Решение № 111 от 17.10.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. София, 17.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова при участието на секретаря Даниела Ив. Танева като разгледа докладваното от Емилия Донкова Касационно гражданско дело № 20228002104505 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по молба на Н. В. Т. и С. В. Т. чрез пълномощника В. В. М., подадена на 21.09.2021 г., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязло в сила решение № 984 от 01.02.2016 г. по гр. д. № 982/2007 г. на Софийски градски съд, както и на решения № 1483 от 06.03.2017 г. по чл. 192 ГПК /отм./ и решение № 356 от 15.01.2020 г. по чл. 193 ГПК /отм./, постановени по същото дело. Решенията са влезли в сила на 11.04.2018 г. когато е постановено определение № 179 по гр. д. № 4145/2017 г. на ВКС, І г. о., с което посочените решения не са допуснати до касационно обжалване. С решение № 984 от 01.02.2016 г. по гр. д. № 982/2007 г. на Софийски градски съд, поправено с решение № 1483 от 06.03.2017 г., е обезсилено решение на Софийски районен съд, 40 състав, от 23.03.2006 г., постановено по гр. дело № 1199/2002 г. в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК /отм./, предявен от Н. В. Т. и С. В. Т. срещу Н. К. Д., Л. В. Д., П. В. Д. и З. П. Д. за установяване нищожността на съдебната спогодба за делба по протокол от 18.02.1975 г. по гр. дело № 862/1975 г. по описа на СРС-Благоевски район, и на основание чл. 224, ал. 1 ГПК/ отм./ е върната като недопустима исковата молба в тази част и производството по нея е прекратено. Оставено е в сила решението на Софийски районен съд, 40 състав, постановено на 23.03.2006 г. по гр.д. № 1199/2002 г., в частта, с която са отхвърлени предявените обективно съединени искове, както следва: 1/ иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от Н. В. Т. и С. В. Т. срещу Н. К. Д., Л. П. Д., П. В. Д., З. П. Д., ЕТ „Екзод-В.

1

Д.”, ЕТ „Люси-Л. Д.”, Д. Г. П., В. А. К., ЕТ „П. Д.”, „Бауер интернешънъл” ООД и „Бауер БГ интернешънъл” ООД за ревандикация на недвижим имот, представляващ втория надпартерен етаж от жилищната сграда, находяща се в [населено място], [улица], построена в УПИ * от кв. 334 по плана на [населено място], м. „Ц.”, заедно с прилежащите му идеални части от общите части на сградата и дворното място, въз основа на претендирано от ищците право на собственост на основание наследяване от С. В. Д.-Т., и възстановяване по реда на ЗВСОНИ, и искове с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК /отм./, предявени от Н. В. Т. и С. В.

Т. против Столична община, Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие благоустройството, Л. Т. Т. и Г. А. П. за признаване за установено правото на собственост на ищците върху гореописания недвижим имот на основание наследяване от С.

В. Д.-Т.; 2/ искове с правно основание чл. 97, ал. 4 ГПК /отм./ , предявени от Н. Т. и С. Т. против Н. Д., Л. Д.-П., П. В. Д., З. П. Д., Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството и Столична община за установяване на извършени от П. В. Д., поч. през 1973 г. престъпни обстоятелства, попадащи в приложното поле на чл. 316, вр. с чл. 308, ал.1 от НК, по чл. 316, вр. с чл. 309, ал.1 от НК и по чл. 316, вр. с чл. 309, ал.1 от НК, а именно: престъпни обстоятелства, реализирани по гр.дело № 1759/1970 г., представляващи представяне по делото на неистински документи от отчуждителната преписка на С. Д.-Т. както следва: декларация по преписка № 5666/1948 г., неавтентично писмо от 1935 г. и други документи; използване на документи за погиналата втора къща в гореописаното дворно място, издадена през 1933 г., а не по действащия план на [населено място]; съставени от него преписи от завещания, без тези завещания да съществуват, и в резултат на които престъпни действия умишлено е създал невярна представа по посоченото гр.дело, че цялата процесна сграда на [улица] била собственост на общите наследодатели Х. Д. и П. В. Д..

В молбата се поддържа, че след влизане в сила на съдебните актове молителите са се снабдили с доказателства от съществено значение за изхода на делото, които са им станали известни след приключване на производството пред съда, а именно: писмо от 22.06.2021 г. на кмета на район „Триадица“, корица от папката на преписката по ЗОЕГПНС на името на д-р П. П. П. с означен архивен № 1986; декларация по ЗОЕГПНС от д-р П. П. П. от 1948 г.; протокол от 29.10.1948 г. от заседанието на комисията по чл. 11 ЗОЕГПНС по преписка вх.

№ 7990 от 19.05.1948 г. по описа на комисията; решение от 29.10.1948 г. по преписката на д-р П. П. П., потвърдено с ПМС № 2011/07.12.1950 г.; заявление от д-р П. П. П. до председателя на комисията по чл. 11 ЗОЕГПНС от 25.04.1950 г. за издаване на удостоверение, от което е видно, че не е засегнат от ЗОЕГПНС; удостоверение № 11229/18.05.1950 г. на Коларовградския общински народен съвет, от което се установява, че д-р П. П. П. не е засегнат от ЗОЕГПНС. Твърдят, че са се снабдили с тях в периода от 22.06.2021 г. до завеждането на молбата на 21.09.2021 г., както и че тези нови и новооткрити писмени доказателства показват, че спорът е разрешен, без да са изяснени действителните факти и обстоятелства по отчуждаването на имота по ЗОЕГПНС. Посочват също така, че цитираните писмени доказателства биха довели до други изводи относно предмета на спорното материално право.

2

В предходно производство по отмяна - по гр. д. № 1668/2021 г. на І г. о. на ВКС е установено, че ответницата З. П. Д. е починала на 04.08.2021 г. и нейни наследници по закон са Л. В. Д. и П. В. Д., които участват в процеса.

С определение № 1168 от 14.05.2023 г. на мястото на починалия ответник по молбата В. П.

Д. са конституирани наследниците му по закон Н. К. Д., Л. В. Д. и П. В. Д.

Подаден е отговор на молбата за отмяна от Н. П. Д., Л. В. Д., лично и като ЕТ „Люси- Л. Д.”, П. В. Д., лично и като ЕТ „П. Д.”, Д. Г. П., „Бауер интернешънъл” ООД, „Бауер БГ интернешънъл” ООД и ЕТ „ЕГЗОД-В. Д.” чрез пълномощника адв. Д.. Според тях молбата за отмяна е неоснователна.

Отговор е постъпил и от Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областния управител на Област София. Изразеното становище е също за неоснователност на молбата.

От ответника Столична община не е подаден отговор. Такъв не е постъпил и от ответниците Г. А. П. и Л. Т. Т..

Молбата за отмяна отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК. Същата е подадена в срока по чл. 305, т. 2 ГПК от страна в производството, поради което с определение № 95/24.01.2023 г., постановено по настоящето дело, същата е допусната до разглеждане.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявените основания за отмяна, приема следното:

За да отхвърли предявените от молителите искове за собственост на втория надпартерен етаж по чл. 108 ЗС и чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява основателността на твърдението на ищците, че са собственици на процесния втори надпартерен /трети/ етаж от триетажната сграда, находяща се в [населено място], [улица] на заявеното правно основание – наследяване от С. Д.-Т. и реституция по ЗВСОНИ.

Установено, че ищците са наследници по закон на С. В. Т. /Д./, починала на 24.03.1969 г. като нейни низходящи по права линия от втора степен /внучки/. Прието е обаче, че не се установява основателността на твърдението им, че наследодателката е била собственик на процесния етаж от сградата. Въз основа на нотариален акт № 50, том 9, н. д. № 1624/1927 г. е посочено, че майката на С. Д. -Х. /Х./ В. Д. е закупила от П. Х. В. закупила едноетажна полумасивна къща с дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 369 кв. м., след което с договор за покупко-продажба, сключен на 06.07.1933 г. /нотариален акт № 57, регистър 2370, н. д. № 2176 от 1933 г./ е прехвърлила на С. В. Д. 1/2 ид. част от дворното място. Според съдържанието на нотариалния акт към датата на сключване на договора през 1933 г. в дворното място вече е била изградена триетажна сграда – в т. 4 от нотариалния акт продавачката е декларирала, че С. Д. е построила със собствени средства два от етажите на новата триетажна сграда, а именно партерен етаж и първи етаж. С оглед на това въззивният съд е приел, че с договора за покупко-продажба през 1933 г. продавачът Х. Д. е прехвърлила на купувача С. Д. единствено 1/2 ид. част от дворното място, без да е прехвърлила собствеността върху изградената към датата на сключване на договора триетажна сграда, 3 представляваща самостоятелен обект на право на собственост, която към този момент вече е била построена. Фактът на построяване на сградата е приет за установен от съдебнотехническата експертиза, според която тя е нанесена в действащия към 1933 г. застроителен план на основание писмо от общината от 14.07.1933 г., както и от представените по гр. д. № 862/1975 г. писмени доказателства /строителен протокол № 57/24.03.1933 г., позволителен билет № 183/23.05.1933 г. и скица № 1313/11.02.1975 г./. Предвид установеното, че сградата е била построена в дворното място, което на основание договор за покупко-продажба от 1927 г. е било изключителна собственост на Х. Д., въззивният съд е обосновал извод, че по силата на приращението и съгласно приложимата към този момент норма на чл. 78 от Закона за имуществата, собствеността и сервитутите, Х. Д. е притежавала и собствеността върху триетажната сграда, като съдържащото се в нотариален акт № 57/1933 г. признание на обстоятелството, че партерният и първият етаж /втори надпартерен/ са построени със средства на С. Д.-Т. няма твърдяната от ищците вещно-правна последица на придобиване на собствеността върху тези етажи, доколкото липсва изрично заявената воля на титуляра на правото на собственост Х. Д. собствеността върху тези етажи да премине в патримониума на С. Д.-Т.. С оглед на това е прието за недоказано твърдението, че наследодателката С. Д.Т. се легитимира като титуляр на правото на собственост върху процесния втори надпартерен /трети/ етаж от сградата към 1948 г., който да е бил отчужден от нея по реда на ЗОЕГПНС.

Взето е предвид и обстоятелството, че от представения по делото съдебно-спогодителен протокол от 18.02.1975 г. по гр. д. № 862/1975 г. на СРС, Благоевски район, 6 състав, представляващ официален документ по смисъла на чл. 148 ГПК /отм./, се установява, че процесният втори надпартерен /трети/ етаж от сградата е завещан от Х. Д. на нейния син П.

В. Д. и по силата на постигната спогодба между наследниците на последния е поставен в дял на Л. И. Д.. С оглед на това е прието, че С. Д.-Т. не се легитимира и като титуляр на идеална част от процесния етаж на основание наследяване по закон от Х. Д., тъй като наследяването по закон е изключено от оставеното от Х. Д. завещание в полза на П. В. Д., с оглед на което за неоснователно е прието и възражението за нищожност на делбата като извършена без участието на наследниците по закон на С. Д.-Т..

Основното съображение на въззивния съд да приеме, че предявените искове са неоснователни е основано на констатацията, че по делото не се установява процесният имот да е бил отчужден по реда на ЗОЕГПНС от наследодателката на ищците С. В. Д.-Т., нито от нейния брат П. В. Д. – с решение на комисията по чл. 11 ЗОЕГПНС имотът е освободен от отчуждаване. Именно с оглед липсата на отчуждаване съдът е приел, че не се доказва да е осъществено посоченото в исковата молба придобивно основание, а именно възстановяване по реда на ЗВСОНИ на имот, отчужден по реда на ЗОЕГПНС. Горният извод е изведен от установеното по категоричен начин от фактическа страна, че процесният втори надпартерен /трети/ етаж от сградата е освободен от отчуждаване /контролен лист от 02.03.1949 г. по преписка № 7454 на комисията по чл. 11 ЗОЕГПНС; удостоверение № 1453/04.01.1968 г., издадено от отдел „Държавни имоти“ при Благоевски РНС/.

Разпечатката съдържа 31 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bc1554c4-ad3a-4269-80ab-33deba4b4452