Разпореждане № 126183 от 05.09.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 126183 гр. София, 05.09.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цв. М. като разгледа докладваното от Цв. М. Частно гражданско дело № 20241110144997 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление с вх. № 239911/23.07.2024 г. на ...... за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ......

Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница, мораторна и законна лихва както и за разноските, съразмерно с уважената част, но съдът намира, че следва да откаже издаването на такава за сумите, както 2,00 лева – обезщетение за обработка на просрочени задължения и 0,25 лева – мораторна лихва върху нея за периода от 28.04.2023 г. до 22.07.2024 г.;

На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че макар заявителят да основава вземанията си на различни точки от общите условия, естеството на дължимите претенции предполага осъществяване на едни и същи факти, а именно: неплащане на договорни задължения в срок.

В случая, въобще не става ясно какво представлява обезщетението за обработка за просрочени задължения, като очевидно дължимостта на тази сума е последица от неизпълнение на задълженията по договора от страна на потребителя, но видно е, че на това основание вече са му начислени такси. На практика в случай, че всички претендирани вземания се присъдят би се стигнало до момент, в който за едно и също нещо в полза на заявителя се присъдят набор от такси и обезщетения, което противоречи на добрите нрави.

Евентуално твърдение, че фиксираното обезщетение е предвидено в общите условия не го валидира.

Отхвърлянето на заявлението за главница в частта относно обезщетението за обработка на просрочени просрочени задължения обуславя извод за отхвърлянето му и в частта относно претендираната мораторна лихва във връзка с тях.

В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.

Ето защо, заявлението в посочената по-горе част следва да бъде отхвърлено.

Така мотивиран, Софийски районен съд,

РАЗПОРЕДИ:

1

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 239911/23.07.2024 г. на ...... за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ......за сумите, както следва: 2,00 лева – обезщетение за обработка на просрочени задължения и 0,25 лева – мораторна лихва върху нея за периода от 28.04.2023 г. до 22.07.2024 г.;

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2