Решение № 209 от 23.06.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Стара Загора, 23.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20225500500303 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на С.Н.Н., действащ чрез адв. М.И., против решение № 157/17.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 4513/2021 г. по описа на Районен съд – Стара Загора в частта му, в която е отхвърлен предявения от С.Н.Н. иск по чл.344, ал.1 т.1 от КТ за признаване на уволнението му за незаконно и неговата отмяна, и в която е отхвърлен предявения от С.Н.Н. иск по чл.344, ал.1 т.4 от КТ иск за поправка на вписаното в трудовата книжка основание за прекратяване на трудовото правоотношение, както и в частта за разноските.

Изложени са оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните му части поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати нарушения на процесуалните правила и необоснованост.

Сочи се, че първоинстанционният съд е достигнал до неправилен извод за законност на извършеното уволнение, предвид че работодателят не е изпълнил вменената му от закона доказателствена тежест да докаже законосъобразното упражняване на правото си на уволнение с надлежно мотивирана заповед, както и наличието на основанието за уволнението посредством приетите по делото доказателства.

1

От своя страна неправилните изводи за неоснователност на главния иск по чл.344, ал.1 т.4 от КТ обусловили и неправилност на решението по акцесорният иск по чл.344, ал.1 т.4 от КТ.

В тази връзка се сочи също, че неправилно първоинстанционният съд е възложил в тежест на С.Н.Н. заплащането на разноски, както и че не му е присъдил направените от него разноски в пълен размер.

Освен това излага и оплаквания, че претенцията за разноски за адвокатско възнаграждение на ответника е за възнаграждение на двама адвокати и в присъдените разноски неправилно са включени разходи за транспорт и за куриер.

Претендира се отмяна на решението в обжалваните му части и постановяването на ново, с което въззивната жалба бъде уважена и на страната бъдат присъдени разноски пред двете съдебни инстанции в претендирания размер.

В законоустановения срок „С. *“ ЕООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.Р., ***, представлявано от законния си представител:

В.Ц.П., действащ чрез адв. М.Д., е представило отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна.

Изложени са доводи, че в нарушение на процесуалните правила въззивникът прави възражение за незаконност на уволнението му поради липсата на посоченото от работодателя основание, каквото не е направил с исковата си молба.

Изложени са и доводи, че работодателят е упражнил законосъобразно правото си на уволнение, т.к. надлежно е установил липсата на качества у работника за изпълнение на работата, и я е доказал в съдебното производство с допустими и неоспорени от насрещната страна писмени доказателства.

Сочи се, че предвид правилността на обжалваното решение досежно главния иск, същото е правилно и в частта, в която е отхвърлен иска по чл.344, ал.1 т.4 от КТ.

По отношение оплакванията за неправилност на първоинстанционното решение в частта му за разноските се излагат доводи за неоснователност на жалбата, т.к. заплатеното от дружеството адвокатско възнаграждение е било за един адвокат и е съобразено с предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум, а присъдените като разноски разходи за куриер и за пътни били доказани и направени във връзка с процеса, поради което правилно са били присъдени.

Претендира се потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните му части и присъждането на разноски за въззивно обжалване.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът не се явява лично и не се представлява от процесуален представител. С представено преди съдебното заседание писмено становище заявява, че поддържа 2 въззивната жалба и претендира за отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново, с което предявените искове бъдат уважени.

Претендира присъждането на разноските пред двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Въззиваемото дружество се представлява от процесуален представител, чрез когото оспорва въззивната жалба и пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните му части, както и за присъждането на съдебно-деловодни разноски, включая пътни.

Въззивният съд, след като взе предвид твърденията и възраженията на страните, събраните по делото доказателства и приложимите материално-правни и процесуално-правни норми, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е редовна, т.к. отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК и чл.261 от ГПК, и е допустима, т.к. е подадена в предвидения срок за обжалване, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт в съответната му част, при наличието на правен интерес от въззивно обжалване.

С . Н . Н . е предявил срещу „С. *“ ЕООД кумулативно обективно съединени искове по чл.344, ал.1 т.1, т.2, т.3 и т.4 от КТ за признаване на уволнението му за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на заеманата допреди уволнението му длъжност „търговски агент, присъждане на обезщетение за времето, в което е работил на по-ниско платена работа в размер на 1294 лв. месечно и допускане на поправка на вписаното в трудовата му книжка основание за прекратяването на трудовото му правоотношение, както и искове по чл.226, ал.2 и ал.3 от КТ за присъждане на обезщетение за вреди от незаконно задържане на трудовата му книжка от работодателя; по чл.220, ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение от 1994,72 лв. за неспазен от работодателя срок на предизвестие и по чл.224, ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение в размер на 4533,45 лв. за неползван платен годишен отпуск в общ размер от 50 работни дни.

Поради направено оттегляне на исковете по чл.344, ал.1 т.2 и т.3 от КТ, по чл.220, ал.1 и чл.224, ал.1 от КТ производството в тази му част е било прекратено.

Първоинстанционното решение в частта му, касаеща иска по чл.226, ал.2 и ал.3 от КТ не е предмет на въззивна проверка.

По отношение на предявеният главен иск по чл.344, ал.1 т.1 от КТ в исковата си молба С.Н.Н. е изложил твърдения, че е бил в трудово правоотношение със „С. *“ ЕООД, по силата на което е заемал длъжността „търговски агент“ до прекратяването на правоотношението едностранно от работодателя на основание чл.328, а.1 т.5 от КТ поради липса на качества на 3 работника за ефективно изпълнение на работата, извършено със заповед № 360/10.08.2021 г.

Оспорил е заповедта като незаконосъобразна и немотивирана, с доводи, че в същата работодателят не е посочил конкретните факти, обуславящи извода му за липсата на определени качества на ищеца, необходими за ефективното изпълнение на работата му.

С подадения отговор на исковата молба ответното дружество е оспорило исковете като неоснователни, като е изложило съображения, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на С.Н.Н. , т.к. в нея са посочени липсващите му качества за ефективно изпълнение на работата.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователни исковете по чл.344, ал.1 т.1 и т.4 от КТ като по отношение на главния иск е приел, че работодателят е упражнил надлежно правото си на уволнение, т.к. заповедта е мотивирана в достатъчна степен, позволяваща на работника да узнае основанието за прекратяване на правоотношението, а акцесорният иск е отхвърлил поради неоснователността на главния иск.

От събраните в първоинстанционното производство доказателства безспорно се установява, че С.Н.Н. и „С. *“ ЕООД са били в трудово правоотношение, по силата на което Н. е изпълнявал длъжността „търговски агент“ в предприятието на дружеството.

Съгласно длъжностната характеристика за длъжността „търговски агент“ за заемане на длъжността се изискват личностните качества вежливост, умение за работа в екип, инициативност, комуникативност, лоялност, а правилата за професионална етика поставят изискване работникът да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие и не разпространява поверителни за него сведения, както и да пази доброто име на предприятието.

Със заповед № 360/10.08.2021 г. „С. *“ ЕООД е прекратило трудовото си правоотношение със С.Н.Н. на основание чл.328, ал.1 т.5 от КТ поради липсата на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата.

В мотивите в заповедта е посочено, че С.Н.Н. не отговаря на потребностите на дружеството от лоялни и честни служители, т.к. не притежава качества като лоялност и честност, необходими за ефективно и отговорно изпълнение на работата.

При така установените относими факти и в рамките на очертаните с въззивната жалба предели на въззивната проверка, Старозагорският окръжен съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е частично недопустимо досежно произнасянето по същество по иска по чл.344, ал.1 т.4 от КТ.

Както е посочено и в мотивите на обжалваното решение, с иска за 4 поправяне на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка не се оспорва законността на прекратяването на трудовото правоотношение, а само вписаното от работодателя в трудовата книжка на работника основание.

При предявен иск по чл.344, ал.1 т.1 от КТ се твърди незаконност на уволнението, като се иска да се признае, че трудовото правоотношение е прекратено незаконно, както и отмяна на прекратяването.

Ищецът по този иск не твърди неточност на отразеното в трудовата му книжка основание на прекратеното трудово правоотношение, по отношение на чиято законност няма спор между страните.

Именно поради това за него липсва правен интерес да иска поправка на вписаното в трудовата книжка основание като последица от уважаване на иска по чл.344, ал.1 т.1 от КТ.

Тази последица се следва по право, т.к. работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка на работника, че уволнението му е било признато за незаконно.

Предвид това първоинстанционното решение в частта му, в която е бил отхвърлен предявеният от С.Н.Н. срещу „С. *“ ЕООД иск по чл.344, ал.1 т.4 от КТ за поправка на вписаното в трудовата му книжка основание за прекратяване на трудовото правоотношение следва да бъде обезсилено като недопустимо, а производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено.

В останалата му обжалвана част настоящият съдебен състав намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо, а по съществото си за правилно, по следните съображения:

Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 4/01.02.2021 г. по тълк.д.№ 4/2017 г. на ОСГК на ВКС субективното право на работодателя по чл.328, ал.1 т.5 от КТ се упражнява с едностранно писмено волеизявление, като трудовият договор се прекратява по причина у работника или служителя.

Фактическият състав на основанието включва елементите трайно неефективно изпълнение на работата във времево, количествено или качествено отношение, причинено от липсата на качества – знания, умения и навици, за изпълнение на работата.

Индивидуализацията на волеизявлението на работодателя се извършва чрез изброяване в заповедта за прекратяване на правоотношението кои знания, умения или навици липсват или да се посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата.

Лоялността и честността представляват качества на личността, които съгласно дадените им дефиниции в тълковния синонимен етимологичен речник на думите в българския език са синоними.

Лоялността се отъждествява с почтеност, честност, привързаност и 5 преданост, а честността – със справедливостта и добросъвестността.

От своя страна личностните качества следва да бъдат приравнени в аспекта на чл.328, ал.1 т.5 от КТ на фактически знания и умения за изпълнение на работата доколкото наличието им съставлява изискване или предпоставка за ефективното изпълнение на работата.