Решение № 1152 от 08.10.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1152 гр. София, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20251000500436 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ищцата Р. М. С. срещу решение № 260534 от 21.10.2024 г., постановено по гр. д. № 9208/2018 г. по описа на СГС, 1-3 с-в, с което са отхвърлят изцяло искове, с правно основание чл. 439 ГПК, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК предявени срещу „Агенция за събиране на вземания“ АД, за установяване на недължимост на вземания, за които е издаден изпълнителен лист от 14.05.2012 г. по гр. д. № 518/2012 г. на РС гр. Костинброд, поради погасяване по давност и ищцата е осъдена за разноски по делото.

Р. М. С., чрез представителя си излага подробни доводи, че решението е незаконосъобразно и необосновано постановено, при допуснати от съда нарушения на материални и процесуален закон. Основните доводи касаят неправилното прилагане на института на погасителната давност и чл. 110 ЗЗД, както и уведомяването на ищцата за извършената цесия на вземанията по договора за кредитна линия № 231 от 17.07.2007 г., сключен с „Уникредит Булбанк“ АД в полза на ответника „Агенция за събиране на вземания“ АД. Поддържа съображения, че СГС необосновано е приел, че ищцата е уведомена за прехвърляне на вземанията в полза на ответника с получаване на уведомлението към отговора на исковата молба, тъй като искът е предявен от длъжника, а не от кредитора и не представлява активност от страна на последния за уведомяването й. Няма как с отговора на нейната искова молба тя да е уведомена за прехвърляне на вземанията в полза на ответника. Оспорват се и изводите, че липсват доказателства да се е противопоставила на цесията. Счита, че приложеното към исковата молба уведомление не съставлява доказателство по смисъла на чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД за уведомяването й. Поддържа доводи, че след като не е била редовно уведомена 1 за прехвърляне на вземането на ответника, не му дължи нищо, тъй като ответника не е неин кредитор. Оспорва включване на вземанията към първоначалния кредитор в приложенията към договора за цесия. Счита, че съдът е допуснал процесуални нарушения като не е отговорил на възраженията направени в писмената й защита. По тези и допълнителни съображения моли да се отмени решението и исковете да се уважат. Претендира разноски, в това число адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – ответник „Агенция за събиране на вземания“ АД, чрез представителя му, в който жалбата се оспорва като неоснователна. Счита, че решението е законосъобразно, постановено в правилно приложение на материалния и процесуален закон и при съобразяване на установените от съда факти. Излага съображения, че ищцата е узнала за цесията от уведомлението, приложено към отговора на исковата молба, каквато е трайната практика по въпроса, както и че уведомяването за цесията не е част от фактическия състав на прехвърлянето. Вземанията са преминали върху цесионера по силата на самото споразумение с предходния кредитор. Сочи, че длъжникът може да възрази успешно за липса на уведомяване само ако преди това е изпълнил задължението си към стария кредитор до момента на уведомяването. Позовава са на практика на ВКС по този въпрос. Освен това поддържа, че ищцата е уведомена за прехвърлянето, доколкото е насочила исковата молба срещу новия кредитор. Оспорва доводите относно включване на вземанията в приложенията към договора за цесия, доколкото никой от двамата търговци по цесията не оспорва договора, сключен между тях. Счита, че доводите, касаещи непосочване на ипотеката, обезпечила вземането в изпълнителния лист не са предмет на настоящото производство по чл. 439 ГПК. По тези и допълнителни съображения моли да се потвърди решението. Претендира разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното :

СГС се е произнесъл по иск с правно основание чл. 439 ГПК.

В рамките на проверката по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По отношение неговата законосъобразност, съдът е обвързан от посоченото в жалбата, като следи и без довод за нарушения на императивните материалноправни норми.

Решението е валидно и допустимо, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

От приетите пред СГС писмените доказателства се установява, че срещу Р. М.

С. първоначалният кредитор „Уникредит Булбанк“ АД е завел изп. дело № 20138440400142 при ЧСИ С. Я., peг. № *** в КЧСИ, въз основа на изпълнителен лист от 14.05.2012 г., издаден въз основана заповед по чл. 417 ГПК, гр. д. № 518/2012 г. от Районен съд, Костинброд, с който ищцата е била осъдена, солидарно със „СТАР КО МД“ ЕООД, да заплати на „Уникредит Булбанк" АД следните суми : 400 000 лв. главница, 60 822, 34 лв. лихва за периода 16.07.2011 г. - 10.05.2012 г., ведно със законната лихва от 11.05.2012 г. до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 9 216, 45 лв.

С договор за цесия от 06.11.2017 г. вземането е прехвърлено на ответното дружество - „Агенция за събиране на вземания“ (АСВ) АД, което е конституирано като взискател с Постановление на ЧСИ от 30.01.2018 г., въз основа на молба от същата 2 дата, на основание чл. 429 ГПК.

С постановление от 08.02.2018 г. производството е било прекратено от ЧСИ, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

На 25.04.2018 г., по искане на цесионера „Агенция за събиране на вземания“ (АСВ) АД и настоящ кредитор, е образувано ново изп. дело № 20189260400403 на ЧСИ В. Ц., № *** на КЧСИ, по което са извършвани процесуални действия запори на банкови сметки на ищцата след образуване на делото и възбрана на недвижим имот на 28.03.2019 г.

Исковата молба по чл. 439 ГПК е заведена на 09.07.2018 г. пред СГС, като с определение от съдебно заседание от 24.02.2020 г. на СГС, 3 – ти състав, по гр. д. № 9208 от 2018 г. е спряно, както исковото, така и изпълнителното производство, до постановяване на ТР по т. д. № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС.

Двете изпълнителни дела са приети като доказателства по настоящото дело.

По съществото на спора по реда на въззивната проверка, като съобрази възраженията на страните в настоящото производство, в допълнение към изложеното от СГС, въззивният състав намира следното:

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. От тези факти ищецът - длъжник черпи права, изключващи изпълняемото право (погасяване правото на принудително изпълнение поради изтекла давност, плащане, прихващане и др.).

Въззивният състав споделя и изводите на СГС относно уведомяване на ищцата за извършената в хода на изпълнителното производство цесия.

Следва да се отбележи, че с договора за цесия по чл. 99 ЗЗД се отстъпва едно вземане от досегашния му носител на трето лице. Предмет на договора за цесия е вземане, което съществува, към момента на сключване на договора и е прехвърлимо.

Със сключване на договора - с постигане на съгласие, вземането преминава от цедента върху цесионера. Към този момент цедентът престава да бъде кредитор във вътрешните отношения с цесионера. За да породи действие спрямо длъжника, цесията следва да се съобщи от цедента на длъжника - арг. от чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД.

Прехвърлянето на вземането има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато бъде съобщено на последния от предишния кредитор, но уведомяването не е необходим елемент за пораждане действие на договора за цесия, както поддържа и ответника в настоящото производство. Значението му е, че до момента на уведомяването длъжникът може да плати на стария кредитор и да се освободи от задълженията. Настоящата хипотези на е такава.

В случая е установено, че по силата на договор за цесия от 06.11.2017 г. на ответника „Агенция за събиране на вземания“ (АСВ) АД са прехвърлени всички вземания срещу ищцата по изпълнителен лист от 14.05.2012 г., издаден въз основана заповед по чл. 417 ГПК, гр. д. № 518/2012 г. от Районен съд, Костинбод.

На следващо място следва да се посочи, че както в исковата молба, така и в хода на производството пред СГС ищцата не се е позовала на липса на уведомяване за извършената цесия. Направеното едва във въззивното производство възражение по този въпрос съдът намира за преклудирано.

3

Само за пълнота следва да се посочи, че това възражение е и неоснователно.

Според пълномощно с нотариална заверка на подписа от 10.11.2017 г. цедента (предишен кредитор) е упълномощил „АСВ“ АД (цесионера) да уведомява по законоустановения ред всички длъжници по вземанията прехвърлени с договора за цесия от 06.11.2017 г., сред които е и ищцата.

Уведомлението за прехвърляне на вземанията по процесния договор, изходящо от цедента (стария кредитор), чрез неговия пълномощник - новия кредитор, се намира в изп. дело № 20189260400403 на ЧСИ В. Ц., № *** на КЧСИ, за което ищцата е уведомена на 06.06.2018 г. чрез пълномощника си адв. И.. Следователно ищцата е узнала за извършената цесия най – малко към момента, когато е получила съобщение и покана за доброволно изпълнение по образуваното ново изпълнително дело срещу нея от новия кредитор „АСВ“ АД. По това дело са приложени както договора за цесия, така и пълномощното от цедента към цесионера, заедно с уведомяването от страна на цедента за извършената цесия. Именно по тази причина настоящото производство за недължимост на вземанията по чл. 439 ГПК е заведено срещу новият кредитор.

По въпроса дали правата на ответника - цесионер за изпълнение на вземането по изпълнителния лист са се погасили по давност по смисъла на чл. 110 ГПК, въззивният съд приема следното, в допълнение към изложеното от СГС:

В случая вземанията са установени с влязла в сила заповед за изпълнение по чл.

417 ГПК, поради което основателно съдът е счел, че давността за тях е 5 годишна, на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

СГС е съобразил постановките на ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС, по спорните въпроси за прекъсване на давността. С посоченото задължително за съда ТР е преодоляно противоречието в практиката на съдилищата и е прието, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземанията по изпълнителни дела, образувани до приемане на ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС.

Следователно, с образуване на изп. дело № 20138440400142 при ЧСИ С. Я., peг.

№ *** в КЧСИ, въз основа на изпълнителен лист от 14.05.2012 г. по молба на първоначалният кредитор „Уникредит Булбанк“ АД, давността за вземанията е спряла да тече. В мотивите към ТР № 3/2020 от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че в тези случаи давността започва да тече отново от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г.

В обобщение следва да се приеме, че новият петгодишен давностен срок за процесните вземания е започнал да тече отново от 26.06.2015 г. Доколкото давността е прекъсната с образуване на изп. дело № 20138440400142 при ЧСИ С. Я. и е спряла да тече до 26.06.2015 г., без правно значение за спора е да се обсъжда какви изпълнителни действия са били предприети от взискателя по това изпълнително дело през посочения период.

На следващо място, съгласно разясненията дадени в мотивите към т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г. Според ТР, давността се прекъсва с предприемане на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, 4 назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.