Присъда № 3 от 19.03.2025, Районен съд - Ивайловград

МОТИВИ към Присъда № 3/19.03.2025 г. по НОХД № 4/2025 г. (генериран от системата номер 20255650200004) по описа на Районен съд - Ивайловград

Подсъдимият А. С. Р. с ЕГН **********, р. на *** г. в гр. Х***, обл.

Хасково, живущ в с. К**, общ. Ивайловград, Хасковска област, българин, българско гражданство, с основно образование, безработен, неженен – живее на семейни начала, осъждан - реабилитиран е обвинен, за това, че:

На 03.11.2024 г. в гр. Ивайловград, по ул. „****“ управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „С***“ с регистрационен номер ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно – 1,41 на хиляда, установено по надлежния ред, с протокол за химическа експертиза № 114/11.11.2024 г. на специализираната химическа лаборатория в СНТЛ при ОДМВР Хасково, по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози- престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

В разпоредително съдебно заседание, подсъдимият и неговият защитник желаят разглеждане на делото при условията на съкратено съдебно следствие.

Подсъдимият се признава за виновен и признава обстоятелствата и фактите, така както са изложени в обвинителния акт.

Прокурорът при РП – Хасково, ТО – Ивайловград Н. М. не възразява срещу така направеното искане и изразява становище, че същото е допустимо от закона и е редно да бъде уважено.

Съдът намира, че на осн. чл. 252, ал.1 от НПК, следва делото да се разгледа незабавно по реда на глава 27, чл. 370 и следващите от НПК – съкратено съдебно следствие.

При проведеното предварително изслушване, районният прокурор поддържа внесеното обвинение, а подсъдимият и защитата са съгласни да не се провежда разпит на свидетели и вещи лица и при постановяване на присъдата да се ползват материалите по Досъдебното производство.

Съдът, след като прецени фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, признати от подсъдимия и подкрепящи се от събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

На 03.11.2024 г., полицейските служители св. Ж.Ш. и св. А.Ч. изпълнявали служебните си задължения. Във връзка с това около 03.50 ч. били изпратени от оперативния дежурен на РУ – Ивайловград на сигнал в игрална зала /казино/ „Ф***”, във връзка с възникнал спор между клиенти и служител на казиното. В казиното се намирал и подс. Р., който бил във видимо нетрезво състояние и поръчвал алкохол пред полицейските служители.

Няколко часа по – късно, около 06.50 ч., полицейските служители, продължавайки да изпълняват патрулно – постова дейност забелязали на паркинга пред казиното подс. Р., когото били видели по – рано да употребява 1 алкохол да се качва на автомобил марка „С***” с рег. № ЕВ ***, паркиран пред казиното, да го привежда в движение и да потегля в посока към бензиностанция „Л*** ***” в гр. Ивайловград, по ул. „****”. Полицаите последвали автомобила, управляван от подс. Р., подавайки звуков и светлинен сигнал. Търсейки удобно място където да отбие, подсъдимият отбил и спрял на паркинга, намиращ се срещу бившата автогара, в близост до кръстовището на улиците „****” и „****”, по посока на движение към бензиностанция „П**”. При извършената проверка се установило, че подсъдимият управлява процесния автомобил. Представил свидетелство за управление на МПС. Било установено, че подсъдимият е съсобственик на процесния автомобил. В свидетелството за регистрация на автомобила /част ІІ/ били вписани и данни да втория съсобственик – С.Г.И., за която подсъдимият пояснил, че това е жената с която живее и от която има дете, но нямат сключен граждански брак.

Подсъдимият Р. бил поканен да даде проба за наличие употреба на алкохол.

Първоначално същият отказал, но впоследствие размислил и се съгласил да отиде доброволно в РУ – Ивайловград и да даде проба. Водачът бил изпробван с технически средство Алкотест Дрегер 7510, с фабричен номер ARDN 0087, за измерване концентрацията на алкохол чрез издишания въздух, при което уредът отчел 1,57 промила. Водачът пожелал да даде и кръв за лабораторно изследване, като пробата била взета по установения ред във ФСМП – Ивайловград. На водача бил съставен АУАН по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП и талон за медицинско изследване, преписи от които му били връчени срещу подпис и без възражение от негова страна. С Протокол за доброволно предаване подс. А. Р. предал управлявания от него автомобил заедно с 1 бр. ключ за стартиране на автомобила.

В своите обяснения, подс. А. С. Р. не отрича установената фактическа обстановка. Признава, че е бил употребил алкохол и след употребата се е качил да управлява автомобила, паркиран на паркинга пред игрална зала в гр.

Ивайловград, намираща се накрая на града. Когато запалил автомобила от паркинга на игралната зала поел по улицата, минаваща покрай бензиностанция „Л***“ и бившата автогара /ул. „****“/. Забелязал, че полицаите са зад него и започнал да търси удачно място където да спре. Спрял на паркинга срещу старата автогара до кръстовището на улиците „****” и „****”. Съжалява за случилото се.

От протокола за медицинско изследване е видно, че подсъдимият не е отрекъл и е посочил, че е употребил алкохол – 400 мл. уиски.

От назначената по делото химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта е установено, че в изпратените за изследване проби кръв, взети от лицето А. С. Р. се е доказала концентрация на етилов алкохол – 1,41 промила.

От извършената по делото оценъчна експертиза се установява, че пазарната стойност на лекия автомобил „С***“ , към датата на извършване на деянието – 03.11.2024 г. възлиза на 2936,60 лв.

От Справката за съдимост се установява, че подсъдимият е осъждан, но 2 реабилитиран.

От Справка за нарушител/водач на МВР се установява, че подсъдимият има нарушения по Закона за движението по пътищата.

От Характеристичната справка не се установяват негативни данни за личността на подсъдимия. Посочено е само, че същият е имал регистирани следните криминални прояви: 1 бр. заявителски материал и 1 бр. крим.

Регистрация по чл. 170 от НК и 1 съдебно дело по чл. 130 от НК.

От извършени справки в НАП и НОИ се установява, че към 14.11.2024 г. няма данни за осигуряване, няма сключени трудови договори и няма декларирани доходи по ГДД по ЗДДФЛ за 2023 г. При проверка в информационната система на НОИ е установено, че на А. С. Р. не са изплащани парични обезщетения за безработица, парични обезщетения за временна нетрудоспособност и няма изплатена пенсия.

По описания по-горе начин подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на текста на чл. 343б, ал. 1 от НК, а именно: на 03.11.2024 г. в гр. Ивайловград, по ул. „****“ управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „С***“ с регистрационен номер ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно – 1,41 на хиляда, установено по надлежния ред, с протокол за химическа експертиза № 114/11.11.2024 г. на специализираната химическа лаборатория в СНТЛ при ОДМВР Хасково, по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл подсъдимият е съзнавал противоправното си поведение и е целял настъпването на противоправните последици.

При определяне на наказанието на подсъдимия и базирайки се на двата основни принципа – законност и индивидуализация на наказанието, съдът прецени следното:

- обществената опасност на деянието е от ниска степен, типична за този вид престъпления;

- обществената опасност на извършителя е от ниска степен с оглед настъпилата реабилитация независимо, че е бил осъждан и липсата на негативни характеристични данни.

Отегчаващи вината обстоятелства – няма.

Смекчаващи вината обстоятелства: Доброволните самопризнания и оказаното съдействие на контролните, разследващите органи и съда за разкриване на обективната истина; Не е причинено пътно-транспортно произшествие; Не са увредени физически лица и не са причинени материални вреди;

Мотивите за извършване на деянието – незачитане на правовия ред и особено на правилата за движението по пътищата.

Предвид изложеното и на основание чл. 373, ал. 2 НПК, съдът следва да наложи наказание при условията на чл. 58а НК. Но съгласно чл. 58а, ал. 4 НК в 3 случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1– 3 на чл. 58а НК и условията на чл. 55 НК, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца.

За така извършеното деяние по чл. 343б, ал.1 от НК, на подсъдимия следва да се определи наказание при многобройни смекчаващи вината обстоятелства, посочени по-горе, като се приложи чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и наказанието „Лишаване от свобода" се определи под най-ниския предел от 1 година, предвиден в чл. 343б, ал. 1 НК, като предвид конкретното деяние и личността на дееца, наказанието „Лишаване от свобода“ следва да се определи и наложи в размер на 6 месеца.

Тъй като така определеното наказание "Лишаване от свобода" е за срок от 6 месеца, подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът намира, че за постигане целите на наказанието и поправяне на подсъдимия не е необходимо да се изтърпява наказанието, изпълнението на същото следва да се отложи за срок от 3 години на основание чл. 66, ал. 1 НК.

Предвид материалното положение на подсъдимия, обстоятелството, че същият е безработен, не му са изплащани парични обезщетения и няма реални доходи и на основание чл. 55, ал. 3 НК, съдът намира, че не следва да му се налага наказанието „Глоба”, което чл. 343б, ал. 1 от НК предвижда наред с наказанието "Лишаване от свобода".

На основание чл. 343г НК на подсъдимия следва да бъде наложено и наказание „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство”, което съдът намира, че следва да бъде за срок от 6 месеца, с оглед обстоятелството, че установената концентрация на алкохол в кръвта е близо до долната граница, съставомерна за деянието и с цел да се въздейства достатъчно ефективно върху подсъдимия, така, че той да се поправи. От този срок следва да бъде приспаднато времето през което му е било отнето СУМПС.

Съдът счита така определеното наказание по вид и размер за справедливо, съобразено с извършеното и отговарящо на целите на личната и генерална превенция.

Приобщеният като веществено доказателство по делото лек автомобил „С***“, с рег. № ****, послужил за извършване на престъплението по чл.

343б, ал.1 от НК не е изключителна собственост на подсъдимия, а е съсобствен, видно от приложената справка с друго лице – С.Г.И.. При това положение, доколкото няма данни за различни идеални части в съсобствеността, следва ½ от процесния автомобил – собственост на подсъдимия да бъде отнет в полза на държавата, а другата ½ - собственост на друго лице да бъде заплатена от подсъдимия, съобразно определената с оценъчната експертиза стойност по съразмерност. При това положение обаче, се налага другият съсобственик по отношение на когото не е установено виновно поведение и съпричастност към извършване на деянието да търпи негативите от противоправното поведение на другия съсобственик.

4

Единствено обстоятелството, че лекият автомобил е използван за извършване на престъплението не е достатъчно, за да бъде постановено отнемането му в полза на държавата, на основание чл. 343б, ал.5 от НК. Съобразно посочената разпоредба законодателят е предвидил кумулативно и следващото изискване вещта да е изключителна собственост на извършителя на деянието, която предпоставка в случая не е налице. Предвид това и съобразно с вече трайно установената съдебна практика в тези случаи (вж. Определение № 102 от 28.02.2025 г. по ч.н.д. № 918/2024 г. на Софийски окръжен съд, Решение № 6 от 15.01.2024 г. по н. д. № 375/2023 г. на Окръжен съд – Кърджали, Присъда № 14 от 22.11.2024 г. по н. д. № 487/2024 г. на Районен съд – Смолян и др.), настоящият съдебен състав счита, че приложение следва да намери втората алтернативна хипотеза на чл. 343б, ал.5 от НК, поради което подсъдимият следва да бъде осъден да заплати пълната равностойност на процесното моторно превозно средство, установено посредством съдебно - оценъчната експертиза, а именно 2937 лв.