Определение № 36 от 17.01.2025, Районен съд - Нови пазар

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36 гр. Нови пазар, 17.01.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Николова като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело № 20253620100071 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Ш. Б. Ф. от гр. н., като майка и законен родител на М. Й. М., на * год.., против И. М. М. от с. Д., общ. Р., за постановяване съдебно решение, с което да се замести липсващото съгласие на ответника за издаване на международен паспорт на детето М. Й. М., на * год.., както и за издаване на нов паспорт.

Предявеният иск е с правна квалификация чл. 127а СК и чл. 76, т. 9 ЗБЛД.

В исковата молба са изложени твърдения, че съгласно Решение № 201/21.12.2021 г. на РС н. по гр.д. № 802/2021 г., ВЗС на 13.01.2022 г., поправено с Решение № 17/24.01.2022 г.

ВЗС на 10.02.2022 г., родителските права спрямо детето са предоставени на неговата майка.

Молителката сочи, че ответникът е бил дал съгласие, съгласно Декларация от 20.04.2023 г. за пътуване на детето в чужбина до всички държави в ЕС, придружено от своята майка, но 26.09.2023 г., ответникът оттеглил декларацията си, което е регистрирано под № 5129/26.09.2023 г.

Молителката сочи, че на 25.08.2023 г. сключила граждански брак с лицето Н.Я.Б., за което бил съставен Акт №*/* г. на Община И.. Вторият съпруг на молителката живеел в * от 2018 г., живее в наето жилище и тя заедно със сина си се установили да живеят при него.

Молителката и синът й заминали за * на 21.09.2023 г. От тогава молителката и детето й живеят в *. Молителката сочи, че детето й учи в немско училище, в трети клас, детето е социализирано в новата си социална среда.

Молителката сочи, че ответникът се е дезинтересирал от детето си, поради това, че от 2023 г. не е контактувал с него по никакъв начин, не плаща и присъдената издръжка. Според молителката причината ответникът да оттегли декларацията – съгласие за пътуването на 1 детето е сключването на брак с втория й съпруг.

Молителката сочи, че трайно се е установила с детето си в *, но желае детето й през ваканциите да има възможност свободно да пътува до България и обратно, където живеят неговите роднини и близки.

Поради това, че с ответника не поддържа връзка, молителката моли съда да постанови решение, заместващо съгласието на ответника за пътуването на детето в чужбина и издаване на международен паспорт, както и тяхното подновяване след изтичане на срока на валидност или друга необходимост (унищожаване, изгубване или повреждане).

Така посочените в молбата факти и обстоятелства, дават основание на съда да приеме, че се касае за претенция за международната компетентност на съда, доколкото според изложеното се касае за дете, което от 2023 г. има постоянно местоживеене на територията на друга държава, член на ЕС, конкретно във Федерална Република *.

Това налага необходимостта съдът да се произнесе на първо място по допустимостта на предявената молба, с оглед на изискванията на чл. 28 КМЧП вр. чл. 3 и чл. 8 от Регламент (ЕС) 2019/1111 от 25.06.2019 г на Съвета, относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца, с който е отменен Регламент (ЕО) № 2201/2003, считано от 1.08.2022 г.

Относно естеството на производството и международната компетентност на българския съд, съгл.чл. 15 ГПК.

Производство е на спорна съдебна администрация по чл. 127а СК, за даване на разрешение за задграничните пътувания на малолетното дете на страните и издаване на международен паспорт.

Производството е такова с международен елемент, изискващ произнасяне на съда относно неговата компетентност, съгласно критериите по чл. 28 КМЧП вр. чл. 3 и чл. 8 от Регламент (ЕС) 2019/1111 от 25.06.2019 г на Съвета, относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца, с който е отменен Регламент (ЕО) № 2201/2003, считано от 1.08.2022 г.

Като специална норма, приложима по предмета на настоящето производство е тази по чл. 8 от регламента, съгласно т.1 от която когато дете се премества правомерно от една държава членка в друга и придобива ново обичайно местопребиваване там, съдилищата на държавата членка по предишното обичайно местопребиваване на детето, по силата на изключение от член 7, запазват, за три месеца след преместването, компетентността си да изменят решението за право на лични отношения, постановено в тази държава членка преди 2 преместването на детето, ако лицето, на което с въпросното решение е предоставено право на лични отношения, продължава да живее обичайно в държавата членка на предишното обичайно местопребиваване на детето.

По релевантните за компетентността на съда факти, твърдени от молителката:

Молителката сочи, че след като на 25.08.2023 г. сключила граждански брак с лицето Н.Я.Б., който живеел и работел на постоянна работа в * от 2018 г., тя и синът й заминали за * на 21.09.2023 г. От тогава молителката и детето й живеят в *. Посочено е, че детето й учи в немско училище от две години, вече е в трети клас, и напълно е социализиран в новата си социална среда.

Изложените от молителката факти, дават основание на съда да приеме, че считано от 21.09.2023 г., тя и детето й живеят трайно във ФРГ.

Така установените от съда факти, дават основание да се приеме, че считано от 21.09.2023 г., детето на молителката има „ново обичайно местопребиваване“ по смисъла на чл. 8, т.1 от Регламента, на територията на ФРГ, гр. Гелзенкирхен.

По правото:

Съгласно чл. 127а, ал.1 СК, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите. Когато обаче, липсва съгласие, ал. 2 сочи, че спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.

Съгласно член 8, т.1 от Регламента, съдилищата на държава членка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава членка по времето, когато съдът е сезиран.

Съгласно чл. 12 от Регламента се предвижда възможност за пророгация на компетентност по чл. 3 от него, в посочените там хипотези. Тази пророгация, обаче е неприложима в случаите на чл. 8, т.1 от Регламента, доколкото там е налице специална хипотеза на компетентност по местопребиваването на детето, а евентуалната пророгация би била допустима само в тримесечния срок от правомерното преминаване на детето от една държава членка в друга, където то придобива ново обичайно местопребиваване там.

От момента на правомерното преместване на детето от РБ във ФРГ, считано от 21.09.2023 г. са изминали повече от три месеца, при което изключението предвидено в чл. 8, т. 1 от Регламента за запазване компетентността на съдилищата по предишното обичайно местопребиваване на детето, т.е българските съдилища, е неприложимо.

3

Съгласно чл. 8, §.1, компетентен да разгледа иск за родителска отговорност, вкл. и правото на упражняване на родителски права, е съда на държавата, в която детето има ново обичайно местопребиваване, към момента на сезиране на съда, а прилагането на същия е указано в §.2, при спазване условията и на следващите членове – чл. чл. 9, 10 и 2.

Съгласно посоченото в Решение на съда (четвърти състав) от 21 октомври 2015 година, по дело C‑215/15, т. 29-31 е посочено, че искането за произнасяне „относно необходимостта на детето да бъде издаден паспорт и относно правото на родителя ищец да внесе заявление за издаването му, както и да пътува в чужбина с детето без съгласието на другия родител“, има за предмет упражняването на „родителската отговорност“ за детето по смисъла на член 1, параграф 1, буква б) от Регламент № 2201/2003 във връзка с член 2, точка 7 от същия. Посочено е изрично в т. 31, че този иск попада в приложното поле на Регламент № 2201/2003.

Самото „обичайно пребиваване“ по смисъла на чл. 8 Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. означава, че това пребиваване трябва да съответства на мястото, което изразява определена интеграция на детето в социалната и семейната среда, като следва да се вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на държава членка, както и причините за преместването на семейството в тази държава, гражданството на детето, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от детето в посочената държава. В този смисъл е и постановеното Решение на Съда (първи състав) от 22 декември 2010 година по дело C-497/10 PPU, Решение на Съда (трети състав) от 2 април 20* год.ина по дело C-523/07 Определение № 91 от 12.03.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3972/2020 г., III г. о., ГК, Определение № 282 от 3.07.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1082/2020 г., III г. о., ГК и др.

При така установеното, че детето и майката имат установено ново обичайно местопребиваване в *, което е при това и от повече от три месеца, от напускането на предишното им такова, то компетентността на българските съдилища е изключена.

Компетентен да се произнесе по молбата е съответния съд в *, по местоживеенето на молителката и детето й.

От посоченото в исковата молба се установява, по несъмнен начин, че обичайното местопребиваване на детето е в *, при неговата майка, която е създала ново семейство и трайно живеят там.

Предвид изложеното по-горе, поради това, че българският съд не е компетентен да се произнесе по съединения с иска за развод небрачен иск за родителски права, следва да се следва прогласи неговата международна некомпетентност, съгл. чл. 17 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета.

Относно прогласяването на некомпетентността на българския съд.

4

Съгласно посоченото в чл. 28, ал.1 КМЧП, международната компетентност се проверява служебно, а определението за нейното наличие или липса подлежи на въззивно и касационно обжалване (ал.3).

Съдът намира, че при липсата на възможност за пророгация на подсъдността по чл. 8, т.1 от Регламента е безпредметно връчването на препис от молбата на ответника, така както изисква чл. 28, ал.2 КМЧП. Връчването на препис от молбата на молителката и даването на едномесечен срок за отговор по нея само ще доведе до ненужно забавяне на производството, крайният резултат от която отново ще обоснове липсата на компетентност на българския съд.

Съгласно чл. 17 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета, когато пред съд в държава-членка е заведено дело, по което той, по силата на настоящия регламент не е компетентен, а компетентността принадлежи на съда на друга държава-членка по силата на настоящия регламент, той служебно прогласява, че не е компетентен. Регламента не сочи нито формата акта на съда, нито дали е обжалваем, поради което и на основание чл. 28, ал. 2 КМЧП, съдът следва да постанови определение, с което да се прогласи некомпетентността на българския съд, което от своя страна и на основание чл. 28, ал. 3 КМЧП е обжалваемо.

Въдим от горното и на основание чл. 28, ал.1 КМЧП вр. чл. 17 и чл. 8, т. 1 от Регламент (ЕС) 2019/1111 от 25.06.2019 г на Съвета, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА на Ш. Б. Ф. с ЕГН ********** от гр. н., като майка и законен родител на М. Й.

М. с ЕГН **********, че българският съд, в частност Районен съд Нови пазар, не е международно компетентен по иска чл. 127а СК и чл. 76, т. 9 ЗБЛД.

ПРЕКРАТЯВА производството делото по предявения от Ш. Б. Ф. с ЕГН ********** от гр. н., като майка и законен родител на М. Й. М. с ЕГН ********** срещу И. М. М. с ЕГН ********** от с. Д., общ. Р., иск по чл. 127а СК и чл. 76, т. 9 ЗБЛД.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Шумен в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – н.: _______________________

5