Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 235 от 17.06.2024, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Въззивно гражданско дело 226/2024
Вид
Определение № 235
Подписан
17.06.2024
В сила
17.06.2024
Състав
Петър Христов Маргаритов, Тоничка Димитрова Кисьова, Петранка Райчева Прахова

Цитирани разпоредби

  • чл.435 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435,ал.2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435,ал.2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.438 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 235 гр. Смолян, 17.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Петранка Р. Прахова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20245400500226 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№ 2086/28.05.2024г. от И. А. Т., с ЕГН **********, с адрес: с.З., общ.Д., ул."С."№3 – длъжник по изп. дело № 35/2024г. по описа на ЧСИ Здравка Тонева, чрез пълномощника му адв.Ж.Ч. срещу действията на ЧСИ по извършения въвод за реално ползване по Протокол от 17.04.2024г. по изп.дело № 35/2024г. по описа на ЧСИ Здравка Тонева с рег.№ 916 и район на действие ОС-Смолян. Излагат се доводи, че посоченото изпълнително дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на основание влязло в сила Решение № 307/19.12.2023г. по В.гр.д.№ 369/2023г. по описа на Окръжен съд-Смолян, с което е разпределено право на ползване по реда на чл.32,ал.2 от ЗС между взискателя Ю. С. Т. и длъжника И. А. Т. на имот пл.№*, образуващ УПИ *** в кв.46 по ПУП на с.З., утвърден със Заповед № А-220/04.07.1990г. Твърди се, че при извършения въвод за реално ползване от ЧСИ взискателят е оградил с мрежи и колове и жалбоподателят няма достъп до селскостопанска сграда за обслужване на едър добитък, който има опасност да загине от неснабдяването с храна.С ограждането от взискателя, както и премахването на съществуващи мрежи, на длъжника му е ограничен достъпа до ползване на жилището и селскостопанската сграда. Сочи, че по този повод от Ю. Т. е заведено гр.дело и с Решение №123/11.02.2021г. постановено по гр.дело №4776/2019г по описа на ВКС искът му почл.109 от ЗС е отхвърлен, като е прието, че изграждането на стоманено-бетонни колове и мрежи не лишават другия собственик от ползването на имота. МВ случая взискателят Ю. Т. без да се съобрази с това решение е премахнал съществуващи колове, врати и мрежи и заградил с колове и мрежи така, че пречи на длъжника да ползва реално собствеността си и да обслужва животните си. Твърди още, че за същия имот 16 лица са давели иск по чл.108 от ЗС срещу взискателя и длъжника, с твърдението, че имотът е наследствен и те нямат достъп и не могат да го ползват с оглед извършения въвод. Моли да бъде спряно на основание чл.438 от ГПК изпълнителното производство, с оглед опасността животните му да загинат , поради ограничения му достъп с извършения въвод и направените ограждения от взискателя, както и по повод заведеното дело по чл.108 от ЗС.

1

В срока по чл.436,ал.3 от ГПК от взискателя Ю. С. Т. ,чрез пълномощника му адв. Б.И. са постъпили писмени възражения, в които се оспорва частната жалба като неоснователна. Излагат се доводи, че в процесния имот от ЧСИ са извършени законосъобразни изпълнителни действия в изпълнение на изпълнителен лист, издаден по влязло в сила решение по гр.д.№ 227/2021г. по описа на РС-Д.. Оспорва се твърдението, че длъжникът И. Т. няма достъп до селскостопанската си сграда за обслужване на животните и за тях е имало опасност да погинат. В случая всъщност жалбоподателят не се оплаква от действията на съдебния изпълнител, а от влязлото в сила решение на съда, което е недопустимо. Сочи се още, че твърденията на жалбоподателя,че взискателят е премахнал съществуващи мрежи и колове и му е ограничил достъпа до селскостопанската сграда са неверни. Взискателят не е събарял съществеващи огради и не пречи на достъпа на длъжника до селскостопанската му сграда, а соченото решение на ВКС по гр.д. № 4776/2019г. е ирелевантно, както и заведеното гр.дело № 280/2021г. по чл.108 от ЗС.

В представените от ЧСИ мотиви по реда на чл.436,ал.3 от ГПК се твърди, че жалбата е неоснователна. На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение да предаде доброволно ползване на дял първи в северозападната част на имота, включващ и площта под собствената му жилищна сграда с площ от 307 кв.м., оцветен в зелен цвят на скицата, неразделна част от съдебното решение, което не е направил в срока за доброволно изпълнение. Поради това на 17.04.2024 г. в 11:00 часа, съдебният изпълнител е пристъпил към принудително осъществяване на въвода реално ползване с помощта на вещо лице инж. А.С., със съдействие на който е трасиран процесния дял първи по скица № 2, изработена от инж. И.М., като инж. С. е изготвил трасировъчен план, в който изрично и ясно са посочени дял първи, оцветен в зелено - 307 кв.м., с вкл. жилищна сграда на Ю. Т. и дял втори, оцветен в жълто -307 кв.м., c вкл. стопанска сграда и гараж, ползвани от И. Т., и обща част - 7 кв.м.На местоизпълнението са поставени 9 броя дървени колчета, боядисани с оранжев спрей, които материализираха трасираните точки на процесния дял първи, оцветен в зелен цвят с площ от 307 кв.м. Счита възраженията на жалбоподателя за неоснователни, тъй като съдебният изпълнител е извършил въвода реално ползване със съдействие на вещо лице инж. А.С., въз основа на представения изпълнителен лист и скица № 2, изготвена инж. И.М., неразделна част от съдебното решение. Обстоятелството, че има заведено гражданско дело по чл.

108 от ЗС е ирелевантно.Искането по чл. 438 от ГПК, за спиране на изпълнението е несвоевременно подадено, тъй като въвода реално ползване е осъществен на 17.04.2024 г. Подобно искане би било валидно в предоставения срок за доброволно изпълнение на длъжника.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в подадената от длъжника жалба, писмените възражения на взискателя и мотивите на ЧСИ и след като прецени събраните по делото доказателства счита, че частната жалба е подадена в срок, от длъжник по изп.д.№ 35/2024г. по писа на ЧСИ Здравка Тонева, но същата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения:

Изп.дело № 35/2024г. по описа на ЧСИ Здравка Тонева с рег.№ 916 и район на действие Окръжен съд-Смолян е образувано по молба на взискателя Ю. С. Т. с вх.№ 473/28.02.2024г. въз основа на изпълнителен лист № 10/23.02.2024г. ,издаден на основание влязло в сила Решение № 307/19.12.2023г. по В.гр.д.№ 369/2023г. по описана Окръжен съд –Смолян, с което е разпределено правото на ползване на имот пл.№*, образуващ УПИ *** в кв.46 по ПУП на с.З., общ.Д. между Ю.

С. Т. и И. А. Т. по варианта от допълнителното заключение на в.л. инж.И.М. по скица № 2, неразделна част от решението.

На длъжника И. А. Т. е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена от него на 2

11.03.2024г. , с която е уведомен, че е насрочен въвод реално ползване на 17.04.2024г. от 11 часа, като трасирането на границите на дяловете ще бъде извършено от вещото лице инж.А.С..

На насрочения на 17.04.2024г. въвод се е явил само взискателя, длъжникът не се явил, въпреки, че е бил редовно призован, явило се е и вещото лице. Със съдействието на вещото лице С. е извършено трасиране, съгласно скица № 2, неразделна част от решението за разпределяне правото на ползване с мащаб 1:500 отчитайки графично с точност по действащия ЗРП на с.З. от 1990г. до0,15 см границата между дял І и дял ІІ от имот пл.№* в кв.46 по плана от 1990г, като са поставени 9 броя колчета боядисана в оранжев цвят и по този начин е материализирана спорната граница по въвода реално ползване, за което е съставен Протокол за въвод реално ползване от 17.04.2024г.

Длъжникът И. А. Т. обжалва именно извършения от ЧСИ въвод реално ползване, обективиран в Протокол от 17.04.2024г. по изп.д.№ 35/2024г. по описа на ЧСИ Здравка Тонева с рег.№ 916 и район на действие Окръжен съд-Смолян, като изрично не посочва в какво се състои незаконосъобразността му.

Защитата на длъжника от незаконосъобразни действия на съдебен изпълнител е регламентира в чл.435,ал.2 и 3 от ГПК и лимитативно са изброени действията, който той може да обжалва. Съгласно чл.435,ал.2 от ГПК длъжникът може да обжалва :1.постановлението за глоба;

2.насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3.отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. Отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.468,ал.4 и чл.485; 5.определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.470,както и в случаите по чл.486,ал.2; 6.отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; 7.разноските по изпълнението, а по чл.435,ал.3 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за възлагане, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Други процесуални действия, които длъжникът може да обжалва не са предвидени от законодателя, поради което подадената жалба срещу въвод разпределение ползване е недопустима и като такава ще следва да бъде оставена без разглеждане. Жалбоподателят не излага доводи за незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител по извършения въвод, а за извършени от взискателя действия по поставяне на ограда, които му ограничават достъпа до стопанската сграда, които не могат да се оспорват по този ред чрез жалба срещу действията на съдебния изпълнител, а евентуално при наличие на предпоставки за това с иск по чл.109 от ЗС. Не се твърди, че вещото лице неточно е поставило колчета и е определило границата между частите от имота, определени със съдебното решение за разпределение правото на ползване от страните, нито, че ЧСИ неправилно е въвел взискателя в неговата част, нарушавайки по някакъв начин определена за ползване част от длъжника. С оглед недопустимостта на жалбата, неоснователно е и искането за спиране на принудителното изпълнение на основание чл.438 от ГПК, поради висящ спор за собственост между страните по изпълнителното производство от една страна и други лица от друга за същия имот, по който не се твърди да има влязло в сила решение. Решението за разпределение правото на ползване не се ползва със сила на присъдено нещо и при промяна на обстоятелствата е допустимо да бъде извършено ново разпределение.

Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима депозираната частна жалба с вх.№ от И. А. Т., с ЕГН **********, с адрес: с.З.,общ.Д., ул."С."№3 – длъжник по изп. дело № 35/2024г. по описа на ЧСИ Здравка Тонева, чрез пълномощника му адв.Ж.Ч. срещу действията на ЧСИ по извършения въвод реално ползване, обективиран в Протокол от 17.04.2024г. по изп.дело № 35/2024г. по описа на ЧСИ Здравка Тонева с рег.№ 916 и район на действие ОС-Смолян.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно искането на длъжника И. А. Т., с ЕГН **********, с адрес: с.З., общ.Д., ул."С."№3 за спиране на основание чл.438 от ГПК принудителното изпълнение по изп.д. № 35/2024г. по описа на ЧСИ Здравка Тонева с рег.№ 916 и район на действие ОС-Смолян.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд-Пловдив.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4