Решение № 96 от 17.03.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Велико Търново, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ БОБЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно дело № 20254110201470 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Д. Т. Н. с ЕГН: **********, с адрес: ****, подадена чрез адвокат Ж. Д. от ВТАК, против Наказателно постановление № 25-1275-002956 от 21.10.2025 год. издадено от Началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Велико Търново, с което за извършено от Н. административно нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, пр. 4 от ЗДвП, му е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 300.00 (триста) лева (153.39 евро). В жалбата се излагат доводи за допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила при издаването на НП, неизяснена фактическа обстановка и съответно дали има извършено нарушение и виновно поведение от страна на жалбоподателя, като се моли пълната отмяна на процесното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Х. К. от ВТАК – преупълномощен от адв. Ж. Д., редовно упълномощена. Не са представени нови доказателства. Адв. К. по същество счита, че процесното НП е издадено в нарушение на процесуалните правила и в нарушение по съставяне и изготвяне на материалите по 1 административнонаказателната преписка, като излага доводи в тази насока.

Моли НП да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно, претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява. Не представя нови доказателства и не са направени доказателствени искания. В придружителното писмо с което е изпратена АНП до съда е направено искане за разпит на актосъставителя и свидетеля по акта, както и е направено възражение за прекомерност на разноските от страна на жалбоподателя.

В хода на съдебното следствие съдът установи следната фактическа обстановка:

На 19.09.2025 год. около 17.20 ч. служители на сектор „ПП“ при ОД на МВР – В. Търново - свидетеля А. В. И. и В. И. У. са били изпратени от оперативния дежурен пи ОД на МВР – В. Търново по сигнал да възникнало ПТП, настъпило на кръстовището на ул. „Никола Габровски“ и ул. „България“.

При пристигане на място контролните органи установили автобус, който със задна дясна част бил ударил пътен знак „Б1“, който се е наклонил и е ударил преминаваща детска количка с дете в нея, тикана от бабата на детето. След изчакване на информация за нараняванията на детето и установяване, че няма причинена средна телесна повреда, пътнотранспортното произшествие било обработено по административен ред, като контролните органи огледали местопроизшествието, както и провели разговор с водача на моторно превозно средство и с бабата на детето. Бил съставен и протокол за ПТП.

След като установили фактическата обстановка, св. А. И. в присъствието на св. В. У. и в присъствието на водача на автобуса – жалбоподателя Д. Н., съставил на последния АУАН сурия GA № 4269412, затова, че на 18.09.2025 год. около 17:20 часа, в гр. Велико Търново, на кръстовището между ул. „Никола Габровски“ и ул. „България“, в посока към улица „Магистрална“ управлява автобус марка „Ман“, модел „НЛ 263“ цвят бял/черен, с регистрационен номер ****, собственост на фирма „Алекс О.К.“ ЕООД с булстат номер 104600641, като при завиване на дясно не се съобразява с габаритите на управляваното от него МПС и блъска с задна дясна част метален стълб с прикачен пътен знак „Б1“, който се накланя и пада върху детска количка в която се вози дете, тикана от бабата на детето, като в 2 следствие на удара е пострадало детето.

Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.

АУАН е бил връчен по съответния ред на Н., който го е подписал доброволно и без възражения.

В законоустановения срок, пред наказващия орган не са били депозирани допълнителни писмени възражения от страна на Н..

Въз основа на така съставения АУАН, на 21.10.2025 год. Началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР - В. Търново е издал процесното НП № 25-1275-002956, с което на Д. Т. Н. с ЕГН: **********, с адрес: ****, за извършено от него административно нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и и чл. 179, ал. 2, пр. 4 от ЗДвП, му е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 300.00 (триста) лева (153.39 евро). НП е било връчено на Н. на 22.10.2025 год., който го е обжалвал по реда на чл. 59 от ЗАНН в законоустановения срок.

В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел бе разпитан актосъставителят А. В. И.. Същия поддържа напълно описаната в АУАН фактическа обстановка, като потвърждава, че действително на посочената дата и час след получен сигнал с колегата си В. Узенов са посетили настъпило ПТП, при което са установили описаната в АУАН фактическа обстановка.

Същия заявява, че водачът не е отправял възражения, като бил видимо притеснен от случилото се, заявил, че е дългогодишен шофьор и нямал логично обяснение за случилото се и заявил, че многократно е минавал по този маршрут. Твърди, че автобусът бил на място, като са направени снимки с РСОД. Заявява също така, че пътния знак не е бил напълно паднал, а само наклонен, като бил срязал самата детска количка, която дори била счупена.

Съдът кредитира показанията на този свидетел, тъй като същите са безпротиворечиви и кореспондират напълно с останалите писмени доказателства по делото.

Тъй като процесуалния представител на жалбоподателя не държи на разпит на свидетеля по акта и съдът счете, че фактическата обстановка е изяснена с разпита на актосъставителя, то свидетеля по акта бе заличен от списъка със свидетелите.

3

При така установеното и след анализ на материалите по делото и събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. От формална страна наказателното постановление е законосъобразно – притежава необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е издадено от компетентен орган.

Съдът намира за неоснователни и недоказани изложените в жалбата и заявени от процесуалния представител на жалбоподателя твърдения, че от самото наказателно постановление не ставало ясно по категоричен начин за какво е ангажирана административната отговорност на жалбоподателя, фактическата обстановка на твърдяното нарушение била описана разпръснато и нелогично в самото наказателно постановление, което е нарушило възможността за защита на самия жалбоподател. След внимателен прочит на приложените към АНП екземпляр от процесното НП с установява, че наказващия орган достатъчно ясно и подробно е описал в какво се състои административното нарушение, какво деяние е извършил Н., а именно, че при управление на процесния автобус: „…при завиване на дясно не се съобразява с габаритите на управляваното от него МПС и блъска с задна дясна част метален стълб с прикачен пътен знак Б1 който се накланя и пада върху детска количка в която се вози дете количката е тикана от бабата на детето в следствие на удара е пострадало детето.“. В НП ясно е посочено, че с това деяние Н. не е контролирал управляваното от него МПС, като наказващия орган е посочил и материалноправната разпоредба, която е нарушена – чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, а именно, че не контролира непрекъснато ППС, което управлява. Поради това съдът намира, че по никакъв начин не е нарушено правото на защита на жалбоподателя да разбере за какво нарушение е ангажирана административно наказателната му отговорност.

Съдът намира за неоснователни и изложените от процесуалния представител на жалбоподателя доводи в съдебно заседание, че самото деяние представлявало, случайно деяние и като такова, не би следвало да се вменява във вина на жалбоподателя. Доводите на адв. К. са, че въпросният пътен знак, който е бил закачен със задната дясна част на управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство, за което се изискват по-особени умения и съответната категория, а именно – автобус, не е бил поставен на място, което 4 да не представлява заплаха или опасност за движението както на пътното превозно средство, така и на пешеходците и по този начин водачът е бил в обективна невъзможност да предотврати пътнотранспортното произшествие и не е имал възможността да прецени и предположи, че ще закачи, със задната част на автобуса, знака. Дали този пътен знак е бил поставен на неподходящо място е ирелевантно в настоящия случай. От една страна според разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП водачът е длъжен непрекъснато да контролира управляваното от него ППС, като при извършването на каквито и да е маневри е длъжен да се съобразява с габаритите на превозното средство, разположението му на пътното платно, както и с всички обстоятелства, които имат значение за безопасността както за самото ППС, така и за околните. От друга страна от показанията на свидетеля И. се установява, че Н. е заявил пред контролните органи, че е дългогодишен шофьор и че многократно е минавал по този маршрут, което означава, че е бил добре запознат с пътната обстановка в този район и съответно с разположението на въпросния пътен знак, което води до извода, че е следвало да се съобрази с това обстоятелство, но с оглед настъпилия резултат не го е направил.

В жалбата се излагат твърдения, че е нарушен материалния закон, следователно обжалваното НП е нередовно от външна страна, което е основание за отмяната му. Не са посочени обаче какви конкретни нарушения и несъответствия на посочените разпоредби са налице, като настоящия съдебен състав не открива такива.

Така настоящия съдебен състав при извършена служебна проверка на издаденото НП не намери допуснати процесуални или други нарушения, което да водят до порочност на същото и съответно до неговата отмяна. НП е било издадено въз основа на съставения АУАН Серия GA № 4269412 от 18.09.2025 година. С процесното НП на Д. Т. Н. е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300 (триста) лева, съответно 153.39 евро. Наказващият орган правилно е приложил материалния закон и съответната му санкционна разпоредба – чл. 179, ал. 2, пр. 4 от ЗДвП, предвиждаща наказание глоба в твърд размер – 300 лева и явяваща се съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАНН приложимо право към датата на деянието. Така наложеното наказание според настоящия съдебен състав е съответно на извършеното нарушение и с размер необходим за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 12 ЗАНН.

5

Предвид гореизложеното съдът прие, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение, обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По отношение на направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски, с оглед изхода на делото (потвърждаване на процесното НП), същото се явява неоснователно.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-1275-002956 от 21.10.2025 год., издадено от Началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР В. Търново, с което за извършено от Д. Т. Н. с ЕГН: **********, с адрес: **** административно нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, пр. 4 от ЗДвП, му е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 300.00 (триста) лева (153.39 евро) – като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 6