Решение № 260109 от 03.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 260109 гр. Пловдив, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI с-в, в публичното заседание на десети април две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИН

ИВАНОВ при секретаря Марина Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 20181 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е във фазата по извършване на делбата.

С влезли в сила Решение № 260126/13.01.2021 г., постановено по гр. д. № 20181/2019 г. по описа на ПРС, IV с-в, и Решение № *** г., постановено по в.гр.д. № *** г. на ПОС, ** гр. с., е допуснато извършване на съдебна делба на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № *** на *** на АГКК, адрес на имота: гр.П., район ***, ул. „***“ № ***, бл.**, вх.*, ет.*, ап.***, който се намира на етаж * в сграда с идентификатор ***, брой надземни етажи *, предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор: ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: *, площ: 102.99 кв.м., прилежащи части: таван № ** от 7.31 кв.м., изба № ** от 5.56 кв.м., 1.505 % ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, ***, под обекта: ***, над обекта: ***, която да се извърши между:

Е.Х.Р., ЕГН ********** ***, Н.М.К., ЕГН ********** ***, М.М.К., ЕГН ********** ***,

К.М.К., ЕГН ********** ***; при квоти от правото на собственост: 3/12 ид.ч. за Е.Х.Р., 1/12 ид.ч. за Н.М.К., 4/12 ид.ч. за М.М.К. и 4/12 ид.ч. за К.М.К..

В хода на първото съдебно заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата, е К.М.К. формулирал възлагателна претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК, която не се оспорва от М.М.К. и Н.М.К.. Ищцата Е.Х.Р., чрез своя процесуален представител, поддържа целият имот да бъде изнесен на публична продан.

Заявени са и са прието от съда следните претенции по сметки:

Ищцата Е.Х.Р. е претендирала от М.М.К. заплащане на сумата от 6200 лв., представляваща обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 ЗС за това, че е лишена от ползването на припадащата й се част - 3/12 ид.ч. от процесния апартамент за периода от датата на отправяне на поканата 13.11.2019 г. до 13.06.2022 г., както и на основание чл. 344, ал. 2 ГПК М.М.К. да й заплаща месечно обезщетение за лишаването от ползване на имота, до окончателното предаване на владението.

К.М.К., по реда на чл. 346 ГПК е предявил осъдителни искове срещу Е.Х.Р., Н.М.К. и М.М.К. за заплащане от всеки от ответниците по съответната претенция на припадащата им се част от сторени в имота подобрения в периода 2014-2015 г., подробно индивидуализирани с молба до съда от *** г., а именно: Подмяна и поставяне на нова дограма; Циклене и лакиране на паркет; Подмяна п поставяне на фаянсови и плочки в баня; Подмяна и поставяне на фаянсови плочки в тоалетна;

Подмяна и поставяне на кова ВиК инсталация; Подмяна и поставяне на нова Електрическа инсталация; Поставяне на нова кухня/кухненско обзавеждане/;

Шпакловаме и цялостно боядисване на апартамента; Поставяне на четири броя климатици. Твърди се, че Е.Р. и М.К. са знаели за извършените подобрения и не са се противопоставяли, докато Н.М. не е знаела за тях. При извършването на същите К.М. твърди да е имал качеството на недобросъвестен владелец на чуждите идеални части предвид налична уговорка между съсобствениците и заплатена сума от К.К. за изкупуване на чуждите дялове. В окончателен вариант, след направеното уточнение на исковете, същите са приети в следния, вид:

- по отношение на Е.Х.Р. – претенция с правно основание чл. 74, ал. 2 вр. чл. 72 ЗС сумата от 13 000 лева, представляваща по-голямата измежду стойността на направените от него полезни разноски и увеличената стойност на имота в резултат на подобренията, извършени в периода 2014-2015 г. и описани в молбата от *** г., съразмерно на притежаваните от нея 3/12 ид.ч. от правото на собственост върху апартамента.

- по отношение на М.М.К. – претенция с правно основание чл. 74, ал. 2 вр. чл. 72 ЗС сумата от 17 333 лева, представляваща по-голямата измежду стойността на направените от него полезни разноски и увеличената стойност на имота в резултат на подобренията, извършени в периода 2014-2015 г. и описани в молбата от *** г., съразмерно на притежаваните от нея 4/12 ид.ч. от правото на собственост върху апартамента.

- по отношение на Н.М.К. – претенция с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗС сумата от 4 333 лева, представляваща по-малката измежду стойността на направените от него полезни разноски и увеличената стойност на имота в резултат на подобренията, извършени в периода 2014-2015 г. и описани в молбата от *** г., съразмерно на притежаваните от нея 1/12 ид.ч. от правото на собственост върху апартамента.

Следва да се отбележи обаче, че определянето на правното основание на облигационните отношения, възникнали от подобряване на чужд имот, е дейност на съда по приложението на материалния закон, която се извършва въз основа на фактическите твърдения и петитума на исковата молба, но и в съответствие с установеното по делото. Съдът не е обвързан от посочената от ищеца квалификация на предявения иск. Затова въведените в исковата молба твърдения за качеството, в което ищецът е извършил подобрения в чуждия имот (владелец, държател, гестор) или посочения от ищеца вид на предявеното вземане („увеличена стойност на вещта“, „необходими разноски“, „полезни разноски“, „по-малката от двете суми“, „до размера на обогатяването“), които твърдения отразяват и становището на ищеца за правната квалификация на претенцията, не ограничават съда да даде защита според действително осъщественото правно основание. Така Решение № 160 от 5.12.2019 г. по гр.д. № 948/2019 г., I г.о., Решение № 108 от 08.07.2015 г. по гр. д. № 415/2015 г. на ВКС, І г.о. и др.

Районен съд Пловдив, IV гр. с-в, след като обсъди доводите на страните и съобрази приобщените по делото доказателства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от фактическа и правна страна:

Относно способа за извършване на делба:

По делото е изслушано заключение по СТЕ с оглед установяване поделяемостта и пазарната цена на допуснатия до съдебна делба недвижим имот – апартамент в гр. П.. Според заключението на вещото лице /л.132-136/ апартаментът е неподеляем и на стойност 190 500 лв.

Заключението не е оспорено и е кредитирано от съда. С оглед на тези изводи на експерта следва да се определи подходящ способ за делба.

Способите за извършване на делба са законоустановени, като страните само доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън предвидените в закона четири способи – чрез възлагане при наличие на изискванията по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на имотите без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а когато делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи, неподеляемият имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 ГПК. Недопустимо е съдът да извърши делбата извън законоустановените в ГПК четири способа за ликвидиране на съсобствеността между съделителите.

В случая К.М.К. е заявил претенции за възлагане на имота по чл. 349, ал. 2 ГПК в първото по делото открито съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата. За уважаване на тази претенция същият следваше да докаже, че имотът е неподеляем и е жилищен, че съсобствеността върху него е възникнала по силата на наследяване, че той е живял в имота към момента на смъртта на общия наследодател и че няма друго жилище. По аргумент от т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС за уважаване на претенцията за възлагане на имота, в случая не следва да е налице и смесена съсобственост.

Установява се от заключението по приетата СТЕ, че имотът е неподеляем, както и че представлява жилище-апартамент. За това, че имотът се ползва за жилищни нужди не се спори, а е видно и от събраните по делото доказателствени материали – схема на имота, както и множество свидетелски показания. От данните по делото и от възприетото с мотивите на решението по допускане на делбата е видно също така, че имотът е наследствен, оставен от общия наследодател на страните И. Г. Х., поч. на *** г., като не е налице смесена съсобственост. Релевантен за възлагателната претенция момент е именно смъртта на И. Х., защото тя се явява общия наследодател, от когото възникват и последващите наследствени правоотношения при смъртта на преживелия й *** М. Г., поч. на *** г., баща на К.К., М.К. и Н.К.. В тази насока по делото са събрани гласни и писмени доказателства за установяване дали К.К. е живял в имота към смъртта на неговата майка И. Х..

Постъпило е писмо от *** „***“ АД гр. *** (л.173), видно от което И. Х. е работила като *** в *** в гр. *** за периода от 01.03.1979 г. до 02.05.1999 г. С друго писмо от *** (л. 209) се сочи, че Х. е ползвала *** за периода 01.03.1988 г. – 30.11.1990 г. и *** за периода 25.01.1999 г. – 02.05.1999 г. От писмо от *** (л.208) се установява, че К.К. и сестра му М. са били ученици в това училище за учебните 1996/1997 г., 1997/1998 г. и 1998/1999 г., като липсват данни за точната дата на отписването им, но според училището това следва да е било в периода

01.06.1999 г. – 15.09.1999 г. Постъпило е и писмо от *** гр. П. (л.230), от което е видно, че М.К. е била записана в училището през лятото на 1999 г., като в това училище е завършила и средното си образования. Видно от писмо *** ЕАД (л.249) бащата К.К. – М. Г. не бил в трудови правоотношения с дружеството.

Във връзка с възлагателната претенция на К.К. са разпитани и св. М. Б. П.-Д., К. К. М., М.К.Л. и М.К. Г..

За относимото обстоятелство – дали К.К. е живял в процесния апартамент към момента на смъртта на неговата майка И. Х., съдът намира, че не могат да се ползват в пълнота показанията на св. М. – *** на М. Г. и *** на К.К., тъй като същите в основаната си част не кореспондират с тези на М.

П.-Д. и М.Л., и в частност, че Е.Р. не е живяла в апартамента и полагала грижи за майка си седмиците преди смъртта на И. Х., и известен период след това.

Показанията й не съответстват и на събраните писмени доказателства – свидетелката неколкократно споменава, че М.К. е работел по същото време (около *** на И. Х.) в ***, което не кореспондира с постъпилата справка от това дружество.

Единствено в частта, в която св. М. заявява, че децата – К. и М. К., са били отписани от училището в *** след *** на майка им и са дошли в П..

Не се кредитират показанията на свидетелката М. Г., тъй като е налице съществено противоречие между изложеното от нея по настоящото дело във втората фаза и по в.гр.д. № *** г. на ПОС, където също е разпитана като св. в първата фаза на делбата. В частност относно това къде И. Х. и семейството й е живяла не само преди смъртта й, а и дълги години преди въпросния момент. Освен това показанията й противоречат както на част от събраните писмени доказателства – писмата от ***, писмото от *** и данните за периода, в който К. и М. К. са били ученици в ***. Изложеното от М. Г. не кореспондира и с другите свидетелски показания относно това дали Е.Р. е живяла в апартамента в седмиците около *** на майка й. Следва да се отбележат още и данните за влошени лични отношения между св.и ищцата Р..

За разлика от св. К. М. и М. Г., разпитаните по инициатива на ищцата Е.Р. свидетелки - М. П.-Д. и М.Л. нямат роднинска връзка със страните по делото, нито данни по един или друг начин да са заинтересовани от изхода на делото. Изложеното от двете е конкретно, подробно и последователно. Досежно показанията на П.-Д. липсват разминавания между казаното от нея пред въззивния съд в първата фаза и пред настоящата инстанция във втората фаза на делбата. Не се констатират разминавания с показаният на разпитаните в първата фаза свидетели, тъй като последните са общи, свидетелите са разпитани за различни обстоятелства и липсва конкретика във връзка с относимите за възлагателната претенция факти. Поради това съдът е кредитирал изложеното от П.-Д. и Л., като приема, че Е.Р. е живяла в апартамента към момента на смъртта на нейната майка И. Х. и е полагала грижи за нея. К. и М. К. по същото време са били ученици в гр. ***, до м. юни ***, т.е. до края на учебната 1998/1999 г., което се потвърждава и от писмените доказателства по делото. Двамата са посещавали майка си през почивните дни – това е единственото обстоятелство, което се споменава и от четиримата свидетели. Те обаче заедно с баща си са се преместили да живеят окончателно в гр. П. след *** на тяхната майка И. Х.. Следователно К.К. не е живял в апартамента към момента на *** на общия наследодател. Обстоятелството, че е посещавал жилището през почивните дни, за да се види с майка си, не означава, че той фактически е живял там. Напротив мястото където той е посещавал училище към момента на ***на майка му е в гр. ***, т.е. различно от процесния имот.