Решение № 224 от 14.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. Пловдив, 14.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Д.а като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20245330200470 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-6207-000880/ 13.11.2023 г., издадено от НАЧАЛНИК ГРУПА в ОДМВР ПЛОВДИВ, РУ ТРУД, с което на И. Г. Й. са наложени:

- глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл.5, ал. 3, т.1 от ЗДвП;

- глоба в размер на 10 лв. за нарушение по чл.100, ал. 1, т.1 от ЗДвП;

- глоба в размер на 10лв. за нарушение по чл.100, ал. 1, т.2 от ЗДвП.

С жалбата се моли за отмяна на НП въз основа на конкретно изложени съображения. Не се претендират разноски

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че видно от 1 отбелязването върху НП, същото е връчено на 27.11.2023г. От друга страна, от резолюцията върху жалбата е видно, че тя е входирана на 01.12.2023г., поради което се явява подадена в срок, а отбелязването в справката за нарушител/водач, че НП е влязло в сила е погрешно.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото частично отменяне по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:

На 07.09.2023 г. в 02:53 часа , в гр. С., на бул. „П.“ - срещу №27 в района на бензиностанция “Петрол" И. Г. Й. управлява лек автомобил “Ф." с ДК № *****, негова собственост, като:

1.Водачът управлява след употреба на алкохол. Изпробван е с Дрегер Алкотест 7510, с фабричен №ARBA-0079, който отчете 1.08 промила алкохол в издишания въздух. Водача силно мирише на алкохол, като заяви, че е пил 4 бири. Издаден талон за изследване №108393.

2.Не ПРЕДСТАВЯ Свидетелство за управление на МПС;

3. Не ПРЕДСТАВЯ Свидетелство за регистрация на МПС.

ОТНОСНО НАРУШЕНИЕТО ПО ЧЛ. 5, АЛ.3, Т.1 ЗДВП

Фактическата обстановка по този пункт от административното обвинение се опровергава от доказателствата по делото.

От особено значение в случая е, че на водача е вменено управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта в 02.53 часа на 07.09.2023г.

Същевременно при разпита си като свидетел, актосъставителят, който всъщност е извършил тестването с Дрегер, установи, че към момента на проверката жалбоподателят не е имал качеството водач, като автомобила бил неподвижно паркиран.

Установи също така, че лично не е възприел управлението на МПС от жалбоподателя, като АУАН бил издаден въз основа на сведения на 2 свидетел очевидец- Е. Т., която била подала сигнал до СОТ за агресивно поведение на жалбоподателя в резултат от употребен на бензиностанцията алкохол, като полицейският патрул бил извикан за съдействие от пристигналия по рано на място автомобил на СОТ.

С оглед посочените показания на актосъставителя, които съдът кредитира изцяло, като съответстващи на посоченото в талона за изследване, може да се направи несъмнен извод, че жалбоподателят не е имал качеството водач, респективно не е управлявал МПС във времето, вменено му с АУАН и НП.

Безспорно жалбоподателят е имал качеството на водач на МПС в даден предходен период от нощта, когато е отишъл на бензиностанцията, но не и в инкриминирания момент.

Същевременно съгласно трайната съдебна практика относно нарушенията по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, независимо дали се санкционират като престъпление по чл. 343б НК или като административно нарушение по чл. 174 ЗДвП, за да е съставомерно деянието следва да е отчетена предвидената в закона концентрация именно към момента на управление на МПС, а не в предходен или последващ момент.

Така Решение №566/04 от февруари 2009 год. по к.н.д № 605/2008 на ВКС, Решение 603/2012 г. на I Н.О. на ВКС, Решение № 54 от 27.03.2014 г. по нак. д. № 2346/2013 г. на Върховен касационен съд.

В процесния случай видно от талона за изследване е установена съставомерна концентрация от 1,08 промила към 02, 53 часа, когато обаче жалбоподателят не е имал качеството водач. Същевременно в предходния неустановен по делото момент, когато е управлявал МПС, концентрацията не е изследвана. Поради изложеното, извършеното от него е несъставомерно.

Безспорно също така, по сведенията на свидетеля очевидец, въз основа на които е съставен акта- Е. Т., след пристигане на бензиностанцията жалбоподателят е употребил алкохол и в резултат от това се е държал агресивно. От гореизложеното следва, че при тежест на доказване лежаща върху наказващия орган, по делото е изцяло недоказано:

-че жалбоподателят е бил употребил алкохол към момента, когато е имал качеството водач на МПС;

3

-че отчетената от дрегера концентрация е в резултат именно на евентуално поет алкохол преди управлението, а не на алкохола приет на бензиностанцията, когато лицето вече не е имало качеството водач.

По-важното обаче е, че дори да се приеме:

- че деецът е притежавал качеството водач в даден предходен момент преди часа посочен в АУАН и НП;

- че е бил употребил алкохол към този предходен момент;

- че към този неустановен във времето предходен момент концентрацията на алкохол в кръвта му е била над 0.5 промила, то той отново не може да бъде наказан за административно нарушение с фактически параметри изцяло различни от посочените в АУАН и НП.

Това е така, доколкото и нститутът на изменение на обвинението по чл. 287 НПК, поради съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, не намира приложение в административно-наказателния процес.

Безспорно е и в теорията и практиката, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване в процеса. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, както и приложимите материално правни норми. Срещу тези факти и право нарушителят трябва да се брани. При липса на възможност за изменение на обвинението осъждането на дееца за обстоятелства, които същественото се отличават от описаното в АУАН и НП безусловно би накърнило правото на защита на нарушителя, доколкото същият би се оказал осъден за факти, които не са му предявени по надлежния процесуален ред и с които се запознава за първи път с акта на въззивната инстанция, какъвто се явява решението на Районния съд.

В същия смисъл са и разкритите с ТР 8/2021 на ВАС правомощия на районния съд да преквалифицира /в случай на необходимост от това/ извършеното нарушение, но само в рамките на същите фактически положения, очертани в обжалвания санкционен акт.

4

Съгласно трайната практика на ВКС, когато обвинението е конкретизирано и с час на извършване, без изменение на обвинението по реда на чл. 287 НПК осъждане на дееца за различен час на извършване на деянието може да се постигне само при кумулативното наличие на две предпоставки:

1) естеството на престъплението да е такова, че от приемането на различен час да не възниква съмнение относно идентичността на деянието (така например не възниква никакво съмнение относно идентичността на деянието в зависимост от това дали убийството на дадено лице е извършено в 18 или 19 часа на една и съща дата, предвид окончателността и безвъзвратността на този акт ) и 2) защитната линия на дееца да не е свързана с конкретния час, за който му е повдигнато обвинение и той да не е обосновавал изводите си за невиновност с невъзможността, с оглед доказателствата по делото, деянието да е извършено в периода от време, за който му е повдигнато обвинение.

В случай, че с приемането на различен час на извършване възниква съмнение относно идентичността на деянието ( например при управление на МПС в пияно състояние е напълно възможно деецът да извърши две отделни нарушения или престъпления в два последователни времеви периода) или деецът е организирал линията си на защита във връзка с конкретния час, за който му е повдигнато обвинение и по делото са събрани несъмнени доказателства, че деянието не е възможно да е извършено в часа, за който е повдигнато обвинение, то осъждането за различен час на извършване на деянието е абсолютно недопустимо.

Така изрично Решение № 84 от 15.08.2013 г. по нак. д. № 2054/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение №238/03.12.2019 по дело №1016/2019 на ВКС , Решение № 207 от 18.07.2011 г. по нак. д. № 1004/2011 г. на Върховен касационен съд

В този смисъл е и практиката на Административен съд ПловдивРешение № 2575 от 06.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 3301 / 2018 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, в което е посочено, че ако нарушението е обвързано в НП и АУАН с дадени дата и час и се установи, че деецът в сочения час не е извършвал административно нарушение, то няма как да бъде наказан за извършено от него нарушение по същата правна 5 квалификация, в различен часови период през същия ден.

Спазвайки горецитираните принципни правила настоящият състав намира, че в конкретния случай деецът няма как да бъде осъден за различен времеви период на извършване на нарушението.

От една страна характерът на вмененото нарушение (управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта) е от такова естество, че съставомерно деяние може многократно да бъде извършвано, дори и на едно и също място през различни интервали от време. В този смисъл не може да се каже, че с приемането на различен час на извършване, не възниква съмнение досежно идентичността на деянието, за което бива наказан деецът.

От друга страна, видно от жалбата линията на защита на жалбоподателя се гради именно върху твърдението, че деянието няма как да е извършено във времето посочено в АУАН и НП, като тази невъзможност се установява и от доказателствата по делото.

По изложените съображения НП следва да се отмени в тази част.

ПО НАРУШЕНИЯТА ПО ЧЛ. 100, АЛ.1, Т.1 И Т.2 ОТ ЗДВП.

В тази част НП е издадено при нарушение на материалния закон.

Както в АУАН, така и в НП от фактическа страна на дееца е вменено „непредставянето“ на СУМПС и на СРМПС.

Видно от текста на нормата съставомерната форма на изпълнителното деяние по нея е „неносенето“ на споменатия документ. Двете понятия „не представя“ и „не носи“ не са идентични и между тях не може да се постави знак за равенство, доколкото е напълно възможно деецът да е носил със себе си СУМПС и СРМПС, но да не ги е представил на контролните органи по различни причини.

В този смисъл може само да се предполага, че дееца не е представил документите, защото не ги е носил, но както е добре известно административно-наказателната отговорност не може да почива на предположения.

За водача на МПС съществуват две самостоятелни задължения .

Едното е да носи в себе си при управление на МПС – СУМПС, контролен талон и СРМПС, а другото е да ги представя при поискване на контролните 6 органи. Съставомерно по чл. 100, ал.1, т. 1 и 2 от ЗДвП е само „неносенето“ на тези документи.

Доколкото вменената във вина форма на изпълнителното деяние „не представя“ е несъставомерна по сочената правна норма –НП следва да се отмени и в тази част.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че по изложените по-горе съображения за съда, в качеството му на въззивна инстанция, не съществува правната възможност едва с решението си да накаже дееца за форма на изпълнителното деяние, за която не му е повдигнато с АУАН и НП административно обвинение (в случая, че не носи СРМПС) дори тази форма на изпълнителното деяние да се установява от доказателствата по делото, доколкото подобен подход би бил изцяло несъвместим с правото на защита на наказаното лице и напрактика би елиминирал целия процес в ЗАНН по повдигане и предявяване на административното обвинение.