Определение № 218 от 23.09.2026, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 218 гр. Бургас, 23.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Светла М. Цолова

Яни Г. Гайдурлиев като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно частно наказателно дело № 20262000600220 по описа за 2026 година

Производството е въззивно и е по реда на чл.440 ал.2 вр.чл.345 от НПК.

Образувано е по частна жалба от Е. Д. А., изтърпяваща наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Сливен, чрез пълномощника си адв. М. Р. от АК – Сливен, срещу определение № 344/25.08.2026 г., постановено по ЧНД № 459/2026 г. по описа на Окръжен съд – Сливен.

С атакуваното определение е оставена без уважение молбата на лишената от свобода Е. Д. А. за допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка към 25.08.2026 г. на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 8 месеца, наложено с присъда № 13/17.02.2025 г. по НОХД № 21/2025г. по описа на Окръжен съд – Варна за престъпление по чл.354а ал.1 от НК.

В жалбата, по повод на която е образувано производството пред настоящата инстанция, депозирана от осъденото лице чрез неговия пълномощник в установения от закона и указан от съда срок за обжалване на съдебния акт, същият се определя като неправилен, необоснован и постановен при непълна и едностранчива оценка на доказателствата относно поправянето на осъдената А.. Първоинстанционният съд се упреква в това, че безкритично и изцяло е възприел изложеното в становището на началника на Затвора - Сливен и мнението му, че не следва да бъде уважена молбата за условно предсрочно освобождаване, като е направил извод, че осъдената не е дала убедителни доказателства съобразно чл.439а от НПК. В тази връзка се сочи, че неправилно е придадена задължителна сила на становището на затворническата администрация, като така съдът фактически е заменил собствената си независима оценка с позицията на страна в производството, без да ровери обективността, актуалността и съответствието на това становище с останалите материали по делото. Заявява се, че формално са изброени дефицитни зони без конкретни факти, без динамичен анализ и без да се посочват конкретните оценки, тежестта на всяка зона, настъпилата промяна спрямо началната оценка и кои реални прояви през периода на изтърпяване поддържат риска. Твърди се, че не са обсъдени на положителните доказателства по чл. 439а НПК – полагане на труд, като от работа са зачетени 2 месеца и 10 дни; участие в група за анонимни алкохолици; участие в програма на Апелативен съд - Варна за борба с наркотиците; заявление за осъзнаване на вината; през продължителен период след единственото дисциплинарно нарушение няма други нарушения и не е влизала в конфликти със служители. Сочи се и наличие на 1 неправилен подход към изпълнението на индивидуалния план на присъдата и необоснованост на извода, че този план не бил завършен респ. че не е налице поправяне. В тази връзка се акцентира на факта, че съгласно чл. 439а НПК изпълнението на плана е само един от източниците на информация и се преценява наред с всички други доказателства. По отношение на извършеното дисциплинарното нарушение и липсата на награди съдът се упреква в едностранчив и формален подход, без да конкретизира вида и тежестта на нарушението, както и причините за извършването му. Твърди се, че не са обсъдени възраженията срещу доклада и на личната защита вкл. по отношение на това, че докладът бил бланкетен, че един от авторите му работи от около четири месеца и че не познава осъдената, както и че в него липсва действително обследване на осъзнаването на вината и готовността за законосъобразен живот извън затвора. Изразява се несъгласие и с повторното използване на обстоятелства, отчетени при определяне на наказанието, доколкото значителна част от мотивите е посветена на вида на двете престъпления, връзката им с наркотични вещества и извършването на новото деяние в изпитателен срок. Наред с така наведените възражения по отношение на атакуваното определение, в частната жалба се навеждат доводи, че цялостната оценка на относимите обстоятелства сочела на достатъчна положителна промяна – изтърпяла близо две години от общото наказание, включително значителен фактически период, през който е полога труд; липса на конфликти със служители, системни нарушения, отказ от труд или конкретни прояви на продължаващо престъпно мислене; едно единственото дисциплинарно нарушение, което е старо, изолирано и не е последвано от ново такова; участие в дейности, насочени към преодоляване на зависимостта - централния фактор за престъпното й поведение. Обосновава се извод, че при остатък от 8 месеца и 29 дни целите на специалната превенция могат да бъдат гарантирани и чрез изпитателния срок по чл. 70, ал. 6 НК, през който при извършване на ново умишлено престъпление се прилагат последиците на закона. Настоява се за отмяна на атакуваното определение на Окръжен съд – Сливен и за уважаване на молбата за условното предсрочно освобождаване на осъденото лице от изтърпяване на остатъка на наказанието лишаване от свобода.

Постъпило е писмено възражение от началника на Затвора – Сливен по повод на депозираната частна жалба, в което същата се определя като неоснователна. Твърди се, че съдът, след като е взел предвид всички приложени доказателства по делото, правилно е оставил без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода. Сочи се, че при постановяване на определението, съда е съобразил оценката на осъдения правонарушител, плана за изпълнение на присъдата и всички приложени доказателства по делото, както и че действително не са налице доказателства за поправяне на осъденото лице т.е. необходимо е да продължи възстановяването на личността на осъдената и приобщаването й към спазване на законоустановените норми на поведение за да се постигнат целите на наказанието.

Настоява се жалбата да бъде оставена без уважение.

В депозирано пред съда писмено становище на прокурор при Апелативна прокуратура - Бургас е изразена позиция за неоснователност на подадената жалба. Заявява се, че съобразно нормата на чл. 439а от НПК критериите за поправяне на осъденото лице се извеждат от оценката (чл. 155 от ЗИНЗС) и индивидуалния план (чл. 156 от ЗИНЗС), изготвени при изпълнение на присъдата и доказателствата в този смисъл сочели на корекционно въздействие върху осъдената в недостатъчна степен, като не са били изпълнени целите, свързани с необходимата личностова и поведенческа промяна, а стойностите в оценката на риска от рецидив и вреди са завишени на среден (76 т.) към 16.04.2026 г. в сравнение със стойностите, установени при първоначалното й задържане през 2024 г.

(нисък), което сочело на риск от рецидив, при установени дефицити в основни области за пенитенциарно въздействие. Сочи се, че независимо от постигнатите и положителни резултати, към настоящия момент продължават да бъдат проблемни основни области като 2

„управление на финанси и доходи“, „начин на живот и обкръжение“, „мисловни умения и поведение“, „нагласи“, „взаимоотношения семейство, партньор“, „употреба на наркотици“, като последното е от особено значение за генералния извод за поправяне и превъзпитание, тъй като престъпната деятелното на осъдената е свързана именно с употребата на наркотици (управление на МПС след употребата им и държане с цел разпространение). Твърди се, че доказателствата по делото сочат на неприключил процес на поправяне и необходимост от продължаване на поправителното въздействие върху л.св. А., като постигнатите положителни резултати не са от вид и степен на изключителност, които да налагат и активирането на условното предсрочно освобождаване, което е правна възможност, а не задължителна предпоставка. Изрично се сочи, че спазването на правилата и дисциплината в затвора е задължение за всички лишени от свобода, изпълнението на което не прилага автоматично привилегията условно предсрочно освобождаване, а по отношение на осъдената А. се установени трайни дефицити и неизпълнение на индивидиуалния план за работа с осъденото лице в разделите „употреба на наркотични вещества“, „умения за мислене и поведение“, „работа по правонарушенията“. Обосновава се извод, че въпреки наличието на формалния критерий, свързан със срока на изтърпяване на наказанието, фактическият състав на чл. 70, ал. 1 от НК, не е изпълнен с другия, кумулативен, елемент„доказателства за поправяне“ и в този смисъл липсата на трайно и необратимо поправяне на осъдената и необходимостта от нови и подкрепящи убедителни доказателства за личностова промяна са пречка за постановяване на условно предсрочно освобождаване, като оценката за престоя на л.св. А. в затвора се отличава с незавършен поправителен процес, липса на устойчиви показатели за промяна, неизпълнени цели за управление на присъдата и нужда от продължаване на рехабилитацията. Обосновава се извод, че на този етап не са представени доказателства, въз основа на които да се приеме, че е приключил процесът на превъзпитаване и поправяне по време на изтърпяване на наказанието, като не може да бъде направен извод за настъпили трайни и положителни личностови промени в поведението й, както и че заложените в плана индивидуални цели не са изпълнени, поради което следва да продължи пенетенциарното въздействие спрямо осъденото лице. Настоява се за потвърждаване на определението на СлОС като правилно, обосновано и законосъобразно.

Бургаският апелативен съд, след запознаване с материалите по делото, като обсъди наведените в жалбата доводи и съобрази закона, прие следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в срока по чл.440 ал.2 вр.чл.342 ал.1 от НПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на чл.439 ал.1 от НПК вр.чл.70 ал.1 от НК - по молба на лишената от свобода Е. Д. А. за условно предсрочно освобождаване от остатъка от търпяното от нея в Затвора – Сливен наказанието лишаване от свобода.

В рамките на проведеното пред окръжния съд съдебно дирене са събрани и проверени всички доказателства, способстващи за изясняване на релевантните по делото факти. На основата на тяхното обсъждане съдът е направил фактически констатации, които настоящата инстанция не намира основание да коригира, доколкото същите напълно съответстват на съвкупния доказателствен материал.

От фактическа страна безспорно е установено следното:

С присъда № 13/17.02.2025 г., постановена по НОХД № 21/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна, Е. Д. А. е осъдена за престъпление по чл.354а ал.1 от НК на 2 години и 8 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, като на основание чл.;68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието 3 месеца лишаване от свобода, наложено по НОХД № 408/2022 г. по описа на Районен съд – Царево, което да се изтърпи при 3 първоначален общ режим.

Лишената от свобода Е. А. е постъпила в затвора на 18.12.2024 г. с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ като обвиняема по досъдебно производство № 1317/2024 г. на Първо РУ - Варна, взета с определение от 06.09.2024 г., постановено по ЧНД № 1229/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

За времето от 04.09.2024 г. до 04.12.2024 г. е изтърпяла наказание по протокол от 13.09.2022 г. по НОХД № 408/2022 г. по описа на Районен съд - Царево, в размер на 3 месеца „лишаване от свобода“ за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

От 04.12.2024 г. търпи наказание в размер на 2 години и 8 месеца лишаване от свобода, наложено с присъда № 13/17.02.2025 г. по НОХД № 21/2025 г. по описа на Окръжен съд - Варна за престъпление по чл.354а, ал.1 от НК.

Към 25.08.2026 г. осъдената А. е изтърпяла всичко 1 година, 11 месеца и 1 ден, от които фактически: 1 година, 8 месеца и 21 дни, от работа: 2 месеца и 10 дни.

Остатъкът за изтърпяване на наказанието е 8 месеца и 29 дни.

Формално право за условно предсрочно освобождаване и промяна на режима със следващия по-лек лицето е придобило съответно на 04.04.2026 г. и м.10 2026 г.

Видно от становището на началника на Затвора – Сливен, А. е осъдена с общо 2 съдебни акта – за престъпление против транспорта /управлява МПС след употреба на ПАВ/, след това в изпитателния срок на условното осъждане е извършила ново престъпление престъпление против народното здраве: държи високо рискови наркотични вещества /марихуана, метаамфетамини, фентанил/, с цел разпространението им. И двете престъпления са свързани с обстоятелството, че от дълги години л.св. А. употребява наркотични вещества, не работи, занимава се с разпрострение на ПАВ, обект на наблюдение от органите на полицията.

Разпечатката съдържа 30 от 101 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bc17f5d3-742b-4de4-a200-af7792229932