Решение № 456 от 15.07.2025, Районен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 456 гр. Силистра, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стоян Ив. С. при участието на секретаря Т. В. Д. като разгледа докладваното от Стоян Ив. С. Гражданско дело № 20243420100758 по описа за 2024 година

Ищците, С. Г. Т. с ЕГН:********** и Д. С. Т. с ЕГН:**********, молят съда да признае за установено по отношение на ответника Община Силистра, че са собственици на недвижим имот с идентификатор 0209.19.101, находящ се в с.Бабук, обл.Силистра в местността „Ясаци“, с площ от 2523 квадратни метра. Твърдят, че за имота е съставен Акт за общинска собственост от ответника с №5889 от 19.04.2013 година и №8534 от 04.04.2023 година. Също така твърдят, че този имот е тяхна собственост, придобит от наследодателите на втория ответник. Също така твърдят, той никога не е бил отнеман от тях и никога не е влизал в ТКЗС.

Прилага писмени доказателства: актове за общинска собственост, извадка от кадастрален план, разписен списък, удостоверение за сключен граждански брак, скица на поземлен имот и удостоверение за наследници.

Молят за допускане на свидетели и назначаване на експертиза.

Претендират присъждане на разноски.

Ответника, Община Сс, не дава отговор на исковата молба и не взема становище по предявения иск.

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Същият е допустим и е налице правен интерес съгласно Тълкувателно 1 решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Ищецът Д. Т. е наследник на С. Т. Н., починал .....................година.

Последния е записан в разписния списък на село Б. като собственик на имот с №............, по действащия тогава регулационен план на селото/1949 година/. От разпита на свидетеля Г. се установи, че от неговите детски години до смъртта на С. Н., имота с цитирания по-горе номер се е стопанисвал от починалия и неговата съпруга. След смъртта на С. Н., неговата съпруга и децата и са продължили да живеят в този имот, в който е имало изградена жилищна постройка. Същите са владели и съседния имот до синура, от където са започвали нивите. Къщата е била обитаема до 1990 година, когато е била съборена. По това време ищците са се грижили за имотите. Никой от селото или от общината не е изявявал претенции и към двата имота. Същите н са били включвани в ТКЗС, а са се обработвали от наследодателите на ищеца Т., от самия него и неговата съпруга. Също така те ги обработват и към настоящия момент. Тези факти се потвърждават и от показанията на свидетелката Николова. От приетото заключение на вещото лице се установи, че имотите с номера 488 и 489 по плана от 1949 година, са включени частично в имота с идентификатор ***, като части от тях остават извън него.

От изложеното по-горе се налага извода, че имотите с номера 488 и 489 по плана на селото от 1949 година е били собственост на праводателите на ищеца Д. Т., тъй като са били владяни от тях в продължение на по-вече от 20 години, след което ищеца е установил свое владение, продължаващо и до днес.

При това положение, ответника неправилно е съставил акт за общинска собственост за тези имоти.

От изложеното се налага извода, че ищеца Т. доказа твърденията си и предявения от него иск следва да бъде уважен.

Не така стоят нещата по предявения иск от ищцата Т.. От нейните твърдения става ясно, че спорния имот е получен по наследство от другия ищец, нейния съпруг. Следователно тя не е придобила право на собственост върху този имот и не е осъществявала владение върху него, а само държане в полза на ищеца Д. Т.. Следователно предявения от нея иск следва да бъде отхвърлен.

С оглед решението на съда по предявения иск и на основание чл. 78, ал.

1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени извършените от него разноски, които са в размер на 1500 лева, съгласно приложения списък, а претенцията на ищцата Т. за разноски не следва да бъде уважавана.

2

Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК СРС,

РЕШИ:

Признава за установено по отношение на Община Сс, че Д. С. Т. с ЕГН:**********, е собственик на имот с идентификатор ...................., находящ се в с.Б., обл.Сс в местността „Я.“, с площ от 2523 квадратни метра, за който е съставен Акт за общинска собственост от ответника с №.......... от ........... година.

Отхвърля предявения иск от С. Г. Т. с ЕГН:**********, за признаване за установено по отношение на Община Сс, че е собственик на имот с идентификатор ....................., находящ се в с.Б., обл.Сс в местността „Я.“, с площ от 2523 квадратни метра, за който е съставен Акт за общинска собственост от ответника с №......... от .................година.

ОСЪЖДА Община Силистра да заплати на Д. С. Т. с ЕГН:**********, сумата от 1500/Хиляда и петстотин/ лева, представляваща извършени разноски в хода на производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________ 3