Решение № 428 от 24.02.2026, Административен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 428

Кюстендил, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кюстендил - I състав, в съдебно заседание на трети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

При секретар АНТОАНЕТА МАСЛАРСКА като разгледа докладваното от съдия ИВАН ДЕМИРЕВСКИ административно дело № 20257110700590 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на 145 от и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)

Делото е образувано по жалба на В. Е. Р., [ЕГН], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 2511-1158-000141 от 20.11.2025 г., издадена от полицейски инспектор към Сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – Перник, с която на основание чл. 171 т. 1, буква 3"ББ“ от ЗДвП на жалбоподателя е отнето временно СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца.

Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е оспорена като незаконосъобразна, неправилна, немотивирана, съставена при съществени процесуални нарушения. По същество се твърди, че жалбоподателят не е навлязъл в аварийната лента за движение без необходимост за това.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. С., който подържа жалбата изцяло.

Ответникът –полицейски инспектор към Сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - Перник – редовно призован за съдебно заседание, не се явява, не се представлява. С писмо вх. № 4269/03.02.2026 г. изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да се отхвърли и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение ако такива се претендират, като същите да бъдат в минимален размер съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г.

Административен съд – Кюстендил като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168 АПК, за да се произнесе съобрази следното:

Предмет на оспорване по настоящото дело е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-********** от 20.11.2025 г., издадена полицейски инспектор към ОД на МВР – Перник, с която на основание чл. 171 т. 1, буква З"ББ" от ЗДвП на жалбоподателя е отнето СУМПС за срок от 3 месеца за това, че в Община Перник, по АМ – С., км. 21 плюс 932, с посока на движение от [населено място] към [населено място] управлява товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № [рег. номер], лична собственост, като се движи в лентата за принудително спиране. АУАН е съставен по преписка с № 1156Р-10924/2025 г. Нарушението е установено от електронната система за събиране на пътни такси, съгласно чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата.

Заповедта представлява индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване. Същият е връчен на 20.11.2025 г. на жалбоподателя, като в него е записано, че подлежи на обжалване в 14 - дневен срок по административен ред пред непосредствено по-горестоящия административен орган или по съдебен ред пред Административен съд – Кюстендил, а не Перник, както е посочено в ЗППАМ. Жалбата против издадената заповед е подадена от лице с правен интерес – адресат на акта, чрез административния орган до Административен съд - Кюстендил на 24.11.2025 г., т. е. в законовоустановения 14 - дневен срок, поради което жалбата се явява допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 171 т. 1, б. "з"/ББ/ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение на този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да управлява МПС – до решаване на въпроса за отговорността му по б. „з“ бб/ - не повече от три месеца.

Съгласно чл. 172 ал. 3 от ЗДвП в случаите по чл. 171 т. 1, букви "б", "е", "ж", „з“ и „и“ свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение.

В случая за установеното нарушение е съставен АУАН № 710121 от 20.11.2025 г.

Настоящия съдебен състав намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, като видно от представената Заповед № 313з-362/28.02.2022 г. на Директора на ОДМВР – Перник, т. 1.8, в кръга на правомощията на полицейските инспектори в ОД на МВР - Перник е издаването на актове от вида на процесния. Тоест заповедта е издадена от компетентен орган.

В случая се установяват пороци на съдържанието на заповедта. Спорът между страните се отнася до това дали и кога, с необходимост или без такава, жалбоподателят, управлявайки товарен автомобил с рег. № [рег. номер], лична собственост, нарушава забраната да се движи в лентата за принудително спиране на автомагистрала – С..

За да се наложи ПАМ от вида "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач", законодателят изисква водачът при управление на моторно превозно средство да навлезе в лентата за принудително спиране без необходимост за това, така както е предвидено в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "з" /ББ/ от ЗДвП.

В тази връзка по своето същество ПАМ не представлява и не е санкция за извършено нарушение и няма характера и предназначението на административнонаказателния институт. ПАМ единствено има за цел да осигурява безопасността на движение по пътищата, която цел се реализира в две направления – за предотвратяване и за преустановяване на административни нарушения, които нарушения потенциално или реално застрашават охраняваната от ЗДвП безопасност.

При издаването на процесната заповед обаче е допуснато нарушение на чл. 59 ал. 2 от АПК, тъй като в конкретният случай, не е безспорно установено кога и как е осъществено нарушението.

В заповедта е посочeно единствено, че водачът се движи в лентата за принудително спиране, като нарушението е установено от електронната система за събиране на пътни такси. По делото е представена снимка, на която се вижда автомобил, който се намира в лентата за аварийно движение. Движението и спирането в лентата за аварийно спиране е разрешено по смисъла на чл. 58 ал. 3 от ЗДвП, когато има необходимост за това. Още при съставянето на АУАН жалбоподателят е посочил, че има възражения към същия. В последствие изрично във възражение направено в установения законов 3 – дневен срок изрично е посочил, че е навлязъл в аварийната лента по необходимост, включвайки аварийните светлини. Установил е, че е извадено гумено съединение на турбокомпресора, поставил го е обратно и е продължил движението си в посока [населено място] в разрешените платна за движение.

Административният орган въобще не е изследвал направеното възражение, с което е препятствал и възможността за защита на жалбоподателя. Доколкото, в нарушение на чл. 35 и сл. от АПК не е изследвал и изяснил релевантните факти и обстоятелства за изясняване на случая, АО е допуснал съществено процесуално нарушение. Житейски възможно е твърдяното от жалбоподателя, което е следвало да бъде изяснено от АО. Такива доказателства в съдебното производство не бяха представени от ответната страна, въпреки дадената за това възможност.

Съобразно изискването на чл. 172 ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед. В случая административният орган не е съобразил тези обстоятелства и е издал заповедта в противоречие с нормативните правила, без да изясни всички обстоятелства, което съставлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяната на ПАМ.

Предвид изложените мотиви, жалбата се явява основателна и оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

При този изход на делото, на жалбоподателя биха се дължали разноски, но при липса на сезиране на съда с такова искане, произнасяне по този въпрос не се дължи.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172 ал. 2, предложение второ от АПК, Административен съд – Кюстендил

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на В. Е. Р. от [населено място], [жк], ет. 4, ап. 8, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1158-000141 от 20.11.2025 г., издадена от полицейски инспектор към Сектор "Пътна полиция" Перник към ОД на МВР – Перник, с която на основание чл. 171 т. 1, буква "з" /ББ/ от ЗДвП на В. Е. Р.. е отнето временно СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172 ал. 5 от ЗДвП.

Съдия: