Решение № 575 от 26.04.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 575 гр. София, 19.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20211000502772 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 17.03.2021г. по гр.д. № 15 365/2019г. на Софийски градски съд, ГО 1-6 е осъдена Столична община да заплати на М. П. Г. на осн. чл.49 ЗЗД сумите от 35 000лв и 1035,60лв, представляващи обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, търпени в резултат на непозволено увреждане на 16.01.2019г в гр.София, настъпило в резултат от падане на заледен и непочистен участък от уличната инфраструктура под надзор на общината, ведно със законната лихва върху главниците от 16.01.2019г за неимуществени вреди и от 05.07.2019г за имуществени верди, като искът за неимуществени вреди над присъдения до претендирания размер от 45 000лв е отхвърлен като неоснователен.

Решението е обжалвано само от ответника Столична община чрез пълномощник ю.к.

Т.Б. в осъдителните му части. Поддържат се оплаквания, че не са налице предвидените материални предпоставки по чл.49 ЗЗД за ангажиране отговорността на общината, тъй като не е доказан механизмът за настъпване на инцидента и евентуално, че не са взети предвид възраженията за съпричиняване на вредите от ищеца. Твърдят се съществени процесуални нарушения на първата инстанция, която не е обсъдила всички доводи и възражения, както и събраните по делото доказателства. Конкретно в тази връзка се поддържа, че въобще не са коментирани доводите на ответника против представените писмени доказателства, против които са направени възражения за антидатиране и съставянето им за целите на процеса, в 1 това число две рецептурни бланки, в които липса отразяване на дата, както и документ с дата от 15.03.2016г, предхождаща процесния инцидент. Твърди се също, че не е обсъдено възражението за принос и по него са изтъкнати съвсем бланкетни мотиви, независимо от доводите, че става въпрос за случайно събитие – момент на разсеяност от страна на ищцата и ползване на неподходящи за сезона обувки. Твърди се, че съдът безрезервно е дал вяра на показанията на свидетелите без да прецени тяхната заинтересованост по чл.172 ГПК, и евентуално че дори и да са налице предпоставките на чл.49 ЗЗД, то определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е прекомерен и в нарушение на чл.52 ЗЗД. Поради изложеното се иска отмяна на решението в осъдителните му части, в която жалбоподателятответник е осъден да заплати на ищеца присъдените обезщетения, или евентуално обезщетенията се намалят по размер. Допълнително с писмена молба се уточнява, че не се обжалва решението в частта относно присъденото обезщтение за имуществени вреди.

В срок е постъпил писмен отговор от насрещната по жалбата страна М. П. Г. чрез пълномощник адв. Н.-Т. с възражения против оплакванията и искане за потвърждаване на решението в обжалваните му части.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема следното:

Решението в обжалваните му осъдителни части е валидно и допустимо /чл.269 и сл.ГПК/. Решението в отхвърлителната му част за разликата между присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 35 000лв и претендираното от 45 000лв не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Първоинстанционното производство е имало за предмет предявени искове за обезщетение за вреди /неимуществени и имуществени/ в размер на 45 000лв и 1035,60лв, причинени в резултат на противоправно поведение на служители на ответника, който носи гаранционно- обезпечителна отговорност по чл.49 ЗЗД. В исковата молба като правопораждащи факти са изтъкнати следните обстоятелства: вреди /увреждания на здравето, описани в исковата молба и разходи за лечение/, настъпили в гр.София, на заледен и непочистен пътен участък в кв.Надежда, чието поддържане и стопанисване се осъществява от общината.

В срока за отговор ответникът Столична община чрез пълномощник е оспорила исковете по основание с доводи, че не е материално легитимиран по исковете, защото имотът, където е настъпил инцидента е със статут на частен поради неприключила процедура по отчуждаване, и че на процесната дата не е имало снеговалеж, което прави невъзможно заледяването и настъпване на увреждането в резултат на него, а евентуално, че се касае за случайно събитие. Оспорва по размер иска за неимуществени и прави и възражение за принос на пострадалата за настъпване на вредите.

От фактическа страна пред първата инстанция посредством събраните гласни доказателствени средства – М. и Г., се установява настъпването на инцидента на посочената дата 16.01.2019г., когато ищцата – жена на 37г. се подхлъзнала върху лед, образувал се 2 върху дупка на ул. Христо Силянов малко след ъгъла на ул. Железен път. На мястото нямало обособен тротоар, не валял сняг, но имало замръзнали все още локви. Първият свидетел М. е съпруг на ищцата и очевидец на инцидента, на същия ден след работа взели детето от неговата баба /св.Г./, която живеела в този район и тогава станала злополуката.

От показанията на свидетелите се изяснява също, че вечерта ищцата получила силни болки и била откарана от съпруга си в Пирогов, които посочени факти кореспондират с амб. лист за преглед на 16.01.2019г от 22,22ч в спещшен кабинет по ортопедия и травматология в същото лечебно заведение. На 21.01.2019 г. се извършила оперативна намеса с репониране на фрагментите и запълване на костния дефект с кост по съседство, както и фиксация по метода на Weber и поставяне на гипсова лонгета. Изписана е на 24.01.2019 г. за домашно лечение, продължило 61 дни до 25.03.2019г., в периода на което е проведена и 7 дни рехабилитация в специализирана болница. Поради настъпили сраствания и притискане на лакътния нерв, е проведено повторно оперативно лечение и поставена обездвижваща шина за 21 дни, което наложило постъпване на ищцата в Пирогов за втори път в периода от 10.04.2019 г. до 13.04.2019 г. Според свидетелите периода на възстановяване продължил 5-6 месеца. През тези три месеца докато направят втората операция ищцата посетила още четирима специалисти, чувствала се непълноценно, защото не можела да използва ръката си, включително и работата си на компютър. И към момента имала оплаквания за намалена чувствителност на последните два пръста и горе в рамото към врата.

Получената в резултат на падането травма категорично се потвърждава от изслушаната пред първата инстанция медицинска експертиза, според изводите на която получената травма – счупване на горния край на лявата лакътна кост закрито, частично разксъване на триглавия мускул в ляво и контузия на левия лакътен нерв отговарят да са в резултат на падане върху заледена повърхност. Наред с основната травма констатираната при ищцата конюктивална хеморагия, за която са извършени разхходи за лечение, се явява резултат от приемането на противосъсирващи средства поради извършени операции и представлява състояние на ограничен видим кръвоизлив, неповлияващ зрението на окото. В резултат на получената фрактура ищцата е търпяла болки и страдания с голям интензитет непосредствено след ПТП за около един месец и болки с умерен интензитет за около три месеца. Появилите се след операцията изтръпване на пръстите и слабост в ръката, са довели до втора операция, която е причинила болки с голям интензитет за около 14-15 дни, след което постепенно са намалели. Претърпените болки са определени от естество да предизвикат безсъние и дискомфорт за около три месеца, като такива по субективни оплаквания се проявяват и в по-късен момент, но прогнозата е благоприятна за пълно отшумяване. Според вещото лице -медик левият горен крайник е бил неизползваем след инцидента за период от около 35 дни, като последвалата рехабилитация е повлияла благоприятно неговото функциониране. Последвалата втора операция е причинила неизползването на левия горен крайник за 21 дни. След втората операция е проведена рехабилитация- осем процедури. Левият горен крайник е изпълнявал в ограничен обем функциите си-обличане, миене, къпане, хранене и др. за 68 дни. Налице е по-малък обем от 3 нормата на движенията на лявата лакътна става с 10% и намалена сетивност в зоната на нервус улнарис-ІV и V пръсти на ръката, но тези ограничения не се отразяват на работа с лявата ръка и се очаква пълно възстановяване на сетивността.

Спорните по делото въпроси във връзка с възраженията на ответника, поддържани в жалбата се свеждат до материалната легитимация на ответника да отговаря по предявените искове и до обема на вредите, респ. размера на обезщетенията в съответствие с представените доказателства и критериите на чл.52 ЗЗД.

Така установените идентични с първата инстанция факти потвърждават и следващите ги правни изводи за наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД за ангажиране обективната отговорност на ответника за компенсиране на причинени вреди /неимуществени и имуществени/. Тези вреди са в пряка причинна връзка с неизпълнение на задължения за почистване и поддържане на общинските пътища и инфраструктура /пътно платно, разделителни ивици, банкети, тротоари и др. пар.1, т.1 ДР на ЗП/, възложени на общините, съгласно разпоредбите на чл.30, ал.4 от Закона за пътищата и чл.48, т.2, б”б” от ППЗП, предвиждащи стопанисване и поддръжка в изправно състояние, така че да се осигури безопасно и удобно движение. От факта, че уличният участък е бил заледен и очевидно нетретиран с предвидените за целта дейности по почистване, ще следва извод за неизпълнени задължения за поддръжка на общинската пътна мрежа, което общината като юридическо лице осъществява чрез натоварени от нея лица, и съответно отговаря за вреди по повод на възложената работа. Напълно ирелевантно за възникване на отговорността по чл.49 ЗЗД е обстоятелството дали тази дейност се извършва пряко от служители на общината или тя се явява възложител по силата на сключен между нея договор с трето лице.

Във всеки от тези случаи тя е материално легитимирана да отговаря за вреди, възникнали в резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение на дейности по поддръжка на общинската пътна мрежа, като наличието на такива облигационни правоотношения биха могли да бъдат източник на регресни претенции.

Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил възраженията на ответника против механизма на настъпване на инцидента. Категорично от показанията на свидетеля очевидец М. се изяснява, че към момента на инцидента в този участък улицата е имало лед и те кореспондират със заключението на медицинската експертиза относно травмата, която отговаря да са в резултат на падане върху заледена повърхност. Преценката на тези доказателства потвърждава фактическите изводи на първата инстанция за наличие на заледен и непочистен участък, предпоставящ настъпването на инцидента. Вредата е пряка и непосредствена последица от деликта, когато той е необходимо и достатъчно условие, за да настъпването й при обичайно стечение на обстоятелствата. Обсъдените доказателства категорично изясняват, че условието за настъпване на увреждането е именно бездействието на лицата, натоварени с дейности по почистване и поддръжка на общинските пътища, като предпоставка за настъпване на инцидента –подхлъзване на заледен участък.

Правилно също не е придадена доказателствена стойност на представените и ползващи ответника частни писмени доказателства /писмо от фирмата изпълнител за район Надежда 4

Консорциеум АЕС-Х ДЗЗД/ във връзка с възраженията за различни метеорологични условия, изключващи наличието на заледяване. Категорично от показанията на свидетелите се изяснява, че към момента на инцидента в този участък улицата е имало и лед и те кореспондират със заключението на медицинската експертиза относно естеството на травмата като типична при падане върху заледена повърхност.

Доказателствата по делото категорично изключват принос от страна на пострадалия, в каквато насока са възраженията в отговора на исковата молба, поддържани формално в жалбата. Няма конкретни твърдения, а и доказателства ищецът да е нарушил правила, изискващи определено поведение, нито такива, сочещи за проява на небрежност и поставяне чрез определено действие или бездействие в предвидим риск.