Решение № 1924 от 23.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1924 гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20241100510158 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 21383 от 28.12.2023г., постановено по гр.д. № 39249/2022г. по описа на СРС, 70-ти състав, поправено с Решение от 26.07.2024г. е признато за установено по искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД срещу Д. И. Р. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „********, че същата дължи на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК 831609046, сумите 4 883,49/четири хиляди осемстотин осемдесет и три лв. и 49 стотинки/ лева главница за изразходвана топлоенергия за периода 01.05.2017г. – 01.04.2020г., 682,85 /шестстотин осемдесет и два лв. и 85 стотинки/ лева мораторна лихва за периода 15.09.2018г. – 22.06.2021г., 66,18 /шестдесет и шест лв. и 18 стотинки/ лева главница за услугата дялово разпределение за периода м. 06.2018г. – 01.04.2020г. и 12,94 /дванадесет лв. и 94 стотинки/ лева мораторна лихва върху нея за периода 31.07.2018г. – 22.06.2021г. лева, както и законни лихви върху главниците от 19.07.2021г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 41981/2021г. на СРС, 57 състав.

С решението е отхвърлено възражението на ответницата Д. И. Р. за изтекла погасителна давност като недоказано.

С решението ответникът е осъден да заплати на „Топлофикация 1

София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1023,42 лева, представляваща разноски в исковото производство и сумата от 162,91 лв. – разноски в заповедното производство.

Срещу така постановеното решение е подадена в срок въззивна жалба от ответника Д. И. Р.. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение било недопустимо, а при условията на евентуалност - и неправилно, тъй като същото било постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила относно съобразяване на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и обосноваване на мотиви в съответствие с установената по делото фактическа обстановка, вкл. мотивиране на решението в съответствие с всички противопоставени от ответника твърдения /чл. 235, ал. 2 от ГПК, чл. 236, ал. 2 от ГПК/, а освен това същото било постановено в противоречие с приложимия материален закон и било необосновано.

Ищецът не бил конкретизирал в исковата молба по кой от посочените в чл. 155, ал. 1 от ЗЕ начини се извършвало плащането на задълженията: 1. на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска;

3. по реална месечна консумация. В случай че плащането се извършвало на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска, ищецът не бил посочил и конкретизирал и дължимите за всеки месец суми, определени по прогнозна консумация за сградата, както и сумите съобразно годишната изравнителна сметка. В случай че плащането се извършвало на месечни вноски, определени по реална месечна консумация, ищецът не бил посочил и конкретизирал дължимите за всеки месец суми въз основа на реалното потребление. Ищецът не бил спазил изискванията на собствените си общи условия и не бил конкретизирал месечната дължима сума за доставената топлинна енергия за всеки месец поотделно, на базата на прогнозното или реалното потребление, не бил посочил и сумите за доплащане или възстановяване съгласно годишните изравнителни сметки за всеки отоплителен сезон поотделно. На последно място ищецът не бил конкретизирал какво е прогнозното или реалното количество потребена топлинна енергия за всеки месец поотделно, както и обявената за всеки месец цена, за която сума е следвало да бъдат издавани ежемесечно фактури. Счита, че посоченото съставлява нередовност на исковата молба, неотстранена от първоинстанционния съд, поради което решението било недопустимо.

Счита, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил възражението за изтекла погасителна давност с мотива, че макар и да има период от три месеца, по-дълъг от три години преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в който да се претендира 2 вземане от ищеца, ответницата не била доказала възражението си пo размер, простото посочване в една от уточнителните молби не означавало доказване.

От една страна сочи, че е изпълнил указанията на съда и е конкретизирал погасените по давност суми, а от друга страна – същите се установявали и от заключенията на изслушаните по делото СТЕ и ССчЕ. Не на последно място, поддържа, че съдът е служебно задължен и сам да установи процесния размер на погасените по давност вземания, при своевременно наведено възражение в този смисъл.

Относно количеството потребена ТЕ поддържа, че изравнителните сметки са изготвени неправилно и без извършване на реален отчет на топломерите. Ищецът не е следвало да определя потребеното количество топлоенергия по реда на чл. 70, ал. 4 от Наредбата за топлоснабдяването (НТ) като за отоплителни тела без уреди, прилагайки екстраполация по максимален специфичен разход на сградата по реда на т. 6.5 от приложението по чл. 61, ал.

1 от НТ, а е следвало да извърши реален отчет на топломерите. Ищецът не бил доказал, че ответника не е осигурил достъп до процесния имот за извършване на реален отчет, с оглед установяване на предпоставките за начисляване на енергия за имота на основание чл. 70, ал. 4 от Наредбата за топлоснабдяването по реда на т. 6.5 от приложението по чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването като отоплителни тела без уреди, поради допуснато от съда процесуално нарушение при разпределението на доказателствената тежест, при което на ищеца не било възложено да доказва това обстоятелство.

Относно задълженията за сградна инсталация и общи части поддържа, че договорът с лицето по чл. 139б ЗЕ е прекратен, то не е изпълнило задълженията си по чл. 65, ал. 1 и клиентите не са избрали друго лице.

Следователно незаконосъобразно е извършване на дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата - етажна собственост, като това дялово разпределение е следвало да бъде извършено само от топлопреносното предприятие или от доставчика, т.е. от „Топлофикация София ЕАД, на основание чл. 61, ал. 2, т. 2 от Наредба По 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването. Поддържа, че дяловото разпределение за сградата е извършено неправилно, тъй като същото е следвало да бъде извършено поотделно за всеки един от двата входа - единият с административен адрес: гр.

София, ул. „Уилям Гладстон“ № 25, а другият с административен адрес: гр.

София, ул. „Цар Асен“ № 28, които представляват отделни етажни собствености по смисъла на чл. 8, ал. 2 от Закона за управление на етажната собственост.

Първоинстанционният съд неправилно бил приел за установено, че дължи претендираните от ищеца суми за мораторни лихви. Задълженията за лихви били недължими, тъй като ответникът не бил поставена в забава.

3

Съгласно общите условия на „Топлофикация София” ЕАД купувачите на топлинна енергия били длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинна енергия в срок, посочен в общите условия на ищеца — в 30-дневен срок от датата на публикуването на сметката на интернет страницата на продавача, като съгласно чл. 33, ал. 4 от Общите условия „Топлофикация София” ЕАД продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията, установени след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки.

Следователно изпадането в забава не било обусловено от изпращането на покана до длъжника, а в договора е уговорен срок за изпълнение. Ищецът не ангажирал доказателства за датата на публикуване на сметките за процесните задължения на интернет страницата си, поради което следвало да се приеме, че ответникът не е изпадал в забава за плащането на задълженията за топлинни услуги и поради това претендираните вземания не са станали изискуеми.

Моли съда да обезсили, евентуално - отмени решението и претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в който са развити съображения за неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемата страна сочи, че съдът бил изследвал събраните по делото доказателства, както и съдебната практика по такива договори, и бил достигнал до правилни фактически и правни изводи.

Моли въззивния съд да потвърди решението. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице – помагач „Директ“ ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба.

Софийският градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са нарушени императивни материалноправни норми.

Доводите на въззивника касателно нередовности на исковата молба не могат да бъдат споделени – претендираните вземания са в достатъчна степен конкретизирани по основание, размер и период.

По неговата правилност и във връзка с доводите в жалбата съдът намира следното:

За уважаването на предявените искове, ищецът трябва да установи по 4 реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между страните по неформален договор за продажба на топлинна енергия през процесния период, количеството на доставената топлинна енергия и нейната стойност, извършването на услугата дялово разпределение и нейната стойност, изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и плащане на процесните вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярят на вещното право на ползване.

В конкретния случай, от ангажираните по делото доказателства се установява, че ответникът е бил титуляр на правото на собственост на топлоснабдения имот за процесния период. Ето защо, за същия период потребител на топлинна енергия за имота е именно жалбоподателят. Във въззивната жалба липсват и наведени доводи по правилността на решението в тази му част.

На следващо място, от приетото от първоинстанционния съд експертно заключение по съдебно-техническата експертиза, което въззивната инстанция кредитира по реда на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че през процесния по делото период в имота е имало 6 броя отоплителни тела с монтирани ИРРО, като отчетите са извършени от ФДР „Директ“ ЕООД на 03.05.2018г., 05.05.2019г. и 31.05.2020г., за което са съставени главни отчети. Битово горещо водоснабдяване е начислено въз основа на отчетите на 1 бр. топъл водомер, отчитан след края на отоплителния сезон. Вещото лице изрично е посочило, че изчисленията, извършени от ФДР са в съответствие с действащата нормативна уредба по реда на Наредба № 16334/04.2007г. С оглед заключението на СТЕ се установява с категоричност извършването на въпросната услуга по дялово разпределение, като вещото лице не е констатирало нарушения при определяне количеството на 5 дължимата топлинна енергия. Показанията от протокола за главен отчет са нанесени правилно в подробните изравнителни сметки. Вещото лице е установило, че технологичните разходи за абонатната станция са приспаднати за сметка на топлопреносното предприятие, а извършеното разпределение на топлинната енергия не се отклонява от методиката, установена в ЗЕ, НТ и общите условия на топлопреносното предприятие. Установено е, че топломерът в абонатната станция е преминал метрологична проверка и съответства на одобрения тип. Относно стойността на доставената през периода топлинна енергия, от приетото експертно заключение по СТЕ се установява, че цената на реално доставената топлинна енергия в имота през процесния период е 6 829,91 лева. Оплакванията за неправилно разпределение на доказателствената тежест и липсата на доказателства за обстоятелствата относно осигуряване на достъп за извършване на отчет, са неоснователни, предвид приетите по делото писмени доказателства с молба от ТЛП от 08.06.2023г., които не са оспорени от ответната страна.