Решение № 182 от 12.11.2025, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. гр.Мадан, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело № 20255430100433 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от В. С. П. против „********“ ЕООД, с която е предявен иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прогласен за недействителен Договор № **** за предоставяне на потребителски кредит, сключен между В. С. П., ЕГН:

********** в качеството му на Кредитополучател и „******” ЕООД, ЕИК:

****** в качеството му на Кредитодател на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 и т. 20 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на **** г. между ищеца и ответното дружество е сключен договор № *****за предоставяне на потребителски кредит, съгласно който, ответното дружество е предоставило на ищеца сумата от 4000 лева. Съгласно чл. 3 от договора, ищецът е трябвало да върне общо сумата от 5400 лв., която представлява сбор от: главница в размер на 4000 лева; лихва в размер на 1400 лева, при лихвен процент 23,33 %. Съгласно чл.

2 от договора, плащанията по договора трябвало да бъдат извършвани на 18 вноски съгласно Погасителния план, неразделна част от договора. Според погасителния план и според договора първото плащане е трябвало да бъде извършено на 31.05.2024г. (първа падежна дата на вноска), а последното на 31.10.2025г. (крайна падежна дата на вноска). Съгласно чл. 4 от Договора годишният процент на разходите по кредите е в размер на 49,66 %, изчислен по реда на чл. 8.4 от Общите условия на ответното дружество и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл. 5 от Договора кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от **** в полза на дружеството, с одобряването от Дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се 1 отмени нито от Кредитополучателя. нито от лицето, предоставило обезпечението. Със сключването на настоящия договор Кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от Кредитора в процедурата по кандидатстване за Кредит.

Кредитополучателят декларира, че е запознат, че всеки одобрен от Кредитора поръчител дава еднаква възможност на Кредитополучателя да получи кредит при едни и същи търговски условия.

Посочено е, че изложеното в чл.5 от договора е обективно невярно, тъй като след направена справка в сайта на ответното дружество (*******) се установява, че няма как да бъде попълнен и подаден формуляр за отпускане на потребителски кредит без да бъде дадено съгласие кредита да бъде обезпечен с поръчителство от дружество Гарант. В този смисъл няма как да бъде сключен договор за кредит с ответното дружество, без кредитополучателят да се съгласи по договора да има Гарант, независимо какво пише в общите условия или договорите, които ответникът сключва със своите клиенти.

Твърди се, че видно от сключения договор за гаранция, кредитополучателят се задължава да заплати възнаграждение на дружеството гарант в размер на 4240.00 лева, т.е. ищецът е изтеглил кредит в размер на 4000.00 лева, следва да върне 9640.00 лева (4000 лева главница, 1400 лева възнаградителна лихва и 4240 лева - възнаграждение за гарант), като така получената сума надвишава над два пъти размера на усвоената главница.

В молбата се сочи, че ищецът има качеството потребител по смисъла на чл. 9. ал. 3 от ЗПК, доколкото същия при сключването на договора за потребителски кредит е действал извън рамките на своята професионална или търговска дейност, следователно приложимият нормативен акт е Законът за потребителския кредит (ЗПК).

Ищецът твърди, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен, като счита, че съгласно чл. 11. т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Сочи, че съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно пap. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително 2 разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Ищецът твърди, че Договор № ****** за предоставяне на потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК, поради следните причини: Не е посочено кои точно разходи формират ГПР, като се позовава на (Решение № 1638 от 19.12.2022 г. на ОС - В. по в. гр. д. № 2218/2022 г.), където се приема „че за да отговаря на изискванията за яснота и разбираемост (чл. 10, ал. 1 от ЗПК), договорът за кредит следва да включва освен величината на самия ГПР, получена след приложение на формулата по чл. 19, ал. 2 от ЗПК, но така също и разходите и допусканията, представляващи изходни данни за изчисляване. Не е достатъчно само разходите (възнаградителна лихва и такси и т. н) да са упоменати в договора, а е нужно споразумението да съдържа яснота кои точно разходи формира ГПР.

Ищецът се позовава и на практиката на СЕС, където трайно е проведено разбирането, че изискването за посочване на ГПР е нарушено не само когато величината не с посочена в точен процент, но така също и когато не са посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване (Решение от 20 септември 2018 г. по дело С-448/17 на СЕС и Решение от 21 март 2024 г. по дело С-714/22). Цитира Решение С-714/22, което има следната мотивировка: „53 Предвид същественото значение, което посочването на ГПР в такъв договор има за потребителя.“

Сочи, че съдът е постановил, че националният съд може служебно да прилага национална правна уредба, която предвижда, че при непосочване на ГПР предоставеният кредит се счита за освободен от лихви и разноски (вж. в този смисъл определение от 16 ноември 2010 г., Pohotovosf, С-76/10, EU:C:2010:685, т. 77). 54 Съдът е постановил също, че когато в договор за кредит е посочен очакваният ГПР, като точният му размер подлежи на уточнение след отпускането на кредита, подобна санкция, изразяваща се в загуба от кредитодателя на правото му на лихви и разноски, трябва да се счита за пропорционална но смисъла на член 23 от Директива 2008/48 (вж. в този смисъл решение от 9 ноември 2016 г., Home Credit Slovakia, С-42/15, EU:C:2016:842, т. 18 и 69—71). В конкретния случай с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи но член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването ни ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент, поради което счита, че санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. С оглед на изложените съображения на втория и третия въпрос следва да се отговори, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 3

23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. “ Решение С-448-17 има следната мотивировка: т. 64 „Съгласно член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 87/102 договорът за кредит трябва да се изготви в писмена форма и в него трябва да се посочи ГПР, както и условията, при които последният може да бъде променян. В член 1а от тази директива се определят условията за изчисляване на ГПР, а в член 4, буква а) от нея се уточнява, че ГПР трябва да се изчисли „в момента, в който кредитният договор е сключен “. Така това информиране на потребителите относно общия разход по кредита под формат на процент, изчислен съгласно единна математическа формула, има съществено значение (еж. в този смисъл определение от 16 ноември 2010 г., Pohotovost’, С 76/10.“

Т.66 „Следва да се добави, че на непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуация като тази по главното производство, в която договорът съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни. “ По дело С-453/10 се използват следните аргументи: ,, 40 Накрая, от член 6. параграф 1 от Директива 2005/29 следва, че заблуждаваща е тази търговска практика, която съдържа невярна информация и следователно е измамна или по някакъв начин, включително посредством цялостното представяне, заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на един или няколко от посочените в член 6. точка 1 аспекти и във всички случаи подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Между посочените в тази разпоредба аспекти е именно цената или начинът на изчисляване на цената. 41 Впрочем търговска практика като разглежданата по делото в главното производство, изразяваща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи но кредита и следователно относно цената, посочена в член 6, параграф 1. буква г) от Директива 2005/29. След като посочването на такъв ГПР подтиква или може да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел, което обстоятелство националният съд трябва да провери, тази невярна информация трябва да се окачестви като „заблуждаваща “ търговска практика на основание член 6. параграф 1 от тази директива.

43 При тези обстоятелства, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 125 от заключението си, установяването на нелоялния характер на дадена търговска практика е един от елементите, на които компетентният съд може да основе преценката си относно неравноправния характер на договорните клаузи по силата на член 4, параграф 1 от Директива 93/13.

45 Що се отнася до последиците, които трябва да има констатацията, че грешното посочване на ГПР представлява нелоялна търговска практика, при преценката на действителността на съответния договор в неговата цялост от 4 гледна точка на член 6, параграф 1 от Директива 93/13...