Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1332 от 01.12.2025, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1320/2025
Вид
Определение № 1332
Подписан
01.12.2025
В сила
01.12.2025
Състав
Георги Димов Пепеляшев, Георги Христов Иванов, СТАНИМИРА АНГЕЛОВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1332 гр. Бургас, 01.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно частно наказателно дело № 20252100601320 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.243, ал.7 и ал.8 от НПК.

Образувано е по жалба (възражение) на Д. С. П., от гр. П., против Определение № 78/26.08.2025 г., постановено по ЧНД № 199/2025 г. по описа на Районен съд - Поморие, с което е оставена без разглеждане жалбата й против постановление на прокурор от Районна прокуратура - Бургас, ТОПоморие, от 24.06.2025 г. за прекратяване на наказателно производство по ДП № 320 ЗМ-471/2024 г. по описа на РУ-Поморие при ОД на МВР - Бургас, вх.

№ 12162/2024 г. по описа на РП-Бургас, ТО-Царево, и е прекратено производството по делото.

Макар и многословно, възражението на жалбоподателката П. не съдържа конкретни аргументи за незаконосъобразност или неправилност на съдебния акт. По същество съдържанието на жалбата съставлява хронологично описание на нанесената й, според нея, обида в социалната мрежа „Фейсбук“, последващите й действия по подаване на тъжба в Районен съд - Поморие срещу сочения от нея извършител на деянието, и оттеглянето на същата тъжба поради отказ на единствения (воден от нея) свидетел по делото да даде показания, както и относно последващото й осъждане да заплати на подсъдимия по образуваното въз основа на нейната тъжба наказателно дело адвокатски хонорар за предоставена от последния защита.

Изложени са аргументи, че представеното пълномощно и договор за правна 1 защита, послужили за постановяване на съдебния акт, с който тя била осъдена да заплати адвокатското възнаграждение, били неистински и невалидни, тъй като липсвали необходимите по закон реквизити – пореден номер на фактура и дата на съставяне. В жалбата (възражението) е отправено искане да се отмени изцяло определение № 112 от 21.12.2023 г., постановено по наказателно дело 20232160200054/23 г. по описа на РС-Поморие, с което П. неправомерно била осъдена да заплати 1 000 лева адвокатски хонорар на Х.М..

Бургаският окръжен съд, като обсъди направените с жалбата оплаквания и събраните по делото доказателства, и като съобрази закона, намери жалбата за недопустима. Съображенията за това са следните:

Досъдебно производство № 320 ЗМ-471/2024 г. по описа на РУ-Поморие при ОД на МВР-Бургас, вх. № 12162/2024г. по описа на РП-Бургас, ТОЦарево, е образувано на 16.12.2024 г. за това, че на 04.09.2023 г. в гр. Бургас, e съставeн неистински частен документ – договор за правна защита и съдействие, и е употребен пред Районен съд - гр. Поморие, за да докаже, че съществува правно отношение – престъпление по чл.309, ал.1 от НК.

В хода на воденото разследване са разпитани свидетели, извършени са справки и са приобщени писмени доказателства. По делото няма привлечено лице в качеството на обвиняем.

С постановление от 24.06.2025 г. прокурор при Районна прокуратураБургас, ТО-Поморие, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, е прекратил наказателното производство по ДП № 320 ЗМ-471/2024 г. по описа на РУ-Поморие при ОД на МВР-Бургас, за престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК, като е приел, че по делото липсва елемент от състава на престъплението, а именно съставянето на неистински частен документ.

Жалбоподателката Д. П. е оспорила по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК прокурорското постановление, като Районен съд-Поморие е оставил без разглеждане жалбата й, приемайки, че тя няма качеството на пострадало лице от разследваното престъпление по чл. 309, ал. 1 НК, и не е процесуално легитимирана да атакува прокурорския акт.

Така атакуваното определение е законосъобразно, и настоящият въззивен състав изцяло се солидаризира с мотивите на първостепенния съд. че

От съдържанието на разпоредбата на чл.243, ал. 4 НПК следва изводът, в това производство съдът проверява законосъобразността и 2 обосноваността на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, само ако бъде сезиран от лицата, изчерпателно изброени в текста на закона. Това са обвиняемият, пострадалият или неговите наследници, или ощетеното юридическо лице.

Обект на документните престъпления по Глава девета от Особената част на НК, каквото е престъплението по чл.309, ал.1 от НК, са обществените отношения, свързани с реда и правната сигурност на документирането. С оглед специфичния обект на документните престъпления, правилно първоинстанционният съд е приел, че пострадал от документно престъпление не може да бъде определено физическо лице. Тези престъпления са формални, не изискват настъпване на определен противоправен резултат и не съдържат от обективна страна на състава конкретни вредни последици, относими към определено лице като пострадало по смисъла на чл. 74 от НПК. Поначало липсата на съставомерни вреди при документните престъпления предпоставя увреждане или застрашаване на обществените отношения на по-широк кръг правни субекти или на обществото като цяло, а не на отделно лице – пострадал или ощетено юридическо лице, което обективно да се конституира като частен обвинител или граждански ищец, каквато възможност е налице при резултатните престъпления. Отделни права на граждани и юридически лица могат да бъдат засегнати от незаконосъобразното съставяне и използване на официални и частни документи, но това само по себе си не означава, че жалбоподателката П. е придобила качеството на пострадала, предвид обществените отношения, защитени пряко от посегателствата по смисъла на глава девета от Наказателния кодекс. Тъй като процесуалният ред по чл. 243 от НПК обезпечава интересите само на лицата, които при предпоставките на чл.

84 от НПК могат да встъпят като граждански ищци и/или частни обвинители по делото, то жалбата, като недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като изхожда от лице без активна процесуална легитимация.

Липсата на тази легитимация, представлява процесуална пречка за Д. П. да обжалва по този ред постановлението на прокурора, а възможността й за правна защита се ограничава единствено с обжалване на прокурорския акт пред по-горестоящата прокуратура по реда на чл. 243, ал. 10 от НПК.

С оглед липсата на надлежна жалба срещу прекратителното постановление, възможността за осъществяването на визираната в разпоредбата на чл. 243, ал. 5 от НПК проверка за неговата обоснованост и 3 законосъобразност е препятствана, поради което посочените в прокурорския акт основания за прекратяване на производството не следва да се обсъждат по същество.

Предвид изрично отправеното искане от жалбоподателката за отмяна на определение № 112 от 21.12.2023 г., постановено по дело 20232160200054/23г. по описа на РС-Поморие, настоящият състав следва единствено да посочи, че този съдебен акт вече е бил обект на въззивна проверка по реда на чл. 319 и следващите от НПК от Окръжен съд-Бургас. От извършената служебна проверка в Единната информационна система на съдилищата се установи, че именно по жалба на Д. П. срещу така постановеното определение № 112/21.12.2023 г. по НЧХД 54/2023 г. по описа на РС-Поморие е било образувано ВЧНД № 757/2024 г. по описа на Окръжен съд - Бургас. По последно посоченото дело е било постановено определение № 672 от 26.06.2024 г., с което първоинстанционното определение е било изменено, като възнаграждението, което Д. П., в качеството й на частен тъжител по първоинстанционното дело, е била осъдена да заплати на Х.А.М. сторените от нея разноски по делото за заплатен адвокатски хонорар, било намалено от 1 000.00 лева на 500.00 лева. След като вече е налице произнасяне по същество по жалбата на Д. П. от въззивния съд със съдебен акт, който е окончателен, повторното й разглеждане, и то от същия съд, е абсолютно недопустимо.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 78 от 26.08.2025 г., постановено по ЧНД № 199/2025 г. по описа на Районен съд – Поморие.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5