Определение № 2583 от 06.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2583 гр. Пловдив, 06.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20235300502953 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 във вр. с чл. 396 ГПК.

Образувано е по повод на постъпила частна жалба от Мимюн Б. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес: *************, ч р е з адвокат Б. П., против Определение № 12020 от 20.10.202 3 г. по гр.д. № 15189 по описа за 202 3 г. на Пловдивския районен съд –VIII – ми гр.с-в, с което е било отхвърлено искането му за допускане на обезпечение на предявените от него против „Норд Стар Груп“ ЕООД, ЕИК 207287163, със седалище и адрес на управление: ***************, представлявано от Управителя Х.А., иск с правна квалификация по чл.128, т. 2 от КТ с цена общо 4 640 лева, чрез налагане на запор на следните движими вещи, собственост на ответника: 4 броя от общо 21 броя санитарно-битови мобилни тоалетни, връзващи се към общата канализация, находящи се в ***************, всяка от които с пазарна цена 1 995 лева до размер на сумата от 5 340 лева, която сума включва цената на иска и направените от ищеца разноски за производството по делото в размер на 700 лева.

В жалбата се навеждат твърдения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и допускане на обезпечение на предявения иск.

Пловдивският окръжен съд намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, във вр. с чл.396, ал.1 ГПК от процесуално легитимирана за това страна срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на гл. 21 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът, като провери обжалваното определение, представените доказателства и изложените оплаквания, намери за установено следното:

За да остави без уважение искането за допускане на обезпечението, първоинстанционният съд е приел, че липсва обезпечителна нужда и че не може да се 1 направи обоснован извод за вероятна основателност на исковете.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, като предпоставките за допускане на обезпечение са: искът да е подкрепен с убедителни писмени доказателства или ако бъде представена гаранция, в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД. За да допусне обезпечение на иска, съдът следва да установи, че ищецът има право на иск /предявеният иск да е допустим и вероятно основателен/ и че е налице интерес от обезпечаване на иска /нужда от обезпечаване/. В изискването за вероятна основателност на иска законът има в предвид, искът да е подкрепен с писмени доказателства, доказващи факта, пораждащ претендираното право. Следва да прецени и дали поисканата обезпечителна мярка е подходяща за обезпечителната нужда и дали тя няма да навреди на интересите на длъжника, в случай че искът бъде отхвърлен като неоснователен.

В случая безспорно се установява, че обезпечителна нужда е налице, тъй като без обезпечението ще се затрудни или осуети реализирането на правата на ищеца по решението. В случая може да се направи извод за наличието на такава нужда.

Доколкото става дума за парично вземане, не е необходимо доказването на затруднение или осуетяване на реализирането на правата на ищеца, тъй като всяко едно разпореждане на противната страна с имуществото й, крие опасност от осуетяване реализирането на правата на ищеца по решението.

Съдът намира обаче, че така поисканата обезпечителна мярка е неподходяща, тъй като същата не е в достатъчна степен конкретизирана. Това е така, тъй като се иска да се наложи запор върху 4 броя от общо 21 броя санитарно-битови мобилни тоалетни, връзващи се към общата канализация, находящи се в ***************, всяка от които с пазарна цена о т 1 995 лева, собственост на ответника, но същите не са индивидуализирани по никакъв начин. Записан е единствено техния вид, но без посочването и на други индивидуализиращи белези те не биха могли да се разграничат от други такива предмети. При това положение следва да се приеме, че претендираната от молителя обезпечителна мярка не е индивидуализирана и искането следва да се остави без уважение.

Освен това следва да се посочи, че обезпечение на разноските по делото за адвокатско възнаграждение не може да бъде допуснато, тъй като обезпечителната мярка се налага за определен размер на задължение, не и на бъдещ такъв. Не подлежат на обезпечавания искания, които не са иск по смисъла на ГПК, каквито е искането за разноски.

Предвид на гореизложеното частната жалба се явява неоснователна. Като 2 такава, следва да се остави без уважение, а обжалваното определението на първоинстанционния съд, като правилно следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 12020 от 20.10.2023 г. постановено по гр.д.

№ 15189 по описа за 2023 г. на Пловдивския районен съд –VIII – ми гр. с-в.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3