Решение № 371 от 21.06.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. Благоевград, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Миглена Кавалова-Шекирова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Въззивно гражданско дело № 20231200500267 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивни жалби против Решение № 906905/10.11.2022 г., постановено по гр.д. № 3428/2019 г. по описа на РС – гр. Благоевград, както следва: въззивна жалба с вх. № 903426/25.11.2022 г. е подадена от Главна дирекция „ПБЗН“ - МВР, представлявана от А.Д., чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Д.И.-Я. срещу осъдителната част на атакуваното решение във връзка с исковата претенция; въззивна жалба с вх. № 903411/15.11.2022 г. е подадена от Ц.

Д., чрез адв. Г. Ч. от АК - Благоевград срещу отхвърлителната част на атакуваното решение по исковата претенция.

Във въззивна жалба с вх. 903426/25.11.2022 г. подадена от Главна дирекция „ПБЗН“ МВР, представлявана от А.Д., чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Д.И.-Я. срещу осъдителната част на атакуваното решение във връзка с исковата претенция се навеждат конкретни доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение, като се твърди, че същото е постановено в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства. За проведеното пред въззивния съд открито по делото съдебно заседание на 06.06.2023г. е постъпила молба от ГД „ПБЗН“, в която е изразено становище по хода на делото по същество с отправено искане за присъждане на съответните разноски.

Във въззивна жалба с вх. 903411/15.11.2022 г. подадена от Ц. Д., чрез адв. Г. Ч. от АК - Благоевград срещу отхвърлителната част на атакуваното решение по исковата претенция 1 се навеждат се конкретни доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение в обжалваната част, като се твърди, че същото е постановено в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства. Иска се неговата отмяна в атакуваната част и уважаване изцяло на предявените искове.

По въззивните жалби не е постъпил писмен отговор. С въззивните жалби не са направени доказателствени искания.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 271, ал. 1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:

Производството пред РС – Благоевград е образувано по предявена искова молба от Ц.

Г. Д. ЕГН **********, чрез пълномощника му адвокат Г. Н. Ч. против Главна дирекция „ПБЗН“ МВР , с адрес: /адрес/, ЕИК *** с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1 662, 00 лв. (хиляда шестстотин шестдесет и два лева), представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 257 часа за целия процесен период - 17.12.2016г. - 17.12.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1, 143, ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на депозиране на исковата молба в съда 17.12.2019 г. до окончателното й изплащане. Твърди се от ищеца, че през периода 17.12.2016г.- 17.12.2019г. е полагал труд като „Старши спасител в сектор „Специализирани оперативни дейности” при РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „ПБЗН” — БЛАГОЕВГРАД, която е на структурно подчинение към Главна дирекция „ПБЗН“ МВР – София и съгласно ЗМВР ищецът е със статут на държавен служител и на това основание отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл. по аргумент от чл. 142 ал. 2 от ЗМВР.

Сочи се, че съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като нормалната продължителност на работното време е регламентирана в чл. 187 от ЗМВР, като съгласно ал. 1 от същия член тя е с продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Изтъква се още, че съгласно чл. 187 ал.З от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8 -, 12 - или 24-часови смени сумирано за тримесечен период, а по силата на чл. 178, ал. 1 т. 3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Съгласно разпоредбата на чл. 187 ал. 5 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Твърди се, че с оглед характера на заеманата длъжност през процесния период 17.12.2016г.- 17.12.2019г. ищецът е полагал труд през нощта (от 22. 00 часа до 06. 00 2 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно. От това следва, че в настоящия случай приложими в отношенията между страните са и разпоредбите на чл. 187 ал. 5 - 6 от ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Твърди се, че в казуса приложение намира нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд, като се изтъкват съображения в тази насока, че тази норма е приложима субсидиарно и към спорното правоотношение, като се разглеждат хронологично действащите до този момент Наредби от Министъра на вътрешните работи, като се твърди, че липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1.143.

В противен случай държавният служител в МВР би се поставил в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда.

Сочи се, че за периода 17.12.2016г.- 17.12.2019г. ищецът е работил на смени, всяка с продължителност по 12 часа при режим: дневна, нощна и два дни почивка. В този смисъл е полагал 7 или 8 нощни смени месечно. Същият е положил общо 1800 /хиляда осемстотин / часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 2 057/две хиляди и петдесет и седем/ часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 257 /двеста петдесет и седем / часа, който работодателят-настоящ ответник не му е заплатил и следва да бъде допълнително заплатен. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл. 187 ал.6 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран по 6, 47 лв. /шест лева и четиридесет и седем стотинки/, т.е. задължението на ответника към ищеца за целия период възлиза на 1662.00/хиляда шестстотин шестдесет и два / лв.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, в който отговор искът се оспорва по същество като неоснователен. Относно претенцията за трансформиране на нощния труд в дневен, умножен по коефициент и заплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд, като извънреден такъв за периода от 17.12.2016 г. до 17.12.2019г .се излагат подробни, както фактически, така и правни основания за това, че такова преизчисляване не се следва. Изтъква се, че в казуса е приложима Наредба № 8121з776 от 29.07.2016 г, и не е налице празнота в нормативната уредба, а при условията на 3 евентуалност при такова преизчисляване тези часове положен труд не се явяват извънредни, тъй като не са действително отработени и признаването им за такива води до осигурителни права и при пенсиониране, регламентирани в Кодекса за социалното осигуряване. Счита се за необосновано искането за заплащане на възнаграждение за извънреден труд от преизчисляването на положения нощен труд с коефициент. Такова би се дължало само при твърдения и доказателства за полагане на труд извън установеното работно време. А в случая ищецът не е работил на смени, превишаващи заложените 24 часа за смяна. Нито пък недопустимото преобразуване на нощните работни часове в дневни би могло да обоснове извод за осъществен труд над установеното работно време. Настоява се за извода, че има специална уредба касаеща служителите в МВР и не следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата, в чл. 9, ал. 2 на която е предвидено нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощно работно време.

Твърди се, че не е налице и празнота, тъй като в чл. 187, ал. 3 от Закона за МВР , обн. ДВ бр.53 от 2014 г. е указано, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Сочи се, че ЗМВР е специален закон по отношение на ЗДСл, респективно КТ, и следователно обществените отношения, касаещи служителите в МВР, следва да се уреждат по реда, предвиден в специалния закон. Това е така, тъй като в рамките на тази регулирана от закона област (полагане на труд), съществува подобласт на обществените отношения (полагане на труд от служители на МВР), отличаваща се с ясна специфика, за което е допустимо установяването на различен правен режим спрямо група лица

Оспорва се наличието на основание да се приложи общата разпоредба за структурата и организацията на работната заплата , а специалната разпоредба на чл. 187, ал.1 и ал. 3 от ЗМВР и издадената наредба в изпълнение на същия закон. Нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа /чл. 187, ал. 1 от ЗМВР/, а за положения труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Следователно няма празнота в специалната уредба, а съгласно нея съотношението между нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8часа/8 часа, което е равно на коефиттиент 1, а не както е по КТ - 7 часа към 8 часа, умножени при трансформиране с коефициент 1,143.

По делото са събрани писмени доказателства, допусната и назначена е съдебно – счетоводна експертиза и е прието заключение на вещо лице.

В съдебно заседание от 01.11.2022г., на основание чл. 214, ал. 1 ГПК от ищеца е направено искане за изменение размера на предявения иск чрез увеличаване на поисканата сума, като с нарочно определение е допуснато изменение на иска вместо за първоначално заявения размер от 1 662 лв. искът да се счита предявен за сумата от 5001, 00 лв.

Първоинстанционният съд е приел, че не се спори между страните за следните факти: а именно, че ищецът е служител в Районна служба „ПБЗН – Благоевград“ за процесния 4 период 17.12.2016г. – 17.12.2019г. и е полагал труд като „Старши спасител в сектор „Специализирани оперативни дейности“ при Регионална дирекция „ПБЗН“. Този факт се установява и от представената от ответника кадрова справка с Рег.–№ 1985р200/15.01.2020г. за ищеца. Не е спорен още и фактът, че за исковия период ищецът е работел на сменен режим по график при сумарно отчитане на отработеното време между 22,00 часа и 06,00 часа, времето на разположение и положения труд по време на официални празници.