Решение № 595 от 25.03.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 595 гр. Варна , 24.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20213100500717 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 1 т. 3 от ГПК и е образувано по жалба с вх. № 4026 от 22.02.2021 година от „Н.А.МИСТЕРКЛИН“ООД , ЕИК 103958062, чрез адв.Бояджиян против отказ на ДСИ Русева да прекрати на производството по изп.дело № 4073/2013 година по описа на СИС при ВРС.

В жалбата се навеждат доводи, че този отказ е незаконосъобразен, като се твърди, че е налице бездействие от страна на Взискателя в двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, и за по дълъг период от време. В тази връзка се посочва, че отказът следва да бъде отменен и съдът да постанови, че е изтекъл двугодишния срок за изпълнение, предвиден в чл.433 ал.1 т.8 ГПК.

Отговор по делото не е постъпил.

Съгласно мотивите на ДСИ Русева с общи молби от 2017 и 2018 година Взискателя е поискал извършването на изпълнителни действия, които според мотивите прекъсват давността.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна -Длъжник по изпълнително дело, в установения срок по чл. 436 ал. 1 от ГПК и е срещу подлежащ на обжалване на акт по чл. 435 ал. 1 т. 3 от ГПК – Отказ от прекратяване на ИД, поради което и е процесуално допустима.

Съдът, след като разгледа жалбата на длъжника и прецени представените по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнителното дело е образувано по молба на Взискателя Община – 1

Аксаково, постъпила на 25.03.2013 година в СИС при ВРС. С молбата за образуване са представени ПДИ и Акт за установяване на задължения по декларация.Последното изп.действие е от 02.04.2013 година /вж.л.16 а/, като оттогава до 08.12.2026 година други действия не са били поискани, респективно предприемани.

Едва през 2017 година и 2018 година са постъпили искания от страна на Взискателя за извършване на действия, както той сам е заявил, за да бъде прекъсната давността по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.на 26.01.2021 година е бил насрочен и опис на недвижимо имущество.

ВОС намира, че отказът на ДСИ за прекратяване на ИД е незаконосъобразен по следните съображения:

Съгласно чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

За да е осъществен фактическият състав на тази разпоредба е нужно в продължение на две години взискателят да не е поискал каквито и да е изпълнителни действия. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Началото на срока по чл. 433 ал. 1. т. 8 от ГПК се поставя от последното изпълнително действие, предприето от съдебния изпълнител, както и с всяко искане на взискателя за извършване на действие, което съставлява елемент от ФС на предвиден в закона способ.

Съгласно т. 10 на ТР №2/26.06.2015г. на ВКС по т.д. №2/13г. на ОСГТК изпълнително е това действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл.

18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В настоящия случай, се установява, че след образуване на ИД от 02.04.2013 година до 15.02.2017 годна, когато е постъпило искане на Взискателя за реализиране на изпълнителни действия, такива не са били предприемане. В периода след образуване на ИД са били извършвани множество справки, изпращане на ПДИ, но не и изпълнителни действия по 2 смисъла на чл.10 по ТР №2/2013г. Запори не са налагани, като основателен е довода изразен в жалбата на Длъжника, че по делото е приложено Запорно съобщение на лицето А.С.М./?/, което е неотносимо към процесния случай, респективно то не може да бъде зачетено.Т.е. за дълъг период от време, далеч надхвърлящ две години Взискателят не е проявил активност и нови изпълнителни действия не са поискани до 22.11.2017 година /вж.л.28/, когато е поискано извършване на нова справка за регистрирани недвижими имоти и справка в НАП.Горното действие обаче е извършено далеч след изтичане на двугодишния срок от 02.04.2013 година.По тези съображения съдът приема, че изпълнителното дело се е прекратило ex lege на 02.04.2015 година, а следващото искане на взискателя за предприемане на действия по изпълнение – извършването на опис е от 22.12.202 година, което е след прекратяване на делото. Следователно не са налице искания които да прекъснат срока по чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК, след 02.04.20215 година, изпълнителното дело вече е било прекратено.

Наред с горното обаче може да се посочи и друго – законодателят прави разлика между настъпването на погасителна давност по чл.110 от ЗЗД с института на така наречената „перемция“ на изпълнителното дело. Общото и при двата института, че сроковете започват да текат успоредно, а не последователно (изтичането на двугодишния срок и начало на петгодишния срок) и в зависимост от конкретно осъществилия се юридически факт, като общата 5 г. погасителната давност може да започне да тече и преди образуването на изпълнителното дело, докато двугодишната давност за перемция на изпълнението тече само по време на висящността на изпълнителния процес. Основанията за началото на петгодишния давностен срок както и на двугодишния са едни и същи-бездействие от страна на кредитора респективно взискателя, респективно от съдебния изпълнител когато следва служебно да предприема принудителни изпълнителни способи по движението на изпълнението. С изтичането на двугодишния срок от висящността на изпълнителния процес през който няма поискани от взискателя и извършени изпълнителни действия изпълнението се прекратява по право поради настъпила перемция и съдебният изпълнител е длъжен да прекрати изпълнението и да не извършва никакви изпълнителни действия. Ако перемцията е настъпила в рамките на срока на петгодишната погасителна давност течала по време на висящността на изпълнителния процес, взискателят може да поиска иницииране на ново изпълнително производство, без обаче да може да 3 се прекъсва 5 г. давностен срок по чл.110 ЗЗД до момента в който поиска и съдебният изпълнител предприеме конкретно изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ за принудително събиране на вземането което взискателят има срещу длъжника.

Предприемането на такива действия прекъсват общата петгодишна давност и от предприемането им започва да тече нова 5 година давност по чл.110 от ЗЗД, респективно 2 година давност по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

С оглед изложеното дотук, ВОС,

РЕШИ:

О Т М Е Н Я п о жалба № 4026 от 22.02.2021 година от „Н.А.МИСТЕРКЛИН“ООД, ЕИК 103958062, чрез адв.Бояджиян против отказ на ДСИ Русева да прекрати на производството по изп.дело № 4073/2013 година по описа на СИС при ВРС.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4