Решение № 6246 от 25.07.2016, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№........................... гр. С., 25.07.2016г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во Г.О., 5-ти състав в публично заседание на девети март, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА при участието на секретар Кр.Г., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13966 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. вр. с 124 и сл. от ГПК(в сила от 01.03.2008г).

Образувано е по искова молба вх. № 88180/16.07.2014г. на Х.Б.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес: адв.Л.Г.,***, Д.К.Д., ЕГН **********, с адрес:с*** А и съдебен адрес: адв.Л.Г.,*** и М.Б.Г., ЕГН **********, с адрес: *** със съдебен адрес: адв. Я.В.,***, ж.к.********* конституирани като наследници на починалия в хода на процеса ищец Б.Г.Д., ЕГН ********** срещу ЗД“Е.“АД, ЕИК *********, с адрес: гр.С., бул. „*********, с която са поискали от съда да осъди ответника на основание на чл. 226 от КЗ (в сила от 01.01.2006г., отм) вр. с чл. 45, чл. 51 , чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД да й заплати сумата от общо 200 000лв., ведно със законната лихва от 07.08.2012г. до изплащането й, всеки ищец – 1/3 от сумата съобразно наследствения му дял от наследството на починалия в хода на процеса ищец Б.Г.Д., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания от травми, причинени на 07.08.2012г. от виновно противоправно поведение на К.Н.Г. като водач на товарен автомобил ДАФ, рег. № ********* и теглено от него ремарке рег. № *******, застрахован при ответника ЗД“Е.“ АД по застраховка „Гражданска отговорност”. Навели са твърдения, че Б.Д. пресичал като пешеходец на пешеходна пътека път ПП 1 Е-79 , като водач на застрахован пир ответника автомобил нарушил правила за движение и реализирал удар с Д. в следствие на което Д. претърпял тежка черепно-мозъчна травма на главата, счупване на шест ребра двустранно, изпаднал в състояние на дълбока кома.

Претендирали са разноски, като адв. Г. е претендирал възнаграждение за безплатно процесуално представителство на ищците, включително и на М.Г., независимо, че в последствие тя си била оттеглила пълномощията. Адвокат С. като представител на ищеца М.Г. е претендирал възнаграждение за адвокат включително и в производство по частна жалба и разноски за държавна такса. Ищците Д.Д. и Х.Г. са оспорили са претенцията на ответника за възнаграждение за юрисконсулт, доколкото такова не се дължало.

Ответникът в предоставения му срок е оспорил исковете. Навел е твърдения, че водач на автомобил не е провел виновно противопарвно поведение от което да са настъпили процесните вреди, няма увреждания на главата, евентуално Б.Д. бил допринесъл за настъпването на вредите, като е нарушил правила за движение на пешеходците, бил е употребил алкохол с 1,97 промила в кръвта и така не е възприел пътна обстановка, трафик и интензивно движение на автомобили, не се е уверил че пресичането на пътно платно е безопасно преди да навлезе на него, размер на иск бил прекомерен. Претендирал е разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото са приети констативен протокол за ПТП от 20.08.2012г. , протокол за оглед на местопроизшествие от 07.08.2012г., носещ подпис на служители на МВР, посетили местопроизшествие, скица, съгласно който на 07.08.2012г. на път Е-79 около

22,30ч.е настъпило ПТП, при което товарен автомобил ДАФ, рег. № ********* с ремарке рег. № ******* , управляван от К.Н.Г. застрахован при ответника по полица № 07512000238056 и полица № 07112000238212 е реализирал удар с Б.Г.Д., изпаднал в кома, със 6 счупени ребра, поради движение с несъобразена скорост в населено място. След мястото на удара имало оформен остров за безопасност, вляво имало спирков джоб. Имало и пешеходна пътека тип зебра, добре видима.

По делото е прието удостоверение издадено на 01.10.2012г., орган по настойничество на община Бобошево, съгласно което за попечител на Б.Г.Д. е определен сина му Х.Б.Г.

По делото са приети неоспорени от страните акт за смърт, удостоверение за наследници, съгласно които Б.Г.Д. е починал след подаване на исковата молба, на 22.10.2012г., като е оставил на наследници по закон страните по делото – съпруга и деца.

По делото е приета епикриза, издадена от МБАЛСМ Пирогов“, съгласно която Б.Г.Д. е постъпил в болницата на 08.08.2012г., починал в болницата на 22.10.2012г., диагнозата му е била контузио церебри, централна лезия на 4 ЧНМ, десностранна хемипареза, тежко общо състояние, коматозно. Посочено е че Б.Д. е бил на спонтанно дишане, но без спонтанна двигателна активност, при болка придърпва четирите крайника, в кома, прогресивно влошаване на състоянието, като е починал.

По делото са приети протокол за химически анализ, съгласно които на 07.08.2012г. Б.Д. е бил с 1,97 промила алкохол в кръвта.

С прието заключение по основна и допълнителна съдебно-автотехническа експертиза, вещото лице е посочило, че тежкотоварния автомобил се е движел със скорост от около 70км/ч, разрешена скорост е била

50км/ч., удар настъпва в лента за движение на автомобила, която лента пешеходецът пресичал на габарита на пешеходната пътека тип зебра, на около 4м. от десния бордюр. Посочило е, че водач на товарен автомобил е отнел предимство на движещия се пешеходец по пешеходната пътека, като удар е между пешеходец и задна лява част на полуремарке. Посочил е, че не е имало пречки пешеходец да възприеме и да чу е движещ се автомобил. Към момента на удара и пешеходец и автомобил са били на пешеходната пътека.

С прието заключение по основно и допълнително заключение по съдебно-медицинска експертиза, изготвени от съдебен лекар – д-р М., вещото лице след запознаване с документи е направил извод, че при процесното ПТП Б.Д. е получил съчетана травма, в следствие на което настъпва смъртта, която съчетана травма, обхваща: тъпа травма на главата без счупване на кости на черепа, контузия на мозъка двустранно челно и в ляво теменно, преминаваща и в бялото мозъчно вещество, мозъчен оток; закрита гръдна травма,двус9транно счупване на ребра; кръвонасядания в мускулатурата на долните крайници, травматично отстлояване на кожата ; двустранна абцедираща бронхопневмония, синдром на многоорганна недостатъчност, генерализирана атеросклероза със засягане на мозъчни съдове, аорта и венечните артерии. Посочило е, че липсват увреждания на долни крайници, което означавало че удар е страничен.

Посочило е, че концентрацията на алкохол в кръвта от 1,97 промила е средно алкохолно опиване включително и при 69 годишен мъж. Това опиване се характеризирало със значителни нарушения в мисловната дейност, речта и съобразителността, като преценяване на разстояние, скорост на движение, видимост, значително нарушения имало и при ориентация, координация на движения, имало забавени реакции.

С прието заключение по съдебно-медицинска експертиза, изготвена от неврохирург д-р Хр.М., вещото лице след запознаване с документи е направил извод, че при ПТП ищецът е получил мозъчна контузия, травматичен кръвоизлив в меки мозъчни обвивки, контузия и охлузване в дясна скулна област на лицето, получил е и усложнения: бронхопневмония, синдром на многоорганна недостатъчност, атеросклероза и това била причината за смъртта. Нямало данни Б.Д. да бил излязъл от коматозно състояние преди смъртта си.

Разпитана по делото в.В. е заявила, че живее на съпружески начала с ищеца Х.Г., баща му Б. бил в Пирогов в кома 75 дни, след което починал. Посочила е, че бил на командно дишане, приемал обезболяващи, имал рани от залежаването, не говорел, не ги познавал, нямал реакция, правел мимики с лицето като гърчове, хранел се със сонда през носа, имал нужда от денонощни медицински грижи, преди това той бил много жизнен човек, отглеждал животни на село, не боледувал.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съдът приема за неоснователни доводите на ответника, че исковете са недопустими. В случая към момента на подаване на исковата молба ищецът е бил правоспособен, а откриването на наследството му в последствие не води до недопустимост на иска, а до процесуално приемство. Съдът не споделя доводите на ответника, че коматозното състояние настъпило непосредствено след ПТП и продължило до смъртта на ищеца обосновава извод за недопустимост на процеса, доколкото при такава хипотеза застрахователното събитие било смърт и обезщетение можели да претендират ІІІ-ти лица, претърпели вреди от така настъпилата смърт. Вредите от телесните увреждания са лични вреди на участвалия в ПТП, а вредите от неговата смърт са лични вреди на неговите близки. Характера и вида на уврежданията, пострадалото лице в двете хипотези са различни, като няма основание да се приеме, че те са взаимоизключващи.

Доколкото застрахователното събитие е настъпило през 2012г., съдът приема, че приложимият закон досежно процесния случай е Кодекса за застраховане(в сила от 01.01.2006г., отм).

Предявените искове са с правно основание чл. 226, от КЗ (в сила от 01.01.2006г., отм) вр. с чл. 45 и сл., чл. 52,чл. 51 и чл. 86 от ЗЗД .

За да бъде уважени така предявените искове по делото следва да се установи кумулативно наличие на следните предпоставки: деликт, извършен от лице, което е застраховано към момента на деликта по застраховка „ГО” при ответник, вреди, причинени на ищеца от този деликт, който представлява застрахователното събитие, обстоятелства, които да обосноват определяне по справедливост на размер на неимуществени вреди, за които е предявена претенция, противоправно поведение на застрахован, причинна връзка между същото и вредите, за които предпоставки ищецът следва да проведе пълно и главно доказване.

При така депозирания отговор и при така направени възражения от ответник, вкл. и възражение по чл. 51, ал.2 от ЗЗД в негова тежест е да установи, че пострадалия при ПТП е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат с провеждане на поведението, посочено от ответника – предприел е пресичане на пътно платно в разрез с правилата за движение по пътищата, като поради висока степен на алкохолно опиянение не се е уверил, че пресичането е безопасно и е навлязъл на пътно платно въпреки съществуваща опасност.

Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал.1 от КЗ със застраховката Гражданска отговорност застрахователят се задължава да покрие в границите на определена от застрахователния договор сума отговорността на застрахования за причинени от него вреди на трети лица.

Съгласно разпоредбата на чл. 267, ал.1, т. 1 вр. с чл. 268, ал.1, т. 2 от КЗ застрахователят по застраховка ГО на автомобилисти покрива отговорността на застрахования за причинени на трети лица вреди вследствие на притежаването или използването на МПС, включително имуществени и неимуществени вреди от телесно увреждане, но без причинени имуществени вреди на пътник в това МПС.

Съгласно разпоредбата на чл. 267, ал.2 от КЗ застраховката ГО на автомобилисти покрива и отговорността за вреди, причинени от лице, което не е изрично упълномощено да управлява автомобила, ако то не е придобило владението върху автомобила чрез кражба, престъпление по чл. 346 от НК или грабеж.

Застрахователния риск при тази отговорност е опасността от възникване на гражданска отговорност на застрахования.

Задължителните елементи на застрахователното събитие са виновното противоправно деяние, вредата и причинната връзка между тях. При задължителното застраховане по ГО на МПС на застраховане подлежат собствениците на МПС и ползвателите на МПС на законно основание (арг. по чл. 257, ал.2 от КЗ). Само те са застраховани и само за причинени от тях вреди – лична или на техни вещи, може да се ангажира отговорността на застрахователя. При застраховката гражданска отговорност на автомобилисти на обезщетение подлежат всички вреди, причинени на трети лица, за които отговаря водачът или собственикът на МПС – за вреди от лично действие или за вреди от вещи.

Съгласно разпоредбата на чл.226 от КЗ увреденият, спрямо който застрахователят е отговорен, има право на иск пряко срещу застрахователя за обезщетение, като застрахователят може да прави всички възражения, произтичащи от договора за застраховка, с изключение на тези по чл. 207, ал. 3 и ал. 4, както и по чл.