Определение № 654 от 11.11.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 654 гр. Монтана, 11.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Миронова като разгледа докладваното от Албена Миронова Гражданско дело № 20241600100474 по описа за 2024 година

Производство с правно основание чл. 248 от ГПК.

С Решение № 194 от 21.08.2025 год., постановено по гр.д. № 474/2024 год. на МОС, съдът е уважил частично предявените от К.М., ЕГН ********** от гр. *искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за обезвреда на причинените му неимуществени вреди, като е осъдил отв. П. П., ЕГН **********, от гр. *да му заплати сумата от 1500 лева и е отхвърлил иска срещу него за разликата до претендираните 30 000 лева като недоказан и е осъдил отв. М. М., ЕГН **********, от гр. *да му заплати сумата от 500 лева, като е отхвърлил предявеният срещу този ответник иск за разликата до претендираните 25 500 лева като недоказан.

Със същото решение ищецът К.М. е осъден (след служебно извършена компенсация) да заплати на отв. П. П. сумата от 1572,50 лв., а на отв. М.М. – сумата от 1742,60 лв., представляващи сторените от тях разноски съобразно отхвърлената част от съответните искове.

Решението се обжалва.

Междувременно, в срока за обжалване, с молба от 25.09.2025 год., ищецът, чрез пълномощника си, адв. Д. М., САК е поискал, на осн. чл. 248, ал.

1, пр. 2 ГПК да измени Решението в частта за разноските, като намали размера на разноските, които е осъден да заплати на ответниците съобразно предвидените минимални размери в Наредба № 1/2004 год.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответниците, чрез пълном., адв. П. С., АК *е изразил становище за неоснователност на искането, тъй като ищецът до приключване на съдебното дирене не е въвел соченото сега възражение по чл.

78, ал. 5 ГПК.

Съдът намира, че искането е допустимо, но неоснователно и следва да се отхвърли, по следните съображения:

Заявяването на правото по чл. 78, ал. 5 ГПК е ограничено до 1 приключване на последното заседание в съответната съдебна инстанция, найкъсно в което страните трябва да направят и самите претенции за присъждане на разноски и да представят списък на същите съгласно чл. 80 ГПК.

В случая, видно от делото, в съдебното заседание, проведено на 16.06.2025 год., ищецът е бил представляван от адв. Е. Б., АК *, редовно преупълномощен. В това съдебно заседание – в т.ч. до приключване на устните състезания, възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение не е релевирано.

Тълкуването на нормите на чл. 78, чл. 80 и чл. 248 ГПК налага извода, че искането за присъждане на разноски от едната страна и възражението за прекомерност на насрещната страна са логически материалноправно обвързани, а така поначало и процесуалноправно обвързани по време.

Срокът в нормата на чл. 80 ГПК касае не само искането на страната за присъждане на разноски, а всички искания на страните във връзка със спора по разноските, който по същността си е материалноправен и свързан с предмета на делото.

Когато страната, която се позовава на прекомерност, е имала възможност да се запознае и вземе отношение по искането на насрещната страна за разноски в рамките на производството преди то да бъде приключило, то тя не може да го изтъква като основание за изменение на присъдените разноски по реда на чл. 248 ГПК.

Следователно, когато по делото е имало открити съдебни заседания и страната, която прави възражение за прекомерност, е била редовно призовавана и представлявана за тях, тя следва да заяви искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция.

След този момент в посочената във въпроса хипотеза възражението за прекомерност е преклудирано, т.е. то не може да бъде заявено, а бъде ли заявено, следва да се остави без разглеждане.

В случая, както се посочи по-горе, по делото е проведено открито съдебно заседание и страната, която прави възражение за прекомерност, е била редовно призовавана и представена в него. Тя е следвало да заяви искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната /в сл.първата/ инстанция.

След този момент в посочената във въпроса хипотеза възражението за прекомерност е преклудирано, т.е. то не може да бъде заявено, а бъде ли заявено, следва да се остави без разглеждане. В този смисъл Определение № 36/26.01.2015 год., по д. № 5936/2014 год., ВКС, І ГО.

Ответниците са представили устно своя списък по чл. 80 ГПК в хода на устните състезания – по 1850 лв. за всеки от тях, съобразно представените доказателства – договори за правна защита (л. 61 и 62).

За това и съдът, при постановяване на решението си им е присъдил съответната на отхвърлената част от исковете разноски в пълнен обем.

2

Само за прецизност следва да се отбележи, че разгледаният срещу отв.

М. М. иск е с цена 25500 лв. и съгл. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за възнагражденията за адвокатската работа минималното адвокатско възнаграждение за защита срещу този иск е 2690 лева. Срещу отв. П. П. е предявен и разгледан иск за 30000 лева, за който пак съгл. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата възнаграждението е 3050 лева – т.е., разноските за процесуално представителство и на двамата ответници са договорени под този (ориентировъчен) минимум.

Недопустимостта на възражението за прекомерност ще обуслови неоснователност на искането за изменение на акта в частта за разноските.

Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. М., ЕГН ********** от гр.

*, чрез пълномощника си, адв. Д. М., САК, за изменение, на основание чл.

248 ал. 1 от ГПК, на Решение № 194 от 21.08.2025 год., постановено по гр.д.

№ 474/2024 год. на ОС Монтана, в частта за разноските като НЕОСНОВАТЕЛНО.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд София в двуседмичен срок от съобщението до страните.

Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________ 3