Решение № 4875 от 14.05.2024, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4875

Варна, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - VII състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

СТАНИСЛАВА СТОЕВА

При секретар ТЕОДОРА ЧАВДАРОВА като разгледа докладваното от съдия СТАНИСЛАВА СТОЕВА административно дело № 20237050701241 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215 и сл. от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от Р. Н. Г., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], чрез адв. П. Г. срещу Заповед № 88 от 20.04.2023 г. на Кмета на р-н „Одесос“ при Община Варна, с която на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен строеж „Преустройство на част от покривна конструкция и подпокривно пространство за обособяване на покривна тераса и кабинен към апартамент 7 находящ се в жилищна сграда на [улица], [населено място]“ в **** по плана на 9-ти м.р. на [населено място], идентичен с ПИ с [идентификатор]. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваната заповед, като се твърди че описаните в нея строителни работи не представляват строеж, а част от тях са били изпълнени още при приемане на сградата и са отразени в екзекутивната документация на същата. Твърди се, че е извършен текущ ремонт, изграденото не представлява строеж, а оранжерия и извършените СМР не изискват разрешение за строеж. Иска се обжалваната Заповед № 88/20.04.2023г. да бъде отменена като незаконосъобразна. В съдебно заседание жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли за уважаването й. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, за които представя списък.

От страна на ответника – Кмета на район „Одесос“ при община Варна жалбата се оспорва. В съдебно заседание, чрез процесуалния представител старши юрисконсулт П. М., се изразява становище за неоснователност на жалбата. Прави се искане за присъждане на разноските по делото - юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и съвкупно и като взе предвид доводите на страните, приема за установено следното:

С [нотариален акт] , вх. рег. ******* на СВ – Варна, в полза на жалбоподателката Р. Н. Г. е учредено право на стоеж на апартамент № 7, заемащ целия пети терасовиден етаж с площ от 94.52 кв.м., състоящ се от входно антре, кухня с трапезария, дневна, две спални, две бани – тоалет и три тераси, находящ се на жилищна сграда в [населено място], [улица]. Посочена е в оспорената заповед като собственик на строежа и адресат на задължението за премахването му, поради което за нея е налице правен интерес да оспори Заповед № 88/20.04.2023 г. на Кмета на р-н „Одесос“ при Община Варна, който акт я засяга неблагоприятно. Заповедта е получена на 15.05.2023г., а жалбата е изпратена по пощата на 26.05.2023г. Жалбата е подадена в срок и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

Административното производство е започнало след постъпил сигнал с вх. № ДК-25-25-01-636/29.04.2022г. от Р. Ч. в РДНСК и аналогичен сигнал с рег. № ЗК22000861ВН/28.04.2022г. в община Врана, препратени по компетентност на кмета на район „Одесос“ при Община Варна, относно незаконно надстрояване на жилищна сграда, [населено място], [улица].

На 13.05.2022г. кметът на район „Одесос“ е уведомил Р. Н. Г., в качеството й на собственик на апартамент № 7, находящ се на [улица], че по повод жалбата е необходимо в 3-дневен срок да осигури достъп до обекта за извършване на оглед на място. На 17.05.2022г. е извършена проверка на място в присъствието на собственика, при която е установеното, че покривната конструкция в източната част на сградата, над апартамента, е демонтирана. В част от подпокривното пространство, над коридора и част от кухненския бокс на долното ниво, чрез изграждане на преградни зидове, е обособено помещение – кабинет, което към момента на проверката е обзаведено и се ползва. В същия обем е изпълнен и санитарен възел. В частта от покрива над обособеното помещение – кабинет, покривната конструкция е променена, като е изградена капандура. В частта на премахнатия покрив пред кабинета към вътрешния двор е обособена тераса, върху която е изпълнено покритие от нова дървена конструкция с размери 2.90 на 2.70 м. и с приблизителна височина от 2.00-2.20м. Новата покривна конструкция е покрита с поликарбон и на стените са монтирани ПВЦ прозорци. За достъп в покритата тераса и връзката й с останалата част от обособеното от подпокривното пространство помещение – кабинет, е монтирана ПВЦ врата. Така е оформено още едно допълнително помещение – покрита тераса, извън обема на покрива, като по време на проверката се ползва за сушилня и в него се отглежда разсад за цветя. Установеното е описано в констативен протокол, въз основа на който е съставен Констативен акт № 11/22.11.2022г., изпратен до Р. Г. с писмо изх. № УСКОР22000770ОД_006ОД, като същото се е върнало с отбелязване „непотърсено“. По делото е представена служебна бележка за поставено на 21.12.2022г. съобщение чрез залепяне на Констативен акт № 11/22.11.2022г. на входната врата на апартамент № 7 и на таблото за съобщения в район „Одесос“.

В законоустановения седемдневен срок е постъпило възражение /молба/ с вх. № УСКОР2200077ОД_007ОД от 29.12.2022г., с приложено копие от [нотариален акт], вх. рег. № *****., с което Р. Г. заявява, че е собственик на открита тераса и същата не попада в общите части на сградата, изграденото представлява слънцезащитно устройство, не е строеж по смисъла на ЗУТ и за него не е необходимо разрешение за строеж.

За изясняване на обстоятелствата по възражението, районната администрация е изискала от жалбоподателката част от документи послужили за издаването на нотариалния акт - копие от техническа експертиза, изготвена от арх. Т. М. и договор по чл. 185 ал. 3 от ЗУТ за прехвърляне на собственост в нотариална форма с останалите собственици на етажната собственост. С молба с вх. № УСКОР2200077ОД_009ОД от 17.01.2023г. е представена единствено техническата експертиза.

С констативен протокол от 18.01.2023г. възражението срещу акта е оставено без уважение, тъй като приложените документи не доказват законността на присъединяването на обща част от сградата – покривно пространство, към самостоятелен обект в ЕС – ап. № 7 и е издадена оспорената заповед.

В хода на съдебното производството са назначени две съдебно технически експертизи. Двете заключения са еднозначни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло, като обективни, компетентни и обосновани.

Според заключението на вещото лице инж. Г. Г., с Разрешение за строеж № П-88/22.12.2004г. на Гл. архитект на район „Одесос“ при община Варна е разрешено изграждането на втори етап на жилищна сграда на два плюс терасовиден и три плюс терасовиден етажи, които включват изграждането на втори, трети и два терасовидни етажа, със шест апартамента, два офиса в първия етаж, четири паркоместа, находяща се в ****** по плана на 9-ти м.р. на [населено място], [улица]. Строежът е от четвърта категория. С Удостоверение № 0-105/21.09.2006г. на Гл. архитект на район „Одесос“ при община Варна е въведен в експлоатация строеж „Жилищна сграда с 8 жилища и 2 офиса; сградни ВиК отклонения“, находящ се в ***** по плана на 9-ти м.р. на [населено място], [улица]. В екзекутивната проекта документация на сградата по време на строителството е направена промяна на ниво +10,60 изразяваща се в разделянето на ап. 6 на две самостоятелни жилища – апартамент № 7 и апартамент № 8. Друга промяна е изпълнението на метална стълба към подпокривно пространство, като същото със забележка е придадено като складово помещение към ап. № 7. На покрива е одобрено изграждането на два отвора на югоизточната фасада и северозападната фасада за два прозореца тип „табакера“.

Съгласно констатациите на вещото лице, процесният строеж представлява преустройство, чрез демонтиране на част от ската на югоизточната фасада с наклон 18 градуса, обособяване на тераса със светли размери 2.60 м. на 2.90 м., изградена с дървена конструкция и покрита с леко слънцезащитно устройство /поликарбонат/. Изпълнени са две преградни стени, като са обособени две помещения и един санитарен възел. Изпълненото преустройство по технически изисквания, съгласно легалната дефиниция на § 5 т. 38 от ЗУТ, е строеж и не отговаря на изискванията за оранжерия. Промяната на покривната конструкция над ап. № 7 не отговаря на одобрената проектна документация и екзекутивните чертежи, като не отговаря и на действащите норми на ЗУТ и чл. 92 и чл. 93 ал. 2 на Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени зони. Изпълнените покрита покривна тераса и преградни стени не отговарят на одобрените проекти и екзекутивната документация.

В открито съдебно заседание вещото пояснява, че в приетата проектна документация няма разпределение на подпокривното пространство, като със забележка е отбелязано, че то може да се използва от апартамента под него като складово помещение. Нарушението на покрива не е съществено, но е променена височината, с което се нарушава КЗСП. В подпокривното пространство няма предвидени ВиК и ел. инсталации, но е изграден санитарен възел и има ток.

Първоначалното заключение е оспорено изцяло. Според заключението по повторната съдебно – техническа експертиза изготвено от инж. А. П. изграденият строеж на кота +13,30 в частта на оформената тераса не представлява оранжерия по смисъла на ЗУТ и от Наредба № 1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи. За **** по плана на 9-ти м.р. има действащ Застроителнен и регулационен план /ЗРП/, одобрен със Заповед № Г-118/08.04.1994г. на кмета на Община Варна и Частичен квартално застроителен и силуетен план /ЧКЗСП/ одобрен със Заповед № Г-221/11.07.1994г. на кмета на Община Варна Строежът е изграден в „жилищна сграда“, не в „сграда за селскостопанска дейност“ или част от такава сграда, поради което не може да се квалифицира като „оранжерия“ по смисъла на §1 т. 1 от Наредба №1/2003г. за номенклатурата на видовете строежи. Потвърждава че в одобрените проекти и екзекутивните такива, в подпокривното пространство няма преградни стени. От отразените в екзекутивните чертежи промени налични са – металната стълба и 2 бр. капандури на двата ската на покрива към вътрешния двор. Не е установила ползване на подпокривното пространство като „кабинет“. Извършеното премахване на част от покривната конструкция, оформянето на тераса и нейното покриване представляват строително -монтажни работи по смисъла на §5 т. 40 от ДР на ЗУТ. „Преустройството „ на покрива представлява „строеж“ по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ. С извършената промяна на покрива и изграждането на тераса се нарушават предвижданията на КЗСП, като надвишава допустимата височина на сградата към двора. Изпълненият строеж не отговаря на одобрените проекти, покритието на терасата не е леко слънцезащитно такова и площта на изграденото нарушава допустимата норма за площ за имота, както и тъй като е на 1.20м. от страничната регулационна граница не отговаря на изискванията за местоположение.

В съдебно заседание вещото лице дава заключение, че извършеното не може да се определи като текущ ремонт, тъй като е налице преустройство на покривната конструкция, а „строеж“ е преустройство със или без промяна на предназначението.

При така установените факти съдът прави следните правни изводи:

Оспорената Заповед № 88/20.04.2023 г. е индивидуален административен акт по чл. 214 ал. 1 т. 3 от ЗУТ, с който на основание чл. 225а от ЗУТ във вр. с чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ е разпоредено премахване като незаконен строеж от IV-та категория, представляващ „Преустройство на част от покривна конструкция и подпокривно пространство за обособяване на покривна тераса и кабинет към апартамент № 7“, който подлежи на оспорване и съдебен контрол за законосъобразност съгласно чл. 215 от ЗУТ. Заповедта е издадена от кмета на район „Одесос“, на който със Заповед № 2556/11.08.2021г. в т. 6 Кметът на Община Варна е делегирал правомощията си по издаване на мотивирани заповеди по чл. 225а ал. 1 от ЗУТ за премахване на незаконни строежи по чл. 225 ал. 2 от ЗУТ от IV-та до VI-та категория или на части от тях. Заповед № 2556/11.08.2021 г. на кмета на Община Варна е била подписана от зам. кмета на Община Варна въз основа на заповед за заместване № К-043/02.08.2021г. на кмета на Община Варна. Разпореденият за премахване със заповедта строеж е от IV-та категория, съгласно чл. 137 ал. 1 т. 4 от ЗУТ и чл. 8 от Наредба № 1/30.07.2003 г., разположен е в имот в район „Одесос“ на [населено място], поради което заповедта е издадена от териториално и материално компетентен орган, съобразно чл. 225а ал. 1, вр. чл. 225 ал. 2 и чл. 223 ал. 1 т. 8 от ЗУТ, в рамките на делегираните му с посочената заповед правомощия и не е налице основание по чл. 146 т. 1 от АПК за отмяната й, респ. за обявяването й за нищожна.