Решение № 3262 от 27.10.2025, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 3262

Плевен, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - IV състав, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

При секретар ВЕНЕРА МУШАКОВА като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА административно дело № 20237170701050 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.39, ал.1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/.

Делото е образувано по жалба по реда на чл.39 ал.1 от ЗЗЛД от Д. Ю. Т. от гр.Плевен, чрез адв.Л. от САК, против отказ на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД гр.София, в качеството на администратор и обработващ лични данни, да изтрие лични данни от собствените си регистри, както и от Централния кредитен регистър /ЦКР/, обективиран в писмо изх.№02136/12.12.2023г.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорения отказ. Като фактическа обстановка се твърди, че между Д. Ю. Т. и "ОББ" АД е сключен договор за потребителски кредит № LD **********/22.10.2007г., като вземанията по него са цедирани на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД с договор за цесия от 31.01.2018 г. Счита се, че към 2023 г. вземанията по договора за кредит са погасени по давност. Сочи се, че след справка за кредитна задлъжнялост в ЦКР към БНБ е установено, че "ЕОС МАТРИКС" ЕООД подава информация към регистъра относно посоченото вземане. Твърди се, че съгласно справката Д. Т. има задължения към "ЕОС МАТРИКС" ЕООД по кредит, заведен под идентификатор EOSDPOOOOOOOO1444200 в ЦКР в размер на 15165лв. В тази връзка се сочи, че на 08.12.2023г. Д. Т., чрез адв. Г. В., изпраща до ответното дружество молба за отписване на вземанията като погасени по давност. Твърди се, че с молбата е направено искане по чл.17 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (ОРЗД), като дружеството е поканено да изтрие личните й данни както от собствените му информационни системи, които ги обработват, така и изрично от Централния кредитен регистър. Твърди се още, че с писмо с изх.№ 02136/12.12.2023г. "ЕОС МАТРИКС" ЕООД отказва да уважи направените искания, като заявява, че институтът на погасителната давност урежда преклудирането единствено на възможността на кредитора да търси удовлетворение на претенцията по принудителен ред, а задължението придобива естествен характер и погасяването му може да се търси по доброволен път, както и че право на кредитора е да кани длъжника да плати всички свои задължения, включително и погасените по давност, и че на основание чл.10 от Наредба № 22 от 16 юли 2009г. за ЦКР дружеството има задължение да предоставя на Централния кредитен регистър информация за всички кредити на своите клиенти до окончателното им погасяване. От правна страна в жалбата се сочи, че на основание чл. 17 от ОРЗД, субектът на данни има правото да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни. Счита се, че това задължение е налице, когато е приложимо някое от посочените основания, а именно: личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин; субектът на данните оттегля своето съгласие, върху което се основава обработването на данните съгласно член 6, параграф 1, буква а) или член 9, параграф 2, буква а), и няма друго правно основание за обработването; субектът на данните възразява срещу обработването съгласно член 21, параграф 1 и няма законни основания за обработването, които да имат преимущество, или субектът на данните възразява срещу обработването съгласно член 21, параграф 2; личните данни са били обработвани незаконосъобразно; личните данни трябва да бъдат изтрити с цел спазването на правно задължение по правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо администратора; личните данни са били събрани във връзка с предлагането на услуги на информационното общество по член 8, параграф 1. В тази връзка се твърди, че чл.17 от ОРЗД регулира така нареченото „право да бъдеш забравен” - да бъдат изтрити личните данни на едно лице, когато те вече не са необходими и администраторът или обработващият нямат интереси, които да надделяват срещу това изтриване. Счита се, че когато едно вземане е погасено по давност, това не е спорно между страните и длъжникът посочи, че няма да плати доброволно, е налице хипотезата по чл.17, параграф 1, б.А-В от ОРЗД - личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин, субектът на данните оттегля своето съгласие и се възразява срещу обработването на данни. Посочва се съдебна практика в този смисъл - Решение № 12441/13.12.2023 г. по адм.д. № 8782/2023 г. на ВАС, V отделение. Твърди се, че тъй като на основание чл.17 от Наредбата, БНБ не извършва корекции на подаваната от институциите по чл.4, ал.1 информация към ЦКР и институциите по чл.4, ал.1 носят отговорност за верността и своевременното подаване на информацията по тази наредба, както и за спазване изискванията за защита на личните данни, съгласно решението на ВАС, администраторът трябва да подаде данни за заличаване на личните данни към ЦКР. Твърди се още, че тъй като на основание чл.2 от тази наредба ЦКР е организирана и поддържана от БНБ информационна система за кредитната задлъжнялост, въз основа на заявлението на администратора на личните данни, данните се изтриват от БНБ. Посочва се, че решението на ВАС е постановено, след като 07.12.2023 г., е излязло решение по съединени дела С- 26/22 и С-64/22 на СЕС, като се твърди, че същото е постановено по сходен казус. В заключение се моли за отмяна на отказа на администратора и обработващия лични данни "ЕОС МАТРИКС" ЕООД и се претендират разноски. В жалбата е направено и особено искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.

В съдебно заседание оспорващата не се явява и не се представлява. По делото е депозирана писмена молба от адв.А. А. от САК, с която се моли жалбата да бъде уважена, като се счита, че няма как лицето да получи чиста кредитна история и отново да участва в икономическия живот, без дружеството да изтрие данните. Претендират се разноски.

Ответникът се представлява от юрисконсулт М., която навежда подробни доводи за неоснователност на жалбата. Твърди, че за тях е налице нормативно задължение да извършват ограничена обработка на данните в рамките на петгодишен исторически период. Посочва, че след погасяване по давност на дълга, са подали коригираща информация и справка, че лицето не дължи и излиза на нула, но архивната информация са задължени да я пазят по закон. Счита, че не могат да избират дали да пазят информацията или не, а са длъжни да го правят. Претендира разноски в размер на 250лв. и не прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В указан срок представя писмени бележки с изложени подробни доводи.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На първо място следва да се посочи, че съдът приема за предмет на настоящето съдебно производство писмо изх.№02136/12.12.2023г. на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД гр.София, в качеството на администратор и обработващ лични данни, в което е обективиран отказ дружеството да изтрие лични данни от собствените си регистри, както и от Централния кредитен регистър /ЦКР/ за лицето Д. Т., поради което е неоснователно направеното възражение от ответника, че по молбата на Т. от 11.12.2023г. се е произнесъл с писмо изх.№00071 от 11.01.2024г. За да достигне до този извод, съдът съобрази, че с разпореждане № 20/03.01.2024г. е изискана административната преписка, като съобщението е получено от дружеството на 11.01.2024г. /л.29/. В отговор е представена молба /л.30/, изпратена на 12.01.2024г. /документ от пощенски оператор на л.36/, в която се сочи, че в изпълнение на разпореждането се представят молбата на оспорващата с вх.№ ВЖ-00450/11.12.2023г., отговорът на същата изх.№ 02136/12.12.2023г. и пълномощно на лицето, подписало този отговор. От изложеното се налага извода, че явно към онзи момент и самото дружество не е считало послеващото писмо от 11.01.2024г. за част от административната преписка по молбата на Т. от 11.12.2023г., доколкото преписката е изпратена на съда след постановяването на това писмо и то не е включено в нея, а е представено едва в първото по делото открито съдебно заседание.

Жалбата срещу отказа, обективиран в писмо изх.№02136/12.12.2023г., е подадена в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, съобразно чл.149, ал.1 от АПК - подадена е на 22.12.2023 г., видно от документа от ССЕВ на л.2, по-малко от 14 дни от датата на издаването на писмото, като по делото няма доказателства за датата на връчването му.

Въпреки, че ответникът "ЕОС МАТРИКС" ЕООД е търговско дружество, осъществяващо търговска дейност, то има качеството на администратор на лични данни, за който са налице задължения по Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните). Член 8, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз /Хартата/ХОПЕС/ и член 16, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) предвиждат, че всеки има право на защита на личните му данни. Принципите и правилата относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни следва, независимо от тяхното гражданство или местопребиваване, да са съобразени с техните основни права и свободи, и по-конкретно - с правото на защита на личните им данни. Според чл. 79, параграф 1 от Общия регламент относно защитата на данни без да се засягат които и да било налични административни или несъдебни средства за защита, включително правото на подаване на жалба до надзорен орган съгласно член 77, всеки субект на данни има право на ефективна съдебна защита, когато счита, че правата му по настоящия регламент са били нарушени в резултат на обработване на личните му данни, което не е в съответствие с регламента. Предмет на търсената в случая защита е именно срещу изричен отказ на администратор и обработващ лични данни да заличи данните. Т. е. процесното писмо представлява административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, същото е издадено от административен орган при упражняваната от него властническа функция по ЗЗЛД, т. е. жалбата е насочена срещу годен за оспорване административен акт. /В този смисъл определение № 10688/07.11.2023 г, по адм. дело № 9926/2023 г. на ВАС, Пето отделение/.

Предвид изложеното, жалбата е подадена от активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 08.12.2023г. Д. Ю. Т., чрез адв. Г. В., изпраща до „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД молба /л.л.32-33/, приета с вх.№ ВЖ-00450/11.12.2023 г. на дружеството. В същата се сочи, че след справка в ЦКР към БНБ е установено, че дружеството подава информация към регистъра относно задължение на Т. със следния идентификатор EOSDP000000001444200. Сочи се още, че вземането произтича от потребителски кредит с идентификатор LD **********/22.10.2007г., който е цедиран към дружеството, като по отношение на вземане с идентификатор EOSDP000000001444200 е водено ч.гр.д. 8173/2010 г. на РС-Плевен, и за него е издаден изпълнителен лист на 20.01.2011г., след което е образувано изп.дело 128/2011г. по описа на ЧСИ Ц. Н., рег.№ 756. Посочва се, че “ЕОС МАТРИКС” ЕООД е конституиран като взискател на 13.11.2018г., както и че в периода 18.02.2011г. до 12.03.2014г., както и след 22.08.2017г. по делото не са предприемани изпълнителни действия, поради което същото се е прекратило по силата на закона, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. В молбата е направено изрично възражение, че вземането е погасено по давност и се моли да се отпише и да се преустанови подаването на информация към ЦKP към БНБ. Заявява се, че няма да се заплати доброволно сумата. С молбата е направено искане по чл.17 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (ОРЗД), с което дружеството е поканено да изтрие личните й данни както от собствените му информационни системи, които ги обработват, така и изрично от Централния кредитен регистър. Към молбата е приложено адвокатско пълномощно /л.34/.