Решение № 13700 от 10.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13700 гр. София, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20231110147525 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Мъни Плюс Мениджмънт“ АД с ЕИК:

206613478, уточнена с допълнителна молба с вх. № 305784/30.10.2023 г., подадена чрез процесуалния му представител – адв. В. Г., срещу П. Н. Б., с ЕГН: **********, с която се иска:

Да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 1.1/ сумата от 1958,59 лева – непогасена главница по 15 броя вноски с падеж от 20.10.2021г. до 20.12.2022 г., дължими по договор за потребителски кредит № М0000001827 от 24.07.2020 г., ведно със законна лихва за период от 06.01.2023 г. /датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 973/2023 г. по описа на СРС/ до изплащане на вземането, 1.2/ сумата от 2820,11 лева – възнаградителна лихва по 15 броя вноски по същия кредит за периода от 20.10.2021 г. до 20.12.2022 г. и 1.3/ сумата от 156,88 лева – обезщетение за забава за периода от 21.10.2021 г. до 05.01.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 973/2023 г. по описа на СРС, както и 2. Ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца следните суми: 2.1./ сумата от 1525,66 лева – непогасена главница по 8 броя вноски с падеж от 20.01.2023 г. до 20.08.2023 г., дължими по договор за потребителски кредит № М0000001827 от 24.07.2020г., ведно със законна лихва за период от 25.08.2023 г. /датата на подаване на исковата молба/ до 1.

1 изплащане на вземането и 2.2./ сумата от 1034,82 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.01.2023 г. до 20.08.2023 г.

Претендират се и направените по делото разноски, както и разноски за заповедното производство.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на сключен между „Мъни Плюс Мениджмънт“ АД, като кредитодател и П. Н. Б., като кредитополучател по индивидуален договор за потребителски кредит № М0000001827 от 24.07.2020 г. Посочва се, че по силата на сключения договор, на кредитополучателя е отпусната сума в размер на 7500 лева, от които сума в размер на 3302,62 лева е преведена по сметка на кредитори на кредитополучателя (на „4 Финанс“ ЕООД са преведени суми в размер на 1364,87 лв. за погасяване на задължения по договор № 9878424002 от 03.07.2020 г.; на „Фератум България“ ЕООД е преведена сумата от 600 лв. за погасяване на задължения по договор № 868009; на „Ай Тръст“ ЕООД е преведена сума в размер на 100,99 лв. за погасяване на задълженията по договор № CN-2243451/13.06.2020 г. и на „Кредисимо“ ЕАД – 1236,76 лв. – за погасяване на задължения по договор № CN-2243451/13.06.2020 г.), а остатъкът от 4197,38 лв. за текущи нужди кредитодателят е превел по сметка, посочена в чл. 8 от договора за кредит – IBAN: BG16RZBB91551097308986 при „Райфайзенбанк България“ ЕАД.

Твърди се, че кредитополучателят се е задължил да върне сумата по главницата, заедно с договорна възнаградителна лихва в размер на 7837,18 лева за срок 48 месеца съобразно договорен погасителен план, при следните условия: 41% годишен лихвен процент по кредита, 49,68% – ГПР по кредита и обща сума, която следва да се погаси от кредитополучателя за периода на погасяването на кредита – 15337,18 лв. В процесния договор за кредит било договорено, че при забава за изплащане на погасителна вноска, кредитополучателя дължи да заплати законна лихва за забава върху цялата просрочена сума.

Посочва се, че по процесния договор за потребителски кредит ответникът е в просрочие по отношение на главница и договорна лихва по в н о с к и от 15-та до 29-та включително по погасителния план, като незаплатената вноска за договорната лихва по вноска № 15 е в незаплатен размер от 195,73 лв.

В тази връзка се уточнява, че незаплатените задължения по договора за кредит са в размер на 4778,70 лв., от които: 1958,59 лв. – 15 броя незаплатени вноски по главница, дължими за периода 20.10.2021 г. до 20.12.2022 г. и 2820,11 лв. – 15 броя незаплатени вноски по договорна възнаградителна лихва, дължими за периода 20.10.2021 г. до 20.12.2022 г., а на основание чл.19.2. от процесния договор за кредит е начислена лихва за забава в размер на 156,88 лв. за периода на забавата – от 21.10.2021 г. до 05.01.2023 г.

На следващо място в исковата молба се твърди, че към датата на предявяване на настоящия иск са падежирани и не са заплатени и вноските от № 30 до № 37 включително с падежи от 20.01.2023 г. до 20.08.2023 г., поради 2 което се дължат от ответника и сумите от 1526,66 лв. – незаплатени вноски по главницата за периода от 20.01.2023 г. до 20.08.2023 г. включително и 1034,82 лв. – незаплатени вноски за договорна възнаградителна лихва за периода от 20.01.2023 г. до 20.08.2023 г. включително. Поради това за посочените суми ищецът предявява осъдителен иск.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.

С уточнителна молба са представени: индивидуален договор за кредит № М0000001827 от 24.07.2020 г., стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити и искане-декларация за кредит, удостоверение за банкова сметка, платежно нареждане за извършен кредитен превод – 5 бр., заявление за рефинансиране на задължение – 2 бр., удостоверение за актуален размер на задълженията – 5 бр.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото П. Н. Б., е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.

Твърди се, че процесният договор за потребителски кредит е изцяло нищожен, евентуално – че нищожна клаузата за договорната лихва и ГПР поради противоречие на закона, на добрите нрави и като неравноправни клаузи, както и на клаузата на чл.18, ал.1, т.3 от договора – за обезщетение в полза на кредитодателя при предсрочно погасяване на кредита.

Посочва се, че договореният в чл. 10, изр. 1 от договора ГПР е в размер на 49,68%, който се оспорва като немотивирано висок и противоречащ на добрите нрави. Поддържа се, че не са посочени допусканията, взети предвид при формиране на ГПР и не са посочени разходите по кредита, с които той се оскъпява и са в тежест на кредитополучателя, не става ясно как се е получил размерът на ГПР. Посочва, че според съдебната практика по вътрешното право и по правото на ЕС непосочване на компонентите, които влизат в ГПР следва да се приравни на непосочване на ГПР. Поддържа, че в ГПР е следвало да се включи и неустойката за непредоставяне на обезпечение, но това не е направено, а с включването на това задължение по кредита в размер на ГПР, последният става в размер над 50% и съответно надвишава императивния максимум по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

На следващо място, се оспорва годишният лихвен процент по кредита, като посочва, че е немотивирано висок, противоречащ на добрите нрави – на принципите на справедливост и добросъвестност. Посочва, че процесният размер на лихвата за забава води до явна нееквивалентност на престациите на длъжника и на кредитора. В практиката на ВКС трайно се приемало, че уговорката за възнаградителна лихва в размер над 3 пъти размера на законната лихва забава по необезпечен кредит, противоречи на добрите нрави и поради това е нищожна, поради което, доколкото процесната възнаградителна договорна лихва надвишава този размер, се явява нищожна.

Посочва се, че както договорната възнаградителна лихва, така и клаузата за ГПР не са индивидуално договорени клаузи, тъй като са едностранно определени от кредитодателя и кредитополучателя не е могъл да влияе върху съдържанието им. Посочва, че характера на клаузите е такъв, че 3 не може да се предположи, че сделката би била сключена без тях и не могат да бъдат заместени от императивни правила на закона, те са част от същественото съдържание на договора, очертават съдържанието на договора като кредит и като възмездна сделка, поради което тяхната нищожност влече нищожност на договора в цялост.

В условията на евентуалност, оспорва като недействителна и клаузата на чл. 18, ал. 1, т. 3 от договора, с която е предвидено, че в хипотезата на предсрочно погасяване на кредита от страна на потребителя, кредиторът има право на обезщетение за евентуалните разходи, свързани с предсрочно погасяване на кредита в размер на 1% от предсрочно погасената сума по кредита, ако оставащия срок на кредита е по-голям от една година и 0,5% от сумата по предсрочно погасения кредит – когато оставащия срок на кредита е по-малък от една година. Посочва, че с процесната клауза се въвежда отговорност на потребителя при изпълнение на задълженията му, поради което противоречи на правната логика и че длъжникът следва да заплати остатъка от кредита без да му се начисляват допълнителни разходи за това.

Поради горепосоченото моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, тъй като договорът за кредит е недействителен.

Претендират се разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.

С допълнителна молба ответницата посочва, че счита договора за изцяло недействителен – като въвежда доводи за това обстоятелство – не предявява нарочен иск за прогласяване нищожност на договора или на отделни негови клаузи.

В хода на производството по делото е извършена и приета съдебно счетоводна експертиза с вх. № 180848/03.06.2024 г.

В съдебно заседание, проведено на 11.06.2024 г., от процесуалния представител на ищеца е постъпила писмена молба, с която изразява становище за неоснователност на възраженията на ответника. Иска се исковите претенции да бъдат уважени.

Ответницата П. Н. Б. редовно призована, не се явява в насроченото по делото съдебно заседание. Вместо същата се явява адв. Сарафова, която изразява становище за отхвърляне на исковете.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата за вземанията, които са предмет на настоящото производство по установителните искове. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 8502/21.03.2023 г. по ч.гр.д. № 973/2023 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника П. Н. Б., който е депозирал възражение срещу същата.

От представеното по делото копие от договор за потребителски кредит № 4

М0000001827/24.07.2020 г. се установява, че на 24.07. 2020 г. между ищеца, като заемодател, и ответника, като заемополучател, е сключен договор за паричен заем при следните параметри: сума на кредита: 7500 лева, срок на кредита 48 месеца, годишен процент на разходите /ГПР/ 49.68 % и годишен лихвен процент /ГЛП/ 41 % при лихвен процент на ден 0.11 %. При тези параметри общото задължение по кредита е в размер на 15 337.18 лева – като включва главница от 7500 лева и договорна лихва от 7837.28 лева – при размер на месечната вноска от 320.06 лева. В погасителния план е отразено с всяка вноска каква част от главницата и каква част от лихвата се погасяват.

В договора обаче е уговорено и заплащане на сумата от 1800 лева – разходи за обезпечаване на риска от просрочие на погасителните вноски – в чл. 18.2. т. 7 и т. 8. Уговорено е и че сумата ще бъде разсрочена заедно с погаителните вноски – по 37.50 лева месечно – като така всяка погасителна вноска е в общ размер от 357.56 лева. Сумата е предвидено да бъде заплатена от ответницата – ако не представи документ за доходите си – като срещу нея се предвижда ищцовото дружество да предприеме действия по обезпечаване на задълженията й по договора – които действия обаче не са посочени, нито конкретизирани по отделно като естество и стойност.

Страните не спорят, че сумата от 7500 лева главница е действително усвоена от ответницата. Липсва спор и че част от сумата е преведена от заемодателя на други кредитори на ответницата за рефинансиране на стари задължения – като в тази връзка видно от съответните платежни документи сума от общо 3302,62 лева е преведена на други заемодатели: на „4 Финанс“ ЕООД са преведени 1364,87 лева досежно договор № 9878424002/03.07.2020 г., на „Фератум България“ ЕООД е преведена сумата от 600 лева досежно договор № 868009, на „Ай Тръст“ ЕООД е преведена сума в размер на 100,99 лева за договор № CN-2243451/13.06.2020 г. и на „Кредисимо“ ЕАД – 1236,76 лева – за договор № CN-2243451/13.06.2020 г.). Така остатъкът от 4197,38 лева кредитодателят е превел по сметка – IBAN: BG16RZBB91551097308986 при „Райфайзенбанк България“ ЕАД с титуляр П. Н. Б. – платежно нареждане от 24.07.2020 г.