Решение № 456 от 04.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 456 гр. Пловдив, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20235330119005 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670 против Т. Т. Д., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 04.10.2019 г. – 16.08.2023 г. имал задължения за предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода в общ размер на 2204,74 лева за собствен обект, находящ се в ..... За потребените количества били издадени фактури. При забава в плащанията, абонатът дължал и законна лихва, възлизаща на 318,54 лева за периода 31.12.2019 г. – 31.08.2023 г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ...., а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/. Месечното количество изразходвана вода било определяно по реда на чл. 25, ал. 8 и чл.23, ал. 5 ОУ, т.к. липсвало измервателно устройство.

Тъй като задълженията не били погасени, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6456/25.09.2023 г. по ч.гр.д. № 13792/23 г. по описа на ПРС, връчена по реда на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, поради което в едномесечния такъв по чл. 415 ГПК предявил установителни искове. Моли се за уважаването им, ведно със законната лихва. Претендират се разноските в двете производства.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор, чрез назначения особен представител. Възразява за изтекла погасителна давност. Оспорва исковете по основание и размер, в т.ч. – качеството потребител; отразяванията в карнетите относно 1 начислените количества, в които нямало подпис на потребителя или свидетел и начина на отчитане; отразените количества не съответствали на действително потребление; да е уведомяван по предвидения ред за дата и час на регулярен отчет, за да присъства на място; представеното споразумение да носи негов или на упълномощено лице подпис.

Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Връчена е редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

Дружеството – ищец следва да докаже твърденията си в исковата молба, в т.ч.

- наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответника /потребител с № ..../, като установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в....., както и, че през процесния период, ответникът е имал качеството потребител по смисъла на ЗРВКУ. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми. Предвид възражението за изтекла погасителна давност, да установи и настъпването на обстоятелства, довели до спирането или прекъсването на предвидената в закона погасителна давност.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесното вземане, както и възраженията си в отговора, а при доказване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил задълженията.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за главница за частично основателен по следните съображения:

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в 2 едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква, нито самостоятелното предоставяне на ОУ на всеки отделен потребител.

Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.

За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив.

Правото на собственост за ответника на процесния имот се установява категорично от приетия по делото НА за дарение на имота /л.65 – изрично е вписано, че ответницата става собственик на целия имот/, съответно – вписване на сделката в СВ – Пловдив. Ето защо се доказва по категоричен начин качеството „потребител”, според норм. уредба, като ответникът е материалноправно пасивно легитимиран да отговаря за натрупаните задължения за плащане на потребената и отведена вода, която услуга е ползвал в имота. Възраженията в ОИМ и ПЗ са неоснователни.

Съгласно чл.32 на Наредба № 4, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител. Чл.5, т.7 и чл.21, ал.4 от Общите условия на “ВиК” ЕООД - гр. Пловдив също изискват отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието на потребителя или негов представител. По делото са представени копия от карнети, от които е видно, че за периода са начислявани служебни количества – по 20 куб. на месец. Налице е подписано от потребителя /подписът не е оспорен/, съответно – връчено - известие за нередовен водомер, в началото на процесния период.

Според показанията на св. К., при посещение за отчет – е била допусната до имота и лично е констатирала, че водомерът не отговаря на метрологичните изисквания за годност, поради което е съставено и връчено известие за това.

Установила, че в имота живеят две семейства, поради което отчетът бил по 5 куб. на лице или общо 20 куб. Същите се кредитират като ясни, последователни и непротиворечиви, вкл. при съобразяване изискването на чл. 172 ГПК, като няма док., които да им противостоят, нито пречка да бъдат ценени за достоверни.

3

Поради изложеното и след съвкупен анализ при взаимовръзка на ангажираните доказателства, не могат да бъдат споделени възраженията, че месечните количества не са определени надлежно и правилно и не отговарят на изразходваната вода и реална консумация. Необходимите данни се съдържат в представените карнети, като макар същите да са частни свидетелстващи документи и да удостоверяват изгодни за ищеца обстоятелства, по делото се установява, че потребителят не е изпълнил задължението си да постави годен водомер, вкл. и въпреки връченото му известие. В карнетите е посочено за коя година се отнасят данните при първия отчет, след което са посочени дати и месеци на проверките. Правени са ежемесечни посещения, а карнетите са редовно водени.

Отделно, вещото лице по приетата ССЕ, която също се кредитира като компетентно и ясно изготвена, е дало заключение, че отчетеното количество за процесния период е изчислено съобразно действащите цени за битови потребители за съответния период. Ето защо и съдът приема, че абонатът дължи плащане на консумираните услуги, т.к. е имало реално ползване на доставената и отведена вода.

В действащите ОУ на дружеството, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ09/11.08.2014 г. /налични в зап. пр. и общодостъпни в интернет/ се съдържа изрично задължение на потребителите да поставят индивидуални, годни, съобразно изискванията на ЗИ, водомери, за което да уведомят оператора, който впоследствие да ги поддържа и контролира /чл.20, ал. 2, вр. с ал. 1 ОУ/. Няма законово задължение дружеството да уведомява потребителя за този му ангажимент. След като желае да ползва съответните услуги по предоставяне на едно от най – необходимите и улесняващи бита блага /да потребява питейна, съотв. да бъде отвеждана канална вода/, потребителят следва да постави средство за измерване, така че услугите да бъдат надлежно отчитани, а впоследствие – начислени и остойностени. Следва да се има предвид, че според чл.11, ал. 4 и ал. 5 от Наредба №4, потребителят поставя индивидуален водомер, като доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери също са негово задължение.

Горното не е изпълнено, въпреки нормативните изисквания и реалното потребление на вода. Според действащите през периода ОУ, месечното количество изразходвана питейна вода се начислява в размер на по 5 куб.м. на обитател за нетоплофицирани жилища, като определените количества се завишават всяко тримесечие с 1 куб.м. за всеки обитател.

Видно от карнетите, сл. начислявания са правени по 20 куб. на месец /без завишаване/, предвид установените обитатели. Следователно, въпреки неизпълнение на едно от основните му задължения да постави работещ водомер, потребителят е бил поставен в по-благоприятно положение, т.к. отговорността му не е била съответна. За исковия период, дори и при служебно начисляване по тарифа, са дължими суми от порядъка на 40-60 лева месечно /сп. издадените фактури и отразеното в тях/, които в никакъв случай не могат да се приемат за прекомерни, завишени или невъзможни, предвид ежедневните дейности, свързани с ползването на вода и нейната цена и броя на обитателите – две семейства.

С оглед изложеното, съдът приема, че в случая са били налице предпоставките за прилагане на клаузите на чл.25, ал.8 от Общите условия на ищцовото дружество при определяне на задълженията на ответника за процесния период. Имало е реална консумация на вода, която не е отчитана по показания, поради бездействие на самия потребител. Въпреки че е бил уведомен за неизправността на водомера, същият не е бил подменен своевременно, поради което е било извършено 4 служебно начисляване по тарифа, както се посочи на суми за потребление в горните рамки. Същият дължи плащане, като начислените количества са в негов интерес.

Въз основа на описаните доказателства, съдът приема, че исковете са доказани по основание. По несъмнен начин се установява, че ответникът като собственик има качеството на потребител на ВиК услуги. Показанията са служебни, но при наличие на предпоставки за записванията. Възраженията в ОИМ и ПЗ, макар принципно резонни и обосновани, изразяващи съответна защитна позиция, не се споделят. В производството са ангажирани достатъчно ясни и категорични доказателства, че ищецът е предоставял услугите, чието плащане търси, като е извършил възможните действия чрез служителите си за отчитане на консумацията и последващото й остойностяване. Самият потребител не е изпълнил своите задължения както да постави годно измервателно устройство, за което са съставени документи, така и да осигури достъп за отчет.