Определение № 10015 от 22.08.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10015 гр. София, 22.08.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20231100508129 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 577, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 32 а от Правилника за вписванията /ПВ/.

С определение от 04.07.2023г. съдия по вписванията при СРС е отказал извършването по молба на Б. К. М. на вписване на декларация за отказ от право на собственост.

За да постанови отказа си, съдията по вписванията е приел, че в представената декларация за отказ от право на собственост не е налице изписване на пълното име на декларатора до положения пред нотариуса подпис. Посочено е, че съгласно чл. 589, ал. 2 от ГПК при удостоверяване на подписа върху частен документ лицата, чиито подписи подлежат на удостоверяване, трябва да се явят лично пред нотариуса и пред него да подпишат документа или да потвърдят положените подписи. Когато документът ще се ползва за учредяване, променяне или прекратяване на права върху имот, лицата трябва пред нотариуса да изпишат пълното си име и положат подписа си, а ако подписът е вече положен, да изп ишат пълното си име и потвърдят подписа. Този извод е мотивиран с обстоятелството, че при удостоверяване на подпис върху частен документ се прилагат разпоредбите на чл. 578, ал. 4 и 5, чл. 579, ал. 2 и чл. 582-585 от ГПК.

Срещу определението е подадена на 12.07.2022г. частна жалба от Б. К.

М. с оплакване, че е незаконосъобразно. Частният жалбоподател поддържа, 1 че съдията по вписванията не е приложил правилно материалния закон – конкретно КМЧП. Съгласно КМЧП не се предвижда изключителна компетентност на българските нотариуси и на лицата, на които са възложени нотариални функции, следователно нотариално удостоверените документи в чужбина от лица с нотариална компетентност, уредена в чуждо право, следва да имат действие на територията на страната. Сочи, че според чл. 61 от КМЧП формата на правните сделки се урежда от правото, което е приложимо към сделката. Достатъчно е обаче да бъдат спазени условията за форма, определени от правото на държавата по местоизвършването на сделката.

Поддържа се становище, че с оглед правилото на чл. 84 от ЗННД компетентни да заверяват подписите на български граждани за подлежащи на вписване документи са само нотариуси, включително и такива от чужда държава, тъй като за заверка на подпис не се изисква местна компетентност.

На следващо място, развити са съображения, че процесната декларация инкорпорира в себе си доказателствена сила по чл. 179 от ГПК, тъй като държавата, в която е съставен документът, е страна по Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове.

А нотариалното удостоверяване попада в категорията на чуждестранни публични актове съгласно чл. 1 от Конвенцията. Навежда доводи, че в производството по вписване на актовете, което е охранително по своя характер, съдията по вписванията не може да контролира и проверява законосъобразността на нотариалните удостоверявания, извършени от нотариус в чужбина, нито да контролира законосъобразността на акта относно изискванията на законите за неговата правна валидност. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на обжалваното определение на съдията по вписванията.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице и доколкото е депозирана в рамките на законоустановения срок /отказът е бил съобщен на 07.07.2023г./ и се отнася до подлежащ на обжалване отказ на съдията по вписвания съгласно чл. 577, ал. 1 ГПК, следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

2

Проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ, относно това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закона вписването /като родово понятие, включващо вписване в тесен смисъл, отбелязване и заличаване/ е едностранно охранително производство, в чиито рамки не е допустимо да се разрешават правни спорове. При проверката на формата съдията по вписванията следи само за спазване на правилото на чл.

3, ал. 1 ПВ, съгласно което се вписват актове, извършени по нотариален ред или с нотариално заверен подпис, но като се отчита, че специален закон може да урежда и вписване на акт в обикновена писмена форма /например чл. 73, ал. 5 ТЗ/ - в този смисъл са задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 6 от Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ВКС по тълк.дело № 7/2012 г., ОСГТК.

Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1 ЗС отказът от право на собственост върху недвижим имот има действие само ако е извършен в писмена форма с нотариално заверен подпис и ако е вписан в имотния регистър, а в нормата на чл. 111, ал. 1 ЗС е предвидено, че разпоредбите относно недвижимите имоти се прилагат и спрямо вещните права върху недвижимите имоти, ако законът не постановява друго, каквото хипотеза в дадената хипотеза не е налице. Според чл. 589, ал. 2 от ГПК при удостоверяване на подписа върху частен документ лицата, чиито подписи подлежат на удостоверяване, трябва да се явят лично пред нотариуса и пред него да подпишат документа или да потвърдят вече положените подписи.

Когато документът ще се ползва за учредяване, променяне или прекратяване на права върху имот, лицата трябва пред нотариуса да изпишат пълното си име и положат подписа си, а ако подписът е вече положен, да изпишат пълното си име и потвърдят подписа. При удостоверяване на подпис върху частен документ се прилагат чл. 578, ал. 4 и 5 , чл. 579, ал. 2 и чл. 582 - 585.

По силата на визираните разпоредби от ЗС във връзка с чл. 4, б. "в" ПВ на вписване подлежат всички актове за отказване от вещни права върху недвижими имоти, сред които попада и отказът от право на собственост върху недвижим имот, какъвто характер има и заявеният за вписване такъв от 3 страна на жалбоподателя.

Компетентни да заверяват подписите на български граждани върху документи, имащи за предмет отказ от вещни права върху недвижими имоти са нотариусите, в т.ч. и нотариусите от чужда държава, тъй като за заверка на подпис не се изисква местна компетентност, като в този случай по принцип документът следва да е представен и със заверка по чл. 3 от Конвенцията - с апостил, ако съответната страна, чийто нотариус е извършил заверката е ратифицирала Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове /определение № 126/08.03.2010г. по ч.гр. д. № 94/2010г. на ВКС/. С двустранен или друг международен акт, може да се предвиди и различен режим от тази по визираната конвенция.

В конкретния случай представената декларация за отказ от право на собственост е съставена в САЩ, като подписът на декларатора е заверен на 05.05.2023г. от Джил Шор - нотариус за Мериленд, окръг Монтгомери.

Документът е представен ведно с удостоверение по чл. 3 от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове /Ратифицирана със закон, приет от 38-то НС на 25.05.2000г. - ДВ, бр. 47 от 9.06.2000г. Издадена от Министерството на правосъдието, обн., ДВ, бр. 45 от 11.05.2001г., в сила от 29.04.2001 г. В декларацията не се съдържа изписване на пълното име на декларатора, а само негов подпис.

Съгласно чл. 61 КМЧП формата на правните сделки се урежда от правото, което е приложимо към сделката, като обаче е достатъчно да бъдат спазени условията за форма, определени от правото на държавата по местоизвършването на сделката, в случая - на удостоверяването. В тази хипотеза не е необходимо волеизявлението да бъде автентифицирано с изписване на пълното име на декларатора, съгласно изискването на чл. 589, ал. 2, изр.2 ГПК, ако това не е обичайният начин на автентифициране в тази държава /в този смисъл е решение № 101/05.04.2011 г. по гр. д. № 829/2009 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 67/06.04.2020 г. по гр. д. № 2151/2019 г. на ВКС, ІV ГО и др./.

В конкретния случай обаче жалбоподателят не сочи какъв е обичайният начин на автентифициране на волеизявленията на лица в нотариално заверени документи, съставени в САЩ, нито представя доказателства за това.

Преценката дали в случая е спазено изискването за форма на представената за 4 вписване декларация за отказ от право на собственост, съставена в САЩ, е обусловена от установяване на съдържанието на приложимото чуждо право.

Съдът счита, че молителят в охранителното производство е длъжен на основание чл. 43, ал. 2 от КМЧП да представи документи, установяващи съдържанието на разпоредби на чуждото право, на които основава своите искания или възражения. При липса на проявена процесуална активност на молителя се налага извод, че подадената частна жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Б. К. М., ЕГН

**********, срещу отказ на съдия по вписванията при СРС, обективиран в определение № 816 от 04.07.2023г. , за вписване на декларация за отказ от право на собственост по молба с вх. № 46568/04.07.2023г.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателя, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5