Решение № 1501 от 05.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1501 гр. София, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-11, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Янк. И.а Вранеску при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова като разгледа докладваното от Мария Янк. И.а Вранеску Търговско дело № 20211100902437 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 647,ал.1,т.3 вр. чл.649,ал.1 ТЗ вр.чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД, при евентуалност чл.57,ал.2 вр.чл.34 от ЗЗД вр.чл.649,ал.2 от ТЗ от Р. И.А Т., в качеството му на синдик на Б.Р.К. /н./ ЕИК ******* срещу Б.Р.К./ н./ ЕИК ******* и П. Т.

К. ЕГН ********** .

С исковата молба синдика твърди, че с Решение № 260272 от 30.11.2020г. постановено от СГС ,VІ-23 св. по т.д.2607/19г. спрямо ответника Б.Р.К. /н./ ЕИК ******* е открито производство по несъстоятелност, като началната дата на неплатежоспособността е приета да е 20.03.2019г., дружеството е обявено в несъстоятелност и е прекратена дейността му, като поради липса на средства производството е спряно. Първоначално производството по делото е спряно, но е възобновено с Решение от 23.11.20г., публикувано в ТР на 24.11.20г., поради което съдът е приел, че исковата молба е в едногодишния срок съгласно чл.649,ал.2 ГПК и е допустима. Твърди, че при проучване имущественото състояние на длъжниковото дружество е констатирано че в така наречения подозрителен период е извършено разпореждане с имущество . С договор от 25.04.2019г. за покупко – продажба на МПС, с нотариална заверка на подписа е извършено прехвърляне на длъжниково имущество - автомобил Субару , модел Джъсти, като е придобит от втората ответница.

Автомобила е придобит през 2016г. от несъстоятелното дружество за сумата от 2 400 лв., а е продаден през 2019г. за 500 лева или почти пет път по - евтино. Намира, че доколкото сделката е извършена в 2 годишния срок от молбата с която е поискано откриване на производството по несъстоятелност с дата 4.12.2019г. и е след началната дата на неплатежоспособността, като продажната цена е пет пъти по ниска, то са изпълнени условията на чл.647, ал.1 , т.3 от ТЗ и сделката се явява относително недействителна спрямо 1 кредиторите на несъстоятелността. Моли тази недействителност да се признае от съда и втората ответница купувач на автомобила да бъде осъдена да го върне в масата на несъстоятелността. В случай, че се е разпоредила с него и автомобила е придобит от трето лице ищеца моли втората ответница да бъде осъдена да заплати разликата между пазарната цена на автомобила към датата на сделката и покупната му цена от 500 лв. или при евентуалност претендира сумата от 5324 лева, съобразно допуснатата уточнение в последното открито съдебно заседание.

ОТВЕТНИЦАТА П. К. оспорва исковите претенции, като първоначално поддържа недопустимост на исковете, като в последствие моли иска да се отхвърли като неоснователен. Сочи, че автомобила е продаден на трето лице, като прилага нотариално заверен договор. Намира, че след като сделката е извършена по застрахователната стойност на автомобила е извършена законно и това не е много под пазарната стойност на тоз,и автомобил. Не са налице предпоставките на чл.87 ,ал.4 ЗЗД за разваляне на една сделка , предвид критерия зададен като съотношение между изпълнение и неизпълнение, който критерий намира за приложим в конкретния случай. Моли исковете да се отхвърлят изцяло.

Съдът като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните намира за установено следното :

Няма спор относно факта на откритото производство по несъстоятелност спрямо първия ответник и началото на неговата неплатежоспособност – 20.03.2019г., както и относно датата на която е предявено искането по чл.625 от ТЗ – 4.12.2019г. Решенията за откриване на производството по несъстоятелност и за възобновяване на производството по чл.632,ал.2 от ТЗ са публични и се установени и служебно от съда по партидата на първия ответник юр.лице в ТР..

Видно от представените с исковата молба писмени доказателства договор от 04.08.2016г. и фактура № 7232 от 04.08.2016г. ищеца е закупил през 2016г. процесния автомобил Субару Джъсти , цвят сив, за сумата от 2400 лв. от ЕТ „П. – П.П.“. Автомобила е продаден с договор за покупко-продажба от 25.04.2019г., с нотариална заверка на подписите на втората ответница П. Т. Х.. Явно е че продажбата е извършена в двугодишния период преди искането по чл.625 от ТЗ и след датата на неплатежоспособността на дружеството или налице са две от предпоставките на фактическия състав за недействителност на сделката предвидени в чл.647,ал.1,т.3 от ТЗ.

По делото е установено и че втората ответница П. Х. закупила автомобила Субару Джъсти, рег.№ ******* от първия ответник, го е продала на трето лице – В.А. , видно от представения от нея договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите от 29.10.2020г..Продажбата е извършена около месец преди постановяване от страна на съда на решението за откриване производството по несъстоятелност на първия ответник.

Продажната цена е 1300 лв.

По делото е приета СОАТЕ на в.л. Й., който оценява стойността на автомобила към датата на първата продан от 25.04.2019г. на стойност 5 824 лв. Експертизата не е оспорена от страните и съдът я приема, като обективно и компетентно изготвена.

2

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

По делото се установи по безспорен начин, че първия ответник в подозрителния две годишен период преди подаване на молбата за откриване производство по несъстоятелност спрямо него, се е разпоредил със свое имущество – лек автомобил на покупна стойност 2400 лв. и с пазарна стойност в този момент 5 824 лв. за цена от 500 лв. . Нормата на чл.647,ал.1,т.3 от ТЗ предвижда, че може да се обяви за относителна недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността сделка извършена в този период, когато даденото значително надхвърля по стойност полученото.В конкретния случай придобивната цена на автомобила е почти пет пъти по-голяма от продажната, а пазарната стойност на автомобила към момента на проданта е повече от 10 пъти продажната цена. Съдът намира, че едно такава разлика в съотношението между предоставено - стойност на автомобила и получено – платена застрахователна стойност не може да се определи като незначителна по смисъла на чл.87,ал.4 от ЗЗД на която се позовава ответника. Незначителна би била една разлика от 15 % между стойност на автомобила и продажната му цена, но в конкретния случай разликата е многократно по-голяма. Предвид на това съдът намира, че искът с пр.осн.чл.647,ал.1,т.2 от ТЗ е основателен и сделката от 25.04.2019г. следва да се признае за относително недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността.

Предявения обусловен иск с пр.осн.чл.55,ал.1,пр.3 от ЗЗД вр.чл.649, ал.2 ТЗ съдът намира за неоснователен . След установяване относителната недействителност на сделката даденото по нея се явява дадено на отпаднало правно основание и страните дължат връщане на даденото . В конкретния случай обаче се установи, че купувача на автомобила и втори ответник по делото се е разпоредил с автомобила и той не е в неговия патримониум и съответно той не би могъл да го върне в масата на несъстоятелността. Поради липса на тази предпоставка от фактическия състав искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Съдът намира, че при иск по чл.647,ал.1,т.3 ТЗ обусловения иск би следвало да е по чл.108 от ЗС , но такъв не е предявен и съдът намира, че не би могъл без ясен петитум сам да даде такава квалификация на обусловения иск. При липса на вещта препятстваща уважаване предаването на вещта се следва нейната равностойност по аналогия на чл.521 от ГПК /Реш. № 47 от 06.04.2017г. по гр.д.3021 от 2016г., ВКС 1 г.о./, но настоящото дело и такъв иск не е предявен.

При условията на евентуалност е предявен иск с пр.осн.чл.57,ал.2 от ЗЗД, който съдът следва да разгледа предвид отхвърлянето на главния обусловен иск с пр.осн.55,ал.1,т.3 от ЗЗД. Нормата на чл.57,ал.2 от ЗЗД предвижда, че ако се дължи връщане на вещ, която е унищожена или отчуждена/ каквато е настоящата хипотеза / действителната й стойност се дължи ако е унищожена след поканата т.е. ако дължащия връщането на вещта е бил недобросъвестен и след като е узнал, че държи без основание вещта я е отчуждил. В конкретния случай не се установява наличие на покана, отчуждаването е преди завеждане на исковата молба и от доказателствата не се установява втория ответник да е бил 3 недобросъвестен или да са налице факти, които да предполагат такава недобросъвестност, съответно да е налице презумпцията на чл.135,ал.2 ЗЗД , както предвижда чл.649, ал.4 ТЗ..

Следователно в този случай на осн.чл.57,ал.2 от ЗЗД втория ответник, би следвало да дължи само онова от което се е възползвал. Същия е продал автомобила за 1300 лв. видно от договора от 29.10.2020г. или се е възползвал от разликата между покупна и продажна цена, която е в размер на 800 лв. / 1300 – 500лв./. Следва ли обаче същия да я заплати на ищеца.

Тази ответница се е позовала на нормата на чл.647,ал.3 от ТЗ, която изключва недействителността да засяга правата придобити от трети добросъвестни лица, преди вписване на исковата молба, в конкретния случай преди предявяването й, препращайки към нормата на чл.646, ал.8 от ТЗ. Настоящия състав намира, че тези норми в рамките на преферентните искова са приложими за последващите сделки с имуществото, което се претендира да се върне в масата на несъстоятелността и което се явява отчуждено с последваща на недействителната сделка. Предвид на това съдът намира, че ответницата П.

К. дължи сумата , от която се е възползвала от продажбата на автомобила или следва да бъде осъдена да заплати на ищеца, като представляващ несъстоятелното дружество сумата от 800 лв.. Искът за разликата до пълния предявен размер следва да се отхвърли като неоснователен.

Ответника не претендира разноски, а на ищеца не му се следват, доколкото адвокатската помощ е предоставена при условията на чл.38 от ЗА/ съгласно договора за правна помощ/. Отвеницата П. К. обаче следва да заплати сумата от 400 лв. адвокатско възнаграждание на пълномощника на ищеца адвокат Д.Й., за който е представено пълномощно и договор за правна помощ при условията на чл.38 от ЗА, съобразно уважената част от исковата претенция. Възнаграждението е определено съобразно уважения размер на претенцията и съгласно чл.7,ал.2,т.1 от Наредба № 1 от 2004г.

Предвид, че ДТ не е внесена предварително и на осн.чл.649, ал.6 от ТЗ несъстоятелното дружество следва да бъде осъдено да заплати дължимата ДТ в размер на 181 лв. ДТ съобразно отхвърлената част от иска, която да се събере от масата на несъстоятелността.

Ответницата П. К. следва да заплати сумата от 50 лв.ДТ см.СГС съобразно уважената част от исковата претенция.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

По искът с пр.основание чл.647,ал.1,т.3 от ТЗ предявен от синдика Р. И. Т., гр.София, ул.******* № *******

ПРИЗНАВА за относителна недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността на Б.Р.К./ н./ ЕИК *******, с адрес на управление гр.София, ул. ******* извършената покупко – продажба на МПС автомобила Субару Джъсти, рег.№ ******* с договор от 25.04.2019г. извършена между Б.Р.К./ н./ ЕИК ******* и П. Т. К. ЕГН ********** на осн.чл.647,ал.1,т.3 от ТЗ.

4

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Р. И. Т., в качеството му на синдик на Б.Р.К. /н./ ЕИК ******* срещу П. Т. К. ЕГН ********** , жк.******* на осн.чл.55,ал.1,пр.3 от ЗЗД за връщане в масата на несъстоятелността на Б.Р.К. /н./ ЕИК ******* на автомобила Субару Джъсти, рег.№ *******, изцяло като неоснователен.

ОСЪЖДА П. Т. К. ЕГН ********** , жк.******* на осн.чл.55,ал.1,пр.3 от ЗЗД да заплати на Б.Р.К. /н./ ЕИК ******* чрез синдика Р. И. Т. за попълване масата на несъстоятелността сумата от 800 лв. /осемстотин лева / на осн.чл.57,ал.2 ЗЗД, като отхвърля искът за разликата до пълния предявен размер.

ОСЪЖДА П. Т. К. ЕГН ********** , жк.******* на осн.чл.55,ал.1,пр.3 от ЗЗД да заплати на СОФЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , гр.София, бул. Витоша 22 сумата от 50 лв. / петдесет лева / държавна такса .

ОСЪЖДА П. Т. К. ЕГН ********** , жк.******* на осн.чл.55,ал.1,пр.3 от ЗЗД да заплати на адвокат Д.Ю. Й. ЕГН ********** сумата от 400 лв. / четиристотин лева / за адвокатско възнаграждение на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв.