Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 27 от 17.01.2024, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 1579/2023
Вид
Решение № 27
Подписан
17.01.2024
В сила
09.02.2024
Състав
Кристиан Бориславов Гюрчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 7б, ал. 1 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 92, ал. 2 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • § 6, т. 25 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Русе, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20234520201579 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „САФАРИ-М“ ООД против Наказателно постановление № 38-0005220 от 06.06.2023 г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, с което на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2ро от ЗАвПр му е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3000 лева за осъществено нарушение на чл. 7б, ал. 1 от ЗАвПр.

В жалбата се ангажират твърдения, че обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се моли същото да се отмени.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не се явява, като се представлява от адвокат С. М. от Адвокатска колегия – Русе, в качеството му на упълномощен защитник, като в хода на пледоарията си последният поддържа изложеното в жалбата и моли обжалваното наказателно постановление да се отмени.

Административнонаказващият орган, редовно представител и не представя писмено становище. призован, не изпраща

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

1

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна му отговорност, подадена е в законоустановения срок – жалбоподателят е получил препис от обжалваното наказателно постановление на 28.07.2023 г., а жалбата е подадена на 10.08.2023 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 19.05.2022 г. свидетелят И. И. преминал периодично обучение по чл. 18 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, като в тази връзка било издадено Удостоверение № 81-003379/19.05.2022 г.

На 20.06.2022 г. бил сключен Трудов договор № 733/20.06.2022 г. между „САФАРИ М“ ЕООД, в качеството му на работодател, и свидетеля И. И., в качеството му на работник, по силата на който последният бил назначен на длъжност „шофьор, тежкотоварен автомобил“.

Въпреки че разполагал с горепосоченото удостоверение и му било указано от работодателя да се снабди с валидна карта за квалификация на водач от категория „C“, тъй като неговата била изтекла, свидетелят И. не сторил това.

На 01.09.2022 г., в изпълнение на трудовите си задължения, въпреки че не притежавал валидна карта за квалификация на водач от категория „C“, свидетелят И.

И., в качеството си на водач на МПС - товарен автомобил МАН ТГА с регистрационен номер Р5640АМ от кат. N3, оборудван с аналогов тахограф, извършил обществен превоз маршрут с. Борисово-Горичево-с. Борисово, за което бил издаден пътен лист серия ВА № 199250 от 01.09.2022 г. и тахографски лист от 01.09.2022 г., изминавайки разстояние от 95 км.

Със Заповед № 1439/03.10.2022 г. горепосоченото трудово правоотношение било прекратено.

На 24.03.2023 г., около 13:00 часа, в гр. Русе, ул. „Котовск“ № 1, ет. 4, в административната сграда на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“Русе при извършване на комплексна проверка на транспортно предприятие „Сафари М“ ЕООД за периода от 24.03.2022 г. до 20.03.2023 г. свидетелят М. М. – Д.

2 установила, че дружеството-жалбоподател, притежаващо лиценз на Общността за международен автомобилен превоз на товари № 9405 от 09.03.2018 г., валиден до 08.03.2028 г. е допуснало осъществяване на обществен превоз на товари на дата 01.09.2022 г. от водач, който не е притежавал валидна карта за квалификация на водач от категория „C“, а именно свидетелят И. И.. При направената справка в информационната система на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ DQC карти, е установено, че И. притежава карта за квалификация с № Р006082, валидна до 22.02.2015 г.

Съобразявайки гореизложеното, свидетелят М. М. – Д. приела, че с поведението си дружеството-жалбоподател е осъществило нарушение на разпоредбата на чл. 7б, ал.

1 от ЗАвПр, като в тази насока съставил АУАН № 331530/24.03.2023 г. Последният бил връчен на представител на дружеството-жалбоподател, който го подписал без възражения, като такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН, Директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Русе, в качеството му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като за нарушение на чл. 7б, ал. 1 от ЗАвПр на дружеството-жалбоподател на основание чл.

96г, ал. 1, предл. 2-ро от ЗДвП било наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – АУАН № 331530/24.03.2023 г., Наказателно постановление № 380005220/06.06.2023 г., Заповед № 1439/03.10.2022 г., Карта за квалификация на водача, справки от информационната система на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, пътен лист серия ВА № 199250, тахографски лист и Удостоверение № 81-003379/19.05.2022 г, както и гласни доказателства – показанията на свидетелите М.

М. – Д. и И. И., приобщени чрез извършен разпит в хода на съдебното следствие.

Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

От горепосочената доказателствената съвкупност по категоричен начин се установяват както времето, мястото и механизма на осъществяване на нарушението, така и авторството му.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на 3 обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен актосъставител по смисъла на чл. 92, ал. 1 от ЗАвПр – служител в РД „Автомобилна админстрация“-Русе, а наказателното постановление е издадено компетентен АНО – упълномощен със Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г., издадена на основание чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

В наказателното постановление нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички елементи от обективната страна на състава, както и допълнителните относими към тях обстоятелства. По този начин, е осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какви конкретни нарушения е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

По изложените съображения съдът намира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на последното.

Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното:

Съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и извършената им оценка следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно, че „САФАРИ-М“ ЕООД е осъществило състава на нарушението на разпоредбата на чл. 7б, ал. 1 от ЗАвПр.

Съгласно разпоредбата на чл. 7б, ал. 1 от ЗАвПр лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с моторни превозни средства от категории М2, М3, N2, N3 и с водачи, които отговарят на изискванията за квалификация на водача и 4 притежават карта за квалификация на водача за съответната категория или сертификат за водач на моторно превозно средство за обществен транспорт на товари по шосе. За съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок на валидност пет години.

От събраната по делото доказателствена съвкупност – гласни и писмени доказателства, по категоричен начин се установи, че на посочените в наказателното постановление дата и място дружеството-жалбоподател е допуснало свидетелят И. И., в качеството си на водач по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП на МПС - товарен автомобил МАН ТГА с регистрационен номер Р5640АМ от кат. N3, да извърши обществен превоз на товар, въпреки че същият не е разполагал с валидна карта за квалификация на водач за категория „C”. По този начин дружеството-жалбоподател е осъществило от обективна страна нарушението, във връзка с което е ангажирана и административнонаказателната му отговорност.

Доколкото деянието е осъществено от юридическо лице, то въпросът за вината не следва да се изследва, тъй като административнонаказателната отговорност на юридическите лица е безвиновна и обективна.

Съдът счита, че АНО правилно е издирил и приложил относимата санкционна разпоредба – чл. 93г, ал. 1, предл. 2-ро от ЗАвПр, предвиждаща санкция във фиксиран размер, като е наложил на дружеството-жалбоподател административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.

Същевременно настоящият съдебен състав счита, че в процесния случай следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Съгласно чл. 28 от ЗАНН за „маловажни случаи“ на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. За маловажен случай следва да се приеме това административно нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид (аргумент от чл. 93, т. 9 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН). Съдебният състав намира, че процесния случай следва да се квалифицира като маловажен случай, доколкото се констатира наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извод за по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. Касае за първо по ред нарушение, доколкото по делото не се представиха доказателства дружеството-жалбоподател да е било санкционирано за нарушения на Закона за автомобилните превози и 5 подзаконовите актове по приложението му, като такива, извън процесното, не са били установени и в хода на извършената проверка на 24.03.2023 г, макар същата да е обхващала един сравнително продължителен период от време – 24.03.2022 г. – 20.03.2023 г. Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства и това, че свидетелят И. е разполагал със съответната квалификация и е преминал периодично обучение в изпълнение на изискванията на разпоредбата на чл. 18 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, както и че неправомерното действие на последния се е изразило в извършването на един единствен превоз. В допълнение към така изложеното следва да се посочи, че не се констатира наличието на нито едно отегчаващо вината обстоятелство. Така изложеното налага извод, че нарушителят е със занижена обществена опасност, а деянието му следва да се разглежда като изолирана проява.