в ал. 2 изрично е посочено /цитира/. Следователно законът лимитира момента, в който ищецът може да представя писмени доказателства, това е подаването на ИМ. По-късно може, но само при едно условие, а именно посочено в чл. 147, ал. 1 от ГПК /цитира/.

И тук имаме едно условие, което е много важно и което следва да се съблюдава във всеки случай. Това е израз на контентационно начало на новия ГПК. Не може страната когато сметне за нужно да вади от единия джоб ново доказателство, в следващото с. з. от другия джоб друго ново доказателство и т. н. Независимо от това съдебната практика, имам предвид тази преди новия ГПК, но допускам, че същото правило се съблюдава и към новия, към висящото дело могат да се прилагат други свършени дела в две хипотези.

Първо, ако страна по новото дело се домогва да установява, че е налице ресюдиката тогава се налага да се приложи другото делото, защото това може да се види не само от ИМ, но и от последващи действия от страната, с които се изменя ИМ. И второто изключение, това е когато в прилаганото дело има толкова много писмени доказателства, че е нецелесъобразно да се вадят от него и да се прилагат към новото дело. Тогава се прилага цялото дело, за да се ползват многобройните писмени доказателства. Няма да кажа нищо ново ако напомня, че протоколите за разпит на свидетелите не са писмените доказателства, за които става дума, защото иначе би се заобиколила тази забрана под формата на писмени доказателства да ви се представят на вас показания на свидетели или заключения на вещи лица, което както е не недопустимо, а забранено, защото те са доказателства събрани в друго съдебно производство. Така че, както и да го погледнем искането за приемане на тези 85 листа, това са 190 страници писмени доказателства е недопустимо и затова аз моля съдът да не го допуска и да не постановява определение, с което да приеме тези писмени доказателства. Още повече, че във вашето определение от 30.06.2021 г. вие сте констатирали, че към ИМ има приложени 10 или 11 писмени доказателства, които сте счели, че са относими към правния спор. Т. е. онова, което ищецът е представил в онова време вие сте го приели. Не може тепърва да се приемат нови доказателства. С вашето 2 определение от предишното с. з. вие наистина на финала сте казали като отлагате делото, „евентуално“ за прилагане на другото дело. Т.е. прозира се вашето разбиране, което е правилно, че тази работа не е сигурна и затова сте казали „евентуално“, и „евентуално“ сте имали предвид това, което казах преди малко.

АДВ. М.: Три са основните пункта на възражението. Категорично няма как да споделяме заявеното от процесуалния представител на ответника за настъпила преклузия. На първо мастя процесуалния закон допуска и дава възможност на страните с оглед становищата, които се изразяват в първото по делото с. з. да направят своите доказателствени искания, включително и по отношение за събиране на доказателства, което ние сме направили своевременно. В този смисъл има изключително богата съдебна практика.

Нещо повече, на второ място. Своевременно още с ИМ ние сме посочили, че ние ще се ползваме от тези същите писмени доказателства. Своевременно с ИМ сме представили, но не в пълния им текст тези същите писмени доказателства поради причина, че самото дело, което стана ноторно известно на съда, при предявяване на ИМ и образуване на делото не се е намирало на територията на РС Пазарджик и ОС Пазарджик, а поради касационна жалба на ответника е било във ВКС. Този факт беше предмет на обсъждане и в първото с. з. На трето място уважаемият съд не под условие, а даде възможност да представим тези същите доказателства и това е видно от протокола на стр. 8, където съдът казва, че дава възможност за представяне на тези доказателства, което ние сме направили. Тъй като междувременно след приключване на предишното с. з. на 12.10.2021 г. приключи на ВКС с определение, което слага край на производството, имаме влязло в сила съдебно решение, ние сме го приложили по делото с изрична молба, делото се върна и ние можахме да се снабдим с всички тези доказателства изчерпателно, а не както казва колегата и сме ги представили. Ние не коментираме разпити на свидетели, а за изявление на страна. Искам да се ползват протоколите, защото съдържат изявление на самата страна.

АДВ. В.: Аз съм съгласен да се приложат двете решения, но не и другите доказателства. Аз изпитвам недоверие към това, което са приложили те и затова върнете им това, което са приложили, а приемете цялото дело.

АДВ. М.: Ще предоставим решението на уважаемия съд да прецени 3 доколко е относимо това искане.

АДВ. В.: Аз моля да го върнете това, което са представили с определение.

СЪДЪТ счита, че искането за приемане на представеното с молба вх. № 20310/01.11.2021 г. не е преклудирано, това искане е заявено още с ИМ. В първото по делото с.з. съдът е дал възможност на страната да представи тези доказателства, които са били в кориците на ГРД № 2889/2019 г., което дело както не веднъж стана ясно физически към онзи момент не се е намирало в РС Пазарджик, а по касационна жалба във ВКС. Ищецът е този с оглед заявените от него твърдения, да прецени кои писмени доказателства са относими и необходими за установяване на твърденията, поради което не се налага прилагане на цялото ГРД № 2889/2019 г. Както се разбра това дело е обемно и единствено би затруднило работата на съда да търси и да се ориентира в кориците на делото по отношение на доказателствата. Ищцовата страна бе така добра да ги представи в селектиран вид с оглед на нейните твърдения, с препис за ответната страна, своевременно представени повече от седмица преди с. з., за да има възможност ответната страна да се запознае с тях и да е готова да изрази становището си към днешното с.з. Ето защо не следва да се уважава искането на ответната страна за прилагане на цялото ГРД № 2889/2019 г., поради което, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение искането на адв. В. за прилагане на ГРД № 2889/2019 г. по описа на РС Пазарджик.

По изложените по-горе съображения съдът счита, че следва да се приемат приложените писмени доказателства към молба с вх. № 20310/01.11.2021 г., поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като писмени доказателство по делото приложените към молба с вх. № 20310/01.11.2021 г. писмени документи.

ПРИЛАГА като доказателство по делото постъпилото ГРД № 952/2021 г. по описа на РС Пазарджик.

АДВ. М.: Представям и моля да приемете като доказателство по реда на 4 чл. 147 от ГПК болничен лист на АС. СП.. Става въпрос, че председателят на кооперацията претърпя остър инфаркт на миокарда и към момента е в болнични. Твърдя, че има връзка с делото и затова го представям.

АДВ. В.: Аз мисля, че това доказателство няма отношение към делото.

Тук се търси обезщетение за една кооперация, а не за председателя на кооперацията. Ако председателят на кооперацията беше завел това дело, че с предишното дело му е влошено здравословното състояние до степен да получи инфаркт, то нека да се заведе такова дело. Те искат на кооперацията да бъдат присъдени обезщетения за това, че председателят е получил инфаркт.

АДВ. М.: Ние търсим как се е отразило на кооперацията. Личен иск не сме предявявали, но ние сме предявили иск за неимуществените увреждания, които е претърпяла кооперацията. А ние считаме, че това доказателство е свързано, че това се е отразило на органите на кооперацията, в случая на председателя на кооперацията. В крайна сметка нямаме към този момент такъв иск от страна на председателя на кооперацията, но то е доказателство затова има ли отражение производството по ГРД № 2889/2019 г. върху кооперацията. Безспорно е, че председателят не е просто фигурална част, той е активен член в тази кооперация и то естествено като ги преживява тези неща, те влияят и на кооперацията.

АДВ. В.: Слава Богу кооперацията не е получила инфаркт.

Съдът по

СТРАНИТЕ /по отделно/: Да пристъпим към разпит на свидетелите.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, К. С.:

Й. ИВ. В. – на 59 години, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, аз съм организатор производство в ищцовата кооперация Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

Свидетелят обеща да каже истината.

СВ. В.: Работя в кооперацията от 2007 г. до настоящия момент.

Кооперацията съществува от 1998 г. Знам за пожар възникнал в съседен имот 5 на кооперацията в имот на г-н М.. Обадиха се и казаха, че гори там. Вечерта ми се обади г-н М., познаваме се и ми каза, че има пожар. Аз не съм ходила на место тия дни, когато е станал пожара. Ние ожънахме през юни месец, фирмата дойде и вдигнахме сламата и го дадохме под наем имота на едно момче от Паталеница. Там не съм ходила цяло лято, защото какво да правя там, ние сме го преотдали под наем. Когато отидох там на място пожарът беше потушен, нямаше нищо и никой. После г-н М. започна да ни съди, че ние сме запалили пожара, това са неговите твърдения. Ние много добре знаем и никога не сме палили нищо, защото санкциите са много големи, как може да си позволим лукса ние да запалим стърнище. Ако ние го запалим нас ни режат от субсидиите 3 години наред. Ние никога не сме палили. Беше установено, че пожарът е тръгнал от някакво каналче, минало е през някаква необработваема земя с бурен и оттам в неговата градина, и от неговата градина влиза в нашето место. Ние ожънахме и после не съм ходила, защото го преотдадохме. Хората, с които сключвахме договори започнаха да говорят.

Ние сключваме договори година за година. Ние имаме 1000 договора и въпреки това пак идват хората и си сключват договор, дори и г-н М.. Ной и това лято си взе рента и отново подписа с нас договор. Хората започнаха да коментират случая, то е село. Като дойдат питат „Ма, верно ли вие сте запалили? Ма, вие от толкова години работите.“ Аз казвам „Не, ние даже сме го дали под наем“. Това, което той твърди, че аз съм отишла, тогава майка ми почина и аз няколко дни не съм била на работа. Аз 38 години работя в ТКЗС и след това в ТПК. това е унижение и да дойдат да ти кажат и да те питат и ти на всеки поотделно да обяснявам, че ние не сме запалили нищо. Ако всеки си вземе договора значи ние ще фалираме. Ние имахме опасение, че след този случай хората ще си оттеглят договорите. А на г-н М. всяка година му палят градината откакто аз съм в тази кооперация. Докато вървеше делото минаха две години. Някои хора останаха в кооперацията, някои се отказаха след случая с пожара. След този случай малко намаляха договорите. Има и частна кооперация и той наема освен нашата кооперация, който наема тези площи.