Решение № 152 от 18.05.2018, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 152 гр.Пловдив,

18.05.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи търговски състав, в открито заседание на двадесет и пети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА

ЦВЕТЕЛИНА ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Цветелина Диминова, като разгледа докладваното от съдия Костадинова в. търговско дело №

166 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 351 от 16.11.2017 година, постановено по т. дело № 326/2016 година по описа на Окръжен съд – С.З., е обявен за недействителен спрямо Д.Р., италиански гражданин, родена на *** г. в гр. Б., И., с постоянен адрес ***, с л.к. № *, изд. на

12.08.2015 г. от община М., Р.И., договора за прехвърляне на идеална част от недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № *, том II, рег.№ *, дело №* от 12.12.2016 г. на нотариус Е.Т.с рег. № *по рег. на

НК с район на действие - РС С.З., с който „С.“ ООД ООД, представлявано от Д.С.Б.е прехвърлило на В.С. 19.39 % идеални части от следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор № *по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-43 от 25.05.2009г. на изпълнителния директор на А., находящ се в град

С.З., местност „В.“, с площ 9448 кв. м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за текстилната промишленост, с номер по предходен план - 1090*, при граници и съседи: *.29, *.*, *.150 и *.199, който имот представлява бивша нива в землището на гр. С.З., в местността „В.“, с площ 9,450 дка, съставляваща имот № 1090* по картата на землището, с променено предназначение за неземеделски нужди съгласно Решение № 2 от *.02.2006г. на Областна дирекция "З.г." гр. С.З., заедно с построените в имота: 1. сграда № *.*.2 със застроена площ 1533 кв.м. на един етаж, с предназначение -промишлена сграда; 2. сграда №*.*.1 със застроена площ 265 кв. м. на два етажа, с предназначение - промишлена сграда и 3. Сграда № *.*.3 със застроена площ 25 кв.м. на един етаж, с предназначение - промишлена сграда.

Осъдени са „С.“ ООД, със седалище и адрес на управление:*** и В.С. да заплатят на Д.Р. сумата 6882лв. направени по делото разноски.

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство „С.“ ООД. Оплакванията са за неправилност на решението, за нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в съвкупност, а само отделни доказателства избирателно. Не били обсъдени и доводите на ответниците, изложени в писмения отговор на исковата молба, както и в писмените бележки по съществото на спора.

Оспорено е наличието на предвидените в закона – чл. 135 от ЗЗД предпоставки за обявяване на процесната сдЕ.между ответниците за относително недействителна по отношение на ищцата Д.Р.. Не било установено наличието на валидно вземане на ищцата от първия ответник „С.“ ООД по договор за заем. Поддържа се, че представените документи, легитимиращи ищцата като заемодател, били съставени нарочно за целите на процеса, че липсвало счетоводно отразяване на задължения на дружеството –ответник към ищцата по договори за заем, както и вписване на такива задължения в обявените в Търговския регистър финансови отчети, което пораждало съмнения за това, че средствата са действително предоставени. Липсвало и счетоводно отразяване на начислени лихви, каквито били предвидени в представените договори за заем. Поддържат се доводи за това, че предоставената от ищцата счетоводна документация е съмнителна, доколкото била съставена от дружества, осъществявали счетоводното обслужване, в период и се отнасяла за период, през който отношенията с дружества вече били прекратени.

На второ място се твърди, че първият ответник „С.“

ООД не знаел и обективно не е могъл да узнае за съществуването на вземане на ищцата към него към момента на сключване на процесната сделка.Тези доводи са мотивирани със смяната на управителите на дружеството на общо събрание на съдружниците, проведено на 29.07.2016 година, вписана в ТР на 19.08.2016 година. Твърди се, че новите управители не са имали и не са могли въпреки положените усилия да се сдобият с информация за дейността на дружеството, освен публично достъпната.

За втория ответник В.С. също било обективно невъзможно да знае за увреждането на интересите на кредиторите на „С.“ ООД със сключването на сделката.

Последната група доводи се свеждат до това, че процесната сдЕ.не е увреждаща, тъй като със сключването й са погасени задължения на „С.“ ООД към В.С. в по-големи размери от действителната стойност на прехвърлените идеални части от процесните недвижими имоти.

Искането с въззивната жалба е да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови ново по съществото на спора, с което да се отхвърли предявеният иск по чл. 135 от ЗЗД, като се присъдят на жалбоподателя разноски за първата и за въззивната инстанция.

В.С. в качеството си на необходим другар на жалбоподателя „С.“ ООД, в подадения писмен отговор на въззивната жалба и в проведеното открито съдебно заседание пред въззивната инстанция изразява становище за нейната основателност.

Становището на ответника по въззивната жалба Д.Р., изразено в писмения отговор и в съдебно заседание, е за неоснователност на въззивната жалба.

Пред въззивната инстанция не са допуснати от съда и не са събирани нови доказателства.

Апелативният съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице, имащо правен интерес от въззивно обжалване, а именно от единия от ответниците в първоинстанционното производство – необходими другари, против решението, с което е уважен иска по чл.

135 от ЗЗД. При подаването на въззивната жалба е спазен предвидения в чл. 259 ал. 1 от ГПК двуседмичен срок. Съобщението за изготвеното решение е връчено на жалбоподателя „С.“ ООД на 04.12.2017 година, а въззивната жалба е подадена по пощата на 18.12.2017 година.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Пред Старозагорския окръжен съд по т. дело № 326/2016 година е предявен иск с правно основание чл.

135 от ЗЗД от Д.Р. срещу ответниците „С.“ ООД и В.С..

Искането е да се прогласи за относително недействителна по отношение на ищцата сделката покупко-продажба, сключена между ответниците с нотариален акт № *, том

ІІ, рег. № *, дело № * от 12.12.2016 година на Нотариус Е.Т.с рег. № *в НК.

С тази сдЕ.„С.“ ООД е прехвърлило на В. С., съдружник в дружеството, собствеността върху 19,39% ид. части от поземлен имот с идентификатор № *по КККР на град С.З., одобрени със заповед № РД -18-43 от 25.02.2009 година, с площ от 9448 кв. метра и от намиращите се в имота сгради: сграда с идентификатор *.*.2, с предназначение промишлена сграда, на един етаж, с площ от 1533 кв. метра; сграда с идентификатор *.*.1, с предназначение промишлена сграда, на два етажа, с площ от 265 кв. метра и сграда с идентификатор *.*.3 с предназначение промишлена сграда, със застроена площ от 25 кв. метра, на един етаж.

Обстоятелствата, на които се основава Павловият иск, изложени в исковата молба, са следните:

Твърди се, че ищцата Д.Р. - съдружник в „С.“ ООД, има вземане от ответника

„С.“ ООД“ по сключени помежду им седем броя договори за заем през периода от 20.07.2005 година до 03.01.2011 година / по един през всяка година/ на обща стойност 378 000 евро, с равностойност 739303,55 лева.

Падежите за връщане на сумите по всеки един от седемте договора настъпили през периода от 31.01.2016 година до 31.07.2016 година. За обезпечение на задълженията по договорите за заем били подписани и записи на заповед. След настъпване на падежа и поради липса на плащане ищцата Д.Р. подала на 24.11.2016 година и на 07.12.2016 година седем заявления за издаване на заповеди за изпълнение на парични задължения въз основа на записите на заповед. Образувани били седем броя частни граждански дела пред Районен съд – С.З., като последният изпълнителен лист бил издаден на 21.12.2016 година.

Междувременно, на 12.12.2016 година била сключена процесната прехвърлителна сделка. На същата дата била сключена и още една сделка, с която „С.“ ООД се разпоредило в полза на Д.Б. – също съдружник в дружеството, с останалите 80,61% ид. части от процесните имоти. По този начин се увреждали интересите на ищцата, още повече, че ответното дружество не притежавало други недвижими имоти, освен тези, предмет на процесната сделка.

Твърди се, че към момента на сключване на сделката Д.Б. и В.С. са имали качеството на управители и съдружници в ответното дружество, били са запознати с дружествените дела, което давало основание да се приеме, че са имали съзнание за увреждането на ищцата.

Ответниците „С.“ ООД, представлявано от Д.Б. и приобретателят по процесната сдЕ.В.С. оспорват всички обстоятелства, изложени в исковата молба. Оспорват съществуването на вземане на ищцата от „С.“ ООД по цитираните и представени с исковата молба договори за заем, като твърдят, че те са съставени за нуждите на процеса, както и че липсва каквато и да е счетоводна документация, от която да е видно, че дружеството има задължения към ищцата по договори за заем. В годишните финансови отчети също липсвало отразяване на такива задължения по договори за заем. Оспорено е и съзнанието за увреждане на ищцата у страните по процесната сделка. В тази връзка се твърди, че те двамата са избрани за управители на „С.“ ООД на 29.07.2016 година. До този момент те били само съдружници в дружеството, в което качество нямали достъп до документите, отнасящи се до неговата дейност.

След избирането им за управители те също нямали такъв достъп, тъй като счетоводните къщи, осъществявали обслужването на дружеството, отказвали да им ги предадат, въпреки многократните искания от тяхна страна. Оспорено е и твърдението, че сделката е увреждаща. Поддържа се, че с нейното сключване са погасени задължения, които „С.“ ООД има към В.С. в по-големи размери от стойността на имота, предмет на прехвърлителната сделка.

От събраните по делото доказателства е установена следната фактическа обстановка:

Представени са седем броя договори за заем, сключени между „С.“ ООД, представлявано от К.Т. в качеството на управител и Д.Р.. Първият договор е от 20.07.2005 година с падеж 31.01.2016 година за сумата 17500 евро. Вторият договор е от 02.01.2006 година с падеж 29.02.2016 година за сумата от 134 000 евро. Третият договор е от 02.01.2007 година с падеж 31.03.2016 година за сумата от 50 000 евро. Четвъртият договор е от 02.01.2008 година с падеж 30.04.2016 година за 103 000 евро. Петият договор е от 05.01.2009 година с падеж 31.05.2016 година за сумата от 18 000 евро.

Шестият договор е от 04.01.2010 година с падеж 30.06.2010 година за сумата от 47500 евро. Седмият договор е от 03.01.2011 година с падеж 31.07.2016 година за сумата от 8 000 евро. В договорите е вписано задължение за съставяне ежегодно в края на годината на двустранно подписани протоколи за реално използваната от заемателя сума, както и за съставяне на записи на заповед. След настъпване на падежа ищцата е подала заявления и се е снабдила със седем заповеди за изпълнение на парични задължения по ч.гр. дела № 5353/2016; 5713/2016; 5714/2016; 5715/2016; 5716/2016, 5717/2016 и 5718/2016 година по описа на РС- С.З.. След подадени възражения по чл. 414 от ГПК от „С.“ ООД са образувани и седем искови производства по чл. 422 от ГПК пред ОС – С.З. - т. дела № 140/2017; 141/2017; 168/2017; 291/2017; 292/2017; 293/2017 и 294/2017 година.

Видно от справките в Търговския регистър, включително от документите по фирмено дело № 921/2005 година на ОС – С.З., дружеството „С.“ ООД е вписано с решение от 04.07.2005 година, като първоначално съдружниците в него са двама – Д.Р. и К.Т.. След продажба на част от техните дялове, те са придобити от Д.Б. и В.С., като това обстоятелства е вписано с решение от *.05.2005 година по фирменото дело. От този момент и до настоящия посочените четири лица са съдружници, като от общия капитал от 5000 лева Д.Р. и К.Т. притежават по 900 лева, а В.С. и Д.Б. – по 1600 лева. Д.Р. и К.Т. са били управители на дружеството, представляващи го заедно и поотделно до 29.07.2016 година, когато на проведено Общо събрание на съдружниците е взето решение за в бъдеще дружеството да се представлява и управлява заедно и поотделно от Д.Б. и В.С.. Това решение е вписано в Търговския регистър на 19.08.2016 година.