Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 484 от 21.10.2025, Районен съд - Ловеч

Съд
Районен съд - Ловеч
Дело
Гражданско дело 606/2025
Вид
Решение № 484
Подписан
21.10.2025
В сила
21.10.2025
Състав
НАТАЛИЯ СЕМОВА РАЙКОВА АТАНАСОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238-240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238-240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.1, т.1 и т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.1, т.1 и т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238-240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.32, т.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.32, т.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.13, ал.4, изр.2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл.2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9 · Закон за потребителския кредит
  • чл.26 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 484 гр. Ловеч, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА

АТАНАСОВА при участието на секретаря ВАСИЛЕНА ИЛ. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА

Гражданско дело № 20254310100606 по описа за 2025 година

Производство с правно основание чл.238-240 от ГПК.

Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от „АПС Бета България“ЕООД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление : ***, представлявано от Управителите *** и ***, чрез пълномощника си юрисконсулт *** срещу С. Х. Я. от ***, в която посочва, че във връзка с Разпореждане №838 от 25.03.2025 год. по Ч.гр.д.№2283/2024 год., в законоустановения срок „АПС Бета България"ЕООД, ЕИК : **** упражнява законовото си право да предяви иск, с който съдът да признае за установено по отношение на ответника С. Х. Я., ЕГН-**********, че същият дължи на „АПС Бета България“ЕООД, ЕИК : **** вземане, което е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д.№2283/2024 год. по описа на РС-гр.Ловеч и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение.

Ищецът моли съда при разглеждане на настоящото производство, да приеме от фактическа страна следното :

Между страните „Кредисимо“ЕАД, ЕИК : ***, в качеството си на кредитодател, и С. Х. Я., ЕГН**********, в качеството си на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит №998595 на 28.12.2017 год. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесният договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл.6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Договорът за потребителски кредит е сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /предишно наименование Закон за електронния документ и електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство.

1

Позовава се на чл.9 от ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за потребителски кредит №998595 на 28.12.2017 год. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Счита, че изложеното обосновава извод затова, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл.10, чл.11 и чл.22 от ЗПК.

Пояснява, че длъжникът е кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит "Кредисимо", като за целта попълнил заявление за отпускане на кредит от разстояние, в което отразил личните си данни и данни за кореспонденция с него. Пълната преддоговорна информация относно кредита е била налице чрез хиперлинкове, в това число ОУ, Стандартен европейски формуляр, договора за кредит, ведно с Приложение №1 към него и погасителен план. Същата информация е била изпратена и на имейл на кредитоискателя и след запознаване с нея, същият е отправил към кредитора обвързващо електронно волеизявление по чл.2 от ЗЕДЕУУ на сайта чрез натискане на бутон "Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора", като според т.11 от ОУ, с извършване на горните действия, се считало че заявлението за кредит било подадено, а ОУ и договорът приети и подписани от кандидатстващия.

След електронното изявление, договора, Приложение №1 към него, ОУ и СЕФ автоматично били изпратени на имейла на длъжника, ведно с електронно изявление на кредитора за сключване на договора за кредит и приложенията към него. Така, по реда на ЗЕДЕУУ между "Кредисимо"ЕАД като кредитор и длъжника като кредитополучател бил сключен договора, при лихва и условия, подробно уговорени в цитираните по-горе документи. При кандидатстването за кредита ответника сам избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си чрез поръчителството на Ай тръст, като договорът за предоставяне на поръчителство не бил задължителен за сключване, и също бил сключен по реда на ЗЕДЕУУ чрез размяна на електронни изявления.

Ищецът моли съда да вземе предвид, че разпоредбата на чл.13, ал.4, изр.2 от ЗЕДЕП допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен.

В процесният случай извод за постигането на подобно съгласие може да се направи чрез тълкуване на т.III.11, вр.т.III.9., б."а" от Общите условия към договора за потребителски кредит, съгласно които ако кредитополучателят кандидатства за кредит на сайта и е съгласен да бъде обвързан от договора за кредит и ОУ, заявлението се подава с въвеждането на команда "Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail и приемам ОУ и Договора" на указаното за това място на сайта от кредитополучателя, като с извършване на посочените действия заявлението се счита подадено от кредитополучателя, а ОУ и Договорът - приети и подписани от същия.

Дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

На 28.12.2017 год. длъжникът С. Х. Я., ЕГН-********** е сключил Договор за потребителски кредит 998595 с „КРЕДИСИМО"АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление : ***, район „Лозенец", ул.“Якубица"№7Б, по силата на който е получил сумата от 1 942.90 лв., срещу което се съгласил да върне 24 броя вноски по 120.19 лева в срок до 10.01.2020 год., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение №1 към Договор за потребителски кредит, съдържащ Погасителен план, неразделна част от Договора за кредит.

2

Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%.

В Раздел X, чл.2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /"ОУ"/, неразделна част от Договора за кредит, страните са се съгласили, че при забавяне на плащането на погасителна вноска длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането, направени от „КРЕДИСИМО"АД.

В Раздел VI, чл.8 и Раздел X, чл.5 от ОУ страните са постигнали съгласие длъжникът да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението му.

В Раздел X, чл.2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /"ОУ"/, неразделна част от Договора за кредит страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл.7 от ОУ, неразделна част от Договора за кредит страните постигнали съгласие длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на Кредисимо да уведомява длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 год. „КРЕДИСИМО"АД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ"ЕООД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление : ***, п.к.1404, бул.“България"№81В, ап.3. Длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 01.04.2021 год.

От представения с настоящата искова молба Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 02.03.2021 год. между „КРЕДИСИМО"ЕАД като цедент и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ"ЕООД, ЕИК : ****, като цесионер се установява, че страните са постигнали договореност цедентът да прехвърля станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания е договорено, че се индивидуализират в Приложение №1 към дата 23.02.2021 год., неразделна част от договора.

Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл.99, ал.3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.

Ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то моли съда да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.

Пояснява, че ответникът С. Х. Я., ЕГН-********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договор за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящият момент задължението все още не е погасено.

С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, счита, че съдът следва да приеме за установено, че ответникът С. Х. Я., ЕГН- ********** дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ"ЕООД, ЕИК : **** парично вземане, конкретизирано в т.9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по образуваното Ч.гр.д.№ 2283/2024 год., а именно сумата в общ размер от 4 216.48 лв., формирана както следва :

1).главница в размер на 1 942.90 лв.,

2).договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 941.66 лв. за период от 28.12.2017 год. до 10.01.2020 год.,