Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 137 от 01.11.2021, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно гражданско дело 1500/2021
Вид
Решение № 137
Подписан
01.11.2021
В сила
05.01.2022
Състав
Даниела Каролова Телбизова Янчева, Николай Илиев Уруков, Атанас Димов Атанасов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. С.З., 01.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно гражданско дело № 20215500501500 по описа за 2021 година Производството е образувано по въззивна жалба на „В.К.С.“ ООД, представлявано от Управителя Я.К., чрез адв.П.Ж. против решение № 260294 от 31.03.2021г., постановено по гр.дело № 2335/2020г. по описа на Районен съд – С.З., с което се осъжда „В.К.С." ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.С.З.,представлявано от Я.К., да заплати на П. Д. Д., на основание чл. 200 КТ сумата в размер на 14 833.20 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, причинени в резултат на трудова злополука, настъпила на 14.11.2019 г. в производствена база на „В.К.С." ООД, находяща се в с. Б., общ. С.З., ведно със законната лихва от 14.11.2019 г. до окончателното плащане на сумата, сумата от 4 185.37 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за направени разходи за оперативно лечение, медикаменти и и транспортни разходи, ведно със законната лихва от 08.07.2020 г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 1314.43 лв., представляваща направени по делото разноски. Отхвърлен иска до претендирания размер, присъдени са разноски и ДТ.

Въззивното дружество е недоволно от постановеното решение в частта, 1 в която е осъден да заплати на въззиваемия П. Д. Д. сумата от 14 833,20 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, причинени в резултат на трудова злополука, настъпила на 14.11.2019г. в производствената база на дружеството, сумата от 4 185,37 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди и сумата от 1 314,43 лева, представляваща направени по делото разноски и лихви върху присъдените главници. Счита, че обжалваното решение е изцяло необосновано, немотивирано и неправилно, постановено при нарушение на материалния закон. Излага подробни съображения. Твърди, че в грубо нарушение на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, първоинстанционният съд изобщо не е обсъдил и не е взел под внимание представените от дружеството и приети по делото доказателства, нито заключението на компетентно и добросъвестно изготвените от вещите лица заключения на СИЕ и СМЕ, а кредитирал напълно изцяло субективните възприятия само на самия въззиваем и на един от свидетелите /г-жа Д.а/, както и на изцяло ирелевантни по отношение на правния спор обстоятелства. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част, като бъде постановено ново, с което да отхвърли изцяло предявените обективно съединени искове за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди и за лихви като необосновани, неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на направените разноски по делото пред двете инстанции.

Въззиваемия П. Д. Д., чрез пълномощника си адв.Н.К. от АК – С.З. е депозирал писмен отговор, в който сочи, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при строго спазване на материалния закон и процесуалните правила. Излага подробни съображения по оплакванията в жалбата. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение, а обжалваното решение в сила, както и да присъди разноските за производството пред въззивната инстанция.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 200 от КТ.

Ищецът П. Д. Д., твърди в исковата си молба, че от 26.09.2017г. до 2

24.06.2020г. работил на длъжност „снабдител- доставчик" във „В.К.С." ООД гр. С.З.. На 14.11.2019 г. около 11 часа претърпял трудова злополука в производствената база на предприятието на ответника в с. Б., общ. С.З..

Подробно описва как се е случила.

Работодателят съставил Декларация за трудова злополука № 118/19.11.2019г., като на основание чл.60, ал.1 от КСО с Разпореждане № 118/22.11,2019г. на ТП на НОИ С.З. злополуката била призната за трудова.

В резултат на злополуката се получило кръвоизлив в стъкловидното тяло, отлепване на ретината с ретинална руптура в дясното око. Лечението на окото изисквало спешна оперативна намеса. С Амбулаторен лист № 2960 от 14.11.2019г. на д-рИ.Д. бил насочен за оперативно лечение. Окото му било оперирано в Медицински център за очно здраве „В." гр. П. на 19.11.2019 г., за което била съставена Епикриза ИЗ № 330 от 19.11.2019г. На 12.05.2010 г. била извършена втора оперативна интервенция /Епикриза ИЗ № 92 от 12.05.2020г./ за евакуация на силиконовата тампонада с водно-въздушен обмен. Кухината на стъкловидното тяло на окото се изпълнила с газ и се отстранили троакарите. Било предписано медикаментозно лечение, като ищецът възстановил зрението си на 80 процента. Твърди, че изживял силни болки и страдания. Нуждаел се от помощта на близките си в ежедневието, придружаване до очната клиника в П. и обратно в С.З.. Ползвал продължителен отпуск поради временна неработоспособност, разрешен с болнични листове приложени по делото. Разходите по двете операции, включително консумативите в Медицински център за очно здраве „В." гр. П. заплатил от негови средства, като за първата операция получил служебен аванс от ответника. Ищецът моли съдът да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от настъпилата трудова злополука, в размер на 20000 лв., заедно със законната лихва от настъпване на злополуката - 14.11.2019г., както и обезщетение за имуществени вреди, в размер на 4185.37 лв., от които 4000 лв. за двете оперативни лечения, 139.99 лв. транспортни разходи и 45.38 лв. заплатени лекарства, заедно със законната лихва от предявяване на иска.

Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът „В.К.С." ООД гр. С.З., чрез пълномощника си, в законоопределения срок е депозирал писмен отговор на исковата молба.

Оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва факта на 3 настъпилата трудова злополука. Твърди, че в противовес на всякакви правила и логика, при настъпилия инцидент ищецът не е потърсил помощта на работещите в непосредствена близост, по същото време, трима работници, а сам извадил „куката от окото си". Едва след това на помощ на ищеца се е притекъл работникът И.П., който закарал пострадалия на очен лекар.

Според изготвената след инцидента Декларация за трудова злополука, потвърдена с подписа на ищеца, същият е пострадал, извършвайки специфично действие „откачане на експандер при разтоварване на материали" (т.25 от Декларацията), като факторът, причинил увреждането е „удар в окото с кука на експандер". Според ответника, тези твърдения не кореспондират с обективната истина.

Твърди също, че след настъпилата злополука дружеството положило необходимите грижи. Оспорва твърдението на ищеца, че разходите по двете операции, включително консумативите, са заплатени със средства на ищеца сумата от 2500.00 лева за имуществени вреди била заплатена от дружеството.

В случай, че ищецът е продължил работата в дружеството, последното би изплатило и остатъка от сумите за лечението му. Счита, че ищецът, при груба небрежност при боравенето с екпандра, а от друга страна и без предпазни очила при разтоварването, е нарушил правилата за безопасност на труда. В случая с бездействието си пострадалият обективно и реално е способствал за вредоносния резултат като с допуснатата груба небрежност е създал условия и е улеснил неговото настъпване. Така с поведението си ищецът П.Д. не просто е допринесъл за трудовата злополука, а буквално сам е причинил същата. Относно размера на исковите претенции - счита, че претенциите за обезщетяване на понесени имуществени вреди се явяват крайно недоказани от представените доказателства.

Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като прекомерно завишен. Счита, че уврежданията на ищеца не са довели до трайно намалена работоспособност, а до кратковременна такава и за радост не са с необратим характер. Същият бил напълно и окончателно излекуван. Инцидентът не е довел до тежки отрицателни последствия за здравето му и още към момента на втората операция същият е бил напълно възстановен /стр.2 от Епикриза от 12.05.2020г./. Фактът, че г-н Д. е прекратил трудовото си правоотношение по собствено желание, означавал, че същият е напълно работоспособен и със самочувствието, че без проблеми ще се справи 4 с трудностите на едно ново работно място.

Освен изложеното по - горе, претендираното обезщетение, следвало да бъде намалено с размера на получената от ищеца сума по сключени договори за застраховане на риска „трудова злополука", със сумата 2500.00 лева, които са му били предоставени за лечение, както и с размера на полученото обезщетение по общественото осигуряване. Претендира за разноските по делото.

На осн.чл. 214 от ГПК съдът е допуснал изменение в размера на предявения иск за неимуществени вреди, като е приел, че същият е за сумата от 19 833.20 лв. Поисканото от ищеца намаление в размера е по повод получено от него застрахователно обезщетение по застраховка „Трудова злополука", в размер на 166.80 лв.

По делото е установено, че за периода 26.09.2017г. 24.06.2020г. ищецът е работил по трудово правоотношение с ответното дружество, на длъжност „Снабдител - доставчик" /видно от Трудов договор №61/25.09.2017г./ .Трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на 24.06.2020г., със Заповед № 48/24.06.2020г., на осн. чл.325, ал.1, т.1 от КТ.

Видно от Декларация за трудова злополука, управителят на ответното дружество е подал данни за настъпилата на 14.11.2019г.. в 11ч., в производствена база на „В.К.С." ООД, находяща се в с. Б., общ. С.З., трудова злополука, при осъществени от ищеца действия по откачане на експандер при разтоварване на материали, вследствие, на което е настъпило откачане на кука на експандер. Причиненото на ищеца увреждане е удар в окото с кука на експандер. За свидетел е посочено лицето И.К.П.. Вследствие декларираната злополука, е издадено Разпореждане № 118/22.11.2019г. на ТП н НОИ С.З., с което на осн. чл. 60, ал.1 от КСО, декларираната злополука е приета за трудова по чл. 55, ал.1 от КСО.

По делото не се спори, че в деня на злополуката, ищецът е извършвал дейност, която попада в трудовите му задължения, съгласно длъжностната характеристика за заеманата от него длъжност.

Непосредствено след злополуката, пострадалият е посетил очен лекар, като видно от амбулаторен лист № 2960/14.11.2019г. поставената диагноза на ищеца е „Контузия на очната ябълка и околоочната област", с посочени придружаващи заболявания и усложнения - увреждане на ретината, кръвоизлив в стъкловидното тяло, други форми на отлепване на ретината.

5

Ищецът е бил насочен за оперативно, болнично лечение. Диагнозата е потвърдена и при второ посещение на ищеца при офталмолог, за което е издаден амбулаторен лист № 2572/15.11.2019г.

Видно от Епикриза, издадена на 19.11.2019г. от МЦ"В." ООД гр. П., на 19.11.2019г. ищецът е претърпял оперативна интервенция, свързана с възстановяване на ретиналното разкъсване и възстановяване на ретиналното отлепване. Посочено е, че кухината на ст. тяло е изпълнена със силикон, като след проследяване на състоянието и при липса на усложнения, е препоръчано отстраняване на силиконовата тампонада в рамките на 3 до 6 м. след поставянето. По повод отстраняването на тази силиконова тампонада, на 12.05.2020г. ищецът е постъпил в същата клиника в гр. П., като на същата дата му е извършена оперативната интервенция и е изписан /видно от епикриза от 12.05.2020г., изготвена от МЦ"В." ООД гр. П../.

Видно от представените по делото болнични листи, ищецът е бил в болничен отпуск за периода 14-15.11.2019г.; 19.11. - 18.12.2019г.; 30.03 12.04.2020г. ; 13.04-12.05.2020г. ; 13.05-11.06.2020г.

Ищецът представя два броя фактури, издадени от МЦ"В." ООД гр. П., ведно с фискални бонове, относно заплатени суми по извършените му оперативни интервенции - в общ размер на 4000 лв. Представя също и копия на автобусни билети по линия С.З. - П. и П. - С.З., за периода 20.11 2019г. 18.02.2020г., на обща стойност от 80 лв., както и копия на 2 бр. фискални бонове /от 26.05.2020г. и от 09.06.2020г./ за заредено количество гориво, на обща стойност 59.99 лв. Видно от представените рецепта и фискални бонове, ищецът е платил за изписаните му медикаменти сумата от 45.38лв.