Определение № 14 от 07.01.2026, Окръжен съд - Плевен

Съд: Окръжен съд - Плевен
Дело: Въззивно частно гражданско дело 1091/2025
Вид: Определение № 14
Подписан: 07.01.2026
В сила: 07.01.2026
Състав: ЕКАТЕРИНА ТИХОМИРОВА ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА, ЖАНЕТА ДИМИТРОВА ГЕОРГИЕВА, МЕТОДИ НИКОЛОВ ЗДРАВКОВ

Цитирани разпоредби

чл. 19, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
чл. 274 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
чл.410 · Граждански процесуален кодекс
чл. 411,ал.2,т.2 · Граждански процесуален кодекс
чл. 413 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
чл.415 ал.1 т.3 · Граждански процесуален кодекс
член 6, параграф 1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
чл.9 · Закон за задълженията и договорите
чл. 143 · Закон за защита на потребителите
чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
чл. 11,ал.1 ,т.7, т.8, т.9, т. 10 · Закон за потребителския кредит
чл. 11,ал.1 ,т.7, т.8, т.9, т. 10 · Закон за потребителския кредит
чл. 11,ал.1 ,т.7, т.8, т.9, т. 10 · Закон за потребителския кредит
чл. 19 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
чл. 19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
чл. 22 · Закон за потребителския кредит
чл.9 и сл. · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14 гр. Плевен, 07.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400501091 по описа за 2025 година

Производството е с пр. Основание чл. 274 ал.1 от ГПК вр. с чл. 413 ал.2 от ГПК.

С определение № 6068 от 11.12.2025 г по ч. гр. дело № 7354/2025 г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ОТКАЗАЛ на основание чл.411 ал. 2 т. 3 ИЗДАВАНЕ НА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ по реда на чл.410 от ГПК по заявление по ч.гр.д. 7354/2025г. на ПлРС със заявител „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК *** и длъжник Б. С. А., ЕГН ********** за заплащане на следните суми по Договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № 40024477369/22.03.2024г.: 118.00лв. неплатена договорна лихва, дължима за периода 25.04.2024г. - 25.02.2025г.; и 19.37лв. лихва за забава върху мораторната лихва за периода 26.04.2024г. 04.12.2025г; ведно със законната лихва върху мораторната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 04.12.2025 г.. до окончателното й изплащане, и разноски – 21.25лв. ДТ, и общо 330лв. юрк.възнаграждение и възнаграждение за подготовка на документи, поради НЕОСНОВАТЕЛНОСТ на заявлението в тези му части.

На основание чл.415 ал.1 т.3 от ГПК РС – Плевен е указал на заявителя „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК ***, че може да предяви осъдителен иск относно отказаното вземане по заявление по ч.гр.д.

7354/2025г. на ПлРС, срещу Б. С. А., ЕГН ********** в ЕДНОМЕСЕЧЕН СРОК от получаване на настоящото разпореждане като довнесе дължимата държавна такса по иска.

Частна жалба срещу определението е постъпила от заявителя „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД като се възразява ,че е незаконосъобразно. Възразява се ,че заповедният съд няма правомощия да изследва съответствието на договора за потребителски кредит със закона или добрите нрави. Възразява се, че заповедният съд може да преценява нА.чието на неравноправна клауза в процесния договор. Възразява се ,че заповедният съд не е направил задълбочен анА.з съгласно разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП на кумулативно дадените критерии за нА.чието на неравноправна клауза.

Възразява се, че на кредитополучателя е предоставен стандартен европейски формуляр, кредитополучателят е бил наясно с параметрите на договора, предоставен е погасителен план, договореният лихвен процент отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави. Възразява се , че е нА.це свобода на договарянето. Възразява се, че в чл. 19 ал.4 от ЗПК е въведено ограничение на максималния размер на годишния лихвен процент, който не може да е по голям от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения, а през 2014 г е въведен и максимален размер на ГПР, изразяващ общия размер на разходите по кредита, който е 50%. Възразява се, че кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика за определяне на ГПР. Според жалбоподателя не може да е нА.це недействителност поради нарушение на добрите нрави за нещо, което е позволено от закона.

Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на заявлението.

Като обсъди събраните доказателства, Плевенски окръжен съд намира следното:

ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА , НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА

РС – Плевен е приел, че съгласно представения Договор за потребителски кредит

ПРОФИ

КРЕДИТ

Стандарт

№

40024477369/22.03.2024г., същият е със следните параметри: сума на кредита 550.00 лв.; срок на кредита - 11 месеца; размер на вноската - 60.73 лв.; ГПР 48.12 %; Годишен лихвен процент: 40.90 %; общо задължение по кредита:

668.00 лв. Уговорено е предоставяне на услуга „Фаст“ и „Флекси“, първата на стойност 247.50 лева, а втората на стойност 302.50 лева, при вноска за всяка от тях в размер на 50.00 лева, начислена към всяка вноска от погасителния план. Така общото задължение по кредита възлиза в размер на 1218.00 лева.

Тези данни,според РС, се потвърждават от приложения погасителен план, от който се установява, че вноската за допълнителни услуги е изначално начислена. При тези данни от договора за заем, се установява, според РС, че същият е потребителски по смисъла на чл.9 и сл. от ЗПК, като длъжникът има качество на потребител. В този случай приложение намират разпоредбите на ЗПК, а съдът следи служебно за противоречие на искането на закона или добрите нрави или нА.чие на неравноправни клаузи, съгласно чл.411, ал.2 от ГПК. РС е приел, че съгласно Тълкувателно Решение №1 от 27.04.2022 г. по тълк. дело №1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следи служебно за част от пороците, водещи до недействителност на сделката/договора. Императивните норми, уреждащи нищожността на сделките, не могат да бъдат дерогирани по волята на страните, които са ги сключили. Договорната автономия не е абсолютна, тя е ограничена от чл.9 ЗЗД, според който страните могат да свободно да определят съдържанието на договора, доколкото той не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Когато тази забрана не е спазена, при оценката на правното действие на договора, съдът трябва да се ръководи от принципа на законността и да приложи закона точно.

Материалният закон няма да бъде приложен точно, ако съдът игнорира установените от него при преценката на доказателствата факти, опорочаващи сделката. След като страните по сделката имат задължение да спазват правопорядъка и да не договарят в противоречие с императивните правни норми, когато ги нарушат, следва да понесат последиците на нищожността, която при отнесен до съда спор, следва да бъде констатирана служебно. Съдът е длъжен да се произнесе служебно по нищожността, когато установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката, както и от общоизвестни или служебно известни на съда факти. В случая от съдържанието на потребителския договор се установява, според РС, че уговорените и начислени възнаграждение за допълнителни услуги противоречат на добрите нрави, тъй като стойността им надхвърля размера на главното задължение. Заплащането на тези възнаграждения от потребителя е предварително, т. е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето“ 3 на изброените услуги и е без значение дА. някоя от тези услуги ще бъде реално предоставена и използвана по време на действието на сключения между страните Договор. Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. В този контекст, съдът е приел тези клаузи за нищожни, като противоречащи на чл.10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като са свързани с усвояване и управление на кредита. Дължимите допълнителни възнаграждения с усвоения паричен заем увеличава разходите по кредита многократно над допустимото по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Непосочването на действителния размер на ГПР по договора, прилаган в отношенията между страните, представлява и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ГПК, поради което тези клаузи са и нищожни на основание чл.

21, ал. 1 от ЗПК. В заключение РС е констатирал и най-тежкия порок от съдържанието на процесния договор, по който се претендира вземане за лихви, а именно невярно посочен ГПР. „Допълнителните вземания“ не са включени, а е следвало да се включат в ГПР. Договорът не съдържа ясна методика за параметрите, използвани при неговото изчисление. Нещо повече, при използване на калкулатор за изчисление на ГПР, само при включване на едно от допълнителните възнаграждение, се стига до ГПР многократно надвишаващ допустимият съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК. От една страна, липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора съобразно изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. От друга страна обаче, според РС, посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР от прилагания между страните, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и се окачествявява като нелоялна и по-специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава,според РС, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на чл. 3, § 1 и чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече на основание чл. 22 ЗПК недействителност на целия договор. По тези съображения на осн. чл. 411,ал.2,т.2 ГПК вр. чл. 22 4

ЗПК вр. чл. 11,ал.1 ,т.7, т.8, т.9, т. 10 ЗПК, съдът е приел, че представеният в заповедното производство Договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № 40024477369/22.03.2024г. е недействителен, и дължима по него е само чистата стойност на кредита или в случая сумата от 550.00 лева главница, която не се претендира от заявителя. Претендираните договорна, мораторна и законна лихва върху договорното възнаграждение, се явяват недължими при констатираната от съда недействителност, и поради това съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение за тях.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е законосъобразно.

РС е изложил подробни мотиви, които се споделят от въззивния съд и не следва да се преповтарят във вида, в който са изложени.

Следва да се отбележи, че възраженията в частната жалба, свързани с размера на договорения лихвен процент всъщност са неотносими към спора, тъй като РС е отказал издаването на заповед по други съображения и не е коментирал размера на лихвения процент. Правилни са обаче изводите на РС относно некоректно посочване на ГПР в договора за кредит. Правилно РС е посочил, че в определения в договора ГПР не са включени всички разходи във връзка с кредита съобразно разпоредбата на чл. 19 ал. 1 от ЗПК. Правилен е изводът на РС, че само на това основание следва да се приеме, че договорът е недействителен. В този смисъл са неоснователни и възраженията в частната жалба за нА.чието на правен абсурд – непротиворечащ на закона договор, но противоречащ на добрите нрави. Всички въпроси, свързани с допълнителните разходи по кредита – условия и основания за заплащането им, следва да се изясняват в исковото производство, а не в настоящето такова.

Предвид гореизложеното следва да се потвърди атакувания съдебен акт.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 6068 от 11.12.2025 г по ч. гр. дело № 7354/2025 г по описа на РС – Плевен КАТО ПРАВИЛНО И

ЗАКОНОСЪОБРАЗНО

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14 гр. Плевен, 07.01.2026 г.

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

Производството е с пр. Основание чл. 274 ал.1 от ГПК вр. с чл. 413 ал.2 от ГПК.