Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1706 от 09.07.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 2414/2025
Вид
Решение № 1706
Подписан
09.07.2026
Състав
ЛАЗАР КИРИЛОВ ВАСИЛЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2, ал.1, т.7 · Закон за общинската собственост
  • чл. 25, ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • параграф 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • параграф 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

РЕШЕНИЕ

№ 1706 гр. Бургас, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря РОСИЦА Н. БУДАКОВА като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20252120102414 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Г. Т. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б.******, против Община Б., с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, с който ищецът иска да бъде прието за установено по отношение на ответника, че е собственик на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор ******** по КККР на село Д., обл. Б. вид собств. Частна, вид територия Земеделска, НТП Ниско застрояване (до 10 м), площ 473 кв. м, стар номер ********, квартал ***, парцел ** при съседи: имоти с идентификатори ********,******,******

Твърди се в исковата молба, че въз основа на Нотариален акт № ***, том ***, дело **** от **** г., по реда на параграф 4а ЗСПЗЗЗ, ищецът е признат за собственик на 600 кв.м земеделска земя, представляваща имот № *** по плана на село Д. в местността „К.”, ** област при граници: Т. Г., мера, път, мера.

Цената на закупуване възлизала на 58 770 лева, която сума била внесена в банка ДСК с вносна бележка № ****/**** г. Земята била оградена, което се установявало от Оценителен протокол от **.**.**** година на Комисията по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Ищецът твърди, че оттогава владее процесния имот, който е оградил и не допуска до него външни лица.

При направен опит да се снабди със скица и данъчна оценка на имота преди няколко месеца, ищецът получил отказ от Службата по кадастър и Община Б. под предлог, че имотът е общинска собственост и е нанесен в кадастралната карта на село Д. като имот ПИ ******** с площ от 473 кв.м, а в 1 кадастралният регистър било посочено, че имотът е Земеделски, НТП Ниско застрояване (до 10 м), площ 473 кв. м, стар номер ********, квартал ***, парцел **.

Ищецът твърди, че при изготвянето на кадастралната карта е използван неверен източник на данни- КВС, тъй като в Кадастралната карта е посочено за стар номер - ********. Видно от стара скица имот ******** се води нива на кметство с. Д., което няма как да е вярно, тъй като имотът се намира в зона по параграф 4 ЗСПЗЗ и няма как да бъде нанесен в КВС с номер и площ, тъй като имотите по параграф 4 от ЗСПЗЗ и тези в регулация са бяло петно на КВС и се възстановяват по друг ред.

Въз основа на горното ищецът моли да бъде прието за установено по отношение на ответника, че той е собственик на ПИ ******** по КККР на село Д., обл. Б. вид собств. частна, вид територия Земеделска, НТП Ниско застрояване (до 10 м), площ 473 кв. м, стар номер ********, квартал ***, парцел ** при съседи: ********,******,******на основание покупкопродажба, обективирана в нотариален акт №***, том ***, дело **** от **** година по параграф 4а ЗСПЗЗЗ.

При условията на евентуалност моли да бъде признат за собственик на имота на основание добросъвестно давностно владение от **.**.1996 година до **.**.2001 година, евентуално на основание добросъвестно давностно владение от **.**.1997 година до **.**.2002 година, евентуално недобросъвестно давностно владение от **.**.1996 година до завеждане на исковата молба, евентуално недобросъвестно давностно владение от **.**.1997 година до завеждане на исковата молба.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба , депозиран от процесуален представител на ответната страна, който удовлетворява формалните и съдържателни изисквания за редовност на същия по чл.131 ГПК.

Ответникът сочи, че от представения по делото Нотариален акт № ***, том Ж, дело № ****/**** г. ищецът е признат за собственик на 600 кв.м. земеделска земя, представляваща имот пл. № *** по плана на местност „К.”, землище с. Д., заедно с построеното в това дворно място масивно жилище, насаждания и подобрения, при граници: Т. Г., мера, път, мера. На втора страница от същият документ за собственост е посочено, че имот пл.№ *** по плана на местност „К.”, землище с. Д., е извън регулацията на населеното място.

Излага, че към момента на съставяне на посоченият нотариален акт за територията на с. Д. е действал кадастрален и регулационен план, одобрен със Заповед № ***/1988г., в който е включена и местността „К.”, независимо, че същата не е в регулацията на населеното място, а граничи с регулацията.

Твърди, че в кадастралния и регулационен план на с. Д. от 1988г. не съществува имот с пл.№ ***, описан в нотариален акт № ***, том ***, дело № ****/**** г., поради което собствеността по нотариален акт не може да бъде идентифицирана.

Ответникът сочи, че по делото няма доказателства, от които да се 2 установи, че посоченият в исковата молба недвижим имот пл. № *** по плана на местност „К.“, землище с. Д. е идентичен с имот ******** по КВС на землище с. Д..

Излага, че за бивш имот ******** по КВС на землище с. Д. е съставен Акт за частна общинска собственост №****/**.**.****г. на основание чл. 2, ал.1, т.7 от ЗОС, във връзка с чл. 25, ал.1 от ЗСПЗЗ и одобрената КВС. Твърди, че Община Б. е придобила правото на собственост ех lege. Съгласно чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС, общинска собственост са имотите и вещите, придобити от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон. Този друг начин е указан в чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, като излага подробни съображения в тази насока.

Ответникът намира, че са неоснователни доводите в исковата молба по отношение на владението на претендиралия имот, като необезпокоявано и несмущавано, което давностно владение е направило собственик ищеца, тъй като претендираният имот до настоящия момент не е индивидуализиран. В тази връзка излага, че за да се придобие по давност правото на собственост, е необходимо да се предприемат едностранни действия, с които по явен и недвусмислен начин да се демонстрира намерението да се придобие имотът за себе си, като тези действия следва да са доведени до знанието на собственика.

В противен случай презумпцията на чл.69 ЗС следва да се счита за опровергана и съответно не е налице владение като предпоставка за придобиване по давност на чуждия имот в срока по чл.79 ЗС /ТР № 1/ **.**.**** г. на ОСГК/. Намира, че следва да се предприемат действия, с които открито да се демонстрира спрямо собственика, за да се обезпечи възможността последният да предприеме действия за защита на правото си.

Излага, че такова действие е демонстрирано от ищеца с подаването на исковата молба, поради което не е изтекла придобивна давност спрямо Община Б..

Отделно сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 86 ЗС в нейната редакция от 1988 г. до 1996 г. е съществувала забрана за придобиването по давност на държавна респективно общинска собственост. Излага подробни съображения и в тази насока.

С оглед на изложеното ответникът моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното за установено от фактическа страна:

По делото е представен Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по силата на параграф 4 „а“ от **** г., съгласно който Г. Т. С. е признат за собственик на 600 кв.м. земеделска земя, представляваща имот № *** по плана на село Д., в местността „К.то“, заедно с построеното в имота масивно жилище, насаждения и подобрения, при граници Т. Г., мера, път и мера.

3

В нотариалния акт е посочено, че цената на имота възлиза на 58 770 лв., като същата е внесена в банка ДСК, съгласно вносна бележка № ****/**** г.

Представен е Оценителен протокол на Община С., видно от който на **.**.****г. комисия по чл. 22 от НБЦ е приела, че цената на имот № *** с площ от 600 кв.м., находящ се в местността „К.то“ възлиза на сумата от 58770 лв.

Видно от Акт № **** за частна общинска собственост, съставен на **.**.****г. е видно, че на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС, във връзка с чл.

25, ал. 1 от ЗСПЗЗ и одобрена Карта на възстановената собственост, имот с № ******** с площ от 606 кв.м., разположен в село Д., Община Б., е актуван като общинска собственост.

По делото е допуснато изготвянето на техническа експертиза, вещото лице по която е установило, че през **** г. Община С. е възложила изработването на кадастрални планове на зоните по §4. По тези планове се издавали скици от Общината и определените за ползватели в зоните за земеделско ползване, които имали построени сгради в имотите можели да придобият право на собственост върху имотите си. Документите описани в нот.акт на ищеца потвърждават наличието именно на такъв план. След преминаването на село Д. от Община С. в Община Б. са предадени и плановете на селото, но от кадастралния план на зона по §4 „К.“ в землището на село Д. в Община Б. се съхранява само разписния лист към кадастралния план и за имот *** за собственик е записано името на Г. Т. П..

Имот ******** по КВС, според експертизата е съответен на описания в Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по силата на §4“а“ № ***, том ***, дело № ****/**** г., попада в УПИ ******** и УПИ ******** в кв.***.

Според вещото лице посоченият в исковата молба поземлен имот с идентификатор ******** по КККР на село Д., обл. Б. не е идентичен с имота, посочен в Нотариален акт № ***, том ***, дело **** от **** г. От представените факти в констативно съобразната част и от изработената комбинирана скица - ПРИЛОЖЕНИЕ 1, вещото лице е направило извода, че на имота, посочен в Нотариален акт № ***, том ***, дело **** от **** г. съответен е имот № ******** по КВС на землището на с.Д., а на поземлен имот с идентификатор ******** по КККР на село Д. съответства УПИ **-1.31 по ПУП-ПР на с.Д..

При извършен оглед на място и изготвена комбинирана скица между заснетия имот и кадастралната карта, между заснетия имот и КВС и заснетия имот и ПУП-ПР, вещото лице е констатирало, че ищецът владее имот с площ от 8661 кв.м., в които попада и имот № ******** с площ от 473 кв.м. В площта попада и имот с № ******** с площ от 606 кв.м. по КВС.

В допълнително заключение вещото лице е посочило, че оградата, която огражда владения от ищца имот, не е еднотипна. В по-голямата си част същата е паянтова с бетонови колове и оградна мрежа. По-разнообразна е оградата откъм улица 14-та. Вещото лице не е могло да определи годината на изграждане на оградата.

4

При изслушване на вещото лице в съдебно заседание същото е уточнило, че имот № *** по КККР на село Д., който всъщност не е № *** по стария кадастрален план и е с площ от 600 кв.м. не е идентичен на имот № 1031 по КВС. Имот № ***, който е посочен като № *** (стар номер) е грешка.

Имот номер ***.*** по кадастралната карта не е ограден по границите, по който е отразено в кадастралната карта. Имот № *** е част от оградения имот, който е означен с черна линия и черни отметки на скицата и това е имотът, който се владее от ищеца. Имотът, който се владее е много голям - около 8 дка и е ограден с ограда, като имот № *** попада вътре в тази оградена площ изцяло. Ищецът има ключове. Вещото лице сочи, че имотът се заключва, а ищецът държи ключа от имота.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля С. Д. С.. Същият излага, че познава Г. и къщите им са на 100 метра една от друга. Сочи, че са набори и заедно са израснали. Твърди, че някъде около 1990 години бил заграден имотът на Г., като това сторил неговият баща. Вътре в имота имало овце, кокошки и зайци. Лятно време Г. си сеел плодове, зеленчуци. Никой друг не ползвал този имот, само той го ползвал. Свидетелят заявява, че не е чувал за спорове около имота. Той се заключвал и имал голям портал. Г. живеел там, в този имот в с. Д., когато оставал в селото.

При така установената фактическа обстановка по делото, съдът достигна до следните правни изводи:

На първо място съдът намира, че така предявена искова претенция е допустима, доколкото за ищеца е налице правен интерес от предявяване на иска. Същият се установява от обстоятелството, че ответникът е съставил Акт № **** за частна общинска собственост от **.**.****г., с който на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС, във връзка с чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ и одобрена Карта на възстановената собственост, имот с № ******** с площ от 606 кв.м., разположен в село Д., Община Б., е актуван като общинска собственост.