Решение № 1239 от 01.03.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 935/2024
- Вид
- Решение № 1239
- Подписан
- 01.03.2024
- В сила
- 01.03.2024
- Състав
- Петър Теодосиев, Светослав Василев, Петя Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл. 435, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1239 гр. София, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Петър Теодосиев
Членове:
Петя Георгиева
Светослав Василев като разгледа докладваното от Светослав Василев Въззивно гражданско дело № 20241100500935 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 436 и сл. ГПК, във вр. с чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, вр. чл. 78, ал.5 ГПК.
Образувано е по жалба на ЗАД „А.Б.“, ЕИК **** срещу приетите в производството по изп.д. № 2100/23г по описа на ЧСИ В.М., с рег. № 860 по КЧСИ разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на взискателя над сумата от 200,00 лева и пропорционална на това таксата по т.26 ТТРЧСИ.
Жалбоподателят счита, че адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство на взискателя не се дължи над размера от 200.00 лева, тъй като не са извършвани изпълнителни действия. Не е дължима и таксата по т. 26 начислена върху възнаграждението над сумата от 200,00 лева.
Взискателят счита жалбата неоснователна.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител мотивира действията си.
Съдът като обсъди доводите на страните и се запозна с доказателствата по делото, намира жалбата за допустима, а по същество и за основателна по следните съображения:
Процесното изпълнително производство е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден за вземане на Н.Н.Д. срещу ЗАД „А.Б.“, ЕИК ****. Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена чрез адв. Ж.Т., която според представения към нея договор за правна защита и съдействие представлява взискателя при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., като със самата молба е заявена и претенция за „присъждане“ на разноски на адвоката за предоставената безплатна правна помощ в размер на 2415,00 лв. В издадените от съдебния изпълнител актове относно разноските по процесното изпълнително производство 1
(разпореждане с изх. №118528/28.11.2023г, покана за доброволно изпълнение с изх.
№118550/28.11.2023г, запорно съобщение изх. №118552/28.11.23г, констативен протокол изх.№129244/18.12.23г), е определено за събиране адвокатско възнаграждение в размер на сумата 2415,00 лв., без да се посочва кредитор различен от взискателя Н.Н.Д..
Правомощията на съдебния изпълнител да определи размера на разноските за изпълнителното производство произтичат от правомощията му по чл. 79 ГПК да ги събере.
Законосъобразното им упражняване включва от една страна ясно и точно посочване на основанието на задължението за разноски (изрични в този смисъл са мотивите към т. 2 от тълкувателно решение №3 от 10.07.2017г. по тълк.д. №3/2015г. на ВКС, ОСГТК), а от друга - ясно и точно посочване на кредитора на вземането за разноски, особено ако е различен от взискателя. В случая очевидно претенцията за адвокатско възнаграждение, обективирана в молбата за образуване на изпълнителното производство, не изхожда от взискателя, а от адвоката предоставил безплатната правна помощ, но същия не е посочен като кредитор в обжалваните актове на съдебния изпълнител, с които се приема това вземане като разноска в производството, което е достатъчно основание за тяхната отмяна, тъй като не отговарят на посочените по-горе критерии. А дори да се приеме, че претенцията е заявена от взискателя, актовете на ЧСИ са незаконосъобразни, тъй като няма доказателства за направата на такива разноски от него.
Изложеното предпоставя основателността на жалбата. С оглед диспозитивното начало съдът е ограничен и следва да отмени актове относно разноските по процесното изпълнително производство (разпореждане с изх. №118528/28.11.2023г, покана за доброволно изпълнение с изх. №118550/28.11.2023г, запорно съобщение изх.
№118552/28.11.23г, констативен протокол изх.№129244/18.12.23г) до размера на сумата от 200,00 лева, тъй като пълната отмяна на приетите за събиране разноски за взискателя не се претендира с жалбата.
Относно таксата по т.26 ТТРЗЧСИ жалбата е неоснователна, тъй като същата не е начислявана върху адвокатското възнаграждение, прието за събиране в изпълнителното производството, поради което и изменението на размера на последното не оказва влияние върху пропорционалната такса на съдебния изпълнител.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ актове относно разноските по процесното изпълнително производство (разпореждане с изх. №118528/28.11.2023г, покана за доброволно изпълнение с изх.
№118550/28.11.2023г, запорно съобщение изх.№118552/28.11.23г, констативен протокол изх.№129244/18.12.23г) издадени по изп.д. №2100/23г по описа на ЧСИ В.М., с рег. № 860 по КЧСИ в частта им, в която в производството са приети за събиране разноски за адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство на взискателя Н.Н.Д. за разликата над сумата от 200,00 лева до 2415,00 лв.,
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ЗАД „А.Б.“, ЕИК **** в частта й срещу пропорционалната таксата по т.26 ТТРЗЧСИ начислена по изп.д. №2100/23г по описа на ЧСИ В.М., с рег. № 860 по КЧСИ.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от настоящето решение да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3